Р Е Ш
Е Н И Е №
260107
гр. Пловдив, 25.01.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Елена Ангелова, като разгледа докладваното гр. дело № 184 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена И.М.М., ЕГН **********, с адрес-***, с която е предявен иск с правно основание чл.155, ал.2 от ЗЗД против В.М.М., с ЕГН ********** и адрес ***, в лично качество и като ЕТ „В.М.-***“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление- гр. ***, ул.“***“ №***.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №109, т. 2, дело №2917/2007г. на СВ при АРС за обезпечаване цялото вземане на кредитора „Българска пощенска банка“АД /сега „Юро-банк България“АД/, произтичащо от договор за кредит *** от ***г., сключен между банката и ЕТ“В.М.-***“- кредитополучател, ищецът М. е учредил договорна ипотека върху недвижим имот: апартамент №7, на 4-ти етаж, находящ се в гр. ***, ЖСК „***“, ул.“***“ №***, с площ от 109,86 кв. м, представляващ СОС с идентификатор №00702.514.128.3.7 по кадастралната карта на гр. ***, с адрес на имота: гр. ***, ул.“***“№***, ет.***, с предназначение- жилище, апартамент, ведно с 1/3 идеална част от избено помещение №5, ведно с таванско помещение №5, 1/7 идеална част от общите части на сградата и 1/7 идеална част от избените помещения №8 и №11, както и оставените за общо ползване 4 кв. м от приземното помещение №11 и правото на ползване на незастроеното дворно място до размера на 1/ 7 идеална част. Съгласно договора за кредит, на ЕТ „В.М.-***“ е предоставена сума в размер на 35 000 евро със срок за погасяване-120 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита, като В.М. е съдлъжник по този договор. Поради неизпълнението на задължението по договора за кредит, в полза на кредитора е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №940/ 2014г. по описа на АРС за сумата 32 797,55 евро- главница; 2 144,58 евро- лихва, 192,11 евро- законна лихва и 3 247,23 лв.- разноски в производството, въз основа на който било образувано изпълнително дело №20148230400235 по описа на ЧСИ М. К. с рег. №***, с длъжници В. М. и ЕТ „В.М.-***“. В хода на изпълнителното производство ипотекираният имот бил изнесен на публична продан и продаден за цена от 65 855 лв., от която сума в размер на 62 262,77лв. е изплатена на „Юробанк България“ АД, като от нея 2 317,59лв.- разноски и такси по изп. дело и 60 645,18лв.- вземания, обезпечени с ипотека, 114,44лв.- в полза на Община *** и 2777,79лв.- в полза на ЧСИ.
Предвид гореизложеното, се иска да се осъди В.М., в лично качество и като ЕТ „В.М.-**“, да заплати на ищеца сумата от 65 855лв., представляваща погасено от него задължение на ЕТ “В.М. ***“, като кредитополучател, и В.М., като съдлъжник, по договор за кредит *** от ***г., сключен с „Българска пощенска банка“АД /сега „Юробанк България“ АД / и анекси към него. Претендира се присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не се оспорват обстоятелствата, че с нотариален акт №109/24.08.2007г. на нотариус Т. е била учредена договорна ипотека в полза на „Българска пощенска банка“АД върху описания в исковата молба недвижим имот за обезпечаване вземането на банката, произтичащо от договора за кредит *** от ***г.; че поради неплащане на задълженията по договора за кредит са били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, както и че е образувано изпълнително дело №235/2014г. на ЧСИ К., по което е извършена публична продан на ипотекирания от ищеца имот, като последният е продаден за сумата от 65 855лв. Твърди се, че ищецът никога не е бил реален собственик на процесния недвижим имот, имотът е записан на негово име фиктивно, по данъчни съображения, а действителни собственици са били родителите на ищеца и ответницата. И след сключване на договора за покупко-продажба през ***г. родителите на страните са осъществявали по отношение на имота спокойно, необезпокоявано, явно и непрекъснато владение като собственици. Ищецът винаги е признавал родителите си за собственици на имота и не е имал претенции по отношение на него. Ответницата излага, че през 2007г. имала намерение да развива бизнес, било й необходимо финансиране и затова изтеглила кредит, а родителите й се съгласили да обезпечат кредита с процесия имот, който документално бил прехвърлен на ищеца. Твърди, че договорът за покупко-продажба, с който ищецът се легитимира като собственик на процесния недвижими имот, е нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, като привиден, и не е породил правни последици. Освен че договорът е нищожен, ответницата твърди, че родителите й след ***г. са осъществявали давностно владение върху имота и са го придобили по давност много преди да бъде продаден на публична продан. Майката на страните- Р.