Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ботевград,
02.07.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, шести състав, в
публичното заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Н.П.
при
секретаря Х.К., като разгледа докладваното от съдията АНД № 288 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предметът на
делото:
Наказателно постановление № *** от ***г., издадено от С.И.К. - Началник РУ
към ОДМВР София, РУ П., упълномощен със заповед № ***г. на МВР, с което на И.Г.Б.,
ЕГН **********, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 200 /двеста/
лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца, за нарушение по чл.
140, ал.1 от ЗДвП.
Становищата
на страните:
Наказаното
лице Б. в подадена жалба, чрез адв. М.М. от САК оспорва като неправилно и незаконосъобразно
процесното наказателно постановление /НП/. Според въззивника са налице
нарушения при издаването на акта и НП, които са основания за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призовано, не се явява. Изпраща редовно упълномощения си процесуален
представител – адвокат М.. Последният поддържа жалбата и изложените в нея
подробни съображения за незаконосъобразност на атакувания санкционен акт,
изводими от допуснатите съществени процесуални нарушения от наказващия орган,
свързани с непрецизното словесно описание на твърдяното нарушение, респективно
с възприетата некоректна правна квалификация.
Въззиваемата
страна – РУ П., редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо по чл.
60, ал. 2 от ЗАНН наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност
на НП и прекомерност на
разноските в съдебното производство.
Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните по делото
доказателства и направените доводи, приема за установено следното от фактическа
страна:
На 10.01.2020г. в 09.12ч.
свидетелите Г.Ц.Н. и С.М.Д. –
полицейски служители в РУ П. при ОДМВР –
София били на работа и изпълнявали задълженията си по контрол на пътното движение
по път 3009, в района на 3,100 км, в землището на община П.. Тогава те спрели движещия
се в посока гр. Е. лек автомобил – Ситроен Ксара, с рег.№ ***, с предстоящ
собственик - жалбоподателя, управляван от него. При извършената проверка, чрез
справка в информационната система на МВР, полицейските служители установи, че поставените на автомобила регистрационни табели били с изтекъл на 19.12.2019г. срок на валидност, според свидетелството
за разрешение за временно движение.
Посочените обстоятелства били отразени от актосъставителя – св. Г.Н. в съставения от него АУАН с № ***г. и квалифицирани от него като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В съответствие с
разпоредбата на чл. 43 от ЗАНН актът бил
предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и подписан от него
без възражение.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на
жалбоподателя не е постъпило писмено възражение.
Въз основа на така съставения АУАН е
издадено и процесното наказателно постановление №*** от ***г.
от Началник
РУ към ОДМВР София, РУ П., в което
описанието на нарушението е идентично с описанието дадено му в АУАН, за виновно нарушена
е посочена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и
отговорността на жалбоподателя е ангажирана с налагане на административно
наказание глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за шест месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото на основание чл.283 от НПК писмени доказателства /АУАН,
Заповеди на МВР/, като информативни, непредубедени и достоверни, както и от
показанията на разпитаните свидетели Г.Ц.Н. и С.М.Д.. Съдът кредитира показанията им по отношение на
това, че те са актосъставител и свидетел по АУАН /обстоятелство установено и от
приложения по делото АУАН/, както и че са спрели за проверка жалбоподателя; че последният управлявал лек автомобил Ситроен Ксара, с рег.№ ***, на
който той е предстоящ собственик; че при извършената от полицейските служители
проверка, чрез справка в информационната система на МВР установили, че поставените
на автомобила регистрационни табели били с изтекъл на 19.12.2019 г. срок на валидност, според свидетелството
за разрешение за временно движение.
Предвид безпротиворечивостта на доказателствения материал подробното му
обсъждане е ненужно – арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, която
норма следва да намери приложение и към съдържанието на мотивите към
постановеното по реда на ЗАНН съдебно решение, предвид липсата на изрична норма
в тази насока в ЗАНН.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
I. По приложенето на процесуалния закон: При
разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество
– чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е.
дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex
officio (служебно) констатира – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи – чл. 189,
ал. 1 и 12 от ЗДвП, в предвидения от закона ред, писмена форма и съдържание –
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното
постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално
допустима.
Актосъставителят
е компетентен орган /видно от приложената по делото Заповед №***г. на МВР/,
спазил е срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
В
6-шест месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и
обжалваното НП.
При съставянето
на акта и при издаването на наказателното постановление, противно на
твърденията на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на
процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП.
II. По приложението на материалния закон: Разгледана
по същество жалбата е основателна
по следните съображения:
Според фактическото описание в атакуваното НП,
осъщественото от жалбоподателя нарушение се изразява в управление на МПС с
изтекъл срок на валидност на регистрационните табели. Посоченият за виновно
нарушен чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, сочи че по пътища за обществено ползване да се
допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и имат поставени на определените
за това места табели с регистрационен номер, т. е. посочените пътни превозни
средства се допускат само при кумулативното наличие на посочените две условия –
да е налице регистрация на превозното средство и то да има поставени на
съответните места регистрационни табели. Никъде в тази разпоредба, която се
сочи от наказващия административен орган за нарушена, не става въпрос за
валидност или срок на валидност на регистрационните табели, съотв. за
свидетелство за регистрация. При такова описание на процесното административно
нарушение в АУАН и в НП, според този състав на съда, няма как да му бъде
"съответна" правна квалификация по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Липсват
основания разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП да бъде тълкувана
разширително, както и основания да се счете, че управлението на МПС, след
изтичане срока на разрешението за временно движение, представлява управление на
нерегистрирано МПС.
Съответните срокове на валидност на табели с
регистрационни номера и видовете регистрации на МПС според срока на валидност
са регламентирани с разпоредбите на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. Съгласно чл. 22 от подзаконовия
нормативен акт, според срока на валидност регистрацията е: постоянна – без срок
на валидност /чл. 22, т. 1/ и временна – с определен срок на валидност над 3
месеца /чл. 22, т. 2/. В разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Наредбата са изброени
случаите, в които се извършва транзитна регистрация. За всеки комплект
транзитни табели с регистрационен номер отдел/сектор "Пътна полиция"
при СДВР/ОДМВР издава и разрешение за временно движение- чл. 29, ал. 1. В
допълнение, и с оглед систематичното тълкуване на цитираните разпоредби, става
ясно, че транзитната регистрация има изцяло временен характер и
предназначението й е да улесни придвижването на съответното МПС в страната за
срока на регистрацията. В разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. пък изрично се посочва, че след изтичане срока на транзитните
табели с регистрационен номер същите не могат да се използват. Невъзможността
да бъде използвани такива табели, които подлежат и на изземване от
компетентните органи обаче, не означава, че се прекратява и регистрацията на
превозното средство. Макар и с изтекъл срок на валидност на регистрационните
табели, превозното средство продължава да е регистрирано, като аргумент в тази
насока е разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата, предвиждаща продължаването
срока на валидност при временна регистрация, като изрично основание за промяна
в регистрацията на МПС. Съпоставката на посочените разпоредби на подзаконовия
нормативен акт, според настоящият състав, налагат извода, че нарушението е
несъставомерно от обективна страна по посочения за виновно нарушен чл. 140, ал.
1 от ЗДвП.
Ето защо и по изложените съображения, процесното НП следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат
разноски, доколкото не са претендирани и съдът не дължи произнасяне.
Така
мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Ботевград, въззивен
състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***
от ***г., издадено от С.И.К. - Началник РУ към ОДМВР София, РУ П., упълномощен
със заповед № ***г. на МВР, с което на И.Г.Б., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал.3,
пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание – „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за шест месеца, за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – София област по реда на АПК в четиринадесет дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: