№ 1806
гр. Бургас, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20242120105180 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б. ***, против Н. Д. М. с
ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ***, с която по реда на чл. 422 от ГПК са
предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 185.76 лева, дължими по издадени
фактури за периода от *****. до *****., с отчетен период по фактури от
04.01.2023г. до 28.04.2023г., сумата от 22.42 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от
26.03.2023г. до 22.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № *****/*****. по ч.гр.д. №
*****/2024г. по описа на РС Бургас.
Ищецът сочи, че ответникът е клиент на ищцовото дружество и страна
по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет
предоставяне на ВиК услуги по отношение на обект, находящ се в гр. Б. *** и
със заведена партида в базата данни с абонатен № *****.
В съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, ответникът притежавал качеството „потребител“
1
във възникналото облигационно отношение, като собственик на
водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Предоставянето на
услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране, които са публично известни и публикувани на интернет
страницата на водния оператор. Отчитането на водомера на абоната за
процесния период се осъществявало по електронен път, посредством
използването на мобилно устройство. При осъществяване на електронно
отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер.
Твърди се, че съществувала възможност за „самоотчет“, когато
клиентът сам предоставял на ВиК оператора данните по водомерните си
устройства. Ищецът претендира, че след всяко отчитане били издавани
данъчни фактури, съдържащи съответните реквизити.
Твърди се, че били издадени фактура № ***** от *****. на стойност
46.25 лв., фактура № ********** от *****. на стойност 49,32 лв., фактура №
********** от *****. на стойност от 39,12 лв., както и фактура № ***** от
*****. на стойност от 51,07 лв., които не са били заплатени в срок 30 дни от
издаването на всяка една от тях. Върху тези суми ответникът дължал и
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в общ
размер на 22.42 лв., както и лихвата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението.
С тези доводи моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, чрез назначения му особен представител адвокат Т. Ш..
Последният сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и
недоказан. Излага, че по делото липсват доказателства за направен самоотчет,
както и че същият изхожда реално от потребителя. Твърди се, че не става ясно
как е направен този самоотчет, поради което ищецът следва да проведе пълно
главно доказване на тези обстоятелства. Намира, че показанията на водомера
за процесния период са недоказани, а вписаните в справка-извлечение данни
за партидата по абонатен номер на ответника не са потвърдени с подпис на
клиента, нито от самоотчет.
Предвид изложеното процесуалният представител на ответника моли
предявената искова претенция да бъде отхвърлена.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
2
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира за установено от фактическа страна следното:
Представени са от ищцовата страна 4 бр. фактури, неносещи подписа
на издател и получател на описаните в тях услуги, издадени в периода от
24.02.2023 г. – 25.05.2023 г., както и справка извлечение за водоснабден имот в
гр. Б. ***. В нея е посочено, че показанията са отчетени лично от клиента за
периода от 31.03.2023г. до 28.04.2023г., а за периода от 04.01.2023г. до
30.03.2023г. инкасаторът е начислил служебно количества вода. Като титуляр
на партидата е посочен Н. Д. М..
Представен по делото е Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от *****., видно от който ответникът е закупил собствеността
върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****. с адрес на имота
гр. Б. ***, *
По делото са представени протоколи, съставени от служителя на ВиК
дружеството поради отказ на потребителя да предостави достъп до водомера
си.
По делото е допусната и изготвена Съдебно техническа експертиза.
Вещото лице по същата е депозирало заключение, съобразно което е
установило, че за измерване на изразходваното количество вода във
водоснабдения обект има монтиран един измервателен уред, разположен в
тоалетната.
Водомерът в базата данни с абонати на „В и К” ЕАД гр. Бургас е
въведен е виртуален № *****, вписан в карнет № *, стр. № 68. Има въведен
баркод № ***** за отчитане с мобилно устройство. Последният отчет в
мобилното устройство е 147 м3, направен на 28.04.2023 год. Със заповед №
*****год на изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД гр. Бургас е прекъснато
водоснабдяването в ателието на 18.05.2023 год. Съставен е протокол за
прекъсване на водоподаването. Сваленият водомер е с фабричен номер *****
на показание 147 м3. Монтирана е на негово място тапа на водопроводната
инсталация № *****. Ателието е необитаемо и няма достъп до него.
Вещото лице е установило, че общото изразходвано количество вода,
преминало през измервателното устройство от 04.01.2023 год. до 28.04.2023
год. във водоснабдения обект с адрес: гр. Б. *** е 39,17 м3, от които 23,00 м3
отчетени по водомер и 16,17 м3, начислени от „разпределение“, на стойност
185,76 лв.
По делото е разпитан и един свидетел в полза на ищцовата страна - Ж.
Г. К.. Същата излага, че от юли 2019 г. работи в ищцовото дружество и отчита
процесния имот, който се намира на *** и е в кооперация. Имотът на
ответника е апартамент в тази кооперация. Сочи, че отчита общия водомер на
3
сградата всеки месец, тъй като той се отчита електронно. Самостоятелните
обекти в сградата се отчитали от инкасатора когато му бъде предоставен
достъп до тях. Когато хората не си били вкъщи, подавали на инкасатора
показанията на водомерите си. Ако не посочат нищо, се пише служебно
количество, спрямо показанията на общия водомер. За конкретния имот
свидетелката сочи, че не се е случвало да бъде посочено от потребителя
количеството потребена вода.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, по реда на чл. 422 от ГПК.
За да бъде уважен предявеният иск за главница, съобразно
разпределената доказателствена тежест, ищецът следва при условията на
пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно
правоотношение между него и ответника, провокирано от договор за
предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е изпълнил
точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на
дължимото възнаграждение.
Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. ”а” от Допълнителните разпоредби на Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (аналогична
на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи), а също и според представените действащи общи
условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически или
физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на услугите,
предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно
публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени
съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Съдът
намира за безспорно установено обстоятелството, че Общите условия са
надлежно разгласени в два вестника – един местен и един национален, поради
което имат действие за всички абонати на дружеството. От събраните писмени
доказателства по делото се установи, че ответникът е бил потребител на ВиК
услуги по отношение на процесния имот, т. е. задължено към ищеца лице.
Предмет на установяване в настоящото производство е дължимостта на
задълженията по издадени фактури за процесния период. Tитуляр на
партидата на водомера е ответникът М., видно от събраните доказателства.
Съдът намира, че правилно е начислено и калкулирано потребеното
4
количество вода в процесния период. Видно от събраните по делото писмени
доказателства – фактури, справка извлечение, имотът е бил водоснабден в
процесния период и към него е била доставяна вода. Според съда е спазена
процедурата на чл. 39, ал. 5 от Наредба № *** г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи. В този
смисъл е и заключението на вещото лице по допуснатата и приета като
неоспорена от страните СТЕ.
Поради това съдът счита, че услугите по доставяне на вода са
извършени, което се установява в съвкупност от събраните писмени
доказателства.
Ето защо и следва да се приеме, че ищецът е изправна страна по
договора, а за ответника е възникнало задължение за заплащане на
консумираната вода. След като не е изпълнил поетото от него задължение по
договора, той се явява неизправна страна и това е основание за ангажиране на
отговорността му по отношение на ищеца за сумите, претендирани с исковата
молба, представляващи задължение по фактури, издадени през периода от за
периода от *****. до *****.
Предвид горното съдът намира, че така предявената искова претенция
е основателна и като такова следва да бъде уважена в цялост.
Тъй като искът за главница е основателен, то следва да се приеме, че
основателен се явява и акцесорният иск за присъждане на обезщетение за
забава, тъй като съобразно направените от съда изчисления в онлайн
калкулатор същото възлиза в размер над претендирания
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, за които в
законоустановения срок е представен списък по реда на чл. 80 от ГПК.
Съгласно същия, ищецът претендира разноски в размер на 75 лева за
заплатена държавна такса и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Претендират са разноски и за заплатен депозит за вещо лице в размер на 550
лв., както и за особен представител на ответника в размер на 400 лв.
Настоящият състав намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сумите така, както са претендирани, с изключение на юрисконсултското
възнаграждение, което следва да се определи в размер на 100 лв.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
5
направени и в заповедното производство. Такива са присъдени с издадената
заповед за изпълнение в размер на 75 лв., включващи държавна такса в размер
на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., като същите
следва да бъдат присъдени в цялост.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.
Д. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ***, дължи на „Водоснабдяване и
Канализация“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б.
***, сумата от 185.76 лева, дължими по издадени фактури за периода от
*****. до *****., с отчетен период по фактури от 04.01.2023г. до 28.04.2023г.,
сумата от 22.42 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане
върху главниците, дължимо за периода от 26.03.2023г. до 22.04.2024 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение № *****/*****. по ч.гр.д. № *****/2024г. по описа на РС
Бургас, на основание чл. 415 ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. Д. М. с ЕГН ********** , с адрес: гр. Б. ***, да заплати
на Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. Б. ***, сумата от 1075 лв. (хиляда седемдесет и пет лева) ,
представляваща сторени в настоящото производство разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. Д. М. с ЕГН ********** , с адрес: гр. Б. ***, да заплати
на Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. Б. ***, сумата от 75 лв., представляваща сторени в
производството по ч.гр.д. № *****/2024г. по описа на РС Бургас разноски, от
които 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6
7