Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1 0 0
гр. Пловдив, 18.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на десети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА
при
участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 7730/2018 г. по описа на ПРС, III
нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 18-1030-008308/11.10.2018 г., издадено
от Началник Група при ОД на МВР-Пловдив,
Сектор „Пътна полиция“, с което Б.Б.Б., ЕГН: **********, е санкционирана с глоба
в размер на 400.00 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 ЗДвП.
Жалбоподателят, Б.Б.Б., обжалва цитираното НП и моли същото да бъде
отменено.
Въззиваемата страна, Сектор „Пътна полиция“, оспорва така депозираната жалба и моли НП да бъде
потвърдено.
От фактическа страна се установява следното:
Жалбоподателят Б.Б.Б. е племенник на лицето А. Г. Б.. Предвид напредналата
възраст на последния и влошеното му здравословно състояние, същият упълномощил
своя племенник да продаде притежавания от него лек автомобил „Опел Астра“ *** .
Колата била обявена за продан през месец декември 2017 г., като на обявата се
отзовал лицето Й. К. Ч. , който заплатил капаро от 200 лева. На 02.01.2018 г.
било изготвено и заверено пълномощно в полза на жалбоподателя Б., по силата на
което същият имал право да се разпорежда с визираното по-горе МПС. Междувременно,
на 06.01.2018 г., кандидат-купувачът починал. Предвид настъпилата смърт,
жалбоподателят върнал внесеното капаро, като автомобилът останал да престоява пред
дома на неговия собственик в с. К. . В последствие, след около десет месеца, се
появил нов кандидат за покупка на лекия автомобил. В тази връзка жалбоподателят
решил да премести същия пред неговия дом в с. К. , който бил на две преки от
дома на А. Б. . Това се случило на 16.09.2018 г., около 11.15 часа. Привеждайки
превозното средство в движение жалбоподателят бил спрян за проверка от
служители на Сектор „Пътна полиция“, които констатирали, че жалбоподателят
управлява МПС, за което липсва валидна застраховка „Гражданска отговорност“ –
същата била изтекла на 11.06.2018 г. За така констатираното нарушение срещу
водача бил съставен АУАН. Същият уведомил собственика на автомобила за
случилото се, който още на следващия ден сключил застраховка „Гражданска
отговорност“.
Горната фактическа обстановка е изложена и в депозираната пред съда жалба и
същата се подкрепя изцяло от приложените с жалбата писмени доказателства –
Пълномощно с нотариална заверка от 02.01.2018 г., Препис-извлечение от Акт за
смърт на Й. К. Ч. , Застрахователна полица от 11.06.2017 г. по отношение на
процесното МПС с валидност 11.06.2018 г., Застрахователна полица от 17.09.2018
г. с валидност 17.09.2019 г.
Горната фактическа обстановка и събраните по делото доказателства,
обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този
извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Съгласно нормата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.
В конкретния случай в действителност се установява, и то по несъмнен начин,
доколкото жалбоподателят по същество не оспорва нарушението, че на посочените в
НП и АУАН дата и място, същият е управлявал „Опел Астра“ *** , собственост
на А. Г. Б., по отношение, на когото няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Въпреки безспорната
установеност на процесното нарушение, настоящият съдебен състав счита, че
обжалваното НП следва да бъде отменено, тъй като случаят се характеризира с
по-ниска степен на обществена опасност от останалите подобни случаи и
следователно е следвало да се квалифицира като „маловажен“. Налагането на санкция
не е самоцел на закона и доказателство за това е справедливо регламентирана
възможност да не се налага наказание, в случай, че се прецени, че целите на
ЗАНН могат да се изпълнят като се предупреди нарушителят, че при повторно
нарушение ще бъде санкциониран. Според настоящият съдебен състав настоящия
случай е именно такъв.
Касае
се за първо по ред нарушение от този вид, с пренебрежимо ниска степен на обществена
опасност, което не е довело до настъпването на някакви вредни последици. Вярно
е, че се касае за формално нарушение, „на просто извършване“, т.е. за
съставомерността му не е необходимо да са настъпили такива, но тези
обстоятелства, несъмнено имат значение при преценката дали се касае за
маловажен случай. В случая следва да се има предвид, че жалбоподателят
изначално е признал извършеното нарушение и в никакъв момент не го е оспорвал.
Освен това, същият още на следващия ден същия е предприел действия в резултат,
на които застраховката е била подновена. В този смисъл са и ангажираните от
него доказателства. Горното, в контекста на специфичната ситуация, при която е
констатирано процесното нарушение – с процесния автомобил е било изминато
незначително кратко разстояние, като жалбоподателят е действал в качеството на
пълномощник на своя възрастен и болен роднина – също подкрепено с
доказателства, обосновават и извода, че в случая за целите на наказанието не е
било необходимо жалбоподателят да бъде наказван. Видно е, че същите са били
постигнати още с съставянето на АУАН, като още на следващия ден собственикът на
лекия автомобил, информиран за случилото се от неговия племенник-жалбоподателя,
е предприел действия по привеждането на фактическото положение с изискванията
на закона. Всичко
гореизложено обосновава извода, че макар от формална страна да е осъществен
състав на нарушение, доколкото степента на обществена опасност в случая е
по-ниска в сравнение с други подобни случаи, следва да се приеме, че се касае
за маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Ето защо обжалваното НП следва да бъде отменено.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, ІII н. с.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 18-1030-008308/11.10.2018 г.,
издадено от Началник Група при ОД на МВР-Пловдив,
Сектор „Пътна полиция“, с което Б.Б.Б., ЕГН: **********, е санкционирана с
глоба в размер на 400.00 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
П. С.