№ 1290
гр. София, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. И.
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110216843 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано въз основа
на жалба на „С.С.“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес гр. ****, чрез Е.И.Б.
против Електронен фиш серия Г № 4522 на СДВР, с който на основание чл.
638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на
2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В жалбата се оспорва изцяло дружеството да е извършило
нарушението на правилата на КЗ, като към датата на нарушението е имало
валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“, приложени са и
писмени доказателста. Иска се ЕФ да бъде отменен.
Производството се разглежда за втори път, предвид Решение № 7011
от 26.11.2021г., постановено по КНАХД № 5607/2021г. по описа на АССГ,
XIX касационен състав, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг
съдебен състав.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, се представлява
от адв. С., упълномощена от новия законен представител на дружеството –
управител А. Н.. Същата поддържа жалбата и прави искане за отмяна на ЕФ,
1
претендира адвокатско възнаграждение, съобразно изплатеното такова при
подписване на пълномощното. Депозирано е и писмено становище.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и
не взима становище по жалбата. Депозирани са писмени бележки /л. 14, 15/ от
юрк. Х. с пълномощно по делото, в които се оспорва жалбата, излагат се
доводи за законосъобразност на издадения ЕФ, претендира се
юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност при
претендиран адвокатски хонорар.
След преценка на доводите на страните и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
С електронен фиш серия Г № 4522 е ангажирана административно
наказателната отговорност на дружеството жалбоподател на основание чл.
638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от КЗ за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ
извършено на 08.04.2019 г. в 10.14 ч. в гр. София, бул. Черни връх и ул. Орел
с МПС Шевролет Авео с рег. № ***.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства – преписката по АНП – електронен фиш, справка за
собственост на МПС, заповед № 8121з – 172 от 29.02.2016г. на Министъра на
ВР, образец на ЕФ, удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
допълнение към удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
проверка от Гаранционен фонд, полица за задължителна застраховка ГО
издадена от ЗД Олимпик, с валидност до 27.05.2019г., снимков материал.
Съдът, с оглед императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложената
имуществена санкция, намери следното:
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в законоустановения
14-дневен срок /доколкото не се прави възражение от страна на наказващия
орган за просроченост, както и не се представят доказателства кога е връчен
процесния ЕФ – в приложена извадка от деловодната система се сочи, че е
връченна 01.12.2020г., жалбата е депозирана на 03.12.202г./ и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, като
разгледана по същество същата се явява и основателна.
2
Съгласно чл. 647, ал. 3 КЗ, когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в §
1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният
фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити. В него
следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, което е сторено. В обжалвания електронен фиш са
посочени още мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на
когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера
на санкцията, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Въпреки това в електронния фиш липсва описание на нарушението,
което също е един от задължителните реквизити съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 4 ЗДвП. В конкретния случай нарушението не е описано нито от
фактическа, нито от правна страна. Посочено е само, че е "установено
нарушение на КЗ" установено с техническо средство № SD2D0015, което не
представлява описание на нарушението, поради което електронният фиш не
съдържа всички, изисквани по закон реквизити.
3
Административнонаказателното производство е строго
формализирано, като в чл. 189, ал. 4 ЗДвП са предвидени императивно
реквизитите, които трябва да съдържа всеки електронен фиш. Изискванията
на закона са поставени с цел на наказаното лице да бъде ясно за какво
нарушение, извършено на коя дата и кое конкретно място, е наложено
наказание.
Липсата на описание на нарушението, като елемент, който
индивидуализира нарушението, по ясен и категоричен начин, винаги
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко
рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Посоченото нарушение
на процесуалните правила ограничава възможността нарушителят да разбере
какво конкретно нарушение се твърди, че е извършил.
От друга страна, липсата на надлежно описание на нарушението
лишава съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон
има ли извършено нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и
правилно ли е приложена санкционната норма, като правно основание за
ангажиране на административно-наказателната отговорност. В конкретния
случай съдът е лишен от възможността да се произнесе по основателността и
на другите доводи, изложени в този смисъл от въззивника, поради липсата на
яснота, за какво конкретно нарушение е ангажирана административно-
наказателната отговорност.
Въпреки това, съдът намира за правилно да отбележи, че в конкретния
случай административнонаказващият орган не е представил доказателства,
които да обезпечават доказаността на нарушението, доколкото по делото е
приета и приобщена застрахователна полица, удостоверяваща валидност на
сключена застраховка ГО до 27.05.2019г. Дали тази застраховка е била
прекратена към датата на нарушението и поради какви причини, съответно
това обстоятелство било ли е сведено до знанието на застрахованото
дружество, наказващия орган не представя доказателства, поради и което
съдът приема, че към датата на нарушението няма категорични доказателства,
че дружеството е осъществило нарушение по чл. 483, ал. 1, ал.1 от КЗ.
Съобразно изложените фактически и правни доводи, съдът констатира,
че така протеклата фаза на административнонаказателното производство по
установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена, поради допуснати неотстраними
съществени процесуални нарушения, а отделно от това е налице и некоректно
приложение на материалния закон.
4
Ето защо, съдът намира, че атакуваният ЕФ следва да бъде отменен
изцяло като неправилен и незаконосъобразен.
При този изход на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане
на направените в това дело разноски за адвокатско възнаграждение е
основателна в размер на 300 лева, съгласно приложеното авкотаско
пълномощно, а претенцията на наказващия орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г № 4522 на СДВР, с който на
основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от КЗ е наложена имуществена санкция
в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ на
„С.С.“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес гр. ****, представлявано от А. И. Н..
ОСЪЖДА СДВР да заплати на „С.С.“ ООД, ЕИК *** сумата в размер на
300/триста/ лева заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния представител на
наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
София град по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс,
на касационните основания в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5