М. починала на ***г. и е оставила за свои наследници по закон- ответницата, ищеца и техния баща М.М.. Така към 2015г., когато е извършена публичната продан, собствеността на имота е била разпределена, както следва: за М.М. 4/6 идеални части; за ищеца и ответницата по 1/ 6 идеална част. Ето защо, според ответницата, ищецът може да претендира само за парична сума, отговаряща на притежаваната от него към момента на публичната продан 1/6 идеална част от имота. В отговора е направено възражение за погасяване вземането на ищеца по давност. Освен това се възразява и по отношение размера на заявената претенция, като се поддържа, че същият е недоказан. Допълнителни съображения са развити в писмена защита на адвокат К.М.- пълномощник на ответника. Направено е искане за присъждане на разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира следното:
Видно е от представения нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №163, том 2, рег. №2558, дело №485/1999г., че ищецът И.М.М. е закупил от Н.Б.П. и съпругата му Е.Й.П.недвижим имот, находящ се в гр. ***, ул. “***“ №***, представляващ апартамент №7 на четвърти етаж, състоящ се от две спални, едната от които с тераса, дневна с тераса, трапезария с ниша, баня, клозет и антре, с обща застроена площ от 109,86 кв.м, ведно с 1/3 идеална част от избено помещение №5, таванско помещение №5, 1/ 7 идеална част от общите части на сградата и от избените помещения №8 и №11, както и оставените за общо ползване 4 кв. м от приземното помещение №11 и правото на ползване на незастроеното дворно място до размера на 1/ 7 идеална част.
Безспорно е между страните, че с нотариален акт №76, том 4, рег. №7328, дело №632/2007г., за обезпечаване на вземането на „Българска пощенска банка“АД /сега „Юробанк България“АД/, възникнало по силата на договор за кредит №*** от м. август ***г., сключен между банката и ЕТ „В.М.-**“, с размер на кредита- 35 000 евро и краен срок на ползване и погасяване 120 месеца, считано от датата на откриване на заемна сметка по кредита, ищецът И.М. е учредил в полза на банката- кредитор договорна ипотека върху гореописания недвижим имот, включен в кадастралната карта на гр. *** като самостоятелен обект с идентификатор №00702.514.128.3.7, с предназначение- жилище, апартамент.
Не е спорно по делото, че учредителят на ипотеката и ответницата са брат и сестра, като техни родители, видно от приетото удостоверение за наследници №***/ ***г., са Р.И.М. /починала на ***г./ и М.К.М. /починал на ***г./.
Няма спор между страните и се установява, че по повод депозирано пред АРС заявление на банката- кредитор са издадени по ч. гр. д. №940/2014г. Заповед №495/ 22.05. 2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за осъждането на ЕТ „В.М. ***“ и В. М.да заплатят на кредитора „Юробанк България“АД сумата от 32 797,55 евро- главница, от 21.01.2014г. до 14.05.2014г., произтичаща от договора за кредит №***/***г., договорна лихва в размер на 2 144,58 евро за периода 21.09.2013г. до 14.05.2014г., такси по договора в размер на 192,11 евро- от 21.10.2013г. до 14.05.2014г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението- 16.05.2014г., както и сумата от 3 247,23лв.- разноски по производството.
Установява се, че по молба на кредитора и въз основа на изпълнителния лист от 22.05.2014г., издаден по ч.гр.д. №940/2014г. на АРС, е образувано изпълнително дело №20148230400235 на ЧСИ М.К.срещу длъжника М..
С ПДИ с изх.№5229/19.06.2014г. по изп. дело №235/2014г. ищецът е поканен да заплати на взискателя „Юробанк България“АД задължението по делото, възлизащо на 79 081,03 лв., от които- главница в размер на 64 146,43 лв., законна лихва в размер на 857 лв. за периода от 16.05.2014г. до 03.07.2014г.; 4 570,16 лв.- неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./, 3 247,23 лв.- присъдени разноски, 973,59 лв.- разноски по изпълнителното дело и 5286,62лв.- такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 03.07.2014г.
