Решение по дело №423/2017 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 507
Дата: 13 декември 2017 г.
Съдия: Теодора Андонова Милева
Дело: 20177100700423
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 юли 2017 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Добрич,  13.12.2012 год.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

         ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ състав, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година като разгледа докладваното от съдия Т. Милева  адм. дело №423/2017 г. по описа на АС гр. Добрич установи следното:

         Производството е по чл.175 от АПК и чл.248 ГПК във връзка с чл.144 АПК.

         Подадена е молба от Кмета на община Балчик  с искане за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка и изменяне в частта за разноските на  Решение №445/13.11.2017 г., постановено по адм.д. №423/2017 г. по описа на АС Добрич.

          В молбата се твърди, че е допусната явна фактическа грешка в мотивите на съдебното решение на стр.6, абзац първи, като е посочен административен адрес на имота в.з. „Белите брези“ гр. Балчик, вместо в.з. „Белите скали“ гр. Балчик и в следващото изречение на същия абзац е посочена фирма „Тракия трейд“ ООД вместо правилната „УИШБОН“ ЕООД. Моли се, на осн. чл.175, ал.1 от АПК да бъде поправена допусната ЯФГ.

        На следващо място се иска от съда изменение на решението в частта на разноските. Твърди се, че в настоящият казус е приложима разпоредбата на чл.161, ал.1 от ДОПК и чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Релевират се доводи, че предявеният иск е оценяем, с оглед на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и е следвало съдът да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на общината в размер на 1 956,17 лв. или в алтернатива, ако съдът приема, че искът е неоценяем – 300 лева. Моли, да се допусне изменение на решението в частта за разноските му и се осъди „УИШБОН“ ЕООД да заплати на община Балчик вместо посочените 200 лева, сумата от 1 956,17 лв. /алт. 300 лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

         Ответната страна „УИШБОН“ ЕООД намира така подадената молба за неоснователна. Във връзка с молбата в частта за поправка на очевидна фактическа грешка излага съображения, че мотивите на решението не са негов елемент, поради което и поправка на ОФГ може да се прави само в диспозитива на решението, но не и на мотивите. Релевират се подробни доводи в тази насока. Във връзка с изменението на разноските, се сочи, че следва да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, която повелява, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Поради което и решението в тази си част е абсолютно правилно и законосъобразно.  Моли да се остави без уважение молбата на кмета на община Балчик и се моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

        Съдът след като взе предвид изложеното в молбата и данните по делото приема за установено следното:

        Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

        Съгласно разпоредбата на чл.175, ал.1 АПК по свой почин или по искане на страна, съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни неточности. Очевидна фактическа грешка е несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на решението.

         С Решението, по отношение на което се иска поправка на очевидна фактическа грешка, съдът е отхвърлил жалбата на "УИШБОН" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, представлявано от управителя Х.И.Х., гражданин на Република Финландия,  подадена чрез търг. пълномощник Р.Р.Х.  против мълчалив отказ на орган по приходите по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ от общинска администрация - Балчик за издаване на разпореждане за връщане на неоснователно платен местен данък върху недвижим имот и местна такса за битови отпадъци по направено от дружеството искане вх. №30-147-2/23.02.2017 г., потвърден с Решение №30-147-2-2/05.06.2017 г. на Кмета на община Балчик. В мотивите на решението си обаче съдът е допуснал грешка на стр.6, в абзац втори, изречение първо ОФГ, изразяваща се в следното: на ред 8 е вписано в.з. „Белите брези“ гр. Балчик, което не отговаря на доказателствата по делото. Имота се намира във в.з. „Белите скали“ гр. Балчик. В изр. второ е записано „…деклариран от „Тракия трейд“ ООД, което не отговаря на фактическата действителност. Следва да е вписан жалбоподателя, а именно „УИШБОН“ ЕООД. Допуснато е неточност в текста на мотивите на решението, която следва да бъде поправена от съда.

           С процесното решение настоящият съдебен състав е осъдил оспорващият "УИШБОН" ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, представлявано от управителя Х.И.Х., гражданин на Република Финландия, да заплати на община Балчик сумата от 200 /двеста/лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Съдът е присъдил това възнаграждение, съгл. разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, като е приел, че е приложима разпоредбата на чл.37 от ЗПП, а оттам и на разпоредбата на чл.25, ал.1  от Наредба за заплащането на правна помощ, която гласи: „за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.“ като съдът е определил възнаграждение в размер на 200 лева. Твърдението на молителя в настоящото производство, че следва да се приложи реда на чл.161, ал.1 ДОПК и чл.8, ал.1,т.4 /алт. Чл.7,ал.1, т.4/ от от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да се присъди сумата от 1 956,17 лева или в алтернатива 300 лева, съдът намира за основателно, поради следното: Според чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия начин. Съгл. чл.9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършва по реда на чл.4, ал.1-5. Според чл.4, ал.5 от ЗМДТ, кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на НАП. Съгл. чл.131, ал.2 от ДОПК Жалба против мълчаливия отказ може да се подаде в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. Обжалването се извършва по реда за обжалване на ревизионен акт“. Съдебното обжалване на РА е уредено в Глава деветнадесета на ДОПК, като с разпоредбата на чл.161, ал.1 от ДОПК е установено, че на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждение за един адвокат за всяка инстанция, съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за един адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат.

            Формулирана по посочения начин, разпоредбата на чл.161, ал.1 от ДОПК изрично препраща към Наредба №1/09.07.2004 г. при определяне размера на юрисконсултското възнаграждение, присъждано в производствата по съдебно оспорване на АПВ.

           Разбира се, според чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Според същия, заплащането на правна помощ е съобразно вида и количеството на извършвената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП, каквато в случая се явява ПЗПП. От своя страна, разпоредбата на чл.25, ал.1 установява, че по защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева.

           Според §2 от ДР на ДОПК обаче, разпоредбите на АПК и ГПК се прилагат за неуредените с този кодекс случаи. В случая, за съдебното обжалване на АПВ има изрично уредена процедура в ДОПК /чл.131, ал.2, чл.156-161 от ДОПК/, респ. за реда по който се определя размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение, поради което настоящият съдебен състав намира, че неправилно е приложил реда за определяне размера на юрисконсултското възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП, поради което и следва да уважи искането за изменение на Решение№445/13.11.2017 г., постановено по адм.д. №423/2017 г. по описа на АС Добрич в частта за разноските. С оглед установения от експертизата размер на поисканите за връщане платени данъци и такси от дружеството, ведно със законната лихва е налице оценяем иск в размер на 47 539.17 лева, поради което следващото се юрисконсултско възнаграждение, съгл. чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 възлиза на 1 956, 17 лева.

           Поради изложените съображения,  очевидната фактическа грешка следва да бъде поправена, както и да бъде изменено решението в частта за разноските му, поради което и на основание чл.175 АПК и чл.248 от ГПК, във връзка с §2 от ДОПК, Административен съд Добрич

     

      Р  Е  Ш  И:

 

      ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение № 445 от 13.11.2017 г., постановено по адм. дело №423/2017 г. по описа на Административен съд гр.Добрич, както следва:

1.        В мотивите на решение, на стр. 6, абз. втори, ред 8 ВМЕСТО  “в.з. „Белите брези“ гр. Балчик“ ДА СЕ ЧЕТЕ “в.з. „Белите скали“ г. Балчик”.

2.        В мотивите на решението, на стр.6, абз. втори, ред 10 ВМЕСТО “е деклариран от „Тракия трейд“ ООД с Декларация..“ ДА СЕ ЧЕТЕ “ е деклариран от „УИШБОН“ ЕООД с Декларация…”.

       ИЗМЕНЯ решение № 445 от 13.11.2017 г., постановено по адм. д. №423/2017 г. по описа на Административен съд Добрич в частта му за разноските, като:

        ОСЪЖДА "УИШБОН" ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, представлявано от управителя Х.И.Х., гражданин на Република Финландия, да заплати на община Балчик сумата от 1 956,17 /Хиляда деветстотин петдесет и шест лева и седемнадесет стотинки/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

         Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137, във вр.с чл. 138, ал. 1 от АПК.

 

 

 

 

 

 

                                                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: