№ 199
гр. гр. Добрич, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на десети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20213200500495 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от
ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 265082/25.03.2021 г. ( по регистратурата на
ДРС ) на ищеца „ Агрохол партс “ ООД, град Добрич срещу решение №
260228 от 10.03.2021 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 604/2020 г. ,
отхвърлящо предявените срещу „ ЕМ ЕН ДИ“ ЕООД, град Добрич два
осъдителни иска за парични вземания от 2 043,48 лева ( главница ) и 227,63
лева ( мораторни лихви) . В жалбата има оплакване за необоснованост на
решението поради несъобразяване от съда на : липсата на защита от
ответника, който подал само отговор на исковата молба, установения със
заключението по допуснатата експертиза факт за дерегистрацията на
ответното дружество по ЗДДС, налагащ извод за негова недобросъвестност и
нередовно водено счетоводство ; свидетелствата на разпитания като свидетел
служител на ищеца – *** - за закупени от ответника части и издадената на
името на управителя на ответното дружество – Д. М. фактура .
В отговор на въззиваемия - „ ЕМ ЕН ДИ“ЕООД, град Добрич жалбата
се оспорва по съображения, че доставката не се доказва нито с фактурата,
която е едностранно подписана и неосчетоводена в книгите на ответника и
1
нито с показанията на свидетеля, които са общи, непълни и неконкретни.
Възразява поведението му в процеса да се третира като неоспорване на иска.
Неявяването на управителя в заседанията е по причина на усложнената
епидемична обстановка, възрастта и влошеното му здравословно състояние .
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд
намира, че то е валидно, допустимо, но неправилно в една част и правилно в
друга част .
По обективно съединените искове по член 327,ал.1 от ТЗ и член 86 от
ЗЗД на въззивника за осъждане на „ ЕМ ЕН ДИ“ ЕООД, град Добрич да му
заплати сумите в размер от : 836,40 лева и 1 207,08 лева , представляващи
стойност на продадени и доставени резервни части за земеделска техника по
две фактури № **********/21.01.2019 г. и № **********/21.01.2019 г., както
и сумата от 227,63 лева , обезщетение за забава при плащането на главницата,
считано от 21.01.2019 г. до 25.02.2020 г. , ответното дружество, призовано по
реда на член 50,ал.4 от ГПК чрез залепване на уведомление по член 47,ал.1 от
ГПК, е подало отговор от 12.06.2020 г. В него има изразено становище за
допустимост на исковете и искане за произнасяне по основателността им след
събиране на по поисканите от ищеца доказателства от експертиза и
изслушване на свидетели .
За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд е приел, че
фактурите са подписани от ищеца само, не са осчетоводени от ответника с
оглед установената от вещото лице ( въз основа на получена от ТД на НАП
информация ) липса на подадени от ответника справки – декларации по
ЗДДС, ответникът е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от дата
13.08.2019 г. и свидетелските показания са общи и неконкретни. Изведен е
извод, че по делото не е доказано сключването на продажбените сделки и
възникване на претендираните вземания .
Правилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът следва да
проведе доказване на всички факти, на които основава претенциите си :
сключен договор за търговска продажба и доставяне на описаните във
фактурите стоки от продавача на купувача. Липсата на оспорването им от
ответника с отговора на исковата молба не е равнозначна на признанието им и
неоспорване на иска.
2
Договорът за търговска продажба е неформален договор. Съгласието по
предмета му - страни, вид, брой на закупените стоки, цена, начин на плащане,
време и място – може да бъде доказано с фактура, която съдържа имената и
подписите на лицата, които са действали за продавача и купувача, както и с
всички други допустими доказателствени средства – експертиза и
свидетелски показания с оглед стойността на договора под 5000 лева - член
164,ал.1,т.3 от ГПК . В случая издадените фактури № **********/ 21.01.2019
г. и № **********/21.01.2019 г. съдържат всички посочени елементи без един
- не са подписани за купувача „ ЕМ ЕН ДИ“ ЕООД, град Добрич . В тях има
подробно описание на стоките по вид ( помпа, пластина, пръстен,
втулка, хебел, стартер, лагер, зъбно колело и т.н. ), брой , еденична цена и
обща цена с включен ДДС от 836,40 лева и 1 207,08 лева, платима по банков
път на 21.01.2019 г. Изслушаният по делото свидетел Й. К. М. е установил, че
е работил и работи понастоящем като *** в предприятието на ищеца „
Агрохол партс“ и по трудови задължения отговаря за предаването на
клиентите на закупените от тях стоки. През месец януари 2019 г.
представители на ответника идвали, пазарили и получили резервни части за
ремонт на трактори – лагери , гарнитури,зъбни колелата , някакви втулки, за
които не направили никакво плащане .
Назначеното по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза вещо
лице Д. Д. не е извършило проверка по счетоводните книги на ответното
дружество, защото не са му били предоставени с обяснението, че дружеството
е прекратило дейността си. Въз основа на информацията от ТД на НАП ,офис
Добрич в писмо ,изх.№ 13046-1/11.09.2020 г. за неподадени от дружеството в
периода 1.01.2019 г. – 13.08.2019 г. справки – декларации по ЗДДС и
извлечения от дневника за покупките вещото лице е заключило, че фактурите
не са осчетоводени от ответника и не са включени в дневника за покупките.
Заключението в тази част съставлява предположение . Неизпълненото
задължение на тогава регистрираното по ЗДДС дружество – ответник не е
достатъчно, за да се приеме, че фактурите не са отразени в счетоводния му
регистър. Но поведението на ответника, изразяващо се в непредставяне на
необходимите документи за изготвяне на експертното заключение, може да
бъде оценено като препятстващо доказването на обратните доказателствени
факти - за осчетоводяване на фактурите при него със значение на признание
на задълженията по тях. Още повече, че по делото има събрани и гласни
3
доказателства, които макар да не са изчерпателни , подкрепят твърденията в
исковата молба за закупуване и получаване от ответника на част от
собствените на ищеца стоки от същия вид и със същото предназначение : „
лагери, гарнитури, зъбни колелата , накакви втулки “ , в близко до съставяне
на фактурите време.
Въззивният съд приема за установени при условията на член 161 от
ГПК и от разпита на свидетеля М. фактите за сключен между страните
договор за продажба на стоките по двете фактури и за получаването им от
въззиваемото дружество – купувач. Следователно искът за главницата в
размер от 2 043,48 лева – неплатено вземане по член 327,ал.1 от ТЗ - е
основателен и следва да бъде уважен в пълен размер. По отношение на
претендираното обезщетение за забава въззивният съд приема, че то също е
дължимо, но частично в посочения от вещото лице размер от 224,21 лева.
Обжалваното решение в частта на цялостното отхвърляне на иска за
главница и на иска за мораторни лихви до размера от 224,21 лева е
незаконосъобразно и следва да се отмени, като се постанови уважаването им
и се потвърди само в отхвърлителната част по иска за мораторни лихви за
горницата над 224,21 лева до 227,63 лева.
При този изход по спора въззивникът има право на основание член 78,
ал.1 от ГПК на част от разноските, сторени в първоинстанционното
производство в общ размер от 671, 74 лева, в т.ч. адвокатско
възнаграждение от 420 лева и във въззивното производство – в размер от
65,87 лева – само за държавна такса. По направеното от ответника възражение
за прекомерност само на платеното за първоинстанционното производство
адвокатско възнаграждение въззивният съд намира ,че то следва да бъде
намалено до минималния размер по член 7, ал.2,т.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 388,
98 лева и да се присъди част по съразмерност в размер от 388,39 лева .
Въззивникът има право на част от другите разноски за същото производство в
размер от 251,36 лева или общо в размер от 639,75 лева. Въззивникът има
право на част от разноската за ДТ за въззивното производство в размер от
65,77 лева .
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260228 от 10.03.2021 г. на Добричкия районен
съд по гр.д.№ 604/2020 г. в частта, с която е отхвърлен искът за главница
изцяло и искът за обезщетение за забава частично до размера от 224,21 лева,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „ ЕМ ЕН ДИ“ ЕООД, град Добрич, *** да заплати на „
Агрохол партс “ ООД, град Добрич, *** сумата от 2 043,48 ( две хиляди и
четиридесет и три лева и четиридесет и осем стотинки ) лева, съставляваща
неплатена цена на закупени стоки – резервни части за земеделска техника по
фактури № **********/ 21.01.2019 г. и № **********/21.01.2019 г. и сумата
от 224,21 ( двеста двадесет и четири лева и двадесет и една стотинки ) лева,
съставляваща обезщетение за забава при плащането на главницата в размер на
законната лихва за периода 22.01.2019 г. до 25.02.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта , с която е отхвърлен
осъдителният иск на „ Агрохол партс “ ООД, град Добрич срещу „ ЕМ ЕН
ДИ“ ЕООД, град Добрич за парично вземане от обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 22.01.2019 г. до 25.02.2020 г. в размера
на горницата над 224,21 лева до 227,63 лева.
ОСЪЖДА „ ЕМ ЕН ДИ“ ЕООД, град Добрич, *** да заплати на „
Агрохол партс “ ООД, град Добрич, *** разноски за двете производства по
съразмерност в общ размер от 705,52 ( седемстотин и пет лева и петдесет и
две стотинки ) лева .
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5