|
|
№86 09.03.2021г. град
Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Минка Петкова
и
с участието на прокурора като разгледа докладваното
от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 768 по описа за 2020г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 13, ал.5 от Закона за социално подпомагане
/ЗСП/.
Образувано
е по жалба на Р.Г.Я. ***, против Заповед № ЗСП/Д-СТ/3305/ 22.10.2020г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”
/ДСП/ гр.Стара Загора, потвърдена с Решение № 24-РД06-0069/ 10.04.2020г. на
Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ - Стара Загора.
С оспорената заповед, на основание чл. 13, ал.2 от Закона за социално подпомагане,
чл.4, ал.4 и чл.3, от Наредба № РД 07-5/ 2008г., на Р.Г.Я. е отказана целева
помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2020/2021г. /от 1
ноември до 31 март/. В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и потвърждаващото
я решение, като постановени в противоречие с материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Поддържа се,
че в хода на развилото се административно производство не са били изследвани и
съответно установени всички релевантни обстоятелства относно имуществено,
семейно положение и трудова заетост. Допуснати били нарушения на процедурата по
извършването на социалната анкета. Социалният работник не изпълнил задълбочено
и в цялост задълженията си свързани с посещение на адреса на който живее
заявителя, което довело до неустановяване на действителната фактическа
обстановка от значение за случая. Неправилно било преценено, че
жалбоподателката има доходи като едноличен търговец, въпреки, че регистрираната
от нея фирма не осъществявала дейност от 2009г. По подробно изложените в
жалбата съображения моли оспорената заповед да бъде отменена.
Ответникът
по жалбата – Директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Стара
Загора, чрез
пълномощника си по делото, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Излага доводи за правилно и законосъобразно издаване на Заповедта, с която е
отказана на жалбоподателката отпускане на целева помощ за отопление, във връзка
с изискването на чл. 10, ал.1, т.2 от ППЗСП
на което не отговаряла. Императивният характер на тази разпоредба изключвал
лицата с регистрирани еднолични търговци от кръга на субектите с право на
подпомагане с помощ за отопление, като законово не била предвидена възможност
органа да преценява дали търговеца развива дейност или не. Моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Жалбоподателката
е подала Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/3305 от 29.09.2020 г., с искане за
отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон
20208/2021г. По подаденото заявление е изготвен социален доклад от социален
работник в ДСП – Стара Загора, в който са описани релевантните за заявената
целева помощ факти, като е посочено за установено, че лицето има регистрирана
фирма ЕТ „Р.Я.“, за която декларира, че е спряна от дейност и няма доходи. В заключение
е направена преценка за нуждите от социално подпомагане на Р.Я., като е
мотивиран отказ за отпускане на помощта на основание чл. 10, ал.1, т.2 от ППЗСП, поради налична регистрация
на заявителя като едноличен търговец – ЕТ „Р.Я.“.
Въз основа на социалния доклад е издадена
оспорената Заповед № ЗСП/Д-СТ/3305/ 22.10.2020г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”
гр.Стара Загора, с която на основание чл. 13, ал.2 от ЗСП, чл.4, ал.4 и чл.3,
ал.3 от Наредба № РД 07-5/ 2008г., на Р.Г.Я. е отказана целева помощ за
отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2020/ 2021г. /от 1 ноември до
31 март/. Като основание за отказа се
сочи разпоредбата на чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП и обстоятелството, че е налична
регистрация като едноличен търговец – ЕТ „Р.Я.“.
Р.Я.
е обжалвал заповедта по административен ред. С Решение № 24-РД06-0069/
01.12.2020г. на Директора на Регионална Дирекция за социално подпомагане –
Стара Загора, на основание чл. 97, ал.1 и чл. 81, ал.1 от АПК и чл. 13, ал.5 от ЗСП във вр. с чл. 10, ал.1, т.2 от ППЗСП и чл.4, ал.4 от
Наредба № РД 07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева
помощ за отопление, е отхвърлена като неоснователна подадената от Я. жалба
против Заповед № ЗСП/Д-СТ/3305 от 22.10.2020г. на Директора на Дирекция
"Социално подпомагане" – Стара Загора. След преценка на
доказателствата, съдържащи се в образуваната преписка и въз основа на
установената фактическа обстановка, съотнесена към приложимата нормативна
регламентация, решаващият административен орган е приел, че е налице формална
законова пречка за отпускане на социалната помощ, тъй като Р.Я. е собственик на
фирма – ЕТ“Р.Я.“. Посочено е, че изискването на чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП
лицата да не са регистрирани като еднолични търговци и да не са собственици на
капитала в търговско дружество, е императивно и безусловно, като фактическото
развиване на дейност и реализирането на доходи са извън обхвата на законовата
разпоредба. С оглед на което е направен извод, че законосъобразно с обжалваната
заповед на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Стара
Загора, е отказано на Р.Г.Я. отпускането на еднократна целева помощ за
отопление.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
образуваната административна преписка по издаването на оспорената заповед и на
потвърждаващото я решение на Директора на Регионална Дирекция за социално
подпомагане – Стара Загора.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Заповед
№ ЗСП/Д-СТ/3305/ 22.10.2020г. е издадена от материално и териториално
компетентния административен орган – Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" – Стара Загора, при упражняване на законово регламентираните
му правомощия по чл. 13, ал.2 от ЗСП.
Обжалваният
административен акт е постановен в изискуемата от закона форма и при спазване
на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за неговото
съдържание.
Оспорената
заповед е постановена и в съответствие с материалноправните разпоредби, на
които се основава.
Съгласно
разпоредбата на чл. 12, ал.1 от ЗСП, социалните помощи са
месечни, целеви и еднократни, като условията и редът за отпускането,
изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на
социалните помощи, се уреждат с правилника за прилагане на този
закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат
с Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева
помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика /Наредбата/.
Жалбоподателката Р.Я. е подал Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/3305 от
29.09.2020г. с искане за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен
сезон 2020/ 2021г. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата право на целева помощ за
отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6
месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен
от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП. От горното следва изводът, че
за да отговаря дадено лице на условията за отпускане на този вид целева помощ е
необходимо да са налице две кумулативни предпоставки - средномесечния доход за
предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация да е
по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и лицето да
отговаря на условията на чл. 10 и 11 от ППЗСП.
В
процесния случай не е спорно, а и се установява от предхождащия издаването на
обжалваната заповед социален доклад, че Р.Я. е отговаряла на първото
кумулативно изискване за размер на средномесечния доход, но заявената от нея
социална помощ за отопление е отказана с оглед на това, че не отговаря на
условията на посочената по-горе наредба, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 2 ППЗСП
– жалбоподателката е регистрирана като едноличен търговец. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП
месечната помощ се отпуска ако заявителите не са регистрирани като еднолични
търговци и не са собственици на капитала на търговско дружество. Противно на
твърдението на жалбоподателката, анализът на цитираната норма налага извод, че
съществуването на което и да е от посочените две условия се явява пречка да
бъде отпусната заявената социална помощ. От съдържащите се данни в попълненото
от Я. заявление–декларация с вх.№ ЗСП/Д-СТ/3305 от 29.09.2020г. се установява,
че към датата на неговото подаване жалбоподателката е регистрирана като
Едноличен търговец с фирма „Р.Я.“. Това обстоятелство се установява и от
приложената към административната преписка справка от Търговския регистър. Ответникът
по делото не оспорва твърдението на жалбоподателката, че ЕТ „Р.Я.“
не осъществява дейност и съответно няма приходи от търговска
дейност. В разпоредбата
на чл. 10, ал.1, т.2 от ППЗСП
обаче законодателят е отдал значение на факта на регистрацията, а
не на извършването на дейност от тази фирма и съответните приходи, които биха
могли да се получат от нея. Редакцията на текста ясно сочи, че към приетото правоизключващо основание - регистрация като ЕТ, не се поставя изискване
за реалното функциониране на търговеца, поради което без правно значение са
наведените в този аспект доводи от страна на
жалбоподателката. Нормата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП е императивна
и изключва регистрираните като еднолични търговци от кръга на имащите право да
получават социално подпомагане субекти, посочени в чл. 2,
ал. 3 от ЗСП. /В този смисъл Решение № 7036 от 18.07.2005 г. на ВАС по адм.
д. № 1628/2005 г., VI Решение № 15051 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. №
13282/2014 г, Решение № 4087 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8883/2010
Решение № 7758 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № ЗЗ41/2010 г./.
След като Р.Я.
има регистрация като едноличен търговец и към датата на кандидатстване за
процесната целева помощ не е било заличено в Търговския регистър това вписване,
правилно и законосъобразно решаващият административен орган е направил извода
за наличие на пречка, по см. на чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП, да й бъде отпусната
заявената целева помощ за отопление. В този смисъл обжалваната
Заповед № ЗСП/Д-СТ/3305/ 22.10.2020 г. на Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" – Стара Загора, се явява постановена в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон.
При
извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на
административно-производствените правила, които да създават вероятност за
неистинност на фактите, които административният орган е приел за установени. Правото на защита на поискалото
отпускане на помощта лице не е засегнато по начин, който да е довел до невярна
констатация за обстоятелството, във връзка с което е постановен отказ по
молбата му. Относно наведените в жалбата оплаквания е необходимо да се
отбележи, че социалната анкета е дейност по установяване наличието на условията
за упражняване на правото на социално подпомагане, която не се изразява само в
проверки на място по постоянния адрес, а и в проучване на документация и
събиране на информация, което в случая е направено чрез служебна справка в
Търговския регистър и събиране на информация от справки в службата по
вписвания.
С
оглед на гореизложеното съдът приема че обжалваната заповед е законосъобразна -
издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е
в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава,
при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта
на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата Р.Г.Я. ***, против
Заповед № ЗСП/Д-СТ/3305/ 22.10.2020г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Стара Загора, потвърдена
с Решение № 24-РД06-0069/ 10.04.2020г. на Директора на Регионална дирекция за
социално подпомагане - Стара Загора, като неоснователна.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл.13, ал.6 от ЗСП.
СЪДИЯ: