РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Свиленград , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева
Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200432 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 502/2021 от 12.05.2021
година на Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване (МРР)
Южна морска”, Главна дирекция (ГД) „МРР”, Централно митническо
управление (ЦМУ) при Агенция „Митници”, в частта, с която на П. А. П. с
ЕГН **************** от град ***********************, със съдебен адрес:
град Хасково, ул.„Иван Вазов” № 4, за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона
за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 31 262 лв. (пункт ІІ) и на основание чл. 233, ал. 8 от ЗМ е отнет в полза на
Държавата лек автомобил марка „Ауди”, модел А4 с държавен
регистрационен номер ********, ведно с Регистрационнен талон и контактен
ключ (пункт ІІІ).
1
В останалата си част по пункт І, НП е влезнало в сила, тъй като не е
обжалвано.
Жалбоподателят П. А. П. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като
счита същия за незаконосъобразен, неправилен и постановен при съществени
нарушения на процесуалните правила.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят П. А. П., не се
явява. За него се явява адвокат Н.П., който пледира за отмяна на обжалвания
акт, тъй като нарушението не било доказано (жалбоподателят останал
изненадан при отриване на процесните стоки) и тъй като липсвал
субективният елемент от състава на нарушението (не е имал представа за
наличието на телефоните в управлявания от него автомобил). Намира, че НП
следва да бъде отмемено в частта му по пункт ІІІ, тъй като процесният
автомобил не е собственост на жалбоподателя, а на трето добросъвестно лице.
В съдебната фаза не се А.жират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
Началникът на Отдел „МРР Южна морска”, редовно призовани на посочения
съдебен адрес, изпращат представител – Старши юрисконсулт Цветан
Делчев, който сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати
процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено
в обжалваните части. Претендират се разноски по делото. Не е представен
Списък на разноските.
В съдебната фаза се А.жират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 10.02.2021 година, около 14.30 часа на Митнически пункт (МП)
„Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Изходящи леки автомобили и
2
автобуси”, на път от Република България за Република Турция пристига
моторно превозно средство (МПС) лек автомобил марка „Ауди”, модел А4 с
български държавен регистрационен номер ********, управляван от
българския гражданин – жалбоподателя П.П.. В автомобила пътува и
българския гражданин Цветелина Атанасова Куманова. Автомобилът е
собственост на трето лице – Т.П.П. (в този смисъл е и служебно изисканата
Справка от АИС – КАТ), поради което за управлението се представя
Пълномощно.
Преди започване на тази митническа проверка, водачът и пътника устно
са поканени от митническия служител – свидетеля Н. Ст. Ч. да декларират
носените от тях стоки, валутни ценности и лични вещи. Същите не
декларират нищо.
Автомобилът е пролъчен в ренгенова апаратура, която не открива
проблемни зони.
В изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1,
т. 1 от ЗМ, в гаража на трасе „Входящи товарни автомобили” е извършена
митническа проверка на автомобила и багажа на пътниците, при която
митническите служители откриват около двигателя на автомобила укрити и
недекларирани вещите – предмет на нарушението, поставени в торби и под
пласмасови тръби и маркучи за автомобила. Съставен е Протокол за
извършена митническа проверка с № 21BG9931Н006062 от дата 10.02.2021
година.
В Личното си обяснение, изискано на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ
от митническите служители за нуждите на проверката, каквото и дава в
писмена форма жалбоподателят П. П., сочи, че взел колата на приятел, за да
отиде до град Одрин, Република Турция и че не знаел, че в колата имало
скрити телефони.
При тези фактически обстоятелства, след разкриването на
контрабандираните процесни стоки, в този смисъл открито деяние и неговият
извършител, свидетелят Н. Ст. Ч. пристъпва на основание чл. 230 от ЗМ към
съставянето на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН)
с № 319/10.02.2021 година против жалбоподателя П.П.. След съставянето на
3
АУАН, жалбоподателят е запознат със съдържанието му и е връчен лично,
като с подписа си П.П. удостоверява получаването на екземпляр от него,
видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ, датирана от
10.02.2021 година, като жалбоподателят сочи, че няма възражения срещу
констатациите в Акта.
Посочените по–горе недекларирани мобилни телефони са иззети с
Разписка № 0193911, а лекият автомобил, ведно с принадлежностите му – с
Разписка № 0193910.
С Приемателно–предавателни протокол от дата 10.02.2021 година,
процесните стоки и лекият автомобил, ведно с принадлежностите му, са
предадени на отговорно пазене в склад на Териториална дирекция Южна
морска.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Определена е стойност на стоките – предмет на нарушението в общ
размер на 31 262 лв.
По-късно жалбоподателят представя Фактура, за да удостовери
собствеността си по отношение на процесните стоки, която не е приета като
доказателство по делото, тъй като въпреки дадените указания към
жалбоподателя, същият не представя превод в дадения срок. Указанията за
превод на посочения документ са отправени към жалбоподателя, тъй като той
е представил посочената Фактура. Ето защо Съдът няма да коментира
посочената Фактура.
Видно от постъпилата в Деловодството на АНО с вх.№
32-56392/18.02.2021 година Оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице
О.Н.Б., стойността към датата на извършване на нарушението на деянието на
лекия автомобил възлиза на 3 800 лв. За определяне на стойността вещото
лице използва метода на пазарните аналози като директно сравнява с подобен
(аналогичен) актив и ценово сравнение. Посочената стойност е установена
чрез детайлно проучване и сравнение в множество български интернет-
сайтове на автокъщи, магазини и автоборси. Използвана е средната пазарна
стойност, използвана в процеса на продажба на стоки в непроменена форма на
независим партньор, където продавачите и купувачите могат да бъдат
4
открити нормално по всяко време и цените са общодостъпни.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Отдел „МРР Южна морска” в
качеството на наказващ орган с делегирана компетентност, издава процесното
НП № 502/2021 на 12.05.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и
правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл.
233, ал. 1 от ЗМ. АНО при съпоставянето на стойността на стоките - предмет
на нарушението и на лекия автомобил, послужил за извършване на
нарушението приема, че е налице съответствие, поради което при издаването
на санкционния акт постановява същият, ведно с принадлежностите му да
бъде отнет в полза на Държавата. Обжалваното НП е връчено на
жалбоподателя по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне,
надлежно подписано, се намира приложено в Административнонаказателна
преписка (АНП), с отбелязване и имената на получателя му, а именно: П. А.
П. - лично. Не е посочена дата на получаване на НП, поради което Съдът
приема, че това е станало на 28.05.2021 година, тъй като и двата положени
печата са точно с тази дата. Възражения относно начина и формата на
връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че
жалбоподателят П. А. П. е извършил нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, тъй
като е направил опит да превози през държавната граница без знанието и
разрешението на митническите органи, стоки. Извършеното деяние не
представлява престъпление. За това нарушение на основание чл. 233, ал. 1 от
ЗМ на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 31 262 лв. (100 % от стойността на недекларираната стока), на основание
чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата недекларираните стоки и
на основание чл. 233, ал. 8 от ЗМ е отнет в полза на Държавата лекия
автомобил, ведно с Регистрационнен талон и контактен ключ.
Описаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи
от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по
издаването му № 502/2021 година на ГД „МРР”, ЦМУ при Агенция
„Митници”, както и от показанията на изслушаните в съдебното заседание,
5
проведено на 29.06.2021 година свидетели Н. Ст. Ч. и Д. В. Д..
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 42/32-8714 от
07.01.2019 година на Директора на Агенция „Митници” доказва материалната
компетентност на АНО по отношение на Началника на Отдел „МРР Южна
морска” в ГД „МРР”. С цитирана Заповед, наказващият орган по закон -
Директорът на Агенция „Митници” делегира правомощията да издават НП за
нарушения по ЗМ на Началниците на териториалните отдели „МРР”.
Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП –
Иван Добрев Пасков, е служебно известно на Съда. Т.е. Началникът на Отдел
„МРР Южна морска” в ГД „МРР” се явява носител на санкционна власт,
делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия
орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директорът на Агенция „Митници”
по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в АУАН и възприетата от АНО в НП, Съдът изведе въз основа на
анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на
производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните
доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с
доверие показанията на свидетелите Н. Ст. Ч. и Д. В. Д., предвид тяхната
безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и
цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят.
Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в
изнесените твърдения относно основните факти от предмета на доказване,
както и са формирани от непосредствени възприятия на свидетелите от
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. От тук
предпоставена е преценката за правдивост и достоверност. Липсват
основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне
помежду си, така и с останалите писмени доказателства, които Съдът
кредитира; обратно, убедително се подкрепят от същите, от друга страна при
отсъствие на индиции за предубеденост на свидетелите не възникват
съмнения за недобросъвестност или необективност на депозираните
показания. Не се установява лицата Н. Ст. Ч. и Д. В. Д. да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на свидетелски показания на Ч. и Д. не се
6
намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на
Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения на
пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение към
изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата,
работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН.
В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018
година, докладчик Съдията Пенка Костова. С тези съображения Съдебният
състав даде вяра на показанията на свидетелите Н. Ст. Ч. и Д. В. Д., считайки
ги обективни и достоверни. А досежно доказателствената им стойност, те са
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение,
авторството и времето на извършването му, като потвърждават и
фактическото му осъществяване от жалбоподателя П. А. П., установявайки
обективните факти на излизането му от страната, отивайки за Република
Турция, МПС, с което е пътувал, липсата на действия от негова страна за
митническото оформяне на носените процесни стоки – мобилни телефони,
респ. тяхното деклариране при редовния митнически контрол, още и
резултатът от митническата проверка - намирането на определено количество
мобилни телефони, така и тяхната принадлежност и държането им, свързани с
неговата личност. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и относно
писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.
283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните. Същите
Съдът цени за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в
тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Становището на
митническите органи относно стойността на процесните стоки, тъй като е
изготвено след извършване на необходимите проучвания и на базата на
събраните по делото доказателства. Становището е изготвено от митнически
органи, поради което няма основание за каквото и да е съмнение относно
тяхната квалификация на специалисти. С тези съображения, Съдът приема
Становището за извършено от служители с необходимата квалификация и
7
знания, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното
писмено Становище обективира необходимите данни, ползвани за оценката и
фактическите констатации, поради което се явява обосновано и
аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и
останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения
за неговата правилност. Обратни доказателства, опитващи се да опровергаят
констатациите, обективирани в Становището, приложено в АНП, няма,
поради което Съдът намира за обосновано и правилно Становището (както
вече бе посочено) и ползва същото при формирането на фактическите и
правните си изводи. Въз основа на Становището се установява стойността на
стоките – предмет на нарушението към датата на деянието. Това Становище
не е оспорено от страна на жалбоподателя, както и не е оспорена
определената стойност на вещите – предмет на нарушението.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Заключението на
Оценъчната експертиза относно стойността на МПС, назначена от АНО, тъй
като е изготвено след извършване на необходимите проучвания и на базата на
събраните по делото доказателства. Експертизата е изготвена от специалист в
съответната област (, включен в Списъка на вещите лица за 2021 година за
Хасковския съдебен район), поради което няма основание за каквото и да е
съмнение относно неговата квалификация на специалист. С тези
съображения, Съдът приема Експертизата, назначена от АНО, за извършена
от вещо лице – специалист с необходимата квалификация и знания, липсват
индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено
Заключение обективира необходимите данни, ползвани за оценката и
фактически констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано,
в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите
доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за
неговата правилност. Обратни доказателства, опитващи се да опровергаят
констатациите, обективирани в Заключението на вещото лице, приложено в
АНП, няма, поради което Съдът намира за обоснована и правилна
Експертизата, назначена от АНО (както вече бе посочено) и ползва същата
при формирането на фактическите и правните си изводи. Въз основа на
Експертизата се установява стойността на лекия автомобил към датата на
деянието. Досежно приложимия способ за определяне на стойността, ползван
8
от вещото лице Б., Съдът намира същият за правилен и законосъобразен.
Вярно е, че във фазата на административнонаказателното производство,
развила се пред контролния орган и пред АНО, формално липсва нарочен акт
за назначаването на тази Експертиза и поименното определяне на вещото
лице съобразно изискванията на НПК, но прилагането на разпоредбите на
НПК е само съответно в административнонаказателното производството,
развиващо се по правилата на ЗАНН, а такова е и настоящото, като това е
предпоставено от неговия характер. По дефиниция производството по ЗАНН
е по-опростено, макар и състезателно, като типични за него са и
процесуалната бързина и експедитивност за реализиране на
административнонаказателната отговорност (аргумент от установените
процесуални срокове), поради което несъвместимо с този основен негов
принцип, в частност, би било директното обвързване и стриктно формално
следване, с изпълнение всички процесуални изисквания, установени в
нормите на НПК. Ето защо, няма как да се изисква, в случай на необходимост
от извършване на експертиза, същата да се назначава с нарочен, отделен акт
от органа, осъществяващ процесуалните действия по съставяне на АУАН. В
този смисъл достатъчно е реално, фактически да е осигурено вещото лице, с
необходимата специалност, знания, квалификация и опит, позволяващи му да
даде Заключение по поставената задача, релевантна за изясняване на
определени факти и обстоятелства, установяването на които да се изисква във
връзка с реализиране на неговата административнонаказателна отговорност,
относимо към извършването на съставомерно деяние, преценката на неговата
обществена опасност и/или наказването – определяне размера на Глобата или
нейната индивидуализация - изобщо в установените параметри от закона. В
случая, всички тези минимум изисквания досежно Експертизата и участието
на вещото лице, съответно и съдържанието на експертното Заключение са
спазени според Съда в контекста на изложените до тук правни аргументи. Ето
защо, решаващият Съдебен състав даде вяра като възприе и изцяло кредитира
експертното Заключение, изготвено в административната фаза на
производството, за определяне стойността на лекия автомобил, послужил за
извършване на нарушението.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
9
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е частно основателна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, считано от дата
28.05.2021 година, съпоставена с датата на депозиране на Жалбата в
Регистратурата на Районен съд – Свиленград (01.06.1021 година), от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и
родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ
изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен
(сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП, не се констатираха допуснати процесуални
10
нарушения във фазата на производството по издаването им, развила се пред
наказващия орган. Спазени са формата и редът при постановяването им.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите реквизити на
минимално необходимото съдържание съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване
на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно
достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното
административното нарушение и да организира адекватно защитата си.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган
не е изписал конкретната хипотеза на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, не води до
различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на
наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога,
къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни
факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена.
Действително в АУАН не е посочено ЕГН на свидетеля Д., но този
реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена и местоработата, е налице пълно
индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с неговата
индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в
съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и
константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.
Поради изложените съображения Съдът не намира факта, че в Протокола за
извършена митническа проверка е посочен некоректно часа на същата, както
и предвид обстоятелството, че той е посочен коректно по-надолу в текста на
11
Протокола.
За пълнота на настоящото изложение следва да се отбележи, че в
Разписките за задържане на стоките и на лекия автомобил, ведно с
принадлежностите му, е посочено, че става дума за внос, вместо за износ,
което не представлява съществено нарушение съгласно изложеното в
предходния абзац.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е
спорно между страните, че към 10.02.2021 година актосъставителят Н. Ст. Ч. е
заемал длъжността „Инспектор” в звено „Борба с наркотрафика – Капитан
Андреево”, Сектор „Борба с наркотрафика Южна морска”, ГД „МРР” в ЦМУ
към Агенция „Митници””, т.е. бил е митнически орган. В тази насока е и
изявлението на свидетеля Ч., направено в открито съдебно заседание,
проведено на 29.06.2021 година. Лицето, подписало НП – Иван Добрев
Пасков, заема към момента на издаването му длъжността „Началник на Отдел
„МРР Южна морска” в ГД „МРР”, ЦМУ при Агенция „Митници”” и деянието
е извършено в зоната на отговорност на Отдел „МРР Южна морска”.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
12
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални
основания за неговата отмяна.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено по
отношение на посоченото нарушение.
Обжалваното НП е правилно и обосновано, обсъдено с оглед
приложението на материалния закон и при възведената правна квалификация
– чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета от АНО, която е вярна (както вече бе посочено),
съответстваща на фактите, съдържими се в обстоятелствената част на Акта.
Същите и категорично се доказаха от събраните доказателства в хода на
съдебното производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за
осъществяването на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя,
обективно и субективно съставомерно като митническо нарушение във
фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Въз основа на кредитираните гласни доказателства – пряко, както и
косвено от приобщените писмени доказателствени източници от преписката,
установи се и че посочените стоки лицето П. А. П. не е обявило пред
митническите органи, поради което не е разполагал и не е представил
митнически документи, удостоверяващи надлежното им деклариране или
задействане на митнически режим за тях. Свидетелите, са единодушни и
относно съпричастността на лицето към пренасяните стоки и неговото лично
отношение на своене и държане на същите, както и относно вида и естеството
на носените вещи, представляващи мобилни телефони и тяхното количество.
С оглед посоченото същите, несъмнено попадат в легалната дефиниция на
13
понятието „стоки”, дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на
ЗМ, която т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното определение
на понятието „стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, който нормативен акт
е най-съотносим към митническото законодателство, а именно: „„Стока” е
всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ,
вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният
софтуер.”. Според българския тълковен речник, „стоката” е
материално благо, продукт, произведен с цел задоволяване на
определени нужди, потребности на хората в зависимост от техните вкусове и
предпочитания. С оглед така дадените определения стоки са и процесните
предмети – мобилни телефони. Поради това, с оглед събраните доказателства
по делото Съдът приема за доказано по безспорен начин, от обективна страна,
че на 10.02.2021 година през МП „Капитан Андреево” при излизането си от
страната за Република Турция, жалбоподателят П. А. П. е направил опит да
носи, т.е. фактически е направил опит да превози през държавната граница и
да изнесе от страната стоки с търговски характер и количество, без знанието и
разрешението на митническите органи. С това е осъществил състава на
митническото нарушение „митническа контрабанда”, дефиниран в чл. 233, ал.
1 от ЗМ, в третата от предвидените изпълнителни форми - „направи опит да
превози” през държавната граница. За съставомерността на деянието
достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите
органи, конкретните стоки да напуснат митническата територия на страната,
съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като
проверка преди реалното напускане на страната. Т.е. съгласно чл. 233, ал. 1 от
ЗМ, който направи опит да превози през държавната граница стоки без
знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не
представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда. В случая
държавната граница на Република България съвпада с линията на
митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за
контрол на митническите пунктове, чийто служители не са на самата
държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията
на Република България. Именно в тази връзка при преминаване на редовния
митнически контрол, действащо е задължение за деклариране на изнасяните
стоки, респ. въвежданите от лицата, установено с материалната разпоредба
на чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото задължение и в частност това за писмено
14
деклариране, произтичащо Регламенти на Европейския съюз (ЕС), които имат
директно действие за вътрешното ни законодателство след присъединяването
на България към ЕС. Според текста на чл. 66 от ЗМ, всяка стока,
предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на
деклариране за съответния режим, като са допустими при определени
условия писмено или устно деклариране. Отрицателният факт за отсъствието
на деклариране от страна на жалбоподателя П. А. П. на носените от него
мобилни телефони, в релевантния момент на извеждането им от митническата
територия на Република България, пряко се установява от показанията на
двамата свидетели – митнически служители, които са категорични, че той не
е декларирал процесните пренасяни стоки. В конкретния случай, съобразно
видът и количеството на стоката, дължимото за нея и надлежно деклариране е
било писменото. Тъй като този им брой изключва нетърговски характер,
обратно сочи търговско предназначение, т.е. процесните стоки не могат да
бъдат определени като нетърговски такива. Устно деклариране е допустимо
когато стоките са с нетърговски характер, когато стоките са с търговски
характер, но се съдържат в личния багаж на пътника и т.н. Именно това свое
задължение за писмено деклариране не е изпълнил жалбоподателят П. А. П.
при излизането си от страната за Република Турция, като той несъмнено е бил
субект на същото, възникнало за него в момента на започване на
формалностите по митническия контрол - първоначален. Доколкото не е
направено деклариране в дължимата и изискуема форма - с писмена
митническа декларация (унифициран формуляр ЕАД), то налице е липса на
деклариране. Бездействието от негова страна по отношение на задължението
за деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма,
изключва знанието на компетентните митнически органи, субсумира и
липсата на дадено разрешение от тях за изнасянето на стоките от територията
на страната. От тук следователно доказан е и вторият съставомерен признак
на нарушението. След като това е така, безспорно с деянието си
жалбоподателят П. А. П. е консумирал от обективна страна
административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки
опит за контрабанда на стоки с търговски характер и количество, тъй като не е
изпълнил задължението си да ги декларира при преминаването през
първоначалния митнически контрол, макар реално да е носил такива, като те
са били открити вече при последващата митническа проверка. Поради това
15
напълно основателно и правилно е била А.жирана неговата
административнонаказателна отговорност и направените изводи от АНО са
изцяло правилни и законосъобразни, като се споделят от Съда.
Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както вече
се посочи от преките гласни доказателства на митническите служители, които
Съдът цени и относно авторството, с оглед изясненото от свидетелските
показания цялостно поведение на нарушителя в хода на проверката,
обективният факт на откриването им около двигателя на лекия автомобил,
който е управлявал, поставени в торба и покрити с пласмасови тръби и
маркучи за автомобил.
В конкретния случай, съобразно видът на стоките те не подлежат на
освобождаване от митни сборове и подлежат на деклариране.
Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в
закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.
Деянието, извършено от П. А. П. е съставомерно и по субективен
признак, същото е извършено виновно – при пряк умисъл, категорично
правно съждение за което се налага от факта на укриването на носените стоки
около двигателя на управлявания от него лек автомобил, набутани в дъното,
почти до картера на автомобила, покрити с пласмасови тръби и маркучи за
автомобил, от тук разкрива се и пряко целения резултат – настъпването на
общественоопасните последици – укриването и даването на невярна
информация на митническите органи, при наличие и на представа за
обвързващото задължение за деклариране на пренасяните стоки, въпреки това
напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на
деятелността си, жалбоподателят П. А. П. е бездействал при митническия
контрол. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на
извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Интелектуалният и
волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му
действия и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да
знае, както и е знаел действащия митнически режим, респ. и задължението за
писмено или устно деклариране му е било известно. В този ред на мисли
следва да се посочи, че поведението му, респ. действията му по време на
проверката, са красноречиви – след като ренгеновото пролъчване не дава
16
резултат настоява пред митническите органи да продължи да пътува, т.е.
физическата проверка да приключи до тук. Още повече многократно е
пътувал извън страната видно от Справката за пътуванията му. От друга
страна и местоживеенето му в страна от ЕС, са обстоятелства, даващи
основание да се приеме, че той е бил добре запознат с митническия режим,
действащ в Общността и допустимите норми за пренос на стоки, т.е.
жалбоподателят П. А. П. е бил длъжен и е следвало да знае. В този ред на
мисли следва да се посочи, че Съдът не кредитира изложеното от
жалбоподателя в Личното му обяснение предвид депозираната от него Молба
с вх.№ 32-79896 от 10.03.3021 година, в която сочи, че процесните стоки са
негови. Съдът не е съгласен с изложеното от адвокат П. в смисъл, че след
откриването на процесните стоки от страна на митническите служители,
жалбоподателят е останал учуден (изненадан), тъй като данни в подобна
насока няма по делото. Следва да се отбележи, че звучи нелогично и
неоправдано от житейска гледна точка да се предприеме пътуване по дълга
дистинация в чужда Държава с чужд автомобил и водачът да не провери
техническото му състояние, респ. да провери двигателя му. Поради
изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен
извод, освен този, че напълно правилно е А.жирана неговата
административнонаказателната отговорност. С тези правни съображения
Съдът прие обжалваното НП за правилно и законосъобразно от
материалноправна страна, издадено при правилно приложение на
материалния закон.
Налице е опит, тъй като за да има довършено нарушение трябва да е
довършено изпълнителното деяние, а в случая недекларираните стоки са били
открити при митническата проверка и изпълнително деяние е останало
недовършено по независещи от него причини.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива
елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на
своя предмет – мобилни телефони.
По убеждение на настоящия Съдебен състав процесното
административно нарушение, за което жалбоподателят П. А. П. е наказан с
17
обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и
само предвид голямото количество на контрабандирани стоки, деянието не
разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за
този род нарушения, още по-малко пък изобщо – липса на такава. Отделно от
това, в случая се касае за формално нарушение - на просто извършване, без
значение е настъпването на вреди от същото; отделно като релевантен
аргумент Съдът съобрази и характерът на обществените отношения, засегнати
от конкретната простъпка – административнонаказателна, с оглед действащия
режим на митническия контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със
засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните,
фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания
за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на
препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата
преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е
А.жирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
Съдът споделя за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове
маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28
от ЗАНН не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и
неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на
административно нарушение.
Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят
не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на
виновните лица се налага Глоба в размер от 100 % до 200 % от стойността на
недекларираните стоки при износ и съгласно ал. 8 на посочената разпоредба
18
превозните и преносните средства, които са послужили за превозването или
пренасянето на стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в
полза на Държавата независимо чия собственост са, освен ако стойността им
явно не съответства на стойността на предмета на митническата контрабанда.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено
в минималния размер от 100 % от стойността на недекларираните стоки,
която стойност не се оспори от никоя от страните в процеса. Така
проведената индивидуализация, според Съда е правилна и законосъобразна,
тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея
критерии при отмерване на наказанието – за преценка на всички релевантни
за отговорността обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи такива. Като
очевидно отчетени са конкретното количество на контрабандно пренесените
стоки – значително, което обстоятелство безспорно е отегчаващо и
предопределя по-висока тежест на деянието. Като смекчаващи вината
обстоятелства, извън това за пренасянето на стоките да не е бил използван
тайник или друг специален начин, се установиха липсата на данни в кориците
на делото за други нарушения и обстоятелството, че не е възпрепятствал или
правил опити да осуети проверката. В тази връзка не може да се отчете като
смекчаващо вината обстоятелство възрастта на нарушителя, доколкото
възрастта от 51 години предполага житейски опит, който е достатъчен, за да
може лицето да направи оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не
извършва противоправно такова. Т.е. тази възраст не може да бъде
определена като достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо
вината обстоятелство. Не се констатира обществената опасност на деянието и
на дееца да са завишени. Предвид така установените релевантни за
отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно
относителната им тежест, очертаващи с превес са смекчаващите такива,
поради което обосновано, при спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН,
законосъобразно, както и справедливо - съответно по тежестта си на
извършеното е било индивидуализирано наказанието в минимален размер, в
който именно е и наложената Глоба – формирана от 100% от стойността на
стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка относно режимът на
индивидуализация е правилен относно процентното отношение на
наложеното административно наказание.
19
Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за правилно
с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани. Т.е. НП в частта му по пункт II
следва да бъде потвърдено.
НП в частта му по пункт III, касаеща постановената репресивна мярка
„отнемане в полза на Държавата” на превозното средство, което е послужило
за превозване на стоките - предмет на митническа контрабанда, а именно: лек
автомобил марка „Ауди”, модел А4 с държавен регистрационен номер
********, следва да бъде отменено по следните съображения:
Това разпореждане е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 233, ал.
8 от ЗМ в случаите на осъществено нарушение по чл. 233 от същия закон,
както вече бе посочено.
Съдът вземайки предвид Решение от 14.01.2021 година на Съда на ЕС
по Дело С-393/19, приема следното: към датата на извършване на настоящото
нарушение ЗМ предвижда административно наказание „Глоба” от 100 % до
200 % от стойността на предмета на митническата контрабанда при износ,
като в разпоредбата на чл. 233, ал. 8 от същия нормативен акт е предвидено че
„превозните и преносните средства, които са послужили за превозването или
пренасянето на стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в
полза на Държавата независимо чия собственост са, освен ако стойността им
явно не съответства на стойността на предмета на митническата
контрабанда.”. Българският наказателен Съд е изправен пред съществени
затруднения как да приложи санкционния закон така, че неговото Решение да
е законосъобразно както според националното, така и според европейското
право. Затрудненията, произтичащи от приложението на европейското право
намират своето разрешение в самото европейско право. То има предимство
пред националното право, прилагането на което не може да доведе до
осуетяване на неговата ефективност. Националният Съд е обвързан от
Преюдициалното заключение по дело С-393/19. В този Съдебен акт Съдът на
ЕС приема, че национална правна уредба, която позволява конфискация на
средство, използвано за извършване на престъпление квалифицирана
20
контрабанда, когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице –
Теню Пламенов Николов (видно от справката от РУ – Свиленград), различно
от извършителя на престъплението, без това лице да разполага с ефективни
правни средства за защита, противоречи на правото на Съюза. Съгласно чл.
633 от ГПК, постановеният акт на Съда на ЕС е задължителен за всички
съдилища и учреждения в Република България. При това положение,
настоящият Съдебен състав счита, че предвиденото в чл. 233, ал. 8 от ЗМ
отнемане на лекия автомобил се явява в противоречие с цитираното Решение
на Съда на ЕС и настоящият Съдебен състав намира че не следва да приложи
чл. 233, ал. 8 от ЗМ спрямо жалбоподателя като норма, противоречаща на
правото на ЕС. Именно по тези съображения Съдът намира, че в тази част по
пункт III обжалваното НП следва да бъде отменено като противоречащо на
правото на ЕС.
Горните изводи на Съда не се променят предвид факта, че собственикът
на отнетият автомобил е уведомен за това, тъй като няма предвидена
възможност в това производство да защити правата си, свързани със
собствеността на процесното МПС.
Както вече бе посочено по отношение на задържания лек автомобил,
ведно с принадлежностите му, НП следва да се отмени, но отмяната на НП в
тази част няма за последица автоматичното връщане на тези вещи, поради
което Съдът следва да се произнесе служебно по този въпрос. По тези
съображения, наред с отмяната на НП в частта за отнемането на МПС -
послужило за извършване на административното нарушение, следва изрично
да се постави и неговото връщане, ведно с принадлежностите му на лицето,
от което са иззети – П. А. П..
В случай че не се възприеме горната теза на настоящия Съдебен
състав, то се излагат следните мотиви:
Както вече бе посочено съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 8 от ЗМ,
превозните и преносните средства, които са послужили за превозването или
пренасянето на стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в
полза на Държавата независимо чия собственост са, освен ако стойността им
явно не съответства на стойността на предмета на митническата контрабанда.
21
При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че в закона не е
посочен критерия за остойностяване на тези две стойности при преценка
налице ли е явно несъответствие между двете. Изхождайки от чл. 233, ал. 1 от
ЗМ където стойността е ръководеща за определяне размера на наказанието, то
обективен критерии за преценка би се явила именно тя.
Определената стойност лекия автомобил е в размер на 3 800 лв., а
определената стойност на стоките - предмет на митническа контрабанда, е в
размер на 31 262 лв.
В случая не би било налице явно несъответствие между двете
конкуриращи се стойности - тази на стоките, и тази на отнетия лек автомобил,
тъй като стойността на лекия автомобил не надвишава стойността на стоките,
поради което Съдът би намерил, че подлежи на отнемане, ведно с
принадлежностите му.
С оглед на изложеното при този вариант на разсъждение, Съдът би
приел, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено в частта му по пункт
III.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК когато Съдът отхвърли оспорването,
ответникът има право на разноски.
Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на
разноски. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован.
Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към
която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ,
за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е
налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта
по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание и представяне
22
на писмени доказателства, поради което юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лв. е справедливо.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде
потвърдено в частта му по пункт ІІ и отменено частта му по пункт ІІІ, следва в
полза на АНО да се присъдят чест от направените по делото разноски в
размер на 40 лв.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на Агенция „Митници”, е отговаряла
Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице
съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници”),
Съдът намира, че следва посочените разноски да бъдат присъдени именно на
Агенция „Митници”.
По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да иска
изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от
тяхна страна.
В случай на цялостно потвърждаване на НП в обжалваните му част, на
АНО биха се дължали разноски в размер на 80 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 502/2021 от
12.05.2021 година на Началник на Отдел „МРР Южна морска”, ГД „МРР”,
ЦМУ при Агенция „Митници”, в частта, с която на П. А. П. с ЕГН
*************от град ***************************, за нарушение на чл.
233, ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
31 262 лв. (пункт ІІ).
ОТМЕНЯ НП № 502/2021 от 12.05.2021 година на Началник на Отдел
„МРР Южна морска”, ГД „МРР”, ЦМУ при Агенция „Митници”, в частта, с
23
която от П. А. П. с ЕГН ********** от град ****************************,
на основание чл. 233, ал. 8 от ЗМ е отнет в полза на Държавата лек автомобил
марка „Ауди”, модел А4 с държавен регистрационен номер ********, ведно с
Регистрационнен талон и контактен ключ (пункт ІІІ).
ДА СЕ ВЪРНЕ на П. А. П. с ЕГН ************* от град
*************************, отнетия в полза на Държавата лек автомобил
марка „Ауди”, модел А4 с държавен регистрационен номер ********, ведно с
Регистрационнен талон и контактен ключ, задържани с Разписка № 0193910
от 10.02.2021 година.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА П. А. П. с ЕГН
********** от град ***************************************, ДА
ЗАПЛАТИ на Агенция „Митници” с адрес: град София, ул.„Георги Сава
Раковски” № 47, сумата от 40 лв., представляваща част от направените
разноски за юрисконсултско възнаграждение по АНД № 432/2021 година по
описа на Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
24