Мотиви към Присъда № 9 от 13.04.2016г.
по НОХ дело № 152
по описа за 2015г. на Районен съд Своге,
изготвени на 16.05.2016г.
Делото е
образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура К. против Г.Ц.М. ***, който е обвинен в извършване на
престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Районната прокуратура поддържа обвинението
срещу подсъдимия, както относно фактическата обстановка, така и относно
правната квалификация на деянието. Счита, че в хода на съдебното следствие
обвинението се доказва по безспорен начин. По отношение на реализацията на
наказателната отговорност намира, че на М. следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” от година и шест
месеца, чието изпълнение да бъде отложено за срок от три години.
Защитникът
на подсъдимия счита, че съдът трябва да го признае за невиновен в извършване на
престъплението, за което е обвинен, тъй като обвинението е неоснователно,
необосновано и недоказано, както от обективна, така и от субективна страна.
Посочва, че предмет на престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК, може да бъде само
официален свидетелстващ документ, но не и диспозитивен документ, а още по-малко
частен(свидетелстващ или
диспозитивен) документ,
т.е. е налице несъставомерност на деянието, описано в обвинителния акт на РП К.
и деянието не съставлява престъпление. Твърди, че удостоверяване на невярно
обстоятелство или изявление в официален документ ще има, ако например в частта
на нотариалния акт за продажба на недвижим имот, в която .... удостоверява, че
страните по договора за продажба са се явили пред него на посочената дата и място
/...../, представляващ официален свидетелстващ документ и като такъв може да
бъде с вярно или невярно съдържание, т.е. страните по договора не са се явили
пред .....(нотариалният
акт е съставен неприсъствено) или ...... удостоверява, че се е уверил в
самоличността на явилите се пред него лица, а в действителност са се явили
други лица, а не тези, посочени в нотариалния акт.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните, както и събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в съвкупност, прие за установено следното :
Свидетелят И.М., в качеството му на едноличен търговец с наименование „........” e бил собственик през периода от 2004г. до
2009г. на следния недвижим имот : УПИ № І „За хотелски комплекс” в кв. 67 по
ПУП на с. И., общ. С., с площ от 1 020 кв.м., заедно със западната реална
част от построената в имота през 1976г. масивна едноетажна търговска сграда(ресторант) със ЗП от 227 кв.м., представляваща
самостоятелен търговски обект с отделен вход, заедно с прилежащото й мазе. През 2008г.
свидетелката Е.К. и ...... – свидетелят А.П., решили да закупят недвижим имот в
района на гр. С. Установили контакт с агенция за недвижими имоти, посредством
която се свързали със свидетеля М.. Последният им предложил за продажба
притежавания от него имот, за което бил сключен и предварителен договор, като
било дадено и капаро. Останалите средства за покупката следвало да се получат
чрез банков кредит. През
месец август 2009г. свидетелката К. получила и владение върху имота, като
започнала да го ремонтира. Тя направила опит да изтлегли ипотечен кредит за
окончателно изплащане на цената по сделката, но била уведомена от банковите
служители, че статута на имота не е жилищен, а търговски, поради което може да
получи кредитиране при по-неизгодни условия. Свидетелят М. предложил да промени
статута на имота, от търговски в жилищен, с цел получаване на необходимото финансиране. Със Заповед № 990 от 16.10.2009г. на ... на ...
С. е одобрено частично изменение на подробният устройствен план на кв. 67 на с.
И., състоящо се в преотреждане на УПИ № І „За хотелски комплекс” в УПИ № І „За
индивидуално жилищно строителство(ИЖС)” и
застрояване на имота за „ИЖС”. Извършената промяна обаче касаела единствено
предназначението на имота(земята) и
бъдещи строежи в същия, без да засяга статута на вече изградената и
съществуваща едноетажна търговска сграда. С цел получаване на необходимото
финансиране от банкова институция и финализиране на сделката, М. решил да
прехвърли имота на физическо лице, както и да се снабди с нотариален акт, в
който да бъде вписано, че имота има предназначение за ИЖС. В изпълнение на
намерията си свидетелят се снабдил със скица № 622 от 13.11.2009г., издадена от
.... С., в която коректно било отразено че УПИ № І – „За ИЖС” в кв. 67 по ПУП
на с. И., общ. С., с площ 1 020 кв. м. е собственост на ЕТ „.........”.
Отбелязано било, че за нанесената масивна сграда не е провеждана процедура по
нанасяне в кадастралният план, а е нанесена съгласно измерване на място от ......
изготвил ЧИ на ПУП, като при следващо разпореждане с имота е необходимо
попълване на кадастралния план. На свидетеля било издадено и Удостоверение за
данъчна оценка изх. № 1387/12.11.2009г., в което имотът бил описан като земя с
площ 1020 кв.м. и търговска сграда с разгърната застроена площ от 581 кв.м. На
13.11.2009г., И.М. и свидетелката П.К., ...., се явили пред ..... Г.М.,*** ....,
........... под № ..., като поискали изповядване на сделка, за прехвърляне(покупко-продажба) на описания имот. М. обяснил на подсъдимия
какво иска да направи и му оставил събраните от него документи. .... М. се
започнал с представените му писмени доказателства : Нотариален акт № 59, т. І-ви,
рег. № 381, н. д. № 54/2004г. на ... рег. № ..., Удостоверение за данъчна
оценка № 1387/12.11.2009г. и Скица № 662/13.11.2009г., в които еднозначно било
отразено, че се касае за изградена в имота предмет на сделката масивна
едноетажна търговска сграда. Въпреки горното обстоятелство Г.М. изготвил проект
на нотариален акт, в който отразил невярното обстоятелство че ЕТ „.......” продава на П.К. УПИ с площ от 1 020кв. м.,
съставляващ п. І „За индивидуално жилищно строителство” в кв. 67, по плана на
с. И., заедно със западната реална част от построената в имота през 1976г. масивна
двуетажна жилищна сграда, представляваща самостоятелен жилищен обект с отделен
вход, заедно с принадлежащите и мазета, със застроена площ 227 кв. м. и РЗП 581кв. м. Проекта за договор бил
прочетен на явилите се страни – свидетелите М. и К., подписан от тях, а след
това и от подсъдимия, в качеството му на ...... Същият бил вписан в
нотариалните книги под № 51, т. ІІ, рег. № 2075, н. д. № 240/2009г., а
впоследствие и в Службата по вписвания при РС- С., под № 3394/13.11.2009г., Акт
№ 125, т. ХІІ, д. № 3167/2009г. След снабдяване с нотариален акт, М. го
предоставил на К., която от своя страна го представила пред банкови институции.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите непосредствени очевидци на изповядване на сделката,
а именно М. и К., като въз основа на техните показания възпроизвежда
фактическата обстановка, а именно :
„Разпит на свидетеля И.М.М. – Когато подписаха предварителния договор,
те(свидетелите К. и П.) знаеха каква сграда купуват.
Предварително те знаеха какво купуват – те купуват хотелски комплекс. Аз знаех
какво продавам на ... П.К.. Когато отивам при ...., аз занесох скица, данъчна
оценка. Скицата беше за имота. Там беше нанесена и сградата.
...
Д. – Какво казахте на .... ? Имаше ли разлика в имота, описан в нотариалния акт
и данъчната оценка ?
Свидетелят
И.М. - Имаше разлика. В нотариалния акт пише за ИЖС, а в данъчната оценка
търговска сграда. Когато отидох при ...., му казах, че искам да продам имота на
..... Аз оставих документите - скицата с данъчната оценка и му казах, че съм
изменил статута на имота. Той нищо не ме попита. Аз документите ги занесох
няколко дни преди сделката. .................
Аз отидох заедно с .... Там
нотариалният акт вече беше написан, ние само се подписахме. ............. Не съм обяснявал на ..., че продавам имота
на ....., с цел последващо продаване на имота. Не смених статута на сградата,
защото трябваха около 5000 лева. Аз имах уговорка, че трябва да сменя статута
на земята и аз го смених. Явих се лично пред .... на датата, на която е
изповядана сделката. ........ провери нашата самоличност, прочете ни се
нотариалния акт и ни запита, дали сме съгласни. Изписах собственоръчно имената
си като продавач на имота.
Разпит
на свидетелката П.Д.К. – Бях в .... на ........ На мен ми обясниха, че трябва
да се смени от заведение да стане на частно лице, за да може тези, които го
купят, да изтеглят заем. Аз подписах нотариалния акт. Присъствах при писането
на документа. Там беше ...... Тя го писа. Той(М.) диктува, ..... го писа, след това .....
го чете. Доколкото си спомням, моят ... разказа на г-н М., че трябва да се
смени, да стане от заведение за жилище, да се живее, статут ли се казваше. Това
г-н М. го обясни на .... М..”
От горното става на ясно, че на продавача
и купувача е било ясно какво продават и какво купуват. Продавачът изрично е
обяснил на подсъдимия, че трябва да се смени статута на имота. ...... М. е
видял скицата и данъчната оценка, както и предходния нотариален акт. Документи
са стояли няколко дни при него, за се запознае с тях. Той лично е диктувал
съдържанието на нотариалния акт, а ...... го записвала. Следователно, както на
участниците в сделката, така и на .... М. е било ясно, че се касае за едноетажна
масивна търговска сграда, а не за масивна двуетажна жилищна сграда. Въпреки
това подсъдимият, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.
