Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260328
гр. Русе, 29.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на двадесет и шести октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Виржиния Караджова
при
секретаря Василена Жекова
в
присъствието на прокурора ………................................
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 2600 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът “Теленор България” ЕАД–София
твърдят, че въз
основа на подадено заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника било образувано
ч.гр.дело № 2861/2019 г. по описа на РРС и в тяхна полза била издадена
заповед за сумата от 288,99 лв., включваща цена за незаплатени
далекосъобщителни услуги за периода 15.08.2017 г.-14.01.2018 г. по Договор за
мобилни услуги от 02.07.2016 г. Актът бил връчен на длъжника в хипотезата на
чл.47 ал.5 от ГПК.
Предявяват иск за
установяване дължимост на присъденото в тяхна полза вземане за цена на
потребени и незаплатени мобилни услуги в размер на 288,99 лв., със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението.
Твърдят, че на 12.08.2017
г. между тях и ответника бил подписан Договор за лизинг, по силата на който
предоставили на клиента за ползване
мобилно устройство марка APPLE модел iPhone SE 32GB Gold за период от 23
месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 33,99 лв.,
съгласно уговорен погасителен план, както и с право на абоната след изтичане на
23-месечния срок, срещу заплащане на допълнителна сума от 33,99 лв., да
придобие собствеността върху лизинговата вещ.Контрактът бил прекратен, поради
виновното му неизпълнение от ответника, считано от м.януари 2018 г.Съгласно
клаузите на договора и ОУ на дружеството, непогасените до него момент лизингови
вноски станали предсрочно изискуеми.За времето м.януари 2018 г.-м.юли 2019 г.
ответникът им дължи по това перо сумата от 645,81 лв. Претендират същият да
бъде осъден да им заплати посочената стойност.Търсят се разноски за производството.
Ответникът С.Т.Е. не взема становище по предявените
искове.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, с оглед направеното от
ищеца искане по чл.238 ал.1 от ГПК, намира, че следва да постанови
неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения :
В едномесечния преклузивен срок насрещната страна не е
представила отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание
по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие.
Видно
от приложеното ч.гр.дело № 2861/2019 г. по описа на РРС, в полза на ищеца в
настоящото производство е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за
неплатена от С.Т.Е. главница от 288,99 лв. по Договор за мобилни услуги от 02.07.2016 г. В заповедта
е включено и обезщетение за забава, което не е предмет на настоящото
производство.Актът е връчен на длъжника в
хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.На 08.06.2020 г. заявителят бил уведомен, че
следва в 1-месечен срок да предяви претенциите си по общия исков ред.Настоящото
дело е образувано на 03.07.2020 г., като молбата е подадена по пощата на 02.07.2020
г.Спазен е преклузивния 1-месечен срок, предвид което претенциите са допустими.Предмет
на иска за установяване дължимост на цената за предоставените от оператора
услуги по Договора за мобилни услуги от 02.07.2016
г. е само сумата от 288,99 лв.
Налице
са и предпоставките на чл.239 ал.1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, а именно: с актовете на съда по чл.131
и чл.140 ГПК на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.С оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства,
съдът намира, че следва да уважи претенциите-установителна и осъдителна така,
както са предявени.
В тежест на ответника са направените от насрещната
страна разноски за производствата, като тези, извършени пред заповедния
съд, подлежат на редуциране съобразно
въведения предмет на спора по настоящото дело.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на С.Т.Е., ЕГН **********,***, че дължи на “Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район “Младост”, ж.к. “Младост 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6, със съдебен адрес:***, чрез адв.В.П.Г. ***, сумата от 288,99 лв., представляваща цена за незаплатени далекосъобщителни услуги за
периода 15.08.2017 г.-14.01.2018 г. по Договор от 02.07.2016 г., със законната
лихва върху главницата от 15.05.2019 г., присъдени
със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 1431 от 17.05.2019
г. по ч.гр.дело № 2861/2019 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА С.Т.Е., ЕГН **********,***, да заплати на “Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район “Младост”, ж.к. “Младост
4”, Бизнес Парк София, сграда 6, със съдебен адрес:***, чрез адв.В.П.Г. ***, по банкова сметка ***: ***, BIC ***, сумата от
645,81 лв.-лизингови
вноски за времето м.01.2018 г.-м.07.2019 г. по Договор за лизинг от 12.08.2017
г. за
предоставено мобилно устройство марка APPLE модел iPhone SE 32GB Gold, 255 лв.-разноски по делото, както
и 207,09 лв.-разноски по заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/