О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
893/16.5.2019г.
Година 2019 Град Варна
Варненският районен съд тринадесети състав
На 16.05.2019г.
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Сияна
Генадиева
като разгледа докладваното от съдията
ЧНД № 2165 по описа на съда
за 2019г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.243
ал.4 и сл. от НПК.
Образувано е по
жалба на адв.Атанас Друмев, действащ в качеството си на повереник
на Д.С.Д. срещу постановлението на прокурор при ВРП за прекратяване на
наказателното производство по ДП
1462/2016г. по описа на 3 РУП- ОД на МВР-Варна от 23.04.2019г., водено за
престъпление по чл.129 ал.1 от НК.
Съдът намира, че жалбата е допустима за
разглеждане, като подадена в срок и изхождаща от легитимирано
лице по см. на чл.243 ал.3 от НПК.
С жалбата се изразява
становище, че постановлението за прекратяване на горепосоченото ДП е
необосновано и незаконосъобразно, твърди се, наблюдаващия прокурор е извел
неправилни изводи относто съставомерността
на деянието.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата
за основателна.
За
установена в хода на разследването по делото, прокурорът е приел и описал в
постановлението за прекратяване на наказателното производство следната
фактическа обстановка:
Наказателното производство е започнато на основание чл. 212 ал.2 от НПК
и е водено срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за престъпление по чл.129 ал.1 от НК
Досъдебното производство е образувано за извършено престъпление по чл. 129,
ал.1 от НК за това, че на 20.07.2016 г. в гр.Варна, е причинена на Д.С. Демирев
средна телесна повреда, обусловила разстройство на здравето временно опасно за
живота.
Според
прокурора в хода на разследването било установено, че на 20.07.2016 г. около
20.00 часа, св. Д.Д. се движел с микробус „Пежо
Боксер" с per. №В 3683 НМ
по бул."Вл. Варненчик"
в гр. Варна в посока изхода на града. По същото време Рамадан Мехмед и дъщеря
му Бисерка Михайлова пътували непосредствено зад св. Д.. Приближавайки МОЛ
„Двете кули", св. Д. решил да зареди гориво на бензиностанция
„Петрол", която се намира непосредствено до МОЛ-а. За това подал десен
мигач и завил към бензиностанцията. В този момент чул клаксон и видял, че
движещия се зад микробуса автомобил присветва с
фаровете. При влизането в района на бензиностанцията, св. Д. спрял в дясно от
колонките за зареждане на гориво. До микробуса спрял лек автомобил „Фолксваген Туарег" с per. №В
0004 ВС и от шофьорската врата излязъл мъж. Св. Д. се преместил на дясната
седалка, отворил прозореца на дясната врата на автомобила и попитал мъжът какво
става и какъв е проблема. Мъжът се приближил до лявата врата на микробуса,
отворил я и ударил с юмрук св. Д. в областта на устата.
Рамадан Мехмед е потвърдил, че в посоченото време действително на
въпросното място и посоченото време е управлявал лек автомобил, но твърди, че
конфликта е възникнал, защото завивайки към бензиностанцията св. Д. му е
пресякъл рязко пътя и за да избегне ПТП е задействал спирачната система на управлявания
от него автомобил, като при това дъщеря му се ударила и си наранила главата.
Афектиран от това той спрял след отбилия в микробус управляван от Д. и го
попитал какво прави, изместил на дясната седалка в близост до св.
Мехмед и започнал да жестикулира към него и да го обижда „Какво искаш бе
мангал" , „бягай от тука" . Виждайки как св.Д. замахва към него и
чувайки обидите обв.Мехмед го ударил с юмрук в
лицето. Изразява съжаление за случилото се, но е бил афектиран от опасната
ситуация създадена по вина на Д., както иот обидите
отправени към него от св.Д..
Прокурора приема, че описаното от обв.Мехмед
се потвърждава от дъщеря му св. Бисерка Михайлова.
От
заключението на назначената в хода на разследването съдебно -медицинска експертиза
става ясно, че Д.Д. е получил в следствие на удара
травматични отоци в областта на носа и горната устна, кръвонасядания
по кожата и лигавицата на горната устна, разкъсно
контузии рани по лигавицата на горната устна в централната част, травматичен периодонтит на централни горни резци, подкожни кръвоизливи
в двете теменни области, мозъчно сътресение, конте са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
В
хода на разследването спрямо Рамадан Феим Мехмед е ангажирана наказателна
отговорност затова, че на 19.02.2019 е извършил престъпление по чл.131, ал.1,
т.12, вр.чл.130, ал.1 от НК.
При
анализа на доказателствата прокурора е извел извод, че от събраните
доказателства приема за доказано, че действително е имало конфликт между обв.Мехмед и св. Д., породен при управление на МПС от
двамата, като приема за установено, че това се дължи на неправилна маневра от
страна на св.Д. - същия твърди, че внезапно е взел решение да зареди гориво и
заходил към близката бензиностанция, което се потвърждава от показанията на обв.Мехмед и св. Михайлова за внезапна маневра към
бензиностанцията от страна на св.Д., която е застрашила друг участник в
движението - обв.Мехмед и дъщеря му. За прието
прокурора счита и отправени обиди от страна на св.Д. към обв.Мехмед,
предвид гласните доказателства в тази насока.
Предвид
така установената фактическа обстановка прокурора приема, че повдигнатото
обвинение не е доказано по безспорен и категоричен начин и относно хулиганските
подбуди. О събраните по делото доказателства немогат да се приемат
"хулигански подбуди", тъй като мотивът е личен, и деянието е било
извършено на публично място и не са присъствали други лица. Мотивите за нанасянето на
телесната повреда е възникналата опасност от ПТП.
