Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.П., 11.05.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски
районен съд, V гр.състав, в публично заседание
на 27.04.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретаря Г.Н., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 5608/14г.,
за да се произнесе взема предвид:
Искове с правно основание чл.143, ал.2 и
чл.149 от СК.
Постъпила е искова молба от С.Г.Г., като
майка и законен представител на малолетното дете Н.В.Ц. род. на ***г., срещу В.К.Ц.,
в която се твърди, че страните са живяли на съпружески начала и са родители на
малолетното дете Н., но от края на 2011г. са се разделили. Ищцата твърди, че се
грижи за детето, че то е в първи клас, а бащата не е давал никога издръжка за
него.Сочи, че детето има ежедневни нужди и културни и спортни потребности. Моли
съда да осъди ответника да и заплаща в качеството на майка и законен
представител на детето Н., издръжка в размер на по 220 лв. месечно, считано
една година преди подаване на иска. В съдебно заседание поддържа исковете,
счита, че т.к. съдът и е отказал доказателствено искане – задаване на ответника
на въпрос по реда на чл. 176 от ГПК – „Не е ли вярно, че получава брутно
месечно възнаграждение в размер на 2 200лв.?”, а една от призовките за
ответника е върната с вписан отказ от родителите на ответника да получат
съдебните книжа, следва да се счита за доказан именно такъв негов доход, и
исковете да се уважат в пълН. предявен размер. Претендира разноски.
Ответника се представлява от особен
представител, назначен от съда по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК - адв. М.К. от
ПлАК. Искът за присъждане на издръжка за минало време е оспорен изцяло, а искът
за издръжка за бъдеще време е оспорен само по размер. Заявява, че не
следва да се приема за доказано, че
ответника получава 2200лв. месечно възнаграждение, т.к. той не може да бъде
намерен и да му се зададе този въпрос. Оспорва присъждането на разноски в
посочеН. от ищцата размер.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено от фактическа страна следното: Детето Н.В.Ц.
родена на ***г., в момента на 7 навършени години, и е с родители ищцата С.Г. и ответника
В.К.Ц., видно от удостоверение по акт за раждане № 1322/06.08.2007г.
година на Община П. Не се твърди по делото, че страните имат други деца, към
които да имат задължеН. за издръжка. Видно от удостоверение от 02.09.2014г. на
НУ Отец Паисий гр. П., малолетното дете Н. е записано в първи клас в същото
училище за учебната 2014/2015г. За
нуждите на детето по делото бяха събрани гласни доказателства – разпит на св. И.,
колежка на ищцата. Тя посочи, че детето и ищцата живеят в жилището на
родителите на майката С.Г., че е виждала бащата на детето само веднъж, когато
детето Н. е било бебе. Посочи, че ищцата и е казвала, че бащата на Н. живее в
гр. Р. при родителите си и отново от нея знае, че той не дава издръжка за детето.
Свидетелката твърди, че наблюдава съвсем отблизо детето, знае, че то посещава
занимаН. по спортни танци и художествена гимнастика, че е виждала детето да
играе на концерт по случай Нова година спортни танци. Посочи, че по информация
от майката, само тя заплаща таксите за извънкласните занимаН., но не знае техН.
размер. По делото е представен и социален доклад, изготвен по искане от съда от
ОЗД П., чието заключение е, че подадената искова молба е основателна и изцяло в
интерес на детето. Препоръчано е съдът да я уважи, като вземе предвид доходите
на ответника. В съдържанието на доклада е отразена само дадена от майката
информация, не посочено социалН. работник да е събирал данни от други
източници, вкл. и чрез посещение на жилището, в което живее детето.
От представените две удостовереН. за доход
на ищцата от ПГ по транспорт „Проф. Цв. Лазаров” гр. П. е видно, че за период
от една година /м. 12.2013г. – м. 11.2014г./ преди подаване на исковата молба
/подадена на 09.12.2014г./, средномесечното брутно трудово възнаграждение на
ищцата е в размер на 894.41лв.
Относно доходите на ответника, по делото
беше изискана информация от НАП, от която се установява, че той работи по
трудов договор от 19.09.2014г. с основна заплата от 100лв. Същевременно от
данните за осигуряването му е видно, че за първите три месеца от 2014г. той се
е самоосигурявал върху доход от 420лв., през м.9.2014г. – върху доход от
150лв., а през месец 4.2015г. е бил осигуряван върху доход 180лв. Последните
данни за осигуряване обаче са за по 6 отработени дни от месеца или за 48
отработени часа за месеците 9.2014г. и 4.2015г.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.143, ал.1 от СК, всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на
живот, необходими за развитието на детето му, а ал.2 на същия член определя
задължението за издръжка на непълнолетни деца като безусловно - родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК
дефинира, че размерът на издръжката се определя от следните два критерия -
потребностите на лицето, което се нуждае от нея, и възможностите на лицето, за
което съществува задължение да я дава. Съгласно нормата за определяне на
минимален размер на издръжка - чл.142, ал.2 от СК,
тя се изчислява като ¼ от минималната работна заплата за страната и към
момента на устните състезаН. по делото възлиза на 90лв. Като взема предвид, че
детето Н. към настоящия момент е на 7 навършени години, първокласничка към
датата на подаване на исковата молба, посещава извънкласни занимаН., за които
не се установи по делото какви средства са необходими, съдът намира, че
месечната нужда на детето следва да бъде определена в размер на 300лв., която
следва да бъде поета и от двамата родители. От така определената месечна нужда
на детето, съдът взема предвид, че съгласно свидетелските показаН., майката е
родителят, който на практика упражнява родителските права и задължеН. и живее с
детето, при
което полага непосредствени ежедневни грижи за отглеждането и възпитанието му. Съобразявайки
от една страна този факт, а от друга - приетите по делото доказателства за нейН. средномесечен
доход от 894.41лв. бруто, съдът намира, че тя следва да поеме половината част
от издръжката, в размер на 150лв. Останалата част от задължението за издръжка -
150.00лв., следва да бъде поето от ответника, чиито доходи по делото реално не
бяха доказани. Задължението на родителя да издържа малолетното си дете е
безусловно и приоритетно, като
затруднението или дори липсата на доходи към даден момент не освобождават
родителя от това задължение. Видно е, че ответника може да реализира само за 6
дена месечно доход от 180лв. – напр. дохода за м. април 2015г., поради което
съдът приема, че той би могъл да реализира достатъчно висок доход за месец, при
който не би бил затруднен да дава така определената издръжка. Доколкото се
твърдя от ищцата, че той реализира доход от 2 200лв. месечно, съдът
намира, че този факт остана недоказан по делото, невъзможността да бъде открит
ответника за връчване на съдебните книжа и назначаването на особен представител
препятства възможността да му бъдат зададени въпроси по реда на чл. 176 от ГПК,
а твърдението, че родителите му са отказали да приемат съдебните книжа по
делото не води нито до възможност да се приеме, че ответника е запознат с
наличието на това производство, нито до възможност за прилагане на последиците
по чл. 176 ал. 3 от ГПК, т.е., приемане за доказано обстоятелството, което е
твърдяно във въпроса на ищеца. При това положение, ответникът следва да бъде
осъден да заплаща издръжка в размер 150.00 лв., считано от датата на подаване
на исковата молба – 09.12.2014г., до настъпване на
законни основаН. за нейното изменение или прекратяване, а искът до остатъка от претендираН.
размер – 220 лв. месечно, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Следва да се определи падеж, на който издръжката е дължима, който следва да
бъде в началото на месеца – до 5 число на текущия месец, с оглед осигуряване на
нуждата на детето именно за месеца, за който тя му е определена.
Съдът намира за частично основателен и
иска по чл.149 от СК - за присъждане на издръжка за минало време. Независимо, че показаН.та
на разпитаната по делото св. И., че ответника не е давал издръжка в минал
период за детето Н., се базират само на информация, която тя има от самата
ищца, съдът намира, че следва да приеме този факт за доказан по делото. Това е
отрицателен факт, твърдян по делото от ищцата, и тежестта на доказване, указана
на ответника от съда, е именно негова – да докаже даване на издръжка за детето
за периода 09.12.2013г. – 09.12.2014г. Поради липсата на доказване, че такава е
давана от ответника, съдът намира, че той дължи издръжка за детето Н. за една
година преди подаване на исковата молба. Съдът намира, че в периода, за който
се претендира тази издръжка, нуждите на детето Н. са били по-ниски от тези за
бъдеще време, т.к. през по-голямата част от този период детето не е посещавало
училище. Поради горното, за този период следва да бъде определен размер на
издръжка от бащата в размер на 140 лв. месечно,
а претенцията за горницата до 220.00лв. месечно следва да се отхвърли, като
неоснователна и недоказана.
Доколкото в случая са налице предявени два
иска, съдът намира, че заплатеното от ищцата възнаграждение от 360 лв. общо,
или по 180лв. за всеки иск, не се явява прекомерно. При това положение и този
изход на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направени
разноски, съобразно уважената част на всеки един от двата иска, общо в размер
на 237.28лв., а в полза на ПлРС - ДТ
в общ размер на 283.20лв. по двата иска, 300.00лв. - заплатено възнаграждение за особен
представител, както и 5 лв. - такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
На осн. чл. 242 ал. 1 от ГПК, следва да се
допусне предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.143, ал.2 от СК, В.К.Ц. с ЕГН **********,***,
да заплаща на С.Г.Г. с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното
дете Н. В.Ц. с ЕГН **********,***, месечна
издръжка в размер на 150.00 лв., платима до 5 число на месеца за който се
отнася, считано от 09.12.2014г. до
настъпване на законни основаН. за нейното изменение или прекратяване, като иска
до размер на 220.00лв.месечно, като неоснователен
и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК, В.К.Ц. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.Г. с
ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете Н. В.Ц. с
ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на 140.00
лв. за минало време за периода от 09.12.2013г. – 09.12.2014г., като иска
за разликата над 140.00 лв. месечно до пълН. размер на предявеН. иск – 220.00лв.
на месец за периода, като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
ДОПУСКА, на осн. чл. 242 ал. 1 от ГПК,
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО В ЧАСТТА МУ ЗА ИЗДРЪЖКАТА.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В.К.Ц.
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.Г. с ЕГН **********,***, направените по
делото разноски съобразно уважената част на всеки един от исковете общо в размер на 237.28лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ГПК, В.К.Ц. с ЕГН **********,***, ДТ в общ
размер на 283.20лв. по двата иска, 300.00лв. - заплатено възнаграждение за особен
представител, както и 5 лв. - такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред ПлОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: