Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 659 22.03.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански
състав
на двадесет и шести февруари две
хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КОВАЧЕВА
Секретар: Недялка Димитрова
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 6070 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Т.С.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу К.Т.Ж., с ЕГН **********, с адрес ***, с която се претендира приемане за установено съществуването на вземане
в полза на ищеца за сумата от 8000 лева,
представляваща дължимо в двоен размер капаро от 4000 лева, заплатено от
кредитора на длъжника по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 29.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 22.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3730/2018 г. на БРС.
Сочи се, че на 29.07.2016 г. страните
са сключили предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който Д. като купувач
заплатила на Ж. капаро в размер на 4000 лева. Ответникът не е изпълнил
задължението да сключи окончателен договор за покупко-продажба, поради което
съгласно чл. 3.5 от сключения между страните предварителен договор дължи
връщане на платеното капаро от 4000 лева в двоен размер.
Моли се за уважаване
на претенцията и присъждане на съдебно – деловодни разноски.
Ответната страна е
оспорила предявения иск по основание и размер. Посочила
е, че причина за несключване на окончателен договор е поведението на ищеца, тъй
като в срока по чл. 2.1. от договора 31.08.2017 г., въпреки отправената й от Ж.
покана, тя е отказала сключване на окончателен договор. Като аргументи Д. е
изложила, че недвижимият имот, предмет
на договора, бил съсобствен с бивш съпруг на Ж., поради което той може да
предяви претенции по отношение на него. Определеният в предварителния договор
срок е продължен от самата ищца до 01.02.2018 г.
Моли се съда за
отхвърляне на иска и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като прецени
доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства и
разпоредбите на закона, намира от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 93, ал. 2, предл.
2 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК. Съобразно разпределението на
доказателствената тежест, при условията на пълно и главно доказване ищецът е
следвало да установи по делото, че е изправна страна по договора, че се е
отказал от договора поради неизпълнение на задължението на ответника. За правото по чл. 93 ал. 2 ЗЗД е без
значение видът на задължението и формата на неизпълнението, като той се претендира
с оглед на прекратен договор.
Съдът е приел за
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно сключване между страните на
предварителен договор от 29.07.2016 г. с предмет покупко-продажба на имот
жилищна сграда – югозападен близнак в гр. Б., ***. Договорът е сключен в
предвидената писмена форма за действителност съгласно чл. 19, ал. 1 ЗЗД и
съдържа необходимите уговорки относно съществените условия на окончателния
договор – индивидуализация на имота и цена. Няма спор между страните, че в
съответствие с чл. 1.3 от договора ищцата като купувач е заплатила на ответника
като продавач по предварителния договор капаро в размер на 4000 лева, с оглед
на което купувачката е изпълнила това свое задължение по договора и се явява
изправна страна по него.
Няма спор, че
ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 2.1 от предварителния договор
да прехвърли на ищцата по нотариален ред собствеността на процесния недвижим
имот в уговорения срок 31.08.2017 г. Установява се, че макар след срока, Ж. е
поканена чрез Телепоща от Д. да се яви в кантората на нотариус О.Ж. на
01.02.2018 г., но, видно от приложения констативен протокол, Ж. не се е явила.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че Д. е искала
допълнително документи, с които да се снабди Ж. за сделката, но това не е
сторено. През м. 10.2017 г. Д. дала на свидетелят К. декларация, изготвена от
нейния адвокат, която К. да входира в качеството си на пълномощник на Ж. в три
институции. През 01.2018 г. Ж. оттеглила пълномощното си към К. за продажба на
имота, като й казала, че няма да има сделка. По делото няма доказателства, а и самият
ответник не твърди да е отправил конкретна покана до ищцата за нотариално
прехвърляне на имота в срока по договора и същата да не се е отзовала в този
срок да сключи окончателен договор, поради което съдът намира, че същият е
изпаднал в забава за изпълнение на това си задължение. Освен това от приетите
писмени доказателства се установява, че имотът не е бил лична собственост на
ответника, а нейният бивш съпруг е притежавал ¼ ид. ч. от същия към
датата, определена за сключване на окончателния договор, с оглед на което съдът
намира, че ответникът е неизправна страна по този договор и поради неизпълнение
на задълженията си по чл. 1.2 от него.
Фактът, че ищцата е
знаела за собствеността на трето лице в имота, не освобождава ответника от
поетото с предварителния договор задължение по чл. 3.2, съгласно който
ответникът в качеството си на продавач декларира, че имотът, предмет на този
договор, е свободен от вещни тежести, не е предмет на реституционни претенции и
принудително изпълнение, като се задължава да предостави на компетентния
нотариус всички документи в оригинал, установяващи правото на собственост,
изпълняващи особените изисквания на закона, при изповядване на сделката по
нотариален ред. Обстоятелството, че Ж. не
е била индивидуален собственик на имота, а същият е бил обща собственост на нея
и бившия й съпруг поради възмездното придобиване на ½ ид. ч. от него през
време на брака, не я освобождава от отговорност, тъй като при сключване на
предварителния договор същата е знаела, че не е индивидуален собственик на
обещания за продажба имот, задължила се е да продаде същия в уговорения срок и
за уговорената цена, но впоследствие изрично е заявила, че се отказва от договора
и няма да изпълни поетото със същия задължение и не се е явила пред нотариуса
за сключване на окончателен договор, въпреки поканата на ищеца.
Съгласно разпоредбата
на чл. 93, ал. 1 и ал. 2, изр. 2 от ЗЗД, задатъкът служи за доказателство, че
договорът е сключен, и обезпечава неговото изпълнение, а в случай че
задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата
страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер. Това
отказване от договора представлява изявление за разваляне, което при това няма
нужда да бъде изрично. Самото искане да бъде върнат задатъка в двоен размер
включва в себе си искане за разваляне. В решение № 11 от 27.06.2016 г. по т. д.
№ 3568/2014 г., I т. о. ВКС, постановено по чл.
290 ГПК, е разяснено, че уговорката за задатък освобождава изправната страна от
необходимостта да спазва реда по чл. 87 ЗЗД, като кредиторът не следва да дава
допълнителен срок за изпълнение с предупреждението, че при неизпълнение и в
този допълнителен срок ще смята договора за развален. Уговореният задатък
предоставя това право на изправната страна – чл. 93, ал. 2 ЗЗД. По този начин с
уговарянето на задатък страните по взаимно съгласие свързват една определена по
размер престация с възможността за прекратяване на облигационната връзка от
изправната страна без определяне на допълнителен срок за изпълнение. В
постановеното по чл. 290 ГПК
решение № 137/20.04.2011
г. по гр. д. № 1161/2010 г. на ВКС, III г.о., е прието, че вредата,
която изправната страна свързва с отказа си от договор с включена клауза за
задатък съгласно чл. 93, ал. 1 ЗЗД, се обезщетява със задържането на задатъка
или връщането му в двоен размер в полза на изправната страна. В процесния
случай ответникът, който е получил задатък в размер на 4000 лева, не е изпълнил
задълженията си по чл. 2 и чл. 3 от предварителния договор и не е прехвърлил
собствеността в определения срок, поради което дължи връщането му на ищцата в
двоен размер, в който смисъл страните са уговорили и изрична клауза в чл. 3.5
от договора. Налице са предпоставките на чл. 93, ал. 2 ЗЗД за
уважаване на предявения иск – наличие на действителен предварителен договор за
покупко-продажба, виновно неизпълнение от страна на Ж., обещател по
предварителния договор, на задължението за сключване на окончателен договор за
покупко-продажба, уговорен и заплатен от ищеца дружество задатък, обезпечаващ
изпълнението на това задължение, изправност на ищеца, упражняване от страна на
същия на избор на една от възможностите, предвидени в чл. 93 ЗЗД – отказ от
договора и претендиране на дадения задатък в двоен размер.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на ищеца се дължат реално сторени разноски в размер на 160 лева за
настоящото производство.
Водим от горното, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Т.Ж., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на Т.С.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 8000 лева (осем хиляди лева), представляваща
дължимо в двоен размер капаро от 4000 лева, заплатено от Д. на Ж. по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.07.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението – 22.05.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 3730/2018 г. на БРС.
ОСЪЖДА К.Т.Ж.,
с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Т.С.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер на 160 лева (сто и шестдесет лева)
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД