Р Е Ш Е Н И Е
№ 212
гр. Велико Търново, 29.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
И с участието |
|
на прокурора |
Д.М. |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10280 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2019 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът И.И.Г. ***, обжалва решение №314/12.09.2019 г., постановено
по АНД №493/2019 г. по описа на Горнооряховският районен съд като неправилно.
Доколкото може да се извлече от съдържанието на жалбата, касаторът претендира неправилно приложен закон – основание
по чл.348, ал.1, т.1 от НК за касиране на решението. Сочи, че електронният фиш
е анонимен документ, в него липсват съществени реквизити, както и
обстоятелствена част, при което е неправилен извода на съда за спазването на
формата му. освен посоченото, в жалбата
се прави оплакване, че не са съобразени от съда давностните
срокове по чл.82, ал.3 от ЗАНН, респ. по чл.81, ал.3 от НК.
Ответникът по касация ОДМВР - Велико Търново не взема становище по
касационната жалба, прокурорът дава заключение за неоснователността и.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил
като законосъобразен електронен фиш серия К, №1246568 на ОДМВР – Велико
Търново, с който на касатора е наложена глоба от 150
лв. на основание приложимата редакция на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП по реда и при
условията на чл.189, ал.4 от с.з..
За да постанови този резултат ГОРС е приел от фактическа страна, че на
01.06.2016 г. в 19.06 часа, на път 1-4
при километър 153+343 чрез стационарно АТСС е установено, че лек автомобил
„Форд Фокус“ се е движил със скорост от 98 км/ч при въведено за участъка
ограничение чрез знак В26 от 60 км/ч. Предвид служебно установеното
обстоятелство, че автомобилът е собственост на касатора,
е издаден процесния фиш. Този фиш е бил връчен едва
на 14.05.2019 г.
От правна страна съдът е приел, че са спазени процесуалните и
формалните предпоставки за издаването на този електронен фиш. Прието е в
решението, че специалния закон /чл.189, ал.4 от ЗДвП/ дерогира
изискванията към формата на акта, поставени от общия ЗАНН, като изискванията на
специалния закон са изцяло спазени. Прието е, че са спазени изискванията и на
ЗДвП и на Наредба №8121з-532/12-05.2015 г. за условията и реда за използване на
АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредбата за лаконичност/ досежно начина на
оповестяване на контрола чрез АТСС за процесния
участък от пътя. Прието е, че не е
изтека и давността по чл.80, ал.1, т.5 от НК, нито е изтекла давността на
чл.82, ал.3 от ЗАНН. В решението са изложени и подробни аргументи за
законосъобразност на оспорения електронен фиш по същество предвид
доказателствата ,събрани по преписката.
Решението е правилно постановено, като не са налице релевираните
касационни оплаквания.
По касационното оплакване досежно
изтеклата давност по чл.82, ал.3 вр. ал.1, буква „а“
от ЗАНН. Оплакването е неоснователно. Изводът на съда за липсата на изтичане на
този срок е обоснован и законосъобразен. Според разпоредбата на чл.82, ал.3 от ЗАНН „Независимо от спирането или прекъсването на давността, административното
наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока по ал. 1.“. Нормата е част от института на т.н. изпълнителна давност.
Видно е от структурата и, че наказанието не се изпълнява при изтичане на срок,
надвишаващ срок по ал.1 от този институт. Според разпоредбата на чл.82, ал.1, буква
а от ЗАНН Административното наказание не
се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.
Изпълнението на наказанието е функция от влизането в сила на съответното
наказателно постановление, респ. на електронния фиш - арг. от чл.74 от ЗАНН. Както правилно е отбелязал районният съд, и понастоящем тази давност не е
започнала да тече, тъй като електронният фиш е предмет на обжалване.
Неоснователно е и другото основно оплакване
на жалбоподателя, касаещо приложимостта на давността
по чл.80, ал.1, т.5 от НК. Според тази разпоредба наказателното преследване се
изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години в
останалите случаи, като останалите случаи касаят тези, които предвиждат
наказание глоба – както е процесният случай. Правилно
съдът приема, че от датата на констатирането на обективния състав на
нарушението до датата на издаването на фиша са изминали само седем дни, след което
тази давност е прекъсната по аргумент от чл.81, ал.2 от НК и е започнала да
тече нова давност. Към момента на връчването на електронния фиш тази давност не
е изтекла, а факта на връчването му е започнала да тече нова тригодишна
давност, която не е изтекла. Не е изтекъл и давностният
срок по чл.81 ал.3 от НК, тъй като от момента на извършване на нарушението
/довършването му по смисъла на чл.80, ал.3 от НК/ до настоящият момент не са
изтекли четири години и половина, който срок е съобразим.
Неоснователно е и третото конкретно оплакване
на касатора досежно
несъобразяване от страна на съда на неспазването на формата на фиша с оглед
липса на данни за издателя му и на датата на издаването му, както и подпис на
съответното лице, което го е издало. Съдържанието на електронният фиш е
изчерпателно дефинирано в нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, като в тази
разпоредба не е предвидено датирането на самия електронния фиш. При
установяване на нарушението от съответното техническо средство, електронният
фиш се издава в отсъствието и на нарушителя и на контролен орган, при
констатирано автоматизирано (в отсъствие на контролен орган) нарушение. Самият
фиш представлява типизиран документ (електронно изявление за знание, което има
удостоверителен характер), възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без
възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ от годно за
това средство), като в случаите на чл.189, ал.4 от ЗДвП акт за установяване на
нарушение не се издава и тази фаза на производството не съществува.
Установяването на обективните признаци на нарушението се извършва
автоматизирано, като се удостоверява чрез съответното доказателствено
средство - снимков материал, което има висока доказателствена
стойност по арг. от чл.189, ал.15 от ЗДвП. Електронният
фиш има значението на наказателно постановление (чл. 189, ал.11 от ЗДвП) и на
неговите последици.
Процесният фиш покрива законовите изисквания за форма,
които специалното законодателство му поставя
- арг. от чл.189, ал.4, изречение второ от ЗДвП. Сред тези изисквания не са налице изисквания за подпис. Впрочем за яснота
на касатора следва да се отбележи, че дефиницията за електронен фиш е дадена в
специалния закон - §6, т.63 от ДР на ЗДвП. Тази дефиниция съществено се
отклонява например от дефиницията за електронен документ – вж. чл. 2, ал.1 от
ЗЕДЕУ. Електронният фиш е електронно изявление, което се генерира/създава само
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни и то от автоматизирани технически средства или системи. При това макар и
фишът да е изявление, то не е проява на осъзната и волева дейност, а генерирано
автоматично изявление, обработващо данни, получени от АТСС. Обратно на това,
например електронното изявление по ЗЕДЕУ е словесно изявление, представено в
цифрова форма, т.е. то е проява на волева дейност, като тази дейност се цифровизира. В този смисъл разпоредбата на ЗДвП е
специална тя не предпоставя
като изискване за формална законосъобразност подписа на конкретно лице,
проявило воля чрез обективирането му.
Що се касае до останалите фактически и правни
изводи на районният съд, то настоящата инстанция напълно ги споделя, като няма
необходимост от повтарянето им – чл. 221, ал.1, изречение второ от АПК вр. с чл.63 от ЗАНН.
Правилното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №314/12.09.2019 г., постановено по АНД №493/2019
г. по описа на Горнооряховският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.