Видно е от приетите писмени доказателства, че по изпълнителното дело е прове-дена публична продан на
ипотекирания в полза на взискателя имот и че с
постановление за възлагане от 05.02.2015г. /влязло в сила на 27.02.2015г./ процесният имот е възложен на Л.В.К.за цена
65 855лв., като, според представеното
удостоверение №4165/17.06.2019г. на ЧСИ М.К., постъпилата
сума е разпределена, както следва: 62 962,77 лв.- в полза на взискателя „Юробанк България” АД, от които 2 317,59лв. за
разноски и такси по изпълнителното
производство и 60 645,18лв. за вземания,
обезпечени с ипотека.; 114,44лв. в полза и по сметка на Община ***, МДТ,- за вземания на държавата за данъци върху имота и 2777,79 лв.- в полза и по сметка на
ЧСИ К..
Във връзка с въведеното от ответницата възражение
за нищожност на договора за покупко-продажба, по
силата на който ищецът е придобил процесния недвижим имот, по делото са
ангажирани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите С.Г.Д. и М.И.П.
Свидетелят Д.сочи, че познава В.М. от ***г. по повод упражняваната от нея стопанска дейност, бил неин ***. Твърди, че е гостувал няколко пъти в дома на родителите й- апартамент на *** етаж на ул.”***”№ *** в гр. ***. Р. и М.М. са споменавали пред него, че притежават и апартамент на *** етаж в същата сграда, в който имало наематели. През ***г. ответницата се нуждаела от допълнителни средства за увеличаване обема на стопанската си дейност, искала да изтегли кредит, но за обезпечаването му било необходимо да се учреди ипотека върху имот. Свидетелят присъствал на разговор между В. и родителите й за възможността да се учреди ипотека върху апартамента на *** етаж. Тогава разбрал, че имотът не е на родителите на В., а на ищеца М., който трябвало да се върне от ***, за да подпише договора с банката. Свидетелят твърди, че родителите се държали като собственици на имота, използвали изрази, че те са във владение.
Свидетелката П.познава ответницата от много години, имат приятелски отношения, посещавала е дома на родителите й в гр. ***. Същата заявява, че през ***г. или ***г. родителите на В. споделили с дъщеря си, че съседът им от *** етаж продава апартамента си и те имат желание да купят, като го запишат на нея или на брат й И., за да не се води второ жилище на тяхно име. След закупуването му имотът бил ремонтиран и отдаван под наем. При едно от гостуванията на свидетелката в дома на родителите на ответницата дошъл наемателят по повод проблем, свързан с теч в апартамента. През ***г. В. изтеглила кредит от банка, за да си направи аптека в собствено помещение, родителите й нямали резерви да бъде ипотекиран апартамента на *** етаж за обезпечаване на кредита.
По делото са изслушани и показанията на свидетеля на ищеца- А. С. М.. Същият твърди, че познава страните и техните родители от много години. Сочи, че семейство М.е живяло в апартамент на *** етаж на ул. ”***” №*** в гр.***. Около ***г. или ***г. И.М. придобил апартамент на *** етаж в същата жилищна сграда, с помощта на приятели го ремонтирал, а след това го отдавал под наем на момче от квартала, което го ползвало за период от над пет години. Впоследствие апартаментът бил ипотекиран в полза на банка и продаден на други хора.
При така събраните доказателства и установени обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:
Според чл. 155, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1 от ЗЗД, собственикът, който е ипотекирал свой имот за обезпечаване на чуждо задължение встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, ако плати обезпечения чужд дълг или ако претърпи принудително изпълнение върху ипотекирания имот.
Основателността на заявената от ищеца претенция, която намира правното си основание в горепосочената разпоредба, предполага установяване на следните пред-поставки- наличие на валиден договор за учредяване на ипотека върху собствен на ищеца имот за обезпечаване на чуждо задължение- отпуснат в полза на ответницата банков кредит, както и ищецът да е платил или да е претърпял принудително изпълнение, в резултат на което е удовлетворен кредиторът.
В конкретния случай не е формиран спор между страните по отношение на обстоя-телствата, че ответницата е кредитополучател по договор за банков кредит, сключен с „Юробанк България“АД за сума в размер на 35 000 евро, че ищецът е обезпечил паричното й задължение с учредяването на договорна ипотека върху процесния имот, както и че вземането по договора за кредит е било реализирано принудително по изп. дело №235/2014г. на ЧСИ К., като ипотекираният имот е продаден на публична продан за сума в размер на 65 855лв., от която 62 962,77 лв. са разпределени в полза на банката- взискател, а с останалата част са погасени задължения за местни данъци и такси и разноски по изпълнението.
