О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………
гр. Варна, 15.04.2016г
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в ,
в закрито
съдебно заседание на тринадесети април 2016г
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.д.
№ 284 по
описа за 2016г, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
въззивно по реда на чл.258 ГПК, образувано по жалба вх.№ 47196/21.12.2016 на
В.В.К. срещу
решението на ВРС-ХХХІІІс-в № 5070/15.12.2015,
постановено на осн.чл.127 ал.2 СК, с което
Е ПРЕДОСТАВЕНО
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на
детето В. ВАЛЕНТИНОВ В. на неговата
майка Д.Т.Р.
Е ПОСТАНОВЕНО детето В. ВАЛЕНТИНОВ В. ДА ЖИВЕЕ при своята майка Д.Т.Р.,
на адрес: *** дол.
Е ОПРЕДЕЛЕН РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата В.В.К.
с детето В. ВАЛЕНТИНОВ В., като му дава възможност да го взема при себе си
и да го вижда, както следва: до навършване
от детето на 3-годишна възраст, както следва: два пъти в месеца – всяка първа и
трета събота от месеца, от 10,00ч. до 16,00ч., без преспиване, в присъствието
на майката или на друг близък член от нейното семейство; а след навършване на
3-годишна възраст от детето, както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9,00ч. в събота до
17,00ч. в неделя, както и един месец през лятото, когато майката на детето не
ползва редовен платен годишен отпуск.
Е ОСЪДЕН В.В.К. ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка в полза на
детето В. ВАЛЕНТИНОВ В., чрез неговата майка и законен
представител Д.Т.Р., в размер на 150лв /сто
и петдесет лева/, считано от 07.05.2015г. с падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, ведно със законната
лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване на издръжката, на осн.чл.143 ал.2 СК.
Е ОСЪДЕН В.В.К. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС, държавна такса за присъдената издръжка в размер на 216лв /двеста и шестнадесет
лева/, на осн.чл.78 ал.6 ГПК и Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като
и в
полза на Д.Т.Р. сумата от 330лв /триста и тридесет лева/, представляваща сбор от сторени по
делото съдебно-деловодни разноски, както следва: за заплатена държавна
такса/30лв./ и за заплатено адв.възнаграждение/300лв./.
Въззиваемата страна Д.Т.Р. е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ГПК за неоснователност на
жалбата.
С молба вх.№
10811/12.04.2016 В.В.К. представя копие от постигната
между страните споразумение в процедура по медиация, осъществена в Център за
медиация при ОС-Варна. От съдържанието на същото е видно,че е постигнато на
17.04.2016, подписано е от двете страни по делото и двамата медиатори, като т.1
от същото обективира изявлението на въззивника за оттеглянето на жалбата му и
за прекратяване на въззивното производство, за което оттегляне въззиваемата е
изразила съгласие, полагайки подписа си под посоченото споразумение.
По така заявеното
искане съдът съобразява следното: същото е допустимо и следва да бъде уважено,
в резултат на което постановеното от ВРС решение ще влезе в сила след изтичане
срока за обжалване прекратителното определение по настоящото производство. Това
съдът намира, че е в интерес на детето, чиито права са защитени при евентуална
промяна в отношенията между родителите.
Останалото част от
съдържанието на споразумението /т.2, 3 и 4/, постигнато в процедура по
медиация, обективира волята на страните да поемат моралния ангажимент една към
друга да заживеят заедно първоначално на посочения адрес в гр.Игнатиево
ул.“Рила“ № 20 , а впоследствие в самостоятелно жилище /което понастоящем е в
процес на строеж/ за осигуряване съвместното отглеждане на роденото от
фактическото им съжителство дете; поемат и задължението да проявяват уважение,
търпение и да спазват добрия тон по време на съвместното съжителство, както
помежду си, така и в общуването с останалите живущи в жилището на ул.“Рила“ №
20.
Съдът намира, че изискванията
за писмената форма по смисъла на чл.16 Закона за медиацията са спазени :
посочено е мястото и датата, на която е било постигнато,
имената на страните и техните адреси, за какво се съгласяват, както и подписите
им; посочена е датата по чл.11 ал.2 /на която е започнала процедурата по медиация с подписване
на споразумението за М./, както и името и подписът на медиатора/те/.
Посочената
част от споразумението по т.2, т.3, т.4 не се налага изрично да бъде одобрявана
от съда по смисъла на чл.18 ал.1 ЗМ, тъй като излиза извън предмета на
настоящия правен спор. Същата, обаче, не противоречи на закона, нито го заобикаля
или накърнява добрите нрави по смисъла на чл.17 ал.3 ЗМ. Тъкмо обратното, тя е
в интерес на детето, за което съдът има задължението да следи и служебно, като
се ръководи от висшия му интерес, установен както в Конвенцията за правата на
детето, така и във вътрешното ни законодателство. С оглед изложеното и на осн.чл.232 ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 284/2016
по описа на ВОС
Определението
за прекратяване на въззивното производство може да се обжалва пред АПЕЛАТИВЕН
СЪД -ВАРНА с частна жалба в едноседмичен срок от уведомяването на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: