№ 298
гр. София , 30.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ в публично заседание
на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ М. ВУКАДИНОВА
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20201100509790 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 03.06.2020г., постановено по гр.д. № 18448/2011г. по
описа на СРС, ГО, 76 състав, e обезсилено постановеното на 31.10.2011г.
съдебно решение по делото, в частта му относно поставянето в дял на имота
на Р. Ф. ЦВ. и М. Б.Ц. /чл. 349, ал. 1 от ГПК/ и е изнесен на публична продан
допуснатия до делба недвижим имот: апартамент № 65, находящ се в гр.
София, жк „****, със застроена площ от 76, 94 кв.м., състоящ се от три стаи,
кухня и сервизни помещения, при граници: стълбище, двор, апартамент № 66
и двор, заедно с избено помещение № 5, без посочена квадратура в акта за
собственост, при граници: коридор, двор, мазе № 6, заедно с 0, 82 % ид. части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като след
извършване на проданта получена сума бъде разпределена от съдия-
изпълнителя между съделителите при следните квоти: Р. Ф. ЦВ. – 2/8 ид.
части + 4/8 ид. части в бездялова съсобственост с М. Б.Ц.; Ф. АТ. Ф. – 1/8 ид.
част и Я.А.Ф. – 1/8 ид. част.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от съделителите Р. Ф. ЦВ.
1
и М. Б.Ц.. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от съда
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателите. Твърди се, че за проведеното на 03.06.2020г. открито
съдебно заседание жалбоподателите не са били призовани по установения в
ГПК ред чрез връчване на призовка. На техния личен адрес не е била
изпращана призовка, такава не била изпратена и на посочения по делото
съдебен адрес – кантората на Адвокатско дружество „В. и П.“. Сочи, че
служител на съда е уведомил по телефона служител на адвокатското
дружество за насроченото съдебно заседание, който обаче не е предал същото
на процесуалния представител на жалбоподателите. В жалбата са развити
съображения, че призоваването по телефон е допустимо само в изключителни
случаи, когато то не може да бъде осъществено чрез друг способ, а страната
трябва да бъде уведомена за извършено или предстоящо съдопроизводствено
действие – насрочено съдебно заседание, извършване на изпълнително
действие, указания за отстраняване на нередовности или за внасяне на
депозити и такси /така решение № 407 от 23.12.2011г. по гр.д. № 1138/2010г.
по описа на ВКС, Четвърто ГО/. В случая обаче страната е имала посочен по
делото съдебен адрес, на който е трябвало да бъде изпратена призовка. По
тези съображения е направен извод, че не е налице хипотеза на изключителен
случай, при която призоваването може да бъде извършено по телефон. Сочи
се още, че след прекратяване на извънредното положение в страната във
връзка с разпространението на Ковид -19, което е станало на 13.05.2020г., в
канцеларията на адвокатското дружество винаги е имало служител, на когото
е можело да бъде връчена призовка за насроченото публично съдебно
заседание по делото. Жалбоподателите навеждат доводи, че призоваването им
е нередовно и в нарушение на процесуалния закон, доколкото предвидените в
чл. 38 и чл. 51 от ГПК способи за призоваване не били изчерпани. С оглед
изложеното е направено искане за обезсилване на първоинстанционното
решение и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния
съд.
Насрещната страна Ф. АТ. Ф. и Я.А.Ф. оспорват въззивната жалба като
неоснователна. Считат, че призоваването на другите съделители за
насроченото на 03.06.2020г. публично съдебно заседание е извършено в
съответствие с изискванията на ГПК. Този извод е обоснован с оглед
2
признанието във въззивната жалба, че служител на адвокатското дружество е
бил уведомен от служител на съда за насроченото заседание. По тези
съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:
Производството по делото е било образувано по искане по чл. 349, ал. 6
от ГПК за обезсилване на постановеното по делото решение за възлагане на
имота поради неплащане в срок на определеното парично уравнение и за
изнасяне на делбения имот на публична продан.
По отношение на релевираните от жалбоподателя възражения относно
редовността на призоваването им за насроченото на 03.06.2020г. публично
съдебно заседание:
По делото е установено, че в първоинстанционното производство са
проведени две открити съдебни заседания – на 06.02.2020г. и на 03.06.2020г.
Съделителите Р.Ц. и М.Ц. са били нередовно призовани за съдебното
заседание, насрочено на 06.02.2020г., поради което ход на делото не е даден,
съдът е отложил същото и го е насрочил за 16.03.2020г. Разпоредено е
призоваването на тези лица да бъде извършено на личните им адреси, както и
на установения нов адрес на процесуалния им представител адв. П.. Адв. П. е
получила лично призовката за съдебното заседание, насрочено на
16.03.2020г., но същото не е било проведено поради влошената
епидемиологична обстановка в страната. С разпореждане от 05.05.2020г.