Спори се
относно качеството на ипотекарен гарант на ищеца по договора за ипотека, с
оглед въведеното от ответната страна възражение, че договорът, с който ищецът
се легитимира като собственик, е симулативен и като такъв е нищожен на основание
чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, съотв., че към
момента на сключването на договора за ипотека учредителят не е бил собственик
на ипотекирания имот, поради което не може да се легитимира като притежател на
вземане в размер на продажната цена на имота, получена при публичната продан,
от която е погасено задължението на длъжника.
По делото не е представен обратен документ, установяващ точно и в пълнота симулацията, нито е наличен писмен документ, от който да се заключи, че симулацията е вероятна. Събрани са гласни доказателства, които са били допустими съобразно чл.165, ал.2, изр. последно ГПК, като съдът счита, че въз основа на тях не доказа сочената нищожност на договора за покупко-продажба, сключен на ***г. между ищеца, като купувач, и Н. и Е.П., като продавач, поради неговата привидност при условията на персонална симулация. Характерно за персоналната симулация или фигурата на подставено лице е, че с нея не се цели да се прикрие типа на сделката, а страната по нея. При персонална симулация две лица сключват сделка, но желаят да я прикрият пред третите лица и се уговарят като страна по нея привидно да фигурира друго лице. Сделките, които се сключват, за да се постигне търсения ефект, са три, като две от тях са привидни и една- прикрита. Прикритата сделка е между лицата, които желаят да я сключат, тя отразява действителната им воля и цели настъпването на желаните правни последици, а привидните сделки са между всяка една от страните по тази сделка и подставеното лице. Последното не изразява своя воля, а предава волята на истинския титуляр, като се съгласява да участва в сделката формално, с цел да прикрие действи-телния приобретател. Затова, за да се установи придобиването на права чрез персонална симулация, трябва да се докаже съществуването на всяка една от трите сделки.
В случая не се установяват от изслушаните показания на свидетелите на ответницата- Д. и П. характеризиращите фигурата на подставеното лице съглашения. Свидетелите не са присъствали на уговорки по повод сделката и не знаят какви са били вътрешните отношения между страните, при което от изнесеното от тях не могат да се направят някакви изводи в полза на твърдяната симулация. Свидетелката П. заяви единствено, че родителите на В. са имали намерение да сключат привиден договор, но това не е достатъчно, за да се приеме, че действителната воля на страните досежно лицето, посочено в нотариалния акт за купувач, е различна от външно изразената по атакуваната сделка. Що се отнася до доводите, развити в писмената защита на ответницата, че към датата на сключване на договора ищецът не е разполагал с материални възможности да заплати уговорената продажна цена, следва да се посочи, че въпросът за плащане на цената е ирелевантен за действителността на сделката, а и не са ангажирани доказателства, установяващи плащането на имота от родителите на страните. Освен това е възможно предоставянето на средства за заплащане на цената от купувача да се дължи на други отношения- договор за дарение, заем и т.н., като в тези случаи не може да се приеме съществуването на персонална симулация.
На следващо място, ответницата не доказа и че правото на собственост върху недвижимия имот е придобито от родителите й в резултат на изтекла в тяхна полза придобивна давност по см. на чл.79, ал.1 ЗС. Събраните по делото гласни доказателства не установяват по категоричен и недвусмислен начин упражнявана от Р. и М.М., и то в пълнота, фактическа власт върху процесния имот. Свидетелите М.П. и С.Д. не показват трайно и задълбочено познаване на отношенията в семейство М., а посочените от тях обстоятелства са твърде общи и неконкретни и не сочат на явно демонстрирано намерение за своене на жилището от родителите на страните. Свидетелят Д. заявява, че родителите на В. се държали като собственици, използвали изрази, че те са във владение на имота, а Свидетелката П. твърди, че в нейно присъствие в дома на М. дошъл наемателят на имота, за да се оплаче от теч в него. Наред с това и двамата свидетели сочат, че апартаментът бил ремонтиран, без обаче изнесеното от тях да е обвързано с достатъчна конкретика относно времето на извършване на ремонта и кой го е осъществил. Ето защо, дори да се възприемат показанията им, от тях не се установява нито началния момент на фактическата власт върху имота, нито владението да е било явно, непрекъснато и спокойно в заявения период от време. Същевременно, от депозираните показания на свидетеля М., който живее трайно в гр. *** и в близост до имота, стана ясно, че И.М. е ремонтирал с помощта на приятели апартамента след придобиването му, като свидетелят е участвал пряко при извършване на ремонта, впоследствие ищецът отдавал под наем имота на трето лице за период по-дълъг от пет години, а по-късно го ипотекирал в полза на банка за дълг на сестра си. С оглед установеното от този свидетел, чиито показания съдът кредитира като обективни и основаващи се на непосредствените му впечатления, се опровергават твърденията на ответницата за осъществявано спокойно и непрекъснато владение на имота от родителите й. Следователно, не се доказва принадлежността на правото на собственост по отношение на процесния имот в патримониума на последните въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Доколкото по делото не се доказа възражението за нищожност на договора от ***г., поради неговата
симулативност, и не се установи процесният имот да е придобит от Р. и М.М. на
основание изтекла придобивна давност, то договорът, сключен с нотариален акт №109/2007г., с който е учредена договорна
ипотека върху имота в полза на „Юробанк България“АД за обезпечаване на отпуснатия на ответницата
кредит, не е
недействителен на основание чл. 167, ал. 3 ЗЗД. Следователно, ищецът се легитимира като собственик
на ипотекирания имот и има качеството на ипотекарен длъжник и към момента на
погасяване на чуждия дълг към банката- взискател по изпълнителното дело. Предвид
обстоятелството, че същият не е лично задължен по договора за кредит от ***г.,
с извършването на публичната продан на имота той встъпва на основание чл.155,
ал.2 от ЗЗД в правата на удовлетворения кредитор до погасената част на дълга,
равна на стойността на собствения му имот, а ответницата дължи връщане на даденото в
изпълнение на задължението й. От представеното Постановление
на ЧСИ К. от
05.02.2015г. се установи, че ипотекираният имот
е продаден за сума в размер на 65 855лв., при което се налага извод за основателност на
предявения иск в претендирания размер.
Възражението
на ответницата за изтекла погасителна давност по отношение на вземането на ищеца,
макар и твърде общо формулирано, също е неоснователно. Срокът за погасяване на
вземането по давност в случая е петгодишен, съгласно чл. 110
от ЗЗД, и е започнал да тече
от разпределението на сумата от
публичната продан в полза на взискателя. По делото
няма данни кога е постановено и влязло в сила постановлението за разпределение
на получената от купувача на имота цена. Представено е постановлението за възлагане на имота, влязло в сила на 27.02.2015г., при което
дори да се приеме този по-ранен момент за начален, то към датата на депозиране
на исковата молба в съда -27.01.2020г. петгодишният срок по чл.110 ЗЗД не е
изтекъл. Ето защо, вземането на ищеца не е погасено по давност и предявеният иск, като
основателен, следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски, които възлизат на 3134,20лв. /2 634,20лв.- за внесена държавна такса и 500лв.- платено адвокатско възнаграждение/.
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.М.М., с ЕГН ********** и адрес ***, в лично качество и като ЕТ с фирма „В.М.-**“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление- гр. ***, ул.“***“ №***, да заплати на И.М.М., ЕГН **********, с адрес-***, сумата от 65 855 / шестдесет и пет хиляди осемстотин петдесет и пет/лв., представляваща стойността на продаден на публична продан, проведена по изпълнително дело №20148230400235 на ЧСИ М.К., недвижим имот на ищеца- самостоятелен обект в сграда с идентификатор №00702.514.128.3.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, с адрес на имота: гр. ***, ул.“***“ №***, ет.***, с предназначение- жилище, апартамент, ведно с 1/3 идеална част от избено помещение №5, ведно с таванско помещение №5, ведно с 1/7 идеална част от общите части на сградата и 1/7 идеална част от избените помещения №8 и №11, както и оставените за общо ползване 4 кв. м от приземното помещение №11, с право на ползване на незастроеното дворно място до размер на 1/ 7 идеална част, върху който имот е учредена от ищеца с нотариален акт №76, том 4, рег. №7328, дело №632/2007г. договорна ипотека за дълг на ответника, произтичащ от договор за кредит *** от 21.08.2007г. и анекси към него, сключен с „Българска пощенска банка“АД /сега „Юробанк България“АД/, с която сума е погасено задължението на ЕТ “В.М. ***“- кредитополучател и В.М.- съдлъжник по този договор.
ОСЪЖДА В.М.М., с ЕГН ********** и адрес ***, в лично качество и като ЕТ с фирма „В.М.-**“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление- гр. ***, ул.“***“ №***, да заплати на И.М.М., ЕГН **********, с адрес-***, сумата 3134,20 /три хиляди сто тридесет и четири лв. и двадесет ст./лв.-направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните .
Съдия: