№ 13
гр. Ловеч, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Търговско дело №
20224300900046 по описа за 2022 година
Производството е по чл.557, ал.1, т.1 от КЗ.
Съдът е сезиран с искова молба на П. И. И., ЕГН: **********, чрез адв.
В. И. - К. от ЛАК срещу Г.Ф., БУЛСТАТ ******, с посочено правно основание
чл.557 от КЗ.
В нея твърди, че на 14.05.2021 г. около 18:00ч в с. О, общ. Т, ул. „****."
№ 251 при управление на ППС марка „Хускварна", модел „ФЦ 250", с рама №
***, с което пътувал, водачът М. М. Х. реализира ПТП, при което е пострадал.
Твърди, че за ППС марка „Хускварна" не е била налице сключен
застрахователен договор „Гражданска отговорност", а М. Х. е бил
неправоспособен и е напуснал местопроизшествието. За настъпилото ПТП
бил съставен Констативен протокол и образувано ДП.
Излага, че в резултат на ПТП получил следните травматични
увреждания: фрактура феморис дисталис дектра, фрактура боконд. тибие
синистра, вулнус лацеро контузуум феморис ет крубис билатералис, вулнус
лацеро контузуум регио капри синистра. Установено е, че има разкъсване на
долната устна с поставен хирургически шев, както и счупване на два зъба.
Тази диагноза е поставена в УМБАЛ „Д-р Георги Странски" - гр. Плевен,
Клиника по ортопедия, където на 14.05.2021 г., 15.05.2021 г. и 26.05.2021г. са
му направени три операции на таза и долен крайник. Посочва, че от болница е
1
изписан на 01.06.2021 г., като за оперативните дейности е заплатил сума в
размер на 5170.00 лв.
Изтъква, че след операцията му е предписано лечение, а на 09.07.2021 г.
е извършена нова оперативната интервенция за премахване на фиксатора със
среден обем и сложност.
След изписването на 10.07.2021 г. е насочен за активна рехабилитация
на дясна колянна става, като през януари 2022 г. са извадени поставените
импланти. Излага, че оттогава извършва рехабилитация ежемесечно, но
походката му остава изкривена и все още не е установено дали ще може да се
поправи.
Ищецът твърди, че ПТП е настъпило през месец май 2021г., когато е
бил последна година в гимназията и са предстояли зрелостни изпити. С оглед
направените тежки операции бил в невъзможност да се яви на тези изпити,
не е могъл да завърши средното си образование, включително и за есенната
сесия на държавни зрелостни изпити и да кандидатства във висше учебно
заведение.
Изтъква, че операциите на долните крайници създало неудобства и
грижи за неговото семейство, тъй като родителите му трябвало да му помагат
и да го обслужват месеци наред докато се възстановява. Не можел да излиза
от къщи с месеци, трудно се движел и прекъснал ежедневните си контакти с
приятели.
С оглед обстоятелството, че мотоциклетът подлежи на задължителна
регистрация и не е бил застрахован към момента на ПТП, счита, че следва да
бъде ангажирана отговорността на Г.Ф.. Твърди, че със заявление от
14.02.2022г. е направил искане до Г.Ф., като е образувана щета № **********.
С писмо изх. № 24-01- 062/28.04.2022 г. ответникът е отказал изплащане на
обезщетение и е указана възможността за съдебна претенция.
Пра искане съдът да постанови решение, с което осъди ответника Г.Ф. да
му заплати сумата от 25 100.00 лв. - частичен иск от 120 000.00 лв.,
представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди
вследствие на настъпилото на 14.05.2021г. ПТП, ведно със законната лихва
върху тази сума, начиная датата на увреждането - 14.05.2021г. до
окончателното й изплащане, сумата от 5170.00 лв., представляващи
обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната
2
лихва върху тази сума, начиная датата на увреждането - 14.05.2021г. до
окончателното й изплащане, както и направените съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника Г.Ф. – С, чрез пълномощника юрисконсулт К. Я., с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Твърди, че в случая не е налице
основание за ангажиране на отговорността на Г.Ф., като се позовава на
разпоредбата на чл. 557, ал. 3, т. 2 от КЗ. В условията на евентуалност оспорва
изцяло исковите претенции - по основание и размер, като прекомерно
завишени. Оспорва изцяло твърденията на ищеца относно механизма на ПТП,
тъй като Констативният протокол няма материална доказателствена сила за
съда. В условията на евентуалност твърди, че вина за настъпване на
процесното ПТП има единствено ищецът П. И., който се е возил пред М. М. Х.
и по този начин е попречил на управлението на мотора.
Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който се
е съгласил да пътува при неправоспособен водач, с когото са се познавали,
пътувал е в МПС без надлежна регистрация, пред водача М. М. Х., като по
този начин е попречил на управлението на мотора и без поставена предпазна
каска, което е в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на настъпилите
травматични увреди по главата на пострадалия - нарушение на чл. 183, ал. 4, т.
7 ЗДвП. Счита, че степента на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия е в размер на поне 90 %. Оспорва и твърденията на
ищцовата страна, че търпи описаните болки и страдания, тъй като не са
представени никакви доказателства в тази насока.
Счита за неоснователно искането за присъждане на законна лихва
върху обезщетенията, предвид акцесорния й характер. Изтъква, че
претенциите пред Фонда са отправени на 14.02.2022 г., но той не е деликвент,
не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а
изпълнява едно чуждо задължение при наличието на законоустановените
предпоставки и при спазване на определената в КЗ процедура, поради което на
основание чл.558, ал.7 от КЗ задължението за лихва възниква след изтичане на
срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице. В случая Фондът се
е произнесъл в законоустановения тримесечен срок, но от ищеца не са били
представени необходимите документи, за да може да бъде определено
3
обезщетение.
Моли съда да отхвърли предявените искове и му присъди сторените в
хода на производството разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 450.00 лева.
С определение № 32/23.02.2023 г. съдът е привлякъл на основание
чл.219, ал.1 от ГПК като трето лице-помагач на страната на ответника М. М.
Х..
В указания от съда срок е постъпил отговор от него, чрез
упълномощения адв. С. Г., в който оспорва предявените искове по основание и
размер и споделя изложеното в отговора на исковата молба на ответника.
Оспорва наличието на всички елементи на състава на непозволеното
увреждане, с изключение на задължителната сила на присъдата по
наказателното дело съгласно чл. 300 ГПК и прави възражение за
съпричиняване на резултата от страна на П. И.. Твърди, че ищецът, който към
момента на ПТП е бил пълнолетен, е бил инициаторът да се качи на
мотоциклета, а М. Х. - непълнолетен. Изтъква и наличието на данни, че
ищецът е бил повлиян силно от алкохол. Оспорва основателността и на иска за
причинени имуществени вреди, както и на акцесорния иск за присъждане на
лихви за забава.
Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявените искове
като неоснователни и недоказани.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
П. И. И., чрез пълномощника адв, В. И. - К.. В нея поддържа изложеното в
исковата молба и оспорва направените в отговора възражения. Добавя, че след
депозиране на исковата молба е налице влязло в сила Решение № 1/05.01,2024
г. по ВНОХД № 242/2023 г. на ОС Ловеч, с което М. М. Х. и признат за
виновен, че по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищеца,
като е управлявал моторно превозно средство без да има необходимата
правоспособност и е избягал от местопроизшествието - деяние по чл. 343, ал.
3, предл. 5 и 6 във вр. с буква „а", пр. 2, във вр. с ал. 1,6. „б", предл. 2, във вр. с
чл. 342, ал. 1, пр. 3, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП.
Оспорва възражението на ответника за наличие на предпоставките на
чл. 557, ал. 3, т. 2 от КЗ и твърди, че не е знаел, че мотоциклетът марка
4
„Хускварна", модел „ФЦ 250" с рама № ****, не е бил регистриран и е бил без
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност", както и че водачът
М. Х. не е имал свидетелство за управление. Тези обстоятелства са му станали
известни по време на наказателното производство. Счита, че са налице
предпоставките за реализиране на отговорността на Г.Ф. спрямо ищеца, тъй
като са налице и четирите кумулативни елемента от фактическия състав на
деликтната отговорност. Оспорва и твърдението на ответника за
съпричиняване от страна на ищеца, както и за липсата на доказателства за
претендираните неимуществени вреди.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е подаден допълнителен отговор на
допълнителната искова молба от ответника Г.Ф., чрез пълномощника
юрисконсулт К. Я., в който поддържа направените с отговора възражения и
моли да бъдат отделени като безспорни посочени от него факти.
По делото е постъпил и допълнителен отговор от конституираното
трето лице-помагач М. М. Х., чрез адв.С. Г..
Постъпила е молба с вх. № 7234/04.11.2024 г. от адв. К., с която прави
уточнения на предявения иск в обстоятелствената част на исковата молба с
оглед влязла в сила присъда по НОХД № 173/2022 г. на РС – Т и Решение №
1/05.01.2024 г. по ВНОХД № 242/2023 г. по описа на ОС – Ловеч. Моли в
първи абзац на исковата молба, посоченото ППС марка „Хускварна“, модел
„ФЦ 250“, рама ***, собственост на М.С. Х. да се чете „мотоциклет
неустановен модел и марка“. Моли във втори абзац на исковата молба текстът
„За ППС марка „Хускварна“ не е бил налице сключен застрахователен договор
„Гражданска отговорност“ да се чете „Мотоциклетът, който М. Х. е
управлявал и с който е реализирано процесното ПТП е неустановен“.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и чрез упълномощения
процесуален представител адв. В. К. поддържа исковата молба и моли съда да
постанови решение, като уважи предявените искове по основание и размер.
Претендира сторените разноски за адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения.
Ответникът по делото се представлява в проведените съдебни
заседания от процесуалния си представител от адв. Н. И., която моли съда
изцяло да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани по
5
основание и размер, като присъди сторените по делото разноски съгласно чл.
80 от ГПК.
Третото лице – помагач М. Х. се явява лично и чрез упълномощения
процесуален представител адв.С. Г. моли съда да постанови решение, с което
отхвърли исковите претенции. Подробни доводи излага в представените
писмени бележки.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
писмени и гласни доказателства, заключенията на съдебно-медицинската и
автотехническа експертиза, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 359р-10120/14.05.2021 г. на РУ МВР - гр. Т, в който е посочено, че на
14.05.2021 г., около 18:00 часа в село О, ул. „****.“ № 251 е настъпило ПТП,
като ППС без рег.№, марка Хускварна, модел ФЦ 250, рама № ***, с водач М.
М. Х., при движение с несъобразена скорост на прав пътен участък излиза в
ляво по посока на движението си, блъска се в бордюр и заедно с пътника П. И.
И. падат извън пътното платно, като водачът напуска ПТП и оставя пътника
ранен на място.
От приложеното НОХД № 173/2022 г. по описа на РС – Т се установява,
че с присъда № 6/19.04.2023 г. М. М. Х. е признат за виновен в това, че на
14.05.2021 г., около 18:00 часа в село О, общ. Т, ул. „****.“ пред имот с
административен адрес № 151, като непълнолетен, но можейки да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, при
условията на непредпазливост и без да притежава свидетелство за управление
от съответната категория, не осъществявал непрекъснат контрол върху
управляваното от него в посока на движение от с. О, общ. Т към с. Черни
Осъм, общ. Т, моторно превозно средство – мотоциклет неустановена марка и
модел, с возещо се на мотоциклета и пред водача лице - П. И. И. от гр. Т, с
нарушено от това разпределение на масите и ограничаване на видимостта, а от
там и управляемостта на превозното средство, при което безпричинно,
навлизайки в насрещната лента за движение, се ударил с предно колело в
бордюра, довело като последствие до изпадане на возещите се от
мотоциклета, вследствие на което на П. И. е причинена средна телесна
повреда, изразяваща се в травматично счупване на дясната бедрена кост с
6
последващо оперативно възстановяване, счупване на кондилите на табията на
ляв крак с последваща оперативна намеса, затрудняващи движенията на двата
му крака за срок от около 7-8 месеца, като след настъпване на ПТП М. М. Х. е
избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3,
предл. 5 и 6 във вр. с буква „а“, пр. 2, във вр. с ал. 1, б. „б“, предл. 2, във вр. с
чл. 342, ал. 1, пр. 3, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП е осъден на 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.69, ал.1
т НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от 2
години. С решение № 1/05.01.2024 г. по ВНОХ Д № 242/2023 г. по описа на ОС
– Ловеч, присъда № 6/19.04.2023 г. НОХД № 173/2022 г. по описа на РС – Т е
изменена в частта на наложеното наказание и постановено освобождаването
на М. М. Х. на основание чл.78а, ал.1 НК от наказателна отговорност, като му
е наложена глоба в размер на 1000.00 лв.
По делото е представено Уведомление вх.№ 24-01-62/14.02.2022 г. от
П. И. И. до Г.Ф. с искане за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди вследствие на ПТП от 14.04.2021 г. в размер на 150 000.00 лв., както и
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на сумата от 5 170.00
лв., ведно със законната лихва, начиная от датата на увреждането – 14.05.2021
г. до окончателното изплащане. С уведомлението са представени КП за ПТП с
пострадали лица № 359р-10120/14.05.2021 г., удостоверение от ПГМТ „Акад.
Ангел Балевски“-гр.Т, епикриза изх. № 3449/2020 г., епикриза изх. № 214/2021
г., медицинско досие на П. И. И. от УМБАЛ „Георги Странски“ – гр.Плевен
/39 стр./, вносни бележки за 2010.00 лв. и 3160.00 лв. и адвокатско
пълномощно.
С Уведомление изх.№ 24-01-62/28.04.2022 г. относно щета №
22210027/14.02.2022 г., Г.Ф. е отказал на П. И. И. изплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, тъй като не са представени изисканите писмени
доказателства: данни за номера, хода и резултата от образуваното ДП;
протокол за оглед на местопроизшествието, ведно със скица и фотоалбум,
влязъл в сила акт на компетентен орган срещу сочения за виновен водач; АТЕ
и СМЕ, изготвени в ДП; фактури и фискални бонове в оригинал. Уведомил го
е, че може да предяви нова претенция пред ГФ, като представи изисканите
писмени доказателства, както и да предяви претенция за плащане пред съда на
основание чл. 588, ал. 5 от КЗ.
7
От приетите като доказателство епикризи ИЗ № 13051, ИЗ № 19281 и
ИЗ № 1165 от Клиниката по Ортопедия и травматология към УМБАЛ ”Д-р
Георги Странски“ ЕАД – Плевен е видно, че П. И. е постъпвал на лечение на
15.05.2021 г., 07.07.2021 г. и 12.01.2022 г., като е претърпял няколко
оперативни интервенции на таза и долния крайник със среден и голям обем на
сложност.
По делото са представени две вноски бележки от 19.05.2021 г. за сумата
2010.00 лв. и от 27.05.2021 г. за 3 160.00 лв., внесени по сметката на УМБАЛ
”Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен за пациент П. И. И..
Видно от удостоверение изх. № 69/10.12.2021 г. на ПГМ „Акад.Ангел
Балевски“ – гр.Т, ищецът е завършил 12 клас, специалност „Мехатроника“
през учебната 2020/2021 г., като на насрочените през м.май и м.юни 2021 г.
държавни изпити не се е явил по здравословни причини.
От заключението на съдебно-медицинска експертиза, което съдът
приема като компетентно и неоспорено от страните се установява, че в
резултат на претърпяното на 14.05.2021 г. ПТП, ищецът е получил множество
охлузвания в областта на двете стъпала, двете китки, двете коленни области,
счупване на дясно бедро в долния край, счупване на лява подколенница в
горния й край, разкъсно-контузна рана по предното лице на ляво бедро,
разкъсно-контузна рана на горна устна и избИе на два предни зъба. Според д-
р А. Й., ищецът е търпял изключително силни болки в началото след травмата
и няколко дена след проведените оперативни интервенции, след което тяхната
интензивност значително е намаляла с времето, но сега продължава да търпи
силни болки след претоварване на лявото коляно. В заключението на СМЕ е
посочено, че на 15.05.2021 г. под рентгенов контрол е извършена мануална
репозиция на фрактурата на дясно бедро. В съдебно заседание експертът
пояснява, че оперативната интервенция за лечение на счупената дясна бедрена
кост е протекла на два етапа. При първия етап е поставен апарат на Е, за да не
настъпи скъсяване на крайника, като за целта се прекарват игли през костта
под и над счупването и с винтове се разтяга костта. С този апарат ищецът е
бил около два месеца, след което претърпява нова операция, за да бъде махнат
този апарат и се фиксират винтовете. След запознаване с представената
медицинска документация, вещото лице дава заключение, че на 26.05.2021 г.
на П. И. е направена трета операция на лява подколенница, като се е
8
наложило да се прави остеопластика. За целта е взет костен материал от ляво
крило на таза като имплант, последваща стабилизация с две срещуположни
шини, стабилизирани с винтове. Пациентът е изписан на 01.06.2021 г. с
указание за провеждане на домашно амбулаторно лечение и ЛФК. На
12.01.2022 г. в Клиниката по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Д-р
Г.Странски“ – Плевен е извършена отново оперативна интервенция –
демонтаж на стабилизиращи плаки и винтове от горната част на лява
подколенница. Според заключението на СМЕ предстои в близко бъдеще нова
операция на дясното бедро за демонтаж на двата компресионни винта. В
съдебно заседание вещото лице допълва, че в резултат на ПТП ищецът е
получил и счупване на дясната лакътна кост, което е преодоляна само с
гипсова имобилизация в продължение на 35 дни, но без оперативно лечение.
При прегледа е установено, че към момента няма пълно разгъване на ръката,
т.нар флексионна контрактура.
Вещото лице изтъква, че продължителността на различните счупвания
е с различен оздравителен период, като П. И. в момента не е напълно
възстановен в областта на ляво коляно, където има трайни увреждания, като се
оплаква от болки след леки натоварвания и разваляне на времето. В съдебно
заседание пояснява, че по отношение на лявата колянна става ще остане
частична контрактура, т.е. невъзможност за извършване на пълен обем от
движение и тази травма никога няма да се възстанови напълно. Според
експерта най-вероятно оплакванията от оперираната лява подколенница в
горната й част, съставяща колянната й става, ще търпи изменения в негативна
насока, предвид сегашното валгусно положение в колянната става. Вещото
лице пояснява, че често явление при вътреставните травми е по-ранното
настъпване на артрозни изменения. В острия период на ищеца са предписани
и давани силни аналгетици, многократно е провеждано физиолечение и ЛФК,
като най-вероятно ще предстоят и балнеолечебни процедури. Вещото лице
счита, че при поставена предпазна каска най-вероятно раната по горната устна
и избИето на горните два зъба не биха се случили. В съдебно заседание д-р Й.
допълва, че ищецът е имал нужда от чужда помощ в продължителен период от
време. След острия период са били необходими 1-2 седмици ищецът да се
приучи да ходи с патерици, като общо три месеца е бил с помощни средства.
Експертът е категоричен, че занапред П. И. не би могъл да извършва работа,
свързана с полагане на физически труд и натоварване на долните крайници,
9
както и да спортува активно.
Относно претенцията за имуществени вреди дава заключение, че НЗОК
не поема разходите за остеосинтетичния материал, използван при
оперативните лечения и пациентите сами заплащат този материал по
определени цени. Прави извод, че без направените разходи не биха се провели
оперативните интервенции.
Механизмът на ПТП и причините за настъпването му са установени от
приетото като доказателство заключение на съдебно – автотехническата
експертиза. Според вещото лице инж. Н. К., на датата на процесното ПТП –
14.05.2021 г., М. М. Х. е управлява ендуро/кросов/ мотоциклет „Хускварна“
модел ФЦ 250, с рама № *** без per. № по ул. „****.“. Пояснява, че този
мотоциклет е за движение извън пътя – офроуд. Около 18:00 часа спира пред
механа „Горски кът“ и на мотоциклета пред него се качва ищецът, като Х. е с
предпазна каска, а И. е без такава. Двамата потеглят в посока към Тския
манастир и с. Черни Осъм. На известно разстояние от мястото на тръгване
мотоциклетистът загубва управление и моторът се насочва наляво, пресича
уличното платно, достига с предно колело бордюра на левия тротоар, удря се
странично с ляв ръб на предна капла/откъртване на бордюра/ и двамата заедно
с мотора падат на тротоара. Возещият се отпред ищец поради невъзможност
да се държи с ръце и крака, пада напред на тротоара и липсата на предпазна
каска се отразява на уврежданията по главата – разкъсана устна и разбити
зъби. След падането на тротоара са му счупени долните два крайника и един
горен – лява ръка. Експертът посочва като основна причина за претърпяното
ПТП загуба на управление поради неправилна работа на водача с органите за
управление - кормило и спирачки /ръчна и крачна/. Според вещото лице
причините за загуба на загубата на управление могат да бъдат няколко: 1.
недостатъчен опит като водач на М. Х., който няма и свидетелство за
управление на МПС; 2. управление на мотоциклет, оборудван с гуми,
предназначени за движение извън пътя; 3. качване на пътник пред водача,
върху резервоара, без възможност да се държи с ръце и без да може да стъпи
на стъпенките, което води до разбалансиране на мотоциклета; 4. тялото на
седналия отпред П. И. пречи на видимостта на водача Х., както и на ръцете,
които държат кормилото. В случая инж.Н. К. не изключва вероятността
пострадалият да се е навел наляво с цел да осигури по-добра видимост на
водача и това да е довело до отклонявани мотоциклета наляво и настъпване на
10
инцидента. Освен това неговите крака са висяли отстрани на мотоциклета
поради липса на два чифта стъпенки. При положение, че той е стъпил на тия
на водача, последният е бил в нестабилно положение, което може да е довело
до загуба на устойчивост или управление. По отношение характеристиките на
мотоциклет „Хускварна“, вещото лице пояснява, че той е тип кросов и
предназначен за управление от един човек. Има дълга седалка, но не е
пригодена за двама човека, тъй като удължената предна част е върху
резервоара, а задната върху „опашката“. Неговите гуми са с голям грайфер и
на асфалт нямат добро сцепление. Мотоциклетът има само две стъпенки –
отляво и отдясно по една, където се поставят краката на водача.
От страните по делото са ангажирани и гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите И К. И., Б.Б.Д., Е.Р.Е. и И. Д. К..
В показанията си свидетелят И К. И., който е баща на ищеца, твърди, че
в деня на инцидента до обяд е бил със сина си на изпращането на випуска на
Механотехникума в Т, след което тръгнал по работа за Асеновград. Към 18
часа му се обадили, че нещо се е случило със сина му, който се намирал в
Тската болница, а след това е откаран в болницата в Плевен. Свидетелят
пристигнал в Плевен около полунощ на същия ден, където заварил
пострадалия в тежко състояние, пиело му се вода, бил целия в охлузвания, не
помнил какво се е случило. Казали му, че доста са начупени краката му и
останал в болницата да се грижи за него. Излага, че синът му стоял така 4-5
дни, преди да му зараснат раните и да оправят счупванията. Първата операция
била около 4-5 дни след катастрофата, другата около седмица след инцидента,
имал счупване на ръката, но маловажно към момента и затова останало така.
В болницата ищецът бил около месец и баща му бил през цялото време с него,
защото бил неподвижен и с железа. Свидетелят твърди, че след изписването
прибрал сина си при него, тъй като бил в инвалидна количка, не можел да се
къпе, да ходи, а само лежал. За самия инцидент П. не си спомнял нищо, а само
че се веселили и се качил да го повозят. Разстроил се, когато негови съученици
започнали да качват снимки от бала. Около два месеца след махането на гипса,
ходили на рехабилитация в болницата около месец и нещо, два пъти в
седмицата, след което продължили в къщи да правят упражнения.
Първоначално ходил с патерици с негова помощ и на приятелите му. Около
Нова година обаче започнал да се оплаква, че кракът го боли, зачервил се и
11
започнало да тече гной. Понеже имало възпалителен процес, започнал да пие
антибиотици и на 10-12.01.2022 г. махнали импланта на левия крак, след
което правили 1-2 седмици раздвижвания. По думи на сина му, го боляло все
едно пак си е счупил краката, пиел постоянно аулин и му било трудно да
стъпва. Твърди, че три месеца е бил плътно до ищеца, който продължил да
живее 1 година след това с него. На десния крак пироните още не са вадени и
трябва да се прави нова операция, както и на ръката, тъй като не може да я
изпъне докрай. Свидетелят излага, че при инцидента му били избити три зъба,
но синът му ходил на зъболекар и ги оправил. Посочва, че през есента ищецът
се явил на матурите, взел диплома, а след това и книжка. Не знае дали П. иска
да продължи образованието си, но в момента работят двамата керамика.
Твърди, че ищецът няколко пъти му е споменавал за самоубийство, тъй като
нищо не става от него, не може да работи. Преди ходил по дискотеки, сега
ходи по един път в месеца, даже и по-рядко. Свидетелят излага, че лично е
плащал имплантите и е дал за тях около 5000.00 лв. и нещо.
Свидетелката Б. Донева твърди, че познава както П. И., така и М. Х.,
като не знае двамата да са били приятели. Излага, че във вечерта на ПТП е
била в механа „Горски кът“, където се забавлявали, тъй като имали изпращане
няколко училища от гр.Т. Твърди, че с П. контактувала няколко пъти, като и
двамата употребявали алкохол. П. бил доста превъзбуден, походката му била
нестабилна, личало, че е под влиянието на алкохол и то немалко. Когато
дошъл М., П. казал, че иска да се вози на мотора. М. му казал, че ще го качи, а
свидетелката влязла вътре при останалите. След време й казали, че се е
случила някаква катастрофа или са паднали. Изтъква, че не знае с какво М. е
дошъл до заведението и дали моторът е негов.
От показанията на свидетелката Е.Е. се установява, че същата е била на
тържеството за изпращането, като не си спомня точната дата. П. го познава
само визуално, а М. е в близки отношения с приятелката й Б. и в момента.
Тържеството започнало около обяд, но те си носили алкохол, тъй като не бил
включен в куверта. Всички си викали „наздраве“, но не видяла П. колко и
какво е пил. Твърди, че М. дошъл около 6 – 6 и нещо с мотор, на който я возил
същия ден до следващата механа и обратно, като е сядала отпред пред него,
тъй като имало място, където да седне. Нямала каска и не е мислила дали М.
има книжка, качила се на мотоциклета на доверие. Излага, че след като М.
дошъл, П. пожелал и него да го повози, като М. се съгласил. Пояснява, че
12
моторът е с една седалка, но е дълга и тя седнала отпред, като си държала
ръцете на кормилото. Мисли, че отпред няма стъпенки и докато се возела,
държала краката си опънати напред. Докато се возила с мотора, М. не
криволичел, а карал направо. Присъствала на разговора между М. и П., когато
последният пожелал да се повози. Твърди, че държанието на ищеца не било
много адекватно – имало по-голяма активност, повече еуфория, ентусиазъм,
което би могло да се дължи на употребата на алкохол. Когато П. се качил на
мотора, седнал отпред без предпазна каска. Не е сигурна дали П. се е държал с
ръце, но мисли, че не. След инцидента с М. са се виждали, като й е споделял,
че П. му е бутнал каската ръкомахайки, за да не може да вижда.
В показанията си свидетелят И. К. твърди, че познава както ищеца П.
И., така и М. Х.. При завършване на 12 клас бил на изпращането, което било
на 14 май в механа „Горски кът“. По време на тържеството П. бил срещу него
на масата, но малко по-надолу. Видял П. да употребява алкохол, не помни
какво точно е пил, но не му е направило впечатление ищецът да е бил пиян,
бил с акъла си. След като станал инцидента с П., разбрал от хората, че отвън
се е качил на мотора на М. и малко по-нагоре от механата са паднали. С ищеца
поддържали контакти докато бил в болницата на видео чат по месинджър
всеки ден. Първият път, когато му сложили и на двата крака пирони и шини,
бил в болницата около месец. Целият се бил ожулил, горната му устна била
сцепена, тъй като бил без каска. В болницата за него се грижела майка му, а
след това в Т се прибрал при баща си, като ходел да го вижда. Той не можел да
се обслужва сам и М.а Спасова - доведената му майка му помагала и се
грижела за него. Баща му също помагал, карал го по болници и го прибирал.
След ПТП-то започнал да прохожда след около два месеца с патерици, а
лятото му минало в инвалидната количка. Една година след като проходил му
направили нова операция, за да махнат пироните. Вечерта след операцията се
чули с П., който изпитвал силни болки, пиел течен аналгин, който не му
помагал. Посочва, че не е виждал моторът да има регистрация, но е виждал М.
да минава с кросова моторетка и каска. Счита, че същият е предвиден за един
човек, но може да се качи и още един, тъй като седалката е достатъчно голяма.
П. не му е споменавал за продължаване на учението, но в момента се занимава
с бизнеса на баща и правят керамика.
В обясненията си, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, ищецът П. И.
13
излага, че преди инцидента се е виждал с М., но не се познавали. Не отрича, че
е консумирал алкохол в механа „Горски кът“, но нямал книжка и преценил, че
е по-добре М. да го повози, а не да кара сам. По отношение на мотоциклета
твърди, че го е виждал, знае на кого е бил преди и се е качвал на него, а
предишният собственик го продал на М.. Качил се отпред, тъй като седалката
е дълга, но бил без каска. Не знае дали моторът има отделение за пътници,
както и регистрационна табела. Не си спомня абсолютно нищо, само гласовете
на полицаите, които питали къде е мотора. ПТП-то станало между манастира
и механа „Горски кът“, след това се събудил в Т, а после в Плевен. Към
момента на ПТП бил изпил едно питие, защото били сервирали на масата по
50-100 грама ракия на човек. След ПТП М. не му е звънял, но си писали по
месинджър.
Третото лице-помагач М. Х. твърди, че с ищеца се познавали, били
приятели. След ПТП-то избягал, защото го било страх, уплашил се, не мислил,
не бил на себе си изобщо. Сочи, че не е употребил алкохол. Този мотоциклет
бил на негов приятел, чието име не може да каже. Тогава за първи път карал
точно този мотоциклет, не се е интересувал с колко места е. Бил с каска, като
П. се качил отпред. Твърди, че моторът е имал регистрационен номер, който
не може да каже.
При така приетите за установени факти, настоящата инстанция прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че е сезиран с искове по чл. 557, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 558, ал. 5 от
КЗ и чл. 45 от ЗЗД.
В цитираната разпоредба на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ е предвидена
възможност Гаранционният фонд да изплати обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, вследствие на смърт или телесни увреждания, когато
ПТП е настъпило на територията на страната и е причинено от МПС, което е
напуснало местопроизшествието и не е било установено. Предпоставка за
предявяване на иск пред съда за вредите е пострадалият да е поискал
обезщетение пред Гаранционния фонд при условията на чл. 380 и чл. 496 от
КЗ и той да му е отказал или увреденият не е бил съгласен с размера му. Това
обуславя допустимостта на иска, предявен от пострадалия спрямо ГФ, тъй
като изтичането на тримесечния срок е абсолютна положителна процесуална
14
предпоставка за упражняване на правата му пред съда, предвидена в
специален закон. В случая не е налице спор, че ищецът е поискал заплащане
на обезщетение за претендираните вреди, но ответникът е отказал, което води
до извод за допустимост на предявения иск.
За ангажирането на отговорността на ответника ГФ следва да са
налице както предпоставките за ангажирането на отговорността на прекия
делинквент, така и законоустановените предпоставки ГФ да отговаря за
причинените от прекия делинквент вреди.
Основателността на претенцията за непозволено увреждане по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД предполага наличието на всички елементи от състава на деликта,
които са: противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата и вина. Единствено вината се предполага до доказване на противното,
съгласно презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
В конкретния случай тези елементи от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД са установени от влязлата в сила присъда по НОХД № 173/2022 г. по
описа на РС – Т, с която М. М Х. е признат за виновен в това, че на 14.05.2021
г., около 18:00 часа в с. О, общ. Т, ул. „****.“ пред имот с административен
адрес № 151, като непълнолетен, но можейки да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, при условията на
непредпазливост и без да притежава свидетелство за управление от
съответната категория, не осъществявал непрекъснат контрол върху
управляваното от него в посока на движение от с. О, общ. Т към с. Черни
Осъм, общ. Т, моторно превозно средство – мотоциклет неустановена марка и
модел, с возещо се на мотоциклета и пред водача лице - П. И. И. от гр. Т, с
нарушено от това разпределение на масите и ограничаване на видимостта, а от
там и управляемостта на превозното средство, при което безпричинно,
навлизайки в насрещната лента за движение, се ударил с предно колело в
бордюра, довело като последствие до изпадане на возещите се от
мотоциклета, вследствие на което на П. И. е причинена средна телесна
повреда, като след настъпване на ПТП е избягал от местопроизшествието –
престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 5 и 6 във вр. с буква „а“, пр. 2, във вр. с
ал. 1, б. „б“, предл. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от
НК, във вр. с чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и постановено освобождаването му
основание чл.78а, ал.1 НК от наказателна отговорност, като му е наложена
15
глоба в размер на 1000.00 лв.
На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за
съда разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. В т. 15 от
тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието,
че решението по чл. 78а от НК, с което наказателният съд освобождава
подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно
наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда. Относно
наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, присъдата, респ.
споразумението, следва да бъде зачетено от гражданския съд само ако е
елемент от фактическия състав на престъплението, което в конкретния случай
не е така.
Предвид доказаната деликтна отговорност на водача, наличие на
имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания на
ищеца, причинени на територията на Република България от МПС, което е
напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано
моторно превозно средство), съдебният състав приема, че са налице
предпоставка за ангажиране на отговорността на Фонда на основание чл. 557,
ал. 1, т. 1 от КЗ.
В процесния случай ищецът претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на
причинените му телесни увреждания при ПТП от 14.05.2021 г. в размер на
сумата 25 100.00 лв., частичен иск от 120 000.00 лв. и 5 170.00 лв.
обезщетение за имуществени вреди.
След анализ на събраните по доказателства, настоящата инстанция
приема, че е налице основание за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието
"справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на
това обезщетение. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания, които съдът отчита при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, са характера и тежестта на увреждането, претърпени
16
медицински интервенции, продължителността на възстановителния период,
интензивността и продължителността на претърпените през този период
болки, страдания, затруднения в движението и дискомфорт, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това
психологически последици за увредения (Постановление № 4 от 23. XII. 1968
г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението за неимуществени вреди
съдът следва да отчете и в каква степен пострадалият се е възстановил след
извършени интервенции и проведено лечение, както и икономическите
условия в страната към момента на увреждането.
При определяне размера на обезщетението, съдът отчита възрастта на
ищеца към момента на настъпване на увреждането – 19 години и 2 месеца,
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и
тежестта на травмите, извършените оперативни интервенции, неудобствата,
ограниченията в живота на пострадалия, възстановителния период, който не е
приключил, както и икономическата конюнктура в страната. В случая от
заключението на СМЕ е установено, че вследствие на инцидента ищецът е
получил множество охлузвания в областта на двете стъпала, двете китки,
двете коленни области, счупване на дясно бедро в долния край, счупване на
лява подколенница в горния й край, счупване на лява лакътна кост, разкъсно-
контузна рана по предното лице на ляво бедро, разкъсно-контузна рана на
горна устна и избИе на два предни зъба. В рамките на престоя му в болницата
от 15.05.2021 г. до 01.06.2021 г. са му направени три операции, които са били
със среден и голям обем по сложност / две на дясното бедро и една на лява
подколенница, като е взет и костен материал от ляво крило на таза/, на
12.01.2022 г. е извършена четвърта оперативна интервенция на лява
подколенница за демонтаж на стабилизиращите плаки и винтове. Счупването
в лакътната кост е преодоляно само с гипсова имобилизация, продължила 35
дни, но без оперативно лечение. Предстои и нова операция на дясно коляно за
демонтаж на двата компресионни винта. По отношение на лявата колянна
става експертът пояснява в съдебно заседание, че ще си остане частична
контракрута, т.е. невъзможност за извършване на пълен обем от движения и
тази травма никога няма да се възстанови напълно. Няма и пълно разгъване на
ръката, но оперативно много трудно би се подобрило състоянието му.
Възстановителният му период е бил повече от 8 месеца – в началото при
17
пълно обездвижване с нужда и зависимост от чужда помощ, впоследствие – с
трудности при обслужване, раздвижване, ползване на помощни средства /
патерици, инвалидна количка, рехабилитатор/. По делото е безспорно, че
ищецът е търпял изключително силни болки в началото след травмите и
няколко дни след проведените оперативни интервенции, като в острия период
са му давани силни аналгетици. По тялото му са останали белези от
операциите и към момента на изготвяне на заключението на СМЕ
възстановителният процес не е приключил, като от травмата на лява колянна
става няма да се възстанови напълно. Ищецът и занапред няма да може да
извършва работа, свързана с полагането на физически труд и натоварване на
долните крайници, както и да спортува активно. Болки и дискомфорт от
получените травми той ще търпи при определени обстоятелства – при
промяна на времето, при преумора и пр.
Тези констатации на вещото лице д-р Й. се подкрепят и от показанията
на св.И И. - баща на ищеца и св.И. К.. Показанията на св. И И. съдът цени при
условията на чл.172 ГПК с оглед и на другите данни по делото. И двамата
свидетели излагат твърдения за продължителния период на възстановяване,
търпените от ищеца от болки, необходимостта от чужда помощ в ежедневното
обслужването и предстоящите операции. Св.И., чийто възприятия са
непосредствени твърди, че ищецът бил разстроен, че не може да отиде на бала
със съучениците си, а когато те започнали да качват снимки, хвърлял телефона
и избягвал да говори. Преди излизал по-често, а сега веднъж в месеца ходел на
дискотека. Вследствие на ПТП ищецът не е могъл да се яви и на държавните
изпити през м.май и м.юни 2021 г. По делото не събраха доказателства в
подкрепа на твърдението, че това е довело до невъзможност да кандидатства
във висше учебно заведение. Св.И. К. твърди, че ищецът не му е споменавал за
продължаване на учението, а св.И. не може да каже дали иска да продължи
образованието си.
Отчитайки изложеното и обществено икономическите условия към
2021 г., съдът намира, че сумата от 120 000.00 лв., представлява справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от
ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните
последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
18
По отношение на претенция за имуществени вреди същата е доказана
по основание и размер от представените писмени доказателства - две вноски
бележки от 19.05.2021 г. за сумата 2010.00 лв. и от 27.05.2021 г. за 3 160.00 лв.,
внесени по сметката на УМБАЛ ”Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен за
пациент П. И. И., както и от заключението на СМЕ.
От ответника ГФ с отговора на исковата молба е направено
възражение на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване отговорността
поради съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на вредите, тъй като
същият се е съгласил да пътува при неправоспособен водач, пътувал в МПС
без надлежна регистрация, пред водача М. М. Х., като по този начин е
попречил на управлението на мотора и без поставена предпазна каска.
Съдебната практика е категорична, че изводът за съпричиняване по смисъла
на чл.51, ал.2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва
ответникът по безспорен начин да докаже конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неблагоприятните последици.
По делото е безспорно установено от показанията на св.Е.Е. и И. К.,
както и обясненията на ищеца по реда на чл.176 ГПК, които съдържат
признание за неизгоден за страната факт, че същият е бил без поставена
предпазна каска, с което е нарушил разпоредбата на чл.137е от ЗДвП. Предвид
липсата на нормативно установено задължение за ползване на конкретен тип
каски, съдът приема, че относимо към възражението за съпричиняване е
установяването на определен тип каски, които водачите или пътниците
използват в зависимост от характеристиката на мотоциклета. Дори да не е
установен и идентифициран конкретния мотоциклет, с който е причинено
ПТП, съдебният състав приема, че М. Х. е управлявал кросов мотоциклет.
Този извод съдът прави на база показанията на св.Е.Е., която се е возила преди
това на същия мотоциклет. В тях тя твърди, че моторът е с една дълга седалка
и отпред няма стъпенки, поради което като седнала отпред, си държала ръцете
на кормилото, а краката опънати напред. В този смисъл е и направената от
вещото лице инж.Н. К. констатация в съдебно заседание след изслушване
показанията на тази свидетелка, че характеристиката на мотоциклета отговаря
на марка „Хускварна“, модел ФЦ 250, който е за офроуд, а не пътнически за
19
превоз на хора. Експертът пояснява в съдебно заседание, че само при
кросовите мотоциклети по принцип каската, която се използва, е с
подбрадници със сваляеми и несваляеми шлемове. От заключението на СМЕ е
установено, че в медицинската документация не са отразени травми на
главата, а единствено има два счупени зъба и разкъсно-контузна рана на горна
устна. Трайната практика на ВКС приема, че само по себе си нарушението на
установените в ЗДвП правила не е основание да се приеме съпричиняване на
вредоносния резултата от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото
обезщетение, а последният трябва да е негово следствие. От събраните по
делото доказателства съдът прави извод, че е доказано извършване на
нарушение по чл.137е от ЗДвП от страна на ищеца, но ответникът не е доказал
при условията на пълно и главно доказване, че ако е носил защитна каска с
подбрадници, не би претърпял получените увреждания по лицето или те биха
били по-леки. По изложените съображения настоящият състав счита, че
възражението на ответника за съпричиняване на тези вреди от страна на
ищеца, който не е носил предпазна каска, е неоснователно и недоказано.
Ответникът ГФ по правилата на чл.154 ГПК, ал.1 ГПК има
доказателствената тежест да установи по несъмнен и категоричен начин, че
ищецът като пътник на мотоциклет е знаел за липсата на свидетелство за
управление, валидно за съответната категория, на водача на мотоциклета –
третото лице помагач М. Х., както и за липсата на надлежна регистрация на
превозното средство. Доказателства в тази насока не бяха ангажирани, поради
което настоящата инстанция счита тези възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца за неоснователни.
Съдебният състав приема за основателно възражението на ответника по
чл.51, ал.2 от ЗЗД за принос на пострадалия за настъпване на другите тежки
увреждания – счупване на дясно бедро в долната част, на лява подколенница в
горната част, лакътна става и множеството охлузвания, поради това, че се е
качил пред водача М. М. Х., като по този начин е попречил на управлението на
мотора. По делото не се спори, че ищецът се е качил на мотоциклета пред
водача М. Х.. Този факт се установява както от показанията на св.Е.Е., така и
от обясненията на ищеца и третото лице-помагач. От заключението на СТЕ,
което съдът приема като компетентно и убедително депозирано е установено,
че основната причина за настъпване на ПТП е загубата на управление поради
неправилна работа на водача с органите за управление - кормило и спирачки.
20
Според вещото лице причините за загуба на управление могат да бъдат както
недостатъчния опит като водач на М. Х., който няма и свидетелство за
управление на МПС, така и управлението на мотоциклет, предназначени за
движение извън пътя. Но в случая качване на пътник пред водача, върху
резервоара, без възможност да се държи с ръце и без да може да стъпи на
стъпенките, води до разбалансиране на мотоциклета, като тялото на седналия
отпред ищец пречи на видимостта на водача М. Х., както и на ръцете, които
държат кормилото. Вещото лице не изключва и вероятността пострадалият да
се е навел наляво с цел да осигури по-добра видимост на водача и това да е
довело до отклоняване мотоциклета наляво и настъпване на инцидента. По-
горе съдът изложи мотиви, защо приема че М. Х. е управлявал кросов
мотоциклет, който е предназначен за управление от един човек. Независимо
че същият има дълга седалка, той не е пригоден за двама човека и има само
две стъпенки – отляво и отдясно по една, където се поставят краката на
водача. В съдебно заседание вещото лице инж. Н. К. дава категоричен
отговор, че ако ищецът е седнал отпред, което в случая е безспорно,
механизмът на настъпване на ПТП ще бъде същия, независимо от марката на
мотоциклета, в т.ч. и получените травматични увреждания. Поради
изложените съображения съдът приема, че ищецът е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат с това, че се е качил по своя инициатива
като пътник пред водача на мотоциклета М. Х., с което е попречил на
устойчивостта на превозното средство и видимостта при управлението му,
като е пътувал и в мотоциклет, който конструктивно не е пригоден за превоз
на пътници. Именно това негово поведение е в пряка причинна връзка с
падането от мотоциклета и настъпилите впоследствие тежки увреждания.
Поради това съдът приема, че степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия е в размер на 50%, поради което
определеното обезщетение на ищеца следва да бъде намалено с размера на
приетото съпричиняване, т.е. с 1/2.
Предвид изложените съображения настоящият състав счита, че
исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е
основателна и доказана в размер на сумата от 12 550.00 лв., а в останалата част
до пълния претендиран размер на сумата от 25 100.00 лв. (частичен иск от
сумата 120 000.00 лв.), като неоснователна и недоказана следва да бъде
отхвърлена.
21
Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД се дължи обезщетение за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В
конкретния случай ищецът е предявил претенция за обезщетение на
претърпени имуществени вреди в размер на 5 170.00 лв. Тяхното основание и
размер се доказва от представените по делото две вноски бележки от
19.05.2021 г. за сумата 2010.00 лв. и от 27.05.2021 г. за 3 160.00 лв., внесени по
сметката на УМБАЛ ”Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен за пациент П. И.
И., както и заключението на приетата по делото СМЕ. След редуциране
размера на определеното обезщетение за имуществени вреди с процент,
съответен на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, дължимото обезщетение за имуществени вреди възлиза в размер на
сумата от 2 585.00 лв.
Съдебният състав намира за неоснователно възражението на ответника,
че на основание чл.557, ал.3, т.2 КЗ не са налице основанията са ангажиране
отговорността на ГФ. Според цитираната разпоредба ГФ не извършва плащане
за незастраховани МПС за вредите, претърпени от лице, като е знаело, че
същото не е застраховано и ГФ е доказал, че лицето е знаело за това
обстоятелство. В случая нито една от една от посочените предпоставки не е
доказана от ответника по правилата на чл.154 ГПК, ал.1 ГПК.
По претенцията за лихва
Съгласно императивната норма на чл. 497, ал. 1 от КЗ застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната
от двете дати: от изтичането на срок от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или от изтичането на тримесечния срок
по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ.
С доклада по делото съдът е задължил ответника ГФ да представи
заверено копие от преписката по щета № **********. Видно от приложените
по делото доказателства, първоначалната претенция на ищеца е вх. № 24-01-
62/14.02.2022 г., като с писмо изх. № 24-01-62/28.04.2022 г. Г.Ф. е отказал
изплащане на обезщетение, тъй като не са представени допълнително
изисканите писмени доказателства – данни за номера, хода и резултата от
образуваното ДП; протокол за оглед на местопроизшествието, ведно със скица
22
и фотоалбум, влязъл в сила акт на компетентен орган срещу сочения за
виновен водач; АТЕ и СМЕ, изготвени в ДП; фактури и фискални бонове в
оригинал. По делото ответникът не е представил писмото, с което от
пострадалия са изискани посочените доказателства, но от отговора му може да
се направи извод, че едно от тях е влязъл в сила акт на компетентен орган
срещу сочения за виновен водач. Представянето на това доказателство, както и
заключения на АТЕ и СМЕ е било обективно невъзможно, тъй като присъдата
по НОХД № 173/202 г. по описа на РС – Т е влязла в сила на 05.01.2024 г., т.е.
близо две години след предявяване на претенцията от ищеца и извън
тримесечния срок за произнасяне по нея съгласно чл. 496, ал.1 от ГПК. Следва
да се отбележи, че доказателствата, които застрахователят може да изисква
съгласно чл. 106, ал. 3 от КЗ, трябва да са не само относими към основанието
и размера на претенцията, но да е налице и обективна възможност за
представянето им от увреденото лице. Без съмнение, представянето на влязъл
в сила акт на компетентен орган срещу сочения за виновен водач е извън
волята и възможностите на пострадалия, поради което приложима в този
случай е хипотезата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ и Гаранционният фонд изпада
в забава с изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ, в случая – от
14.05.2022 г. На следващо място влезлият в сила съдебен акт срещу
деликвента не е предпоставка за произнасяне по застрахователната претенция,
тъй като преценката и решението за наличието на основание за изплащане на
обезщетение и за неговия размер са изключително на застрахователя. Предвид
горното, законната лихва върху обезщетението за имуществени и
неимуществени се дължи от 14.05.2022 г. до окончателното изплащане, а не от
датата на увреждането – 14.05.2021 г. в какъвто смисъл е претенцията на
ищеца.
По претенцията за разноски:
Ищецът е освободен от внасянето на държавна такса и разноски по
делото на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК.
С договор за правна защита и съдействие от 18.11.2024 г. се установява,
че адв.В. И. И. - К. от АК – Ловеч е осъществявала безплатно процесуално
представителство на ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, поради което и на основание чл. 38, ал. 2 от същия закон,
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адв. К. адвокатско
23
възнаграждение, съответно на уважената част от исковете.
Съобразно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно
независимо от формата на съединяване на исковете.
В случая от ищеца е предявен е иск за сумата от 25 100.00 лв.
обезщетение за причинени неимуществени вреди /частичен иск от 120 000.00
лв./ и дължимото минимално адвокатско възнаграждение, изчислено на
основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения е 2658.00 лв. С оглед уважената част от иска ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати сумата от 1 329.00 лв.
Предявен е и иск за сумата от 5 170.00 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди и дължимото минимално адвокатското
възнаграждение, изчислено на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за
минималните адвокатски възнаграждения възлиза на 817.00 лв. С оглед
уважената част от иска ответникът ще следва да бъде осъден да заплати
сумата от 408.50 лв. Или общо дължимото от ГФ адвокатско възнаграждение е
в размер на сумата от 1737.50 лв.
Към списъка по чл.80 от ГПК пред ЛОС са представени и
доказателства за регистрацията на адв. В. И. – К. по ЗДДС. Съгласно §2а от ДР
на Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за регистрираните по ЗДДС адвокати, дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията и се счита
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.
Предвид тази разпоредба, върху дължимото възнаграждение следва да се
прибавят и 20% ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката.
Предоставените от адв.В. И. - К. правни услуги представляват облагаема
възмездна доставка и затова при присъждане на възнаграждението за оказана
правна защита и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, в размера на
определеното възнаграждение следва да се включи и ДДС съгласно
цитираната нормативна уредба. Поради изложените съображения ответникът
ГФ следва да бъде осъден да заплати на основание чл.38, ал.1, т.2 във вр. с
чл.38, ал.2 от ЗАдв на адв. В. И. И. - К. от АК – Ловеч адвокатско
24
възнаграждение в размер на сумата 2085.00 лв. с вкл.ДДС.
Ответникът е направил разноски в размер на 700.00 лв. - депозит за
вещи лица, като претендира и 450.00 лв. юрисконсултско възнаграждение или
общо разноски в размер на 1150.00 лв. С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът ще следва да бъде осъден да заплати
на ответника разноски в размер на 575.00 лв., съответни на отхвърлената част
от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд –
Ловеч държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 1 210.80
лв. и 150.00 лв. разноски за експертиза.
На основание чл. 78, ал. 10 от ГПК на третото лице помагач не следва
да се присъждат разноски.
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр. С
1000, ул. "***** № 2, ет. 4, да заплати на П. И. И., ЕГН: **********, с адрес:
гр.Т ул.****“ № 5 на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД, сумата 12 550.00 лв. (дванадесет хиляди
петстотин и петдесет лева) , ведно със законната лихва, считано от 14.05.2022
г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на
14.05.2021 год., като искът за разликата до пълния претендиран размер от
25 100.00 лв. (като частичен от 120 000.00 лв.) ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан поради съпричиняване.
ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр. С
1000, ул. "***** № 2, ет. 4, да заплати на П. И. И., ЕГН: **********, с адрес:
гр.Т ул.****“ № 5, на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД, сумата 2585.00 лв. (две хиляди петстотин
осемдесет и пет лева) , ведно със законната лихва, считано от 14.05.2022 г. до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди – разходи за лечение в резултат на ПТП, настъпило на
14.05.2021 год., като искът за разликата до пълния претендиран размер от
25
5 170.00 лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан поради
съпричиняване.
ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр. С
1000, ул. "***** № 2, ет. 4, да заплати на по сметка на Ловешкия окръжен съд
в ТЕКСИМ БАНКА АД - гр. Ловеч: IBAN: BG13 *****, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 1 210.80 лв. и 150.00 лв. разноски за
експертиза.
ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр. С
1000, ул. "***** № 2, ет. 4, да заплати на адвокат В. И. И. – К. от АК – Ловеч
на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 2085.00 лв. с вкл.ДДС.
ОСЪЖДА П. И. И., ЕГН: **********, с адрес: гр.Т ул.****“ № 5, да
заплати на Г.Ф., ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр. С 1000, ул.
"***** № 2, ет. 4, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата 575.00 лв.
разноски по делото съответни на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач М. М.
Х., ЕГН **********, от гр.Т, мах.“****“ 1.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
26