делото е било пренасрочено за разглеждане на 03.06.2020г. Няма данни да са
изпращани призовки за това съдебно заседание до Р.Ц. и М.Ц. нито на
личните им адреси, нито на адреса на упълномощения им процесуален
представител. Видно от извършеното отбелязване в списъка на лицата за
призоваване, тези съделители са били призовани по телефон на 05.05.2020г.
Не е спорно обстоятелството, че посоченият телефонен номер е на
канцеларията на Адвокатско дружество „В. и П.“. Първоинстанционният съд
е приел, че призоваването по телефон е редовно и е дал ход на делото в
3
откритото съдебно заседание на 03.06.2020г., на което е приключено
съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
В определение № 1080 по ч.т.д. № 881/2012г. на ВКС, Второ ТО, е
прието, че за да се съобщят по телефона указания на съда за внасяне на
дължима държавна такса, съгласно чл. 42, ал. 3 ГПК, трябва съобщението да
не е връчено по друг начин и съдът да разпореди по изключение връчването
да стане от служител по телефона. В практиката си по чл. 290 ГПК – решение
№ 407 по гр.д. № 1138/2010г., IV ГО, ВКС приема, че връчването по телефон,
уредено в чл. 44, ал. 2 ГПК, е допустимо в изключителни случаи, когато то не
може да бъде осъществено чрез друг способ, а страната следва да бъде
уведомена за извършено или предстоящо съдопроизводствено действие -
насрочено съдебно заседание, извършване на изпълнително действие,
указания за отстраняване на нередовности или за внасяне на депозити и
такси; ако връчителят е съобщил за призоваването по телефона (датата на
съдебното заседание или на действието по принудително изпълнение) и това
изявление е достигнало до адресата, то е извършено редовно връчване на
съобщението. Настоящият съдебен състав споделя изцяло така формираната
практика, но следва да бъдат съобразени и специфичните за разглеждания
случай обстоятелства, а именно:
Необходимостта от процедиране в хипотезата на соченото изключение
за призоваване по телефона, се обосновава с взетото решение на Съдийската
колегия на ВСС с протокол № 12/07.04.2020г., т. 1. 6. – по висящите дела и
новообразуваните дела следва да се предприемат възможните действия за
пренасрочване и насрочване при спазване на ограниченията по т. т. 10, 11, 12,
13 от решението на Съдийската колегия по Протокол № 9/15.03.2020г. В
случая следва да се вземе предвид, че с решение от 03.04.2020 г. Народното
събрание удължава срока на извънредното положение върху цялата територия
на Република България до 13.05.2020г., а с решение № 325 от 14.05.2020 г. на
Министерския съвет е обявена извънредна епидемична обстановка на
територията на Република България, свързана с епидемичното
разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите, считано от 14.05.2020г. до 14.06.2020г. При
тази конкретна ситуация извършеното уведомяване на процесуалния
представител на жалбоподателите за насроченото открито съдебно заседание
4
по телефон на 05.05.2020г. не е в нарушение на процесуалните правила /в този
смисъл определение № 60501/17.06.2021г. по гр.д. № 133/2021г. на ВКС,
Четвърто ГО/. Обстоятелството, че служител на адвокатското дружество,
който е приел уведомяването по телефона, не е изпълнил задължението си да
предаде съобщението на процесуалния представител на жалбоподателите, е
ирелевантно за редовността на извършеното уведомяване.
Дори и се приеме за основателна тезата на въззивниците относно
твърдените нарушения на процесуалните правила за призоваване на страната
по телефон, то крайните изводи относно правилността на обжалвания
първоинстанционен акт няма да се променят по следните съображения:
На първо място следва да се посочи, че визираните пороци на
процесуалната дейност на СРС не са основание за отмяна или обезсилване на
постановеното от него решение и връщане на делото за ново разглеждане
/каквото искане е направено във въззивната жалба/, по причина, че
непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на
материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната
инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения
на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на
установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният
съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си
становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени
решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното
производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и
произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората
инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя
основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не
са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на
материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта
на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност /т. 2 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело №
1/2013 г., ОСГТК/. По тези съображения дори и да се приеме, че са допуснати
процесуални нарушения относно призоваването на страните в
първоинстанционното производство, те могат да бъдат отстранени вследствие
дейността на самата въззивна инстанция, чрез осигуряване на страните на
5
равна възможност за разгръщане на състезателното начало. Това следва пряко
и от позитивната уредба на закона, в която липсва възможност за връщане на
делото за ново разглеждане на първа инстанция, подобно на указаната в чл.
303, ал. 1, т. 5 от ГПК.
В настоящата хипотеза на жалбоподателя е била предоставена
възможност да участва активно във въззивното производство, чрез редовното
му призоваване за съдебното заседание на 17.06.2021г., в което е могъл да
извърши всички действия по защита на правата и интересите си, които не е
могъл да реализира при първоинстанционното разглеждане на делото. А
необходимостта от такива, както и конкретните си доказателствени искания,
същият е могъл да заяви още с жалбата си, позовавайки се на хипотезата на
чл. 266, ал. 1 или ал. 3 от ГПК, каквито в случая не са заявени.
По същество на повдигнатия правен спор:
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбите оплаквания, същото е и правилно, като въззивният
съд споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и
на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка
с доводите, изложени в жалбите, въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за делба. С решение от
27.12.2013г. по гр.д. № 18448/2011г. по описа на СРС, ГО, 76 състав, влязло в
законна сила, е допусната делба между Р. Ф. ЦВ., М. Б.Ц., Ф. АТ. Ф. и Я.А.Ф.
по отношение на следния недвижим имот: апартамент № 65, находящ се в гр.
София, жк „****, със застроена площ от 76, 94 кв.м., състоящ се от три стаи,
кухня и сервизни помещения, при граници: стълбище, двор, апартамент № 66
и двор, заедно с избено помещение № 5, без посочена квадратура в акта за
собственост, при граници: коридор, двор, мазе № 6, заедно с 0, 82 % ид. части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при
следните квоти: Р. Ф. ЦВ. – 2/8 ид. части + 4/8 ид. части в бездялова
съсобственост с М. Б.Ц.; Ф. АТ. Ф. – 1/8 ид. част и Я.А.Ф. – 1/8 ид. част.
С решение от 10.02.2016г., постановено по гр.д. № 18448/2011г. по
6
описа на СРС, ГО, 76 състав, процесният недвижим имот е поставен на
основание чл. 349, ал. 2 от ГПК в дял на Р. Ф. ЦВ. и М. Б.Ц., като
съделителите са осъдени да заплатят на Ф. АТ. Ф. и на Я.А.Ф. сумата от по
14 298, 25 лева, ведно със законната лихва, за уравнение на дела им от имота,
в шестмесечен срок от влизане на решението в сила. Решението на СРС в
частта относно извършването на делбата е влязло в сила на 04.06.2019г.
По искане на съделителите Ф. АТ. Ф. и на Я.А.Ф. от 10.12.2019г.
първоинстанционният съд на основание чл. 349, ал. 6 от ГПК е обезсилил по
право постановеното на 31.10.2011г. съдебно решение по делото, в частта му
относно поставянето в дял на имота на Р. Ф. ЦВ. и М. Б.Ц. /чл. 349, ал. 2 от
ГПК/. Със същото решение делбеният имот е изнесен на публична продан.
Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 6 ГПК съделителят, в чийто дял е
поставен имотът по реда на ал. 1 и 2, става негов собственик, след като
изплати в срока по ал. 5 определеното парично уравнение заедно със
законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението
за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.
Имотът може да не бъде изнесен на публична продан и да се възложи на друг
съделител, който отговаря на условията по ал. 2 и е направил искане за
възлагане в срока по ал. 4, ако той заплати веднага цената, по която е оценен
имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в него. Получената
сума се разпределя между останалите съделители съобразно с квотите им.
Съгласно разясненията, дадени в т. 11 на ТР № 1/19.05.2004 г. по
тълкувателно дело № 1/2004г. на ОСГК на ВКС, по своята правна същност
искането за прогласяване на настъпило обезсилване по право по чл. 288, ал. 7
ГПК (отм.) /сега чл. 349, ал. 6 ГПК/ съставлява искане за признаване на едно
правоотношение - липсата на валидна престация на сумите, определени по
възлагателното решение като паричен еквивалент на имотен дял на
съделителя без дял в натура. Искането касае установяване на фактите на
неплащане в законовия срок и приложение на правните последици на закона,
а именно постановяване на ново решение по извършване на делбата. Искането
за установяване факта на неплащане на дължимите суми за уравнение на
дяловете и настъпилото като последица обезсилване по право на
възлагателното решение, не представлява по своето естество самостоятелна
7
искова претенция, която да може да бъде квалифицирана като оценяем или
неоценяем иск. По естеството си то съставлява отправено до съда искане
делбеното производство да бъде продължено с твърдение, че съсобствеността
все още не е прекратена.
С ТР № 1 от 19.05.2004г. по гр. д. № 1/2004г. на ВКС, ОСГК, са дадени
разяснения по приложението на чл. 288 ГПК (отм.); в редакцията на
разпоредбите, действаща след 20.07.1999г. с оглед изменението, обнародвано
в ДВ, бр. 64/1999г. Действащият понастоящем чл. 349, ал. 6 ГПК е с
регламентация, идентична с тази по чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.); след 20.07.1999
г., поради което и постановките на ТР № 1 от 19.05.2004г. по гр. д. № 1/2004г.
на ВКС, ОСГК запазват своята актуалност. Съгласно т. 10 от същото
Тълкувателно решение основанието за обезсилване на възлагателното
решение по право и за възстановяване висящността на делбения процес е
неплащането в законовия срок на определеното с това решение парично
задължение за уравнение на дял заедно с лихвите, като приемането на
извинителни причини по чл. 81, ал. 1 ЗЗД за неспазване изискванията на
закона е недопустимо.
Видно от разпоредбата срокът за изпълнение и плащането на сумите за
уравняване на дяловете на съделителите имат характеристиката на
отлагателно условие за проявление на конститутивното действие (вещно-
правния ефект) на влязлото в сила решение по възлагане. Ако паричното
задължение за уравнение на дял не се погаси в срок, длъжникът изпада в
забава, чиито неблагоприятни последици не могат да бъдат заличени по
волята на страните по облигационната връзка. Дори плащането на дължимите
суми след изтичане на срока по чл. 349, ал. 5 ГПК не може да заличи
последиците на неизпълнението. Ако няма плащане или друго надлежно
изпълнение в шестмесечния срок от влизане на възлагателното решение в
сила, то се обезсилва по силата на закона, а последиците на съдебния акт се
заличават с обратна сила. Императивно формулираната норма на чл. 349, ал.
6 ГПК изключва всяка възможност за незачитане последиците на
неизпълнението в шестмесечния срок, предвид произтичащото ex lege
обезсилване на възлагателното решение и отпадане с обратна сила на
основанието за възникване на самото парично задължение, поради което без
правно значение е дали неизпълнението се дължи на извинителни причини по
8
чл. 81, ал. 1 от ЗЗД по отношение на длъжника - така т. 10 от ТР №
1/19.05.2004г. на ОСГК на ВКС. В хипотезата на чл. 349, ал. 6 ГПК
съделителят-длъжник, който възразява, че е изпълнил точно паричното си
задължение, следва да докаже, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК,
позитивните факти на плащането в срок.
В разглеждания случай е безспорно установено, че шестмесечният срок
за плащане на паричното уравнение е започнал да тече на 04.06.2019г. /датата
на влизане в сила на решението, с което имотът е поставен в дял на основание
чл. 349, ал. 2 от ГПК на съделителите/ и по правилото на чл. 72, ал. 1, изр. 1-
во от ЗЗД е изтекъл на 04.12.2019г. Съделителите Р.Ц. и М.Ц. нито твърдят,
нито доказват да са изпълнили задължението си за плащане на определеното
парично уравнение, поради което се налага извод, че са налице
предпоставките на чл. 349, ал. 6 от ГПК за прогласяване на настъпилото
обезсилване по право на решението, в частта, в която на основание чл. 349, ал.
2 ГПК делбеният имот е поставен в дял на Р.Ц. и М.Ц.. Като последица от
обезсилването висящността на делбения процес във втората фаза се
възстановява и предвид липсата на предпоставките на предвиденото
изключение в чл. 349, ал. 6, изр. 3-то от ГПК, то следва да се приложи
основният способ за извършване на делбата – изнасяне на имота на публична
продан.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски за настоящото производство
имат въззиваемите, но такива не следва да се присъждат. И това е така, тъй
като по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, от
който да се установи наличието на правоотношение, по силата на което
страните са постигнали съгласие за заплащане на адвокатско възнаграждение
в претендирания размер. Не са представени и доказателства такова
възнаграждение да е реално платено в полза на процесуалния им
представител. Ето защо искането за присъждане на разноски в
производството е неоснователно.
9
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.06.2020г., обективирано в съдебен
протокол от проведено на 03.06.2020г. открито съдебно заседание,
постановено по гр.д. № 18448/2011г. по описа на СРС, ГО, 76 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10