РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
районен съд ХХІХсъстав
На шести
юни Година
две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 2069 по описа на
съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Ф.Т.” ЕООД, против НП № 03–010053/ 25.07.2018 г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.128 т.2
вр.чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ на „Ф.Т.” ЕООД е наложено наказание „Имуществена
санкция” в размер на 1500 лева на основание чл. 416 ал.5 вр.чл.414 ал.1 от КТ.
Жалбата е процесуално допустима – предявена е в срок и при наличие на
представителна власт. В жалбата си въззивната страна моли отмяна на НП. В
съдебно заседание въззивната страна не се явява, но се представлява, като процесуалния
представител поддържа жалбата.
Въззиваемата страна се
представлява от процесуален представител, който пледира потвърждаване на НП
като правилно и законосъобразно.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
„Ф.Т.” ЕООД в
качеството на работодател видно от платежната ведомост на лицето Н. Николов на
длъжност "общ работник“ не е изплатено в срок по трудов договор
начисленото договорено трудово възнаграждение за извършена работа през месец
ноември 2017г. Нарушението e било извършено на
03.01.2018г.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по
установения ред доказателства и доказателствени средства. Материалите по АНП-
протокол за проверка, АУАН, ведомости, следва да се кредитират изцяло от съда като
събрани по реда на НПК и като непротиворечиви. Подробни и непротиворечиви са и
показанията на свид.И., поради което също са изцяло кредитирани от съда.
Бил съставен протокол за проверка, в който било
описано горното нарушение. Описаната фактическа обстановка
се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред
доказателства и доказателствени средства. Материалите по АНП- протокол за
проверка, АУАН, ведомост, следва да се кредитират изцяло от съда като събрани
по реда на НПК и като непротиворечиви. Предвид горното, съдът установи
фактическата обстановка такава, каквато е описано в НП.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и
предвид императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
При провеждане на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и в законоустановения срок. Съдържат формално реквизитите,
изисквани съгласно чл.42 и 57 ЗАНН. Обстоятелствената част на НП отговаря на
разпоредителната. Нарушението е индивидуализирано по начин, позволяващ на
въззивника да разбере в какво се изразява то и срещу какво се защитава, като
нарушението е описано пълно и ясно както от правна, така и от фактическа
страна. Описани са и доказателствата, на които се е позовал АНО. Към датата на
проверката -21.06.2018г. е бил изтекъл законовият срок за плащане на заплатите
на работника
АНО правилно е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените
фактически констатации към хипотезата на правната норма. Неизплащането на трудово възнаграждение всеки
месец е нарушение на чл.128 т.2 вр.чл.270 ал.2 и ал. 3 от КТ. Видно от
приложеното по делото копие от ведомост, към датата на проверката на работника не
е било изплатено възнаграждението. Като не е платил възнаграждението до края на
месеца, следващ месеца на полагане на
труда, работодателят е осъществил състава на нарушението, за което е наказан. В чл. 128,
т. 2 КТ е създадено едно общо задължение на работодателя да заплаща уговореното
трудово възнаграждение в установените срокове като насрещна престация за
предоставената и използвана от него работна сила, а по-пълната му правна уредба
се съдържа в чл. 242-272 КТ. Съобразно чл.414, ал.1 от КТ, работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба. Разпоредбата е част от
раздел ІІ към глава деветнадесета от Кодекса на труда „Контрол за спазване на
трудовото законодателство и административно наказателна отговорност за неговото
нарушаване“. Установените от наказващия орган факти не са оспорени от
санкционираното лице и от събраните по делото доказателства категорично се установява
нарушените от дружеството-работодател разпоредби на трудовото законодателство –
чл.128, т.2 и чл.270 от КТ – посочени за нарушени от административнонаказващия
орган в издаденото наказателно постановление. При тази законова регламентация,
без съмнение са налице предпоставки за реализиране на обективната
административнонаказателна отговорност на работодателя – юридическо лице, което
не е изпълнило задължението си да изплати в срок уговореното трудово
възнаграждение на работника за положения от него труд през м. ноември 2017г. По смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ
юридическото лице има качеството на работодател, щом самостоятелно наема лица
по трудов договор, и съобразно санкционната разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ
именно като работодател носи административнонаказателна отговорност за
нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство и може да се ангажира
неговата отговорност.
В хода на административно наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението
е индивидуализирано.
Съдът, приема възраженията на жалбоподателя, както и доводите му, че следва да
бъде приложена разпоредбата на чл.415в от КТ в конкретния случай. По делото и
по преписката се представят доказателства за изпълнени предписания и заплатено
трудово възнаграждение в последствие на Николов. Твърденията на жалбоподателя в
тази насока са подкрепени с доказателства-приложена към жалбата разписка лично
подписана от лицето Н. Николов. Като съобрази обаче
обстоятелствата, свързани с осъществяване на конкретното нарушение, последиците
от същото, както и конкретната обществена опасност съобразно с анализираните
обстоятелства, съдът установи, че се касае за маловажен случай по смисъла на
чл. 415в от КТ. В конкретния случай като не е изпълнил задължението си да изплати заплата за месец ноември 2017г, работодателят нарушил правилата на КТ. В последствие
обаче, това задължение е изпълнено на
26.07.2018г. Преди тази дата за правени многокротни опити жалбоподателя да се
свърже с работника. Нарушението е от категорията на онези,
които биха могли да бъдат отстранени по реда на КТ, отстранено е незабавно след проверката и от него не са
произлезли вредни последици и същото е маловажно по смисъла на чл.415в от КТ. Доказателствата
за отстраняване на нарушението са били представени по делото. Съдът намира, че отстраняването
на нарушението следва да бъде взето предвид, съответно, НП да бъде изменено,
като да се наложи санкция на основание чл. 415в от КТ. Жалбоподателят е
отстранил нарушението веднага след извършване на проверката. Това обстоятелство е видно от приетите и
приложени по делото писмени доказателства. Безспорно от деянието не са настъпили вреди. Съдът отчита факта,
че жалбоподателят не е санкциониран за нарушения по КТ и нарушението е за първи
път /няма данни за други нарушения/. Горното води до извод, че жалбоподателят
има правилно отношение към законоустановения ред и с оглед на обществената
опасност на деянието, съдът намира за справедливо да наложи на въззивника
наказание на основание чл. 415в от КТ в размер на 100 лв., като по този начин
съдът счита, че ще бъдат постигнати целите предвидени в закона. При
определяне размера на санкцията по чл. 415в от КТ, съдът намира, че
същата следва да бъде минимална. Не са налице такива отегчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват наказание в по- голям
размер. Имуществена санкция в размер на 100 лева е напълно достатъчна за да се
постигнат предвидените от закона цели и на индивидуалната и на генералната
превенция. Имуществена санкция в минимален размер от 100 лв. е достатъчна за да
се въздейства предупредително и възпиращо както на дееца, така и на останалите
субекти.
Случаят е маловажен
по см.чл. 415в от КТ, т.к. са осъществени всички съставомерни признаци на тази
норма, но не е маловажен по см.чл. 28 ЗАНН. Не са налице такива смекчаващи
отговорността, които да го отличават по степен на обществена опасност от
обикновените случаи от този род.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП
№ 03–010053/ 25.07.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда”- Варна, с което за нарушение на чл.128 т.2 вр.чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ
на „Ф.Т.” ЕООД е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева
на основание чл. 416 ал.5 вр.чл.414 ал.1
от КТ, като НАЛАГА наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ" в размер на 100 ЛЕВА
на основание чл.415в от КТ.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: