О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………/….…..09.2020 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на 03.09.2020 г., в
състав:
СЪДИЯ:
МАРИН МАРИНОВ
като разгледа докладваното
от съдията
търговско дело № 215
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
„БУЛТРАНСПЕД" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бяла, Обл. Варна, Община Варна, ул. „Иван
Калчев" №5, представлявано от
управителя З.И.З., чрез процесуален представител адв.
Д.Д., с която съдът е сезиран с предявени субективно
кумулативно съединени искове за осъждане на ответниците
"ИНПЕ ТРАНСПОРТ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Варна, бул. "Ян Хуниади" №
31, ет. 1, ап. 102, П.Й.Д., ЕГН **********, с адрес ***1 и И.П.И.-Д., ЕГН **********,
с адрес ***1, солидарно да заплатят на ищеца сумата от 381 372, 03 лева,
дължими въз основа на сключен между страните Договор за сътрудничество
№1/01.11.2018 г. и издадени двадесет и девет на броя фактури.
С Определение № 1527/12.06.2020 г. към производството по
делото е присъединено за общо разглеждане производството по т.д. № 524/2020 г.
по описа на ВОС, което е образувано по искова молба на „БУЛТРАНСПЕД" ЕООД,
с която са предявени субективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответниците "ИНПЕ ТРАНСПОРТ" ООД, П.Й.Д., и И.П.И.-Д.,
солидарно да заплатят на ищеца сумата от 64,757,98 лева, дължими въз основа на
сключен между страните Договор за сътрудничество №1/01.11.2018 г. и издадени на
29.02.2019г. 7 бр. фактури.
В срока по чл.367 от ГПК ответниците са подали
отговори на исковата молба, с които изразяват становище за допустимост, но
неоснователност на исковите претенции по съображения за преждевременно
предявяване на иска и и извършени доброволни плащания по договора от тях,
поради което претендират тяхното отхвърляне.
С депозираната допълнителна
искова молба ищецът допълва твърденията си в първоначалната такава, като
оспорва изложените в отговора възражения, освен факта на извършени частични
плащания на задълженията.
В срока по чл. 373 от ГПК ответниците подават допълнителен отговор, с който поддържат
възраженията си срещу основателността на предявените искове.
След запознаване с материалите по делото, съдът прецени
редовността на разменените книжа, допустимостта на предявеният иск и счита
следното :
Обстоятелства,
от които произтичат претендираните права на ищеца:
Ищцовото дружество „БУЛТРАНСПЕД" ЕООД,
твърди, че на 01.11.2018г. между него и "ИНПЕ ТРАНСПОРТ" ООД е
подписан договор, наименуван от страните Договор за сътрудничество, по който
солидарно задължение поели и физическите лица собственици на капитала и
управителни на ответното дружество - П.Й.Д. и съпругата му И.П.И.-Д.. По силата
договора ищцовото дружество поело и изпълнило
задължението да регистрира в клиентския портал на третото лице „ШЕЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД " суб-акаунт, като заяви за
издаване необходимият брой „Евро Шел" карти за „Инпе
Транспорт" ООД. Политиката на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД позволявала това да
бъде сторено и дружеството било запознато с извършените регистрации, тъй като
се осъществява през негов клиентски портал и при несъгласие може във всеки един
момент да блокира картите. Издадените карти били за услугата „EURO SHELL
CARD", която представлявала издаване на карти за горива и предоставянето
на съответен кредитен лимит за зареждане с гориво и закупуването на пътни такси
в Европейския съюз, подобно на банковите кредитни карти. Същите били предадени
на „Инпе Транспорт" ООД, за което били съставени
приемо-предавателни протоколи, в които били посочени
номерата на картите, които длъжникът използва. При зареждане на гориво или
заплащане на такси това обстоятелство се отразявало като информация и се
съдържало във всяка справка на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, наименувана „подробна
информация, неразделна част от фактурата", която се изпращала на
получателя, заедно с всяка фактура. В нея били описани подробно стоките и
услугите, номера на картата и номерата на МПС, които са използвали картата.
Всички фактурирани доставки и услуги били свързани с продажбата на стоки и
услуги на МПС, отдадени под лизинг на „Инпе
Транспорт" ООД, държател на „EURO SHELL CARD".
Ищецът твърди още, че по силата на постигнатите
договорености между страните, в края на всеки месец префактурирал
на „Инпе Транспорт" ООД всички направени разходи
за горива, пътни такси и други услуги, съобразно издадени от „ШЕЛ
БЪЛГАРИЯ"ЕАД български и международни фактури и справки за плащане,
касаещи цитирания по-горе „суб акаунт" на „Инпе Транспорт" ООД, с номер на „суб
акаунта" BG100000969, за което изпращал електронно съобщение до ответника.
Ищецът начислявал дължимия по ЗДДС данък добавена стойност в размер на 20%, а „Инпе транспорт"ООД се е задължило безусловно да
заплаща всички фактури по договора по предварително предоставена банкова
сметка. ***. ответното дружество не изпълнявало в срок своите задължения,
поради което се наложило да му бъде изпратено уведомително писмо за наличието
на префактурирани и незаплатени задължения в размер
на 292 421.06 лева, както и за предстоящо фактуриране на закупено гориво и
стоки с падеж м. 01.2020г., което допълнително щяло да увеличи размера на дълга
с над 120 000 лева. На дружеството бил даден срок за доброволно изпълнение на
всички задължения до 07.02.2020г. В отговор на получената покана длъжникът
изпратил писмо с изявления за предстоящи плащания. Ищецът сочи, че вместо да
изпълни договорните си ангажименти, ответникът предложил погасителен план,
който не бил приет. В писмото си ответната страна признала, че към момента на
отговора има неизплатени задължения в размер на 412 421.06 лева. Излага
твърдения, че издадените карти за предоставяне на услуги са все още активни,
което било предпоставка за нарастване на размера на дълга. В инкорпорирана в
исковата молба справка по чл. 367 от ГПК посоча всички издадени фактури за
периода от 01.01.2019 г., включваща дължимите суми,
извършените плащания и дължимият остатък по тях.
С исковата молба по присъединеното за общо разглеждане
т.д. № 524/20г. ищецът предявява претенция за заплащане на издадените след
образуване на настоящото т.д. № 215/20 г. фактури, които инкорпорират
задължения на ответниците за покупка на горива и
услуги по процесния Договор за сътрудничество с падеж
след м.02.2020 г. По посочените седем фактури с датата 29.02.2020 г. ищецът
претендира изискуеми и неизплатени
задължения на ответниците в общ размер на
64 757. 98 лева, или общият размер на исковата му претенция по двете съединени искови молби възлиза
на 357 179.04 лева.
„Бултранспед“ ЕООД сочи, че
задължението на „Инпе транспорт“ ООД произтича от
самостоятелно основание по силата на Договор за сътрудничество от 01.11.2018 г.
и не е обусловена от отношенията на дружеството с „Шел България“ ЕАД и не е
представлява претенция за регрес. Ответното дружество редовно изпадало в забава
до 60 дни и обстоятелството, че доброволно му е предоставян допълнителен срок
за изпълнение не означава, че е дерогирана уговорката
между тях, че плащането се дължи в 30 дневен срок след издаване на фактурите. В
допълнение излага, че процесният договор е прекратен
с уведомително писмо от 14.02.2020 г. с цел да се избегне генерирането на нови
задължения към „Шел България“ ЕАД, длъжник по които оставал единствено „Бултранспед“ ЕООД. Останалите двама ответници
физически лица П.Д. и И.И.-Д. поели солидарна
отговорност наред с дружеството „Инпе транспорт“ ООД,
чиито управители и съдружници били.
В заключение ищецът твърди, че въпреки многократните
покани до длъжника и до солидарните длъжници,
последните отказвали да заплатят дължимите до момента суми, като вместо това се
опитват да разсрочат дълга, чиито размер междувременно щял да бъде увеличен, а
не намален. С горното обосновава правния си интерес от провеждане на исковата
защита срещу ответниците, като претендира тяхното
солидарно осъждане.
Обстоятелства,
от които произтичат възраженията на ответниците :
Ответниците в подадените отговори на съединените
за общо разглеждане искови молби излагат становище за допустимост но
неоснователност на предявените с тях искове по основание и размер. Молят същите
да бъдат отхвърлени като преждевременно предявени, с оглед практиката в
търговските отношения между страните и предвид недобросъвестното поведение на
ищеца. Не оспорват обстоятелствата, от които произтичат те, а именно, че „Инпе транспорт“ ООД е използвало описаните в исковата молба
услуги на ШЕЛ, чрез ищеца, но оспорват, че последният е заплащал просрочените
задължения на ответното дружество. Признават, че е имало забавяния в плащанията
за повече от 50 дни, но това е било защото именно Шел ги е допускало .
Още от средата на 2019 г. стопанската дейност на първия
ответник, ползващ картите на ищеца, се увеличила. Твърдят, че средномесечните му обороти започнали да надхвърлят 150 000
лв. Поради тази причина ищцовото дружество пожелало
договорът от 01.11.2018 г. да бъде заверен пред Нотариус, а ответниците
физически лица да му издадат и запис на заповед за приблизителния размер на два
средномесечни оборота в общ размер на 360000 лв.
Видно е от приложения като доказателство писмен договор, че същият е заверен
пред нотариус на 26.09.2019 год., като подписите на участващите лица са
положени пред нотариуса, т.е. не са положени повторно върху договора, на който
е придаден вид, че е от 01.11.2018 год. До датата на заверката на договора и
издаването записа на заповед, отношенията между пълномощника на ищеца подписал
договора и втория ответник - също подписал договора, са били дружески,
партньорски и коректни. В търговските им отношения, като представляващи
дружествата дори не е било необходимо да има писмен договор. Именно и заради
тези отношения, вторият ответник се съгласил да подпише договора и запис на
заповед в полза на ищеца.
Ответниците твърдят, че практиката в отношенията
между страните била плащанията да се извършват около 60 дни след издаване на
фактурите, каквато била и практиката на работа на ищеца с Шел. Това произтичало
от известния на всички превозвачи факт, а именно че товародателите плащат на
превозвачите около 45 дни, след осъществяване на съответната доставка. Към тези
45 дни, като се прибавят около 10 дни за транспорт, общият срок от съответното
зареждане с гориво, такси и пр., надвишава 55 дни. Следователно всеки
превозвач, очаквайки да получи плащания по предходните си доставки, има нужда
от кредитен лимит в рамките на поне два месеца, за да продължава да осъществява
транспортната си дейност. Най-добри условия в този смисъл е предлагало
търговското дружество Шел. В подкрепа на тези си твърдение се позовават на
клаузата на чл. II от договора между страните, съгласно която той бил
безсрочен, или докато някоя от страните не пожелае да го прекрати с 60 дневно
писмено предизвестие. Именно и заради евентуалното обезпечаване на тези 60 дни
за задълженията на първия ответник, вторите двама освен, че ставали солидарни длъжници съгласно договора, а тъка също и издават в полза
на ищеца запис на заповед за 360000 лв.
Признават факта, че първият ответник е получил на
електронната си поща Уведомително писмо на 24.01.2020 г., в което било
записано, че просрочените задължения към тази дата са в размер на 186 065,16
лв. В писмото се указвало още, че с падеж 30.01.2020 год. ще има нови
задължения в размер на 106 355,90 лв., какъвто според ответниците
би трябвало да бъде и размера на исковата претенция по първоначално предявената
искова молба, доколкото сумите по фактурите, издадени на 31.01.2020 г. били
дължими до 02.03.2020 г. В отговор на това писмо първият ответник също по
ел.поща, отговорил на 31.01.2020 г. на ищеца, че сумите ще бъдат платени в
няколко периода през месец февруари, както и че тези по фактурите от 31.01.2020
г. ще бъдат платени през месец март, съгласно твърдяната обичайна търговска
практика между страните. В изпълнение на този свой погасителен план ответникът превел
на ищеца 70 000 лв. на 04 и 05.02.2020 г.
В периода 12-14.02.2020 г. били изплатени още 55 000 лева. Въпреки
тези плащания по предложения погасителен план, ищецът отправил ново
„Уведомително писмо" на 14.02.2020г., с което отказал на първия ответник,
че неговият погасителен план, и че прекратява договора без предизвестие, без да
има право на такова действие съгласно от договора. Със същото писмо ищецът
уведомил първия ответник, че е изключил предоставените му „Шел карти",
което означавало, че камионите на последния следвало да спрат някъде в Европа с
всички произтичащи от това последици - недоставени товари, водачи без финанси,
неспазване на срокове за доставки и пр. Именно това поведение на ищеца
противоречи на установената практика в отношенията между страните и
представлява целенасочено действие по „елиминиране на конкурент", което
освен другото е и в нарушение на договора между страните.
В същото време, ответниците
оспорват твърдението на ищцовата страна, че е имало
многократни покани /писмени и по телефон/ до тях за плащане. След получаване на
фактурите от 29.02.2020 г., ищецът един единствен път изпратил писмо до първия ответник на
07.04.2020 г., от съдържанието на което можело да се установи, че между страните
са налице и други договорни отношения - договор за лизинг, като първият
ответник заплаща вместо ищеца, и трябва да встъпи в неговите права като лизингополучател. Твърдят, че ищецът нито е заплащал
процесиите суми по фактурите от 29.02.2020 год., нито е получавал покани от Шел
за плащане.
В обобщение ответниците сочат,
че издадените на 31.01.2020 г. са дължими след 02.03.2020 г., а тези от
29.02.2020 год. фактури са дължими към 30.04.2020 г., съгласно търговската
практика между страните, а не в 30 дневен срок, респективно твърдят, че исковете
са преждевременно предявен. Отделно от
това се позовават на възникналата непреодолима сила след 13.03.2020 г. на
територията на Европа, където се осъществяват транспортните доставки от първия
ответник.
С
депозираните допълнителни искови молби ищецът възразява срещу твърдението на ответниците,
че исковете са преждевременно предявени с оглед практиката между страните. В
приложения по делото Договор, подписан от тях било уговорено, че срокът за
заплащане на задълженията по издадените фактури е 30/тридесет/ календарни дни-
чл.3.1 от Договора. Обстоятелството, че кредиторът е проявявал търпение спрямо
неизпълнението на длъжниците и не е предприемал
действия по принудително събиране на задълженията не означава нито, че се е
съгласил с нов по-дълъг срок за изпълнение отколкото уговорения в договора,
нито че е толерирал забавата. Исковете били предявени пред съд, именно защото
ищецът е преценил, че вземанията му са поставени в опасност, предвид забавата,
а след образуване на първото дело и липсата на изпълнение на ликвидни и
изискуеми задължения. Страните уговорили съгласно чл. 239 от ТЗ писмена форма и
тя важала и за измененията и допълненията на договора по аргумент от чл.293,
ал.6 от ТЗ. Излага твърдения, че обективните икономически условия не са
обстоятелство, което води до освобождаване на ответниците
от отговорност. Твърди, че търговията не е спирала и транспорта не е
преустановявал. Аргументира, че ако икономическата ситуацията се е отразила на
възхода на ответниците, то ищецът не може да понесе
техните пропуснати ползи.
Възразява още, че към момента на предявяване на исковете не
са били налице претенции от ищеца за неизискуеми вземания, като сами ответниците признавали с отговора на исковата молба, че по фактурите от 29.02.2020г. към дата 14.04.2020г. не е
имало плащане. Нещо повече, дори и да са били налице неизискуеми вземания преди
датата на предявяването на исковете в съда - 16.04.2020г., то до приключване на
последното по делото заседание следвало да се съобразят всички новонастъпили факти, вкл. настъпила изискуемост.
Неясно оставало значението на отношенията между „Бултранспед“ и Шел, както и твърдението, че ищцовото дружество е заплащало на Шел задълженията, вместо ответниците. Поради това
ищецът потвърждава становището си, че задълженията на ответниците са възникнали на самостоятелно основание и
отношенията между него и Шел нямат никакво отношение нито правопораждащо,
нито правопогасяващо такова.
Оспорва и възраженията в отговора на ответниците
за издадена запис на заповед, за правоотношения по договор за лизинг, както и
за относно необходимото време за доставка и разплащане като неправилни и неотносими. Ищецът
потвърждава, че Шел има право да блокира картите, но това било обусловено от
неизпълнение на задълженията на ищеца към Шел, и именно поради тази заплаха той
е предявил своите претенции пред съд, тъй като неизпълнението би рефлектирало в
отношенията с контрахента му.
В заключение ищецът признава факта, че на 12.02.2020 г. ответниците са погасили 20 000 лева от дълга си, на
14.02.2020 г. още 35 000 лева. Ищецът на основание чл. 76 от ЗЗД е отнесъл
тези плащания към свои най-стари и обременителни задължения, а именно фактура
219/30.11.2019 г. в размер преди извършване на плащанията от 104 485.76
лева. След получаване на исковата молба ответниците
заплатили още 115 000 лева в периода от 28.02-06.03.2020 г. с основание
фактури от 12.2019 г. и 01.2019 г.
Ответниците с подадените
допълнителни писмени отговори поддържат изложеното в първоначалните такива,
като потвърждават възраженията си, че търговските отношения между дружествата
са възникнали преди подписване на договора от 01.11.2018 г., който впоследствие
бил нотариално заверен, и се основавали на личните отношения на пълномощника на
ищцовото дружество и управителя на ответното
дружество. Поддържат становището си, че договорът е прекратен едностранно от
ищеца, без да има такова право, както и че изключването на картите е
продиктувано от недобросъвестно поведение на ищцовата
страна и целяло да елиминира конкурент, тъй като друг доставчик не предлагал
толкова изгодни условия на предоставяните услуги, както Шел. Потвърждават и
твърдението си, че вземанията по договора са обезпечени със запис на заповед за
360 000 лева. В заключение сочат, че не оспорват размера на вземанията, а
единствено тяхното основание, поради което се противопоставят срещу
провеждането на ССчЕ по делото.
С допълнителния отговор ответниците
релевират искане към съда да се произнесе дали ищецът
е имал право да спре предоставените Shell карти, и дали сключеният между
страните договор е действащ към момента на подаване на исковата молба и към
момента постановяване на решението. Посочените въпроси не са преюдициални за изхода на спора, касаещ
дължимостта на натрупани суми по картите преди
твърдяното тяхно спиране, и преди соченото разваляне на договора. Действията на
ищцовата страна нямат отношение към основателността
на предявените от нея искови претенция за предходен период, поради което не
подлежат на самостоятелно изследване в рамките на производството.
Относно
квалификацията на исковете: Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД.
Безспорни
и ненуждаещи се от доказване са фактите: относно размера на фактурираните от ищеца задължения на
ответника. Безспорни са и и извършените плащания в размер на 170 000 лева
за погасяване на тези задължения.
Доказателствена тежест:
Ищецът следва в
условията на главно и пълно доказване да установи, че по силата на
валидно облигационно правоотношение е предоставил в полза на ответното
дружество уговорени услуги по „Euro Shell Card” и
съответните карти, при използването на които длъжникът е натрупал задължения в претендирания в исковите молби размер, чиито падеж е
настъпил. Ищцовото дружество следва да докаже и
основанието за ангажиране на солидарната отговорност на физическите лица – ответници.
Ответниците следва да докажат своите възражения,
от които черпят изгодни правни последици, включително изпълнение на договорните
си задължения съгласно уговорките между страните. В тяхна тежест е и да установят
твърдението си за настъпила непреодолима сила, която е направила изпълнението
на задълженията им невъзможно.
По доказателствените
искания на страните:
Следва да
бъдат допуснати за приемане представените с исковите и допълнителните молба и
отговори писмени доказателства, като допустими и относими
към предмета на спора.
Предвид
липсата на оспорване на размера на фактурираните задължения, както и с оглед
признанието на ищеца относно извършените плащания в негова полза, искането на
последния за провеждане на ССчЕ по делото следва да
бъде преценявано, след приемане на окончателен доклад в първо съдебно заседание
и съобразяване със становищата от страните.
Не следва да бъде провеждана и
поисканата от ответниците СТЕ, тъй като поставените
въпроси към вещото лице не са релевантни към изхода на спора.
Доказателственото искане на ответниците за
задължаване на ищеца да представи твърдения от тях запис на заповед е неотносимо към предмета на спора и като такова подлежи на
отхвърляне.
Искането за
издаване на съдебни удостоверения на ответниците също
е неотносимо доколкото не е налице спор относно
размер на задълженията и извършените плащания, а съдебно удостоверение за
разкриване на тайната на комуникацията между частни субекти в рамките на
гражданското съдопроизводство не може да бъде издадено.
По предварителните въпроси:
Делото подлежи на разглеждане по реда
на Част ІІІ, Гл. 32 ГПК „Производство по търговски спорове”.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 374 от ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА
производството по т.д. № 215/2020 г. на ВОС за
разглеждане в открито съдебно заседание на 30.09.2020 г. от 13:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, с връчване
на препис от настоящото определение.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на
Част III,
Гл. 32 „Производство по търговски
спорове”.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците към
съда за произнасяне с решение по същество на спора дали ищецът е имал право да
спре предоставените Shell карти,
и дали сключеният между страните договор е действащ към момента на подаване на
исковата молба и към момента постановяване на решението
ДОПУСКА до
събиране като доказателства по
делото приложените към исковата молба, отговорите и допълнителната искова
молба писмени доказателства.
ОТЛАГА за първо
съдебно заседание искането на ищеца за провеждане на
съдебно-счетоводна експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ответниците
за провеждане на съдебно-техническа експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ответниците
за издаване на съдебни удостоверение, които да им послужат пред „Шел България“
ЕАД.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ответниците
за задължаване на ищеца да представи по делото запис на заповед.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора,
чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител
за контакти -
Нора Великова.
Определението да се връчи на страните,
а на
ищецът да се връчи допълнителния писмен отговор.
Определението
е окончателно.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: