Решение по дело №38520/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14672
Дата: 16 декември 2022 г.
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20221110138520
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14672
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110138520 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ

***** от 16 декември 2022 г.
град СОФИЯ

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на шести декември през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ

При секретаря В.К.,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 38520 от 2022 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 148835/18.07.2022г. на
СРС, уточнена с Молба, вх. № 187799/09.09.2022г. на СРС.
Ищците Н. М. М. и М. Н. К. чрез адв. К. Г. - АК-София, са предявили
срещу "************" ЕАД искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено между страните, че Н. М. М. и М. Н. К. в качеството
1
си на наследници на Д.Б. М.а не дължат на "************" ЕАД, всеки по /
2
част от сумите: 586,74 лева за главница за доставена до имот в град София,
*********, топлинна енергия, и 74,20 лева за лихва за забава върху
главницата за периода 31.12.2013г.-07.11.2016г., за които суми срещу Д.Б.
М.а е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
5/10.01.2017г. по ч.гр.д. № 13/2017г. на Районния съд в град Тетевен.
Основателността на претенцията си ищците обосновават с обстоятелството,
че са наследници на Донка М.а. При посещение в клиентски център на
топлоснабдителното предприятие узнали за издадената заповед за
изпълнение, където им било връчено копие от нея. Твърдят, че вземанията по
нея са погасени по давност и не се дължат. В насроченото по делото
публично съдебно заседание ищците не се явяват, като се представлява от
адв. Г., която поддържа предявените искове, включително в хода на устните
състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответното „************“ ЕАД чрез
юрк. Т.Ж. е подало Отговор на исковата молба, вх. №231311/28.10.2022г. на
СРС, с който оспорва предявения иск. Твърди, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила, като въз основа на нея бил издаден изпълнителен лист. Той се
намирал по делото на Районния съд в град Тетевен и не бил получаван от
топлоснабдителното предприятие. Оспорва се погасителната давност за
вземанията да е изтекла, за което се излагат съответни аргументи. За
насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща представител.
Становище се изразява в писмен вид.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на
ответника в отговора , съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество. Не са налице предпоставки за
решаване на делото с решение при признание на иска или с неприсъствено
решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е за
ответника. Същият следва пълно и главно да установи, че претендираните от
него и оспорени от ищеца вземания съществуват и са дължими и изискуеми.
Във връзка с евентуалното им погасяване по давност ответникът следва да
2
докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране/прекъсване на
погасителната давност за тях. В тежест на всяка от страните е да установи
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Видно от представеното заверено копие, Районният съд в град Тетевен е
издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 5/10.01.2017г. по
ч.гр.д. № 13/2017г. по описа на Районния съд в град Тетевен, ІІІ състав, с
която е разпоредил Д.Б. М.а да заплати на "************" ЕАД във връзка с
доставката на топлинна енергия до имот в град София, *********, аб. №
231584, сумата от 586,74 лева, представляваща главница, сумата от 74,20
лева, представляваща лихва за забава за периода 31.12.2013г.-07.11.2016г.,
законна лихва върху главницата, начиная от 22.11.2016г., до окончателното ѝ
изплащане, както и разноски по делото - 25,00 лева за държавна такса и
150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Видно от Удостоверение за наследници, изх. № 1326/16.10.2019г. на
Кметството в село Български извор, община Тетевен, област Ловеч, Д.Б. М.а е
починала на 18.09.2019г., като е оставила за свои наследници по закон
дъщеря си М. Н. К. и внука си Н. М. М. (по право на заместване на починалия
син на наследодателката М.Н. М.).
В случаите, когато вземането произтича от влязла в сила заповед за
изпълнение и издаден въз основа на същата изпълнителен лист, без да е
проведено състезателно съдебно производство по чл. 422 ГПК, последиците
им не се приравняват на съдебно решение, постановено в исков процес.
Заповедното производство е уредено като част от изпълнителното
производство и представлява факултативна възможност на кредитора да се
сдобие с изпълнително основание без да води исков процес. Смисълът на
заповедта за изпълнение е да се провери дали твърдяното субективно право е
спорно и, ако се установи, че то е безспорно вследствие бездействието на
длъжника, който не е подал възражение по чл. 414 ГПК, то заповедта за
изпълнение влиза в сила, придобива качеството на изпълнително основание и
има за последица преклудиране на възраженията на ответника, свързани със
съществуване вземането на кредитора. В този смисъл, освен изпълнителна
сила, заповедта за изпълнение се ползва и със стабилитет и спор между
същите страни за същото основание е недопустим. Влязлата в сила заповед за
изпълнение все пак не притежава правозасилващото действие на силата на
пресъдено нещо, която е материалноправна последица, характерна само за
влязлото в сила решение, постановено в спорно исково производство и е
изрично предвидена в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Затова срокът на
новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване
на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал.
2 ЗЗД не намира приложение (по арг. от: р.42/26.02.2016г.-гр.д.1812/2015г.-
ІVг.о., р.94/27.07.2010г.-т.д.943/2009г.-Іт.о., р.45/30.03.2017г.-
гр.д.61273/2016г-ІVг.о., р.2782/21.11.2018г-в.гр.д.3210/2018г.-САС,
р.1771/01.07.2018г.-в.гр.д.2108/2018г.-САС и др.). По делото няма данни по
отношение на процесните вземания да е проведено исково съдебно
производство. Процесното вземане за главница ще се погаси като периодично
вземане с изтичането на тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. "в"
ЗЗД. За вземанията за лихви също е приложим тригодишен давностен срок
3
(чл. 111, б. „в“ ЗЗД). Вземанията за разноски се погасяват в общия
петгодишен срок на давността по чл. 110 ЗЗД.
В настоящия случай заповедта за изпълнение е издадена на 10.01.2017г.
Ответникът, в чиято доказателствена тежест бе това, не въведе доказателства
за обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на давностния срок. За
главницата този срок е изтекъл най-късно през м.01.2020г., като в същия
момент на основание чл. 111, б. "в" и чл. 119 ЗЗД са се погасили и вземанията
за лихви. Вземанията за разноски са погасени по давност най-късно през
м.01.2022г. и преди подаване на исковата молба, въз основа на която е
образувано делото (18.07.2022г.).
Поради това предявените искове са основателни и следва да бъдат
уважени изцяло.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото
право на разноски имат само ищците, които своевременно са заявили
претенции в тази насока, като са представени и списъци по чл. 80 ГПК.
Съобразно изхода от делото в полза на ищеца Н. М. следва да се
присъдят разноски в размер на 500,00 лева. Заплатеното адвокатско
възнаграждение от 400,00 лева не може да се окачестви като прекомерно.
Съобразно изхода от делото в полза на ищцата М. К. следва да се
присъдят разноски по делото в размер на 100,00 лева.
Не следва да се присъжда адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за
оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата М. К.. По делото е представен
договор за правна помощ и съдействие, сключен между нея и адв. Радомир
Доросиев. Последният обаче не е извършвал каквито и да било действия по
делото от името на ищцата. Поради това и не са налице предпоставки за
присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
Н. М. М., ЕГН **********, от град София, и М. Н. К., ЕГН **********, от
град София, в качеството си на наследници на Д.Б. М.а, ЕГН **********, не
дължат на „************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град
1
София, всеки по / част от сумите: 586,74 лева за главница за доставена до
2
имот в град София, *********, топлинна енергия, и 74,20 лева за лихва за
забава върху главницата за периода 31.12.2013г.-07.11.2016г., за които суми
срещу Д.Б. М.а е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
5/10.01.2017г. по ч.гр.д. № 13/2017г. на Районния съд в град Тетевен.
ОСЪЖДА „************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град
София, да заплати на Н. М. М., ЕГН **********, от град София, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 500,00 лева, представляваща разноски по делото
4
в първоинстанционното производство (гр.д. № 38520/2022г.).
ОСЪЖДА „************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град
София, да заплати на М. Н. К., ЕГН **********, от град София, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100,00 лева, представляваща разноски по делото
в първоинстанционното производство (гр.д. № 38520/2022г.).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5