РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. Велико Търново , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на девети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Пламен Борисов
Лилия Ненова
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20214100500005 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 09.11.2020 година, постановено по гр. дело № 275 по описа на
Горнооряховски районен съд за 2020 година, предявеният от „ФЕЛИПЕ КАР“-ЕООД, гр.
Русе, против Г. Й. Г. иск за сумата от 5 000 лв., част от паричната равностойност на лек
автомобил „АУДИ А6“ с контролен номер Р ** КА, твърдяна да възлиза на 14 200 лв., е
отхвърлен като неоснователен. Г. Й. Г. е осъден да заплати на ищцовото дружество сумата
от 5 000 лв., част от неустоечно вземане, твърдяно да възлиза на сумата от 14 200 лв., за
неизпълнение на задължението по т. 9.6 от договор за наем на описания по-горе автомобил,
както и сумата от 5 000 лв., част от обезщетение за пропуснати ползи – възможен наем от
автомобила за периода от 06.06.2018 година до 16.01.2019 година, твърдяно да възлиза на
21 000 лв. Присъдени са законна лихва и разноски.
В осъдителната част решението е обжалвано от Г. Й. Г. с искане за отмяната
му и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени с присъждане на
разноски за две инстанции.
Ответникът по жалбата - „ФЕЛИПЕ КАР“-ЕООД, гр. Русе – излага доводи за
безпорочност на атакуваното решение.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.
1
271 от ГПК, приема:
Предявени са искове с правно основание чл. 82, изречение първо,
предложение второ, във връзка с 233, ал.1 и чл. 92 във връзка с чл. 233, ал.2 от Закона за
задълженията и договорите.
Ищецът - „ФЕЛИПЕ КАР“-ЕООД, гр. Русе - излага в исковата си молба, че с
В. Г., заместен от ответника в хода на делото по реда на законовото приемство в процеса,
сключили договор, по силата на който му отдал под наем лек автомобил „АУДИ А6“ с
контролен номер Р ** КА за два дни с наемна цена от 100 лв. на ден. Наемателят не върнал
автомобила, допуснал да бъде откраднат заедно с талона и документа за застраховка. По
реда на настоящото производство претендира присъждане на сумата от 5 000 лв., част от
неустоечно вземане, твърдяно да възлиза на сумата от 14 200 лв., за неизпълнение на
задължението по т. 9.6 от договора за наем, сумата от 5 000 лв., част от обезщетение за
пропуснати ползи – възможен наем от автомобила за периода от 06.06.2018 година до
16.01.2019 година, твърдяно да възлиза на 21 000 лв., законна лихва и разноски
Ответната страна – Г. Й. Г. - оспорва исковете с довод да липсва основание за
ангажиране отговорността на наемателя. Претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:
Не се спори, установява се от приложения препис от договор за наем от
04.06.2018 година, че страните ищецът е отдал под наем на В. Г. Г. автомобила, описан в
исковата молба, при посочените в нея параметри. В точка 9.6 са уговорили задължение на
наемателя при кражба, заедно с документите за регистрация, за застраховка и за годишен
технически преглед, да заплати сумата, за която автомобилът е застрахован, или сума, равна
на средната му пазарна цена.
Автомобилът е откраднат, а след разследване – открит и върнат на
наемодателя – писмо на Русенска районна прокуратура от 26.06.2020 година на лист 124 от
преписката на първостепенното производство. Средният пазарен наем на автомобили от
класа на процесния, възлиза на 700 лв. месечно – неоспорената от страните заключение на
вещото лице Н. Н.
Изложената фактическа обстановка налага извод за неоснователност на
предявените искове. Съдът ги отхвърля водим от следните съображения.
По безспорен начин по делото е установен договор за наем по смисъла на чл.
228 и сл. от ЗЗД с предмет ползване на автомобил, срок от два дни и наемна цена от 100 лв.
на ден.
В качеството си на наемодател, ищецът е предоставил превозното средство в
2
състояние, годно за ползването му по предназначение, и така е изпълнил договорното си
задължение по чл. 230, ал. 1 от ЗЗД.
Наемателят е приел автомобила, но като не го е върнал, след изтичане на
срока на договора е в неизпълнение на задължението си по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД. Въпреки
това отговорността му не може да бъде ангажирана със сумите по предявените искове.
Първото вземане не е възникнало, а второто е недоказано.
Неустойката по точка 9.6 от договора страните са уговорили за репарация на
вредите от погиване на автомобила – кражба и свързана с това невъзможност наемателят да
получи обратно вещта. Това ясно личи както от употребения израз „… при кражба …“ така и
от използването на застрахователната стойност на автомобила по застраховка „Автокаско“
като критерий за стойността, която наемателят ще дължи.
След като автомобилът е върнат на наемателя-собственик, неустойка не се
дължи. Връщането на превозното средство осуетява настъпването на вредата, за която
страните са предвидили неустоечното вземане. Противоположно по смисъл тълкуване на
неустоечната клауза не само би противоречало на изявената воля на страните, но и би
довело до неоснователно обогатяване на наемателя: той ще разполага както с вещта, така и
със стойността й. Едно и също благо като стойност ще се върне в патримониума на ищеца
два пъти. Като неоснователен, искът следва да бъде отхвърлен вцялост.
Голословно и недоказано е твърдението на ищеца да е претърпял вреди в
размер на възможния наем от автомобила. От обстоятелството, че средната наемна цена за
автомобили като процесния покрива исковата сума, не следва, че ищецът е пропуснал да
реализира доход от наем. За последното е нужно договаряне. При събраните доказателства
изводът, че в рамките на исковия период автомобилът на ищеца непременно щеше да бъде
отдаден под наем и от получената наемна цена щеше да се формира исковата сума, би бил
произволен. Пропусната полза е доход, единствената причина за нереализирането на който е
поведението на ответника-наемател. Опора за подобен извод събраните по делото
доказателства не дават. Като недоказан, искът за обезщетение за пропуснати ползи в размер
на възможния наем от автомобила, следва да бъде отхвърлен.
Доводите на ищеца са неоснователни. Те не намират опора в доказателствата
по делото и са в директно противоречие с договореното. Затова самостоятелни съображения
по основателността им съдът не излага.
Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, ответникът има
право на разноски за две инстанции, по делото доказани като сума от 1 400 лв. Следва да се
присъдят с настоящото решение.
По изложените съображения съдътРЕШИ:
Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 09.11.2020 година, постановено по гр. дело
3
№ 275 по описа на Горнооряховски районен съд за 2020 година, в частта, с която Г. Й. Г. е
осъден да заплати на „ФЕЛИПЕ КАР“-ЕООД, гр. Русе, сумата от 5 000 лв., част от
неустоечно вземане, твърдяно да възлиза на сумата от 14 200 лв., за неизпълнение на
задължението по т. 9.6 от договор от 04.06.2018 година за наем на лек автомобил „АУДИ
А6“ с контролен номер Р ** КА, сумата от 5 000 лв., част от обезщетение за пропуснати
ползи – възможен наем от автомобила за периода от 06.06.2018 година до 16.01.2019
година, твърдяно да възлиза на 21 000 лв., законна лихва и разноски, вместо което
постановява:
Отхвърля предявените от „ФЕЛИПЕ КАР“-ЕООД, гр. Русе, ЕИК:*********, против Г. Й.
Г., гр. С., ул. „*“, № , искове, с които на основание чл. 82, изречение първо, предложение
второ във връзка с 233, ал.1 и чл. 92 във връзка с чл. 233, ал.2 от Закона за задълженията и
договорите претендира присъждане на сумата от 5 000 лв., част от неустоечно вземане,
твърдяно да възлиза на сумата от 14 200 лв., за неизпълнение на задължението по т. 9.6 от
договор от 04.06.2018 година за наем на лек автомобил „АУДИ А6“ с контролен номер Р **
КА , сумата от 5 000 лв., част от обезщетение за пропуснати ползи – възможен наем от
автомобила за периода от 06.06.2018 година до 16.01.2019 година, твърдяно да възлиза на
21 000 лв., законна лихва и разноски, първият иск като неоснователен, а вторият – като
недоказан.
Осъжда „ФЕЛИПЕ КАР“-ЕООД, гр. Русе, ЕИК: ********* да заплати на Г. Й. Г., гр. С. ул.
„*“ № , сумата от 1 400 (хиляда и четиристотин лева) лв., разноски за две инстанции, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4