С оглед изложеното
прокурорът е приел, че е налице хипотезата на чл. 243, ал.1, т.2 от НПК и
наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като обвинението, не
е доказано, поради което и на основание
чл. 243 от НПК е постановил своя прокурорски акт. Също така е приел, че
се касае за престъпление което се преследва по тъжба на пострадалия.
Предвид
гореизложеното, възраженията в жалбата и предвид доказателствата по делото
съдът намира следното.
По делото има
няколко безспорни факти – нанесената телесна повреда, характера и, механизма на
нанасянето и, датата на деянието, мястото в което е станало това.
При анализа на
доказателствата по делото следва да се отделят спорните от безспорните факти,
както преките и косвените доказателства. В настоящия случай безспорна е
нанесената телесна повреда, установен е характера и пострадалото лице. Също
така безспорни са лицата участвали в конфликта – пострадалия и обвиняемия. След
определяне на безспорните факти следва спрямо тях да се анализират и спорните
такива. Анализа на показанията на свидетелите следва да бъде извършен. Неможе
да се кредитират и възприемат само показанията на обвиняемото лице и неговата
дъщеря, без са подложени на преценка и дори без да е безспорно установено дали
дъщерята е присъствала по време не инцидента. За да се ценят нейните показания,
тъй като е дъщеря на обвиняемото лице те следва да кореспондират с останалите
по делото писмени и гласни доказателства и следва да има анализ на защо се
кредитират или не тези показания. По делото има разпитан свидетел – служител на
бензиностанцията които в разпита си заявява, че не чул обиди или други разменени
викове, заплахи т.е. обиди и размяна на каквито и да реплики между пострадалия
и обвиняемото лице не са възприети от единствения незаинтерсован
свидетел по делото. Този факт не е съпоставен с възприетата от прокурора
фактическа обстановка.
Неясно от кои показания на пострадалия прокурора извлича
извод, че предприемането от негова страна на маневра за завиване на дясно е
осъществена внезапно и с нея е заплашена сигурността на другите участници в
движението. В показанията на пострадалия Д. данни за такива действия не се съдържат.
Освен това дори и да е предприел такава маневра не му се следва нанасяне на
телесна повреда, а спрямо него следва да бъдат приложени предвидените в ЗДвП
норми. Никой не е събрал доказателства с
каква скорост се е движел пострадалия преди да направи маневрата и дали
движещият се след него автомобил е бил със съобразена скорост и на достатъчна
дистанция и дали именно несъобразена скорост евентуално не му у попречила да
реагира своевременно.
По делото не е направен анализ на показанията
на свидетелите и не е посочено защо се кредитират определени показания и защо
ги съпоставят по тежест с тези на показания подкрепящи тезата на обвиняемото
лице.
Прокурора също така
не е анализирал назначената и изготвена по делото комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза установяващ липсата на афект у обв. Мехмед по време на извършване на деянието.
Съгласно закона доказателствата трябва да бъдат
обсъдени и ценени в тяхната съвкупност, а не част от тях да бъдат игнорирани и
изобщо да не бъдат обсъждани, което от
своя страна означава, че незаконосъобразно ВРП е игнорирал и изобщо не е
коментирал по-голяма част от доказателствата по делото.
Също така
прокурора не е извел извод защо не приема осъщественото деяние да е съставомерно по чл. 325 ал.3 от НК.
Приетото
от него, че деянието е несъставомерно, тъй като има личен
конфликт между автора на деянието и пострадалия е немотивирано. Съдът
категорично неможе да приеме твърдението на прокурора, че мотивите на обвиняемото
лице за нанасяне на телесната повреда е възникналата опасност от ПТП. Това
съждение е в противоречие с всякакви правни норми.
Липсата на анализ на всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства,
категорично е довело до изводи, които не
са мотивирани. Според състава на ВРС, по делото направените фактически и
правни изводи са необосновани, неправилни и в противоречие със събраните по
делото доказателства. Мотивировката на прокурора е минимална и от нея трудно може
да се извлече действителната му воля и правния анализ на фактите и съставомернистта на осъществените действия на обв.мехмед.
Всичко
посочено налага отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото за
допълнително разследване, при което да се съберат всички възможни доказателства
и доказателствени средства и да се извърши пълен и
подробен анализ на доказателствата по делото, като се изложат подробни
съображения защо и по какви съображения се дава вяра на едни лица, а не на
други лица и се посочи какво прокурорът приема за доказано и въз основа на
какви доказателства и доказателствени средства, като
се вземе и мотивирано становище относно достоверността на различните гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства.
Предвид
горното съдът счита, че постановлението на ВРП за прекратяване на наказателното
производство по ДП 1462/2019г. по описа
на 3
РУП-ОД на МВР-Варна е необосновано и незаконосъобразно, поради което
и на основание чл.243 ал.6 т.3 от НПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ постановлението на прокурор при ВРП за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 1462/2019г. по описа на 3 РУП-ОД на
МВР-Варна от 23.04.2019г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протест в 7
дневен срок от уведомяването на жалбоподателя, обвиняемия и ВРП
пред ВОС.
След влизане в
сила на определението, копие от него в едно с по ДП № 1462/2019г. по описа на 3 РУП-ОД на МВР-Варна да бъде
върнато на ВРП по компетентност.
СЪДИЯ при ВРС :