Р Е Ш Е Н И Е
№ 1241
гр.Пловдив, 28.06.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и осми юни, две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 3523/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-6207-000167 от 01.04.2019г., издадено от А. Ч. Д., на
длъжност *** РУП – с.Труд към ОД МВР – гр.Пловдив, с което на С.Х.Д., ЕГН:**********,
с адрес ***,
1.на основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 2 000 лв. /две хиляди
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата;
2.на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв. /десет
лева/, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно.
Сочи, че действително управлявал въпросния автомобил, употребил безалкохолна
бира, скарал се със служителите на МВР заради пушка, която не държал в калъф,
знаел че „дрегерите“ са неточни и искал да даден кръвна проба, но не могъл, тъй
като бил задържан за 24 часа. Предлага наказателното постановление да бъде
отменено.
Ответната страна – *** РУП – с.Труд към ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща
представител, в писмено становище посочва, че описаното в жалбата не отговаря
на фактическата обстановка, жалбоподателят отказал да бъде изпробван с алкотест
дрегер, издаден му в талон за медицинско изследване, след което в присъствието
на лекар е отказал да даде кръвна проба, за което се подписал в дневника на
спешния кабинет. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 27.05.2019г. видно от приложената към наказателното
постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез РУП – с.Труд
към ОД МВР – гр.Пловдив на 30.07.2018г., съгласно отразения входящ номер.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено
атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния
съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 25.03.2019г., около 01:10 часа, в гр.С., свидетелят С.Г.М., в
качеството му на *** в РУП – с.Труд към ОД МВР – гр.Пловдив пристигнал в
центъра на града по сигнал за водач, който обикаля с висока скорост и върти
гуми. Свидетелят М. установил на място и спрял до лек автомобил „БМВ 520“ с
рег.№ ***, водачът на който направил маневра назад и напуснал мястото с висока
скорост. След като същият бил последван и напуснал пътя на ул.„Стоян Средев“ до
№ 14, свидетелят М. установил, че горният автомобил бил управляван от
жалбоподателят С.Х.Д., който излязъл от шофьорската врата е се опитал да насочи
пушка към служителите на МВР, което наложило същата да бъде избита и да се
приложи сила. Д. бил задържан и отведен в сградата на РУП – с.Труд към ОД МВР –
гр.Пловдив, където категорично отказал да бъда изпробван с техническо средство
– Дрегер“ с фабричен № ARBA-0079. Установено било
още, че Д. не носил свидетелство за управление на МПС и контролен талон към
същото.
На място свидетелят М. съставил АУАН с бланков № 917674 от 25.03.2019г. срещу
жалбоподателя Д. за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по
пътищата, както и на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата,
който последният подписал, като отразил възражения.
На жалбоподателят Д. бил издаден талон за медицинско изследване № 0021428
от 25.03.2019г., 04:00 часа, като същият бил отведен в МБАЛ – Пловдив, където
отказал да даде кръвна проба.
Въз основа на същия АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел С.Г.М.. Последният помни случая е категоричен, че
водач на проверяваното МПС бил жалбоподателя Д., който отказал да му извършена
проверка за употреба на алкохол с техническо средство – „дрегер“, както и след
като бил отведен в МБАЛ „Пловдив“, в присъствието на лекар отказал да даде
кръвна проба, а също и че последният не носил свидетелство за управление на МПС
и контролен талон. Съдът намира показанията на свидетеля М. за последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания се установява
начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и
процедурата по съставяне на акта.
Съдът съобрази и приложените по делото писмени доказателства – заверено
копие от талон за медицинско изследване № 0021428 от 25.03.2019г., 04:00 часа,
от който се установява факта на съставяне на същия, както и вписания
собственоръчно от Д. отказ да даде проба.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на
горепосочените доказателства.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 8121з-515
от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което С.Х.Д., ЕГН:**********,
с адрес *** виновно е нарушил разпоредбата на:
1.чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата – за това, че на 25.03.2019г.,
около 01:10 часа, в гр.С., ул.„Стоян Средев“ до № 14, като водач на МПС – лек автомобил марка „БМВ 520“ с рег.№ ***,
отказал да му бъда извършена проверка с техническо средство – „Дрегер“ с
фабричен № ARBA-0079, както и не изпълнил предписанието за вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му.
2. чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата – за това, че на
25.03.2019г., около 01:10 часа, в гр.С., ул.„Стоян Средев“ до № 14, като водач
на МПС – лек автомобил марка „БМВ 520“ с
рег.№ ***, не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към
същото.
В този смисъл установиха се всички съставомерни за нарушението по чл.174,
ал.3 от Закона за движението по пътищата обстоятелства, а именно – че
жалбоподателят Д. е управлявал описаното МПС, както и че е отказал да му бъде
извършена проверка с техническото средство, след което и не дал кръв за
извършване на химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му,съгласно вече описаната фактическа
обстановка и коментираната доказателствена съвкупност.
Установява се безспорно още, че същият при управление на гореописаното
МПС не е носил свидетелство за
управление на МПС и контролен талон към същото.
Съдът намира за неоснователно наведеното в жалбата възражение, че употребил
безалкохолна бира и искал да даден кръвна проба, но не могъл, тъй като бил
задържан за 24 часа. Последното съставлява единствено едно твърдение за което
жалбоподателят не сочи никакви доказателства, още повече същото твърдение
категорично противоречи на показанията на свидетеля М., който е категоричен, че
Д. отказал в присъствието на лекар да даде кръвна проба.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установените нарушения,
както и обстоятелствата по същите разкриват една степен на обществена опасност
на деянията, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.174, ал.3,
пр.1 от Закона за движението по пътищата, както и на чл.100, ал.1,
т.1 от Закона за движението по пътищата, отчетена от законодателя при въздигане
на деянието в нарушение. Процесните нарушения са такива на простото извършване
и законодателят е предвидил обществената опасност на подобни деяния, като
последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен
случай. В този смисъл и без значение е колко километра е разстоянието между
двете населени места по пътя на който е извършено нарушението, доколкото
последното е на простото извършване.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушенията, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3
от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона
за движението по пътищата е предвидено административно наказание – глоба в
размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Също се установява, че съгласно чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от Закона за движението по
пътищата, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата
е предвидено административно наказание – глоба в
размер 10 лева. В случая законодателят е предвидил наказания, без да предоставя
възможност на наказващия орган да индивидуализира същите в определени граници.
Санкционните разпоредби са приложена правилно, поради което следва неизбежният
извод, че така наложените наказания отговарят на тежестта на установените
нарушения.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 19-6207-000167 от 01.04.2019г., издадено от А. Ч. Д., на длъжност *** РУП –
с.Труд към ОД МВР – гр.Пловдив, с което на С.Х.Д., ЕГН:**********, с адрес ***,
1.на
основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за
нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата;
2.на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв. /десет лева/, за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата;
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.