№ 1096
гр. Стара Загора, 21.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500477 по описа за 2022 година
Производството е на основание на чл.410-413,ал.2,пр.2 от ГПК.
В законния 1-седмичен срок по чл.413, ал.2 във връзка с чл.279 и във вр.
с чл.275, ал.2 от ГПК е постъпила частна жалба от заявителя “Й.Б.”- ЕАД, гр.
С. против против Разпореждане от 26.07.2022г., съдържащо се в Заповед с №
255/26.07.2022г. по ч.гр.д. № 483/2022г., с което се отхвърля заявлението по
чл. 410 от ГПК в частта, в която е отхвърлено заявлението на Й. за дължима
договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
сумата от 535.46 лв. Счита, че заповедта в тази й част е неправилна,
незаконосъобразна и преграждаща по-нататъшното развитие на
производството и молят настоящия състав на ОС да я отмени като такава и
вместо нея да постанови съдебен акт, с който да уважи претенцията на Й..
Първостепенния съд приел, че е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК
и е отхвърлил заявлението за издаване на заповедта в тази част. Извод, който
не можел да бъде споделен и противоречал на обстоятелствата по делото.
Отхвърлителните мотиви на съда били изложени въз основа на констатацията,
неустоечната клауза в частта, в която е уговорена неустойка за предоставено
за ползване мобилно устройство с отстъпка от стандартната цена, която
неустойка била уговорена като част от разликата между стандартната цена на
устройството /без абонамент/ и заплатената от потребителя цена при
предоставянето му, съответстваща на оставащия срок до края на договора
била нищожна като неравноправна такава. Първоинстанционният съд приел,
че неустойката, но само по отношение на втория й компонент, а именно-
сумата в размер на 535.46 лв., така, както била уговорена, излизала извън
присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функции. Твърди се, че
тази разлика не се дължи при разваляне на договорите за мобилни услуги,
защото то имало действие занапред и уговорката за плащането й в посочените
1
клаузи, имаща характер на неустойка за вредите от развалянето им излизала
извън посочените функции на неустойката. Твърдят още, че отвхърлителните
мотиви на съда противоречат, както на изложените от заявителя твърдения,
така и на представените по делото доказателства. Изводът на Районен съд -
Раднево, че вземането, за което отказва да издаде заповед за изпълнение, било
такова за неустойка, която противоречала на добрите нрави и в този смисъл
същата представлявала неравноправна договорна клауза, бил не само
неправилен, но и в противоречие с обстоятелствата по делото. Като достигнал
до този извод, решаващия съд не съобразил, че ако с вземането за неустойка
се целяло заместване на реалното изпълнение на договора, Операторът е щял
да претендира цялата сума за устройство или дори цялата отстъпка, а не само
част от нея. Моли настоящия въззивен съд да отмени обжалваното
Разпореждане и да издаде заповед за изпълнение за претендираните вземания,
със законните последици.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното :
Първоинстанционното производство по делото е било образувано пред
РС- Раднево въз основа на Заявлението от “Й.Б.”- ЕАД, гр.С. от датата
26.07.2022г. за издаване на заповед за изпълнение срещу задълженото лице И.
Н. Б. от гр. Р., *** за сумата общо 836, 19 лв., от която не е уважено искането
само относно сумата общо 535, 46 лв., представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство NOКIА 5.3 64GB Dual Сyаn с отстъпка
от стандартната цена, съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги от
01.09.2020г. в размер на - 275,33 лв. и за претендираната сума от 260,13 лв.,
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство
SAMSUNG Galax А2s 32 GB Dual White с отстъпка от стандартната цена,
съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги от 01.09.2020 г.
С обжалваното Разпореждане РС - Раднево е отхвърлил частично
заявлението по отношение на тях, като за да постанови този свой съдебен акт,
РС е приел, че претенциите за неустойки за предоставени за ползване
устройства с отстъпка от стандартната цена, уговорена като част от разликата
между стандартната цена на устройството без абонамент и заплатената от
потребителя цена при предоставянето им, съответна на оставащия срок на
договора за нищожни, като неравноправни клаузи, за които съдът следи
служебно.
Съгласно нормата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението
трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на формалните законови
изисквания на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на
закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за
2
това; длъжникът да има постоянен адрес на територията на Р. България и да е
с обичайно местопребиваване на територията Р. България съгласно чл.411,
ал.2 от ГПК.
В случая заявителят твърди, че поради неплащане от длъжника на
претендираните съответни абонаментни такси, вноски и ползвани услуги,
сключените с него договори за мобилни услуги са едностранно прекратени от
заявителя по вина на длъжника, поради което същият му дължи част от
разликата между стандартната цена на устройството/без абонамент/ и
заплатената от потребителя цена при предоставянето му, съответна на
оставащия срок на договора.
Уговорените клаузи за дължимост на част от разликата между
стандартната цена на устройството/без абонамент/ и заплатената от
потребителя цена при предоставянето му, съответна на оставащия срок на
договора, в случаите, когато на абоната е предоставено мобилно устройство
за ползване на услуги, имат характер на неустойки, защото обезпечават
изпълнението на паричните задължения на длъжника по договорите за
мобилни услуги до края на уговорения в тях срок на действието им и служат
като обезщетение за вредите от неизпълнението им, при предсрочното им
разваляне, без да е нужно те да се доказват съгласно чл.92 от ЗЗД. Според
тези клаузи, при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги
по вина на длъжника, същият дължи, освен уговорените неустойки за
предсрочното им прекратяване, и неустойки, представляващи разликата в
цената на предоставеното лизингово устройство без абонамент и заплатената
от него цена на същото устройство. Тази разлика не се дължи при разваляне
на договорите за мобилни услуги, защото то има действие само занапред и
уговорката за плащането й в посочените клаузи, имаща характер на неустойка
за вредите от развалянето им излиза извън посочените функции на
неустойката. От изложеното по - горе се налага извод за неравноправност на
тези клаузи по смисъла на чл.143, т.5 и т.19 от ЗЗП - в относимата му
редакция му преди измененията/ДВ № 100/2019г./, понеже се отнасят до
сключени преди това отделни писмени договори за лизинги между страните.
Предвид което въззивната инстанция споделя, че съгласно чл.273 във
вр. с чл.272 от ГПК изцяло мотивите на РС- Раднево, че претенцията на
заявителя /частен въззивник/ за предсрочно изискуемите лизингови вноски по
договора за лизинг на мобилно устройство са нищожни, поради наличието на
неравноправна клауза, за която заповедният РС следи служебно съгласно
императивната разпоредба на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК и Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Следователно процесните претендирани
предсрочно изискуеми лизингови вноски са с неустоечен характер и излизат
извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
като още към момента на сключване на процесните договори за лизинг те са
създавали възможност за евентуално несправедливо обогатяване на
кредитора- заявител, накърняващо добрите нрави и обуславящо нищожността
3
им на това основание по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 и ал.4 от ЗЗД, а клаузата
по чл.12 от посочените Общи условия/ОУ/ е неравноправна съгласно чл.146,
ал.1 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/, какъвто „потребител“
безспорно е длъжника по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, като заявителят-
кредитор очевидно е „търговец“ по смисъла на § 13, т.2 от ДР на ЗЗП.
Следователно едностранното прекратяване действието на тези отделни
лизингови договори, поради виновното им неизпълнение от страна на
длъжника- потребител, преди изтичане на съответните им срокове на
действие, очевидно представлява разваляне на същите договори, което с оглед
характера на уговорените в тях насрещни престации за продължително
изпълнение на заявителя (по предоставяне на мобилни услуги по договорите
за такива и по предоставяне ползването на лизинговата вещ по договорите за
лизинг) и за периодично изпълнение от длъжника (за ежемесечно заплащане
на мобилните услуги и лизинговите вноски), има действие само занапред/екс
нунг/ съгласно императивната разпоредба на чл.88, ал.1 от ЗЗД. Следователно
е допустимо уговарянето на неустойка за вредите от развалянето им, но само
и единствено в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В противен случай, клаузата за неустойка се явява
изцяло нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което заповедният
съд следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване
на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение и/или
претендирана/съответно начислена/ неустойка. Уговорката в чл.12 от ОУ на
заявителя по процесните договори за лизинг има характер на неустойка,
защото обезпечава изпълнението на задължението на лизингополучателя да
плаща лизинговите вноски и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението му, без да е нужно те да се доказват съгласно чл.92 от ЗЗД.
Съгласно тази уговорка, при неизпълнението на парични задължения на
лизингополучателя - длъжник, включително и по свързаните договори за
мобилни услуги, настъпва предсрочна изискуемост на всички неплатени по
всеки от договорите за лизинг лизингови вноски до края на срока им, като се
касае за лизингови вноски с ненастъпил падеж, които не са били изискуеми до
развалянето на договорите. Те не се дължат при разваляне на всеки един от
договорите за лизинг, защото то има действие единствено и само занапред
/екс нунг/ и всякаква противната уговорка за плащането им в чл.12 от ОУ,
имаща характер на неустойка за вредите от развалянето му излиза извън
посочените функции на неустойката. Поради което мобилният оператор-
кредитор/заявителя/ по вече развалените договори за лизинг получава от
всеки от тях имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получил и ако съответния договорът за лизинг не беше развален, без обаче да
предоставя ползването на лизинговата вещ, което води до неговото
неоснователно обогатяване и нарушава принципа за справедливост.
Ето защо тази клауза е и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 и т.19
от ЗЗП, понеже не е уговорена индивидуално, а се намира в чл.12 от ОУ на
оператора за договорите за лизинг, а и е нищожна и на осн. чл.146, ал.1 от
4
ЗЗП. Още към момента на сключване на процесните договори за мобилни
услуги и лизинг се създава възможност за несправедливо обогатяване на
кредитора, накърняващо добрите нрави и обуславящо нищожността им на
осн. чл.26, ал.1, пр.3 и ал.4 от ЗЗД, а клаузата по чл.12 от посочените ОУ е
неравноправна съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Предвид всички гореизложени фактически и правни съображения,
въззивната инстанция намира, че процесната частна жалба е изцяло
неоснователна и недоказана, че атакуваното в негативната му част
Разпореждане на РС - Раднево се явява мотивирано, законосъобразно и
правилно, поради което то следва да бъде потвърдено изцяло, ведно със
законните последици от това.
Това въззивно Определение е окончателно и не подлежи на по‐
нататъшно обжалване пред по - горен съд.
Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл.278, ал.1 и 2 във вр. с
чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.3 и ал.4 от
ЗЗД и чл.146, ал.1 от ЗЗП, въззивният ОС- Ст.Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло в атакуваната й отхвърлителна част Заповед
/Разпореждане/ под № 255/26.07.2022г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, постановено по ч.гр.д.№ 483/2022г. по описа на РС-
гр.Раднево, обл.Старозагорска, като правилна и законосъобразна в
обжалваната й част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5