1, б. „б” от НК – ..... ..., .......... под № ..., в кръга на службата си е
съставил официален документ – Нотариален акт № 51, т. II, рег. № 2075, н.д. №
240/2009г., за продажба на недвижим имот, в който удостоверил невярно
обстоятелство, а именно, че предмет на сделката е УПИ с площ от 1020 кв.м., съставляващ
парцел I – ви, отреден за „Индивидуално жилищно строителство”, кв. 67 по плана
на с. И., общ. С., заедно със западната реална част от построената в имота през
1976г. масивна двуетажна жилищна сграда, вместо действително съществувалата в
имота – едноетажна масивна търговска сграда, с цел да бъде използван този
документ като доказателство за удостовереното невярно обстоятелство, тъй като
нотариалните актове се използват за да удостоверят правото на собственост, но в
конкретния случай с отразеното невярно обстоятелство.
За да установи тази фактическа обстановка
съдът кредитира показанията на свидетелите М. и К., тъй като техните показания кореспондират със
събраните по делото други доказателства и установени факти и се отличават с логичност, последователност
и вътрешна безпротиворечивост относно важните по делото факти. В този смисъл са
и показанията на другите разпитани свидетели К., П., И. и Т., както и
документите приети по делото и подробно описани в съдебния протокол от
13.04.2016г., както събрани по досъдебното производство, така и изискани от
съда. Фактологията се потвърждава и от строително – архитектурните експертизи и
от почерковата експертиза, приобщени към делото, които съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвени.
При така установената обстановка съдът счита, че от обективна и субективна
страна на подсъдимият М. е осъществил състава на престъплението по чл. 311, ал.
1 от НК.
Статута на сградата е
обективен факт, който стои извън волята на страните по сделката и на .... М.,
като последният е трябвало просто вярно да го отрази. Това той не е направил,
като е удостоверил невярно обстоятелство в официален документ, а именно в
документ съставен от
длъжностно лице, в кръга на службата му, по установения в ГПК ред и форма.
Документът е частен само относно параметрите на сделката, които се уговарят от
страните и постигнатото от тях съгласие. Страните по договора за продажба не
могат да уговарят какъв е статута на сградата.
Подсъдимият
е извършил деянието виновно, при форма на вина пряк умисъл. Той е осъзнавал
общественоопасният характер на деянието, при което удостоверява невярно
обстоятелство в съставения от него официален документ, съзнавал е че същият ще
бъде изполван за доказване на тези обстоятелства, като е искал настъпването на
общественоопасните последици. Горното се вижда от действията му, а именно
въпреки, че е видял какъв е действителния статут на сградата, той не го е
удостоверил правилно, а напротив - удостоверил е невярно обстоятелство.
С оглед на гореизложеното от обективна и
субективна страна, съдът приема, че подсъдимия е извършил престъплението за което
е обвинен от прокурора.
По наказанието :
Съдът
не установява отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства по отношение
на подсъдимия.
Смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства по отношение на подсъдимия е чистото съдебно минало - към датата
на деянието той е неосъждан.
Съдът
счита, че е налице завишена обществена опасност на деянието, тъй като дейността
е основна в работата на ...... и има важна функция да гарантира сигурността на гражданския
оборот.
Воден от гореизложените съображения съдът индивидуализира
наказанието лишаване от
свобода в размер от десет
месеца, с оглед личните качества на подсъдимия(чистото съдебно минало), но отчитайки и конкретната обществена
опасност на престъплението. Налице са изискванията по чл. 66 от НК – наложеното
наказание е до три години и подсъдимият е неосъждан. Съдът приема, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително той да изтърпи ефективно наложеното наказание, като определя изпитателен срок от три
години.
Съдът счита,
че така ще се постигне необходимия баланс, целящ поправителното и
превъзпитателно въздействие върху подсъдимия и обществените очаквания за
упражнената държавна принуда спрямо извършителите на подобен род престъпления.
По отношение
на наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, според съда, такова наказание не
се предвижда за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК.
На основание чл. 25,
ал. 1 вр. с чл.
23, ал. 1 от НК съдът определя
осъдения, да изтърпи едно
общо наказание по наказанията наложени му с присъди по ВНОХД № 189/2012г. на Софийски окръжен
съд, изменена с решение на ВКС от 01.11.2012г. по НД № 1358/2012г., и по НОХД №
152/2015г. по описа на Районен съд Своге, в размер на най – тежкото от тях, а
именно наложеното наказание по НОХД № 152/2015г. по описа на РС Своге – „лишаване от свобода“ за срок от 10
месеца, като отлага на основание чл. 66 от НК изпълнението му за изпитателен срок
от три години.
По разноските :
Подсъдимият следва да заплати в полза на държавата
направените по делото разноски на досъдебното производство в размер на 833,50
лева и да заплати в полза на Районен съд Своге сумата от 45 лева за направени
разноски на съдебното производство, както и 5 лева при служебно издаване на
изпълнителен лист.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия :