Решение по дело №661/2020 на Районен съд - Кюстендил

                                                               Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кюстендил, 11.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД,гр. Кюстендил Х-ти наказателен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари в две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Деянов

с участието на секретаря Гергана Милушева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 661 по описа на КРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Н.Д.А., ЕГН – **********,***, срещу издадено от ВПД - Началника на РУ гр. Кюстендил, към ОД на МВР - Кюстендил, НП № 1910а -970/18.05.2020 година, с което на основание  чл. 257 ал.1 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл. 64, ал.1 от същия закон.

С жалбата се иска НП да бъде отменено на процесуално основание, поради допуснати съществени нарушения на установените в чл. 42, т.3 и в чл. 57, т.5 от ЗАНН правила за установяване на нарушението и налагане на наказанието, довели до нарушаване правото му на защита.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се явява лично, без упълномощеният от него адвокат.  Поддържа изцяло депозираната жалба и отново моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,като излага и доводи в тази насока.

Въззиваемият РУМВР - Кюстендил, редовно и своевременно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище.

            Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата, становището на жалбоподателя и на процесуалния му представител в съдебно заседание и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

            При изпълнение на служебните им задължения на дата 20.04.2020 година служителите на РУ при ОД-МВР гр. Кюстендил,старши полицай М.Л.В. и М.И.Я. *** жалбоподателя. Твърди се че в изпълнение на правомощията по чл. 64 , ал.4 от ЗМвР  старши полицай Я. отдал устно разпореждане на жалбоподателя А. да им представи личната си карта или друг документ за установяване неговата самоличност. При това жалбоподателя А. не се подчинил и побягнал с което си действие според тях виновно нарушил разпоредбата на чл. 64, ел.4 от ЗМвР.

            Жалбоподателя бил задържан непосредствено след опита си да избяга. Съставен бил АУАН бланков № 316766 в които служителите на РУ- Полиция вписали гореописаните установявания и квалифицирали нарушението като такова по чл.64, ал.1от ЗМвР.

            Въз основа на така издадения АУАН по-късно на 18.05.2020 година било издадено и атакуваното от жалбоподателя НП № 907. В така издаденото НП АНО описал същата фактическа обстановка и на основание чл. 257 , ал.1 от ЗМвР наказал нарушителя с „глоба“ в размер от сто лева.

            Недоволен от действията на служителите на РУ-Полиция и ОД-МВР гр. Кюстендил, жалбоподатела обжалвал в срок издаденото НП.

            Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото доказателства Жалба, АУАН, НП,показанията на свидетелите по издаването и съставяне на АУАН.

            Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна по следните съображения:

            При извършената проверка касателно правилното приложение на материалния и процесуалния закон настоящата инстанция констатира, че наказателното постановление е издадено в предвидената от закона писмена форма, от компетентни орган и е налице редовна процедура по връчването му на жалбоподателя.             Съгласно отразените по идентичен начин в АУАН и НП факти, жалбоподателят е санкциониран за това, че не изпълнил даденото му устно с конкретно съдържание разпореждане на полицейски орган около 21.00 часа на 20.04.20 г., а именно да предостави документи за самоличност за проверка с цел установяване на самоличността му.

            В същото време от показанията на разпитаните полицейски служители В. и Я. се изяснява, че на жалбоподателя е било разпоредено устно да представи документ за установяване самоличност какъвто е личната карта. Установява се, че това разпореждане е отправено към жалбоподателя, но той отказвал да ги изпълни, като побягнал от мястото на проверката. Къде ,кога и как са го заловили след осуетяване проверката чрез бягството му служителите на полицията не помнят. Не посочват и как и по какъв начин са установили самоличността му за да я впишат в издадения АУАН.

            Съобразно чл. 64, ал. 1, от ЗМВР - "Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено или устно. ". С разпоредбата на ал. 2 е предвидена възможност да се издават и устни разпореждания, които съгласно указаното в чл. 64, ал. 4, от ЗМВР са задължителни за изпълнение, "разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение. ". Безспорно неизпълнението на разпореждането представлява административно нарушение по смисъла на  чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, в която норма е предвидено: "Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. "

            В конкретния случай е допуснато смесване на фактическите състави на две различни нарушения.

            Това е така защото - неизпълнението на разпореждането да се представи документ за самоличност не подлежи на санкциониране по реда на ЗМВР. Съдържанието му се отнася към задължението за изпълнение в специалната норма на чл. 6 от ЗБЛД, според която "гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност", респ. приложимата санкционна норма е тази на чл. 80, т. 5 от ЗБЛД, според която - "Наказва се с глоба от 50 до 300 лв. лице, което не представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица "- видно от цитираната разпоредба изпълнителното деяние по нея се заключва в бездействие, а именно непредставянето на български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица.

            Изводимо от горното е че поведението на дееца е несъставомерно по текста на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР и не следва да се санкционира по  чл. 257, ал. 1 от ЗМВР поради специалните норми в ЗБЛД. Прилагането на неприложим закон води до незаконосъобразност на НП и като краен резултат следва неговата отмяна.

            На последно място, ако се приеме, че жалбоподателят е санкциониран поради неизпълнение на задължително разпореждане на орган на МВР следва да бъде посочено, че съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи издават разпореждания, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. В случая нито в АУАН, нито в НП са посочени конкретни функции, за да се прецени законосъобразно ли са издадени разпорежданията. Мотивирането на акта има съществено значение, защото само при точно и ясно посочено фактическо основание може да се направи обоснована и правилна преценка дали издаването на разпореждането е било необходимо за изпълнението на възложените на полицейския служител функции и дали процесното разпореждане е издадено при наличието на предвиденото в чл. 64 от ЗМВР материалноправно основание. По делото не се представиха безспорни доказателства сочещи наличието на деяние, което може да се квалифицира като неизпълнение на полицейско разпореждане, осуетяване на проверка и противозаконно пречене на органи на МВР да изпълняват функциите си. В тази посока няма мотиви за издаването на процесния АУАН (респ. НП) с такова съдържание. Нито в АУАН нито в атакуваното НП са посочени фактически основания, от които следва да се черпи информация защо е прието, че жалбоподателят е извършил противоправни действия и не е изпълнил полицейско разпореждане, както и че се пречил на служители да изпълняват функционалните си задължения./ ЗМвР дава възможност на служителите на МВР да отдават разпореждания във връзка със службата им но гражданите са длъжни да ги изпълняват само ако тези разпореждания не налагат извършване на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота му. Така, че липсата на посочване какво точно е наложило да бъде отдадено цитираното разпореждане не дава възможност за преценка доколко това разпореждане е било законосъобразно или не. От описателната част на АУАН не става ясно кой и в изпълнение на кои длъжностни и функционални задължения е отправил устното полицейско разпореждане и защо е трябвало жалбоподателят да представи документ за самоличност. Задължение на служителят издал АУАН е да посочи подробно именно това, на база на какво и защо е прието, че е следвало издаването на устно разпореждане, както и защо жалбоподателят е осуетил изпълнението му. Съвсем бланкетно се твърди, че е извършено административно нарушение. Самият факт, че на жалбоподателя е установена самоличността и му е съставен АУАН е достатъчен сам по себе си за опровергае твърдяното в АУАН. Самите служители в проведеното ОСЗ при разпитът им не посочват защо са спирали лицето и отдавали такова разпореждане а за да се приеме, че полицейските служители са извършили необходимата проверка и са изпълнили служебните си задължения следва да са налице и съответните доказателства. Никъде в АУАН не се посочва,че същият не е съставен непосредствено и на място установеното нарушение.

            В административнонаказателното производство тежестта на доказване на извършеното административно нарушение и неговото авторство лежи върху административнонаказващия орган, който следва да докаже, че съответното лице е извършило виновно деяние, което представлява административно нарушение. По настоящото административнонаказателно производство освен акт за установяване на административно нарушение не са представени други релевантни доказателства. Актът за административно нарушение няма доказателствена сила и констатираните с него обстоятелства не се считат за установени до доказване на противното. Разпитаните свидетели също не допринесоха за изясняване на фактическата обстановка. Твърдението им ,че не помнят фактическата обстановка не допринася за изясняването на обективната истина.

            С оглед на изложеното съдът, намира атакуваното НП за незаконосъобразно и необосновано водим от което на основание чл.63  ал.1 от ЗАНН съдът

 

 

 

 

                                                  Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1910а-907 от 18.05.2020 год. на ВПД, от Началника на РУ гр. Кюстендил, към ОД на МВР - Кюстендил, с което на Н.Д.А., ЕГН – **********,***, на основание  чл. 257 ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл. 64, ал.1 от същия закон.

 

 

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кюстендил в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: