№ 160
гр. гр.Несебър, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно
наказателно дело № 20212150200427 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. АТ. Т. с ЕГН **********, постоянен адрес: град
Несебър, *******, срещу Наказателно постановление № 19-0304-003265 / 17.12.2019г.,
издадено от П.И.К. на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което
на основание чл.174, ал.3, предл. 2 от ЗДвП, са й наложени административни наказания
“Глоба” в размер на 2 000 лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са й отнети 12 контролни точки.
Жалбоподателят счита, че наказателното постановление (НП), както и актът за
установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който то е издадено, за
незаконосъобразни поради нарушение на материалния закон и при съществени процесуални
нарушения, необосновани и неправилни. В тях не са описани обстоятелствата, при които е
извършено нарушението. Не са налице фактическите и правните основания са налагане на
санкциите по чл.174, ал.3, предл. 2-о от ЗдВП. Моли наказателното постановление да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен
адвокат, който заявява, че поддържа жалбата, а като конкретни процесуални нарушения
посочва неспазване на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН предвид, че АУАН е съставен в
1
присъствието само на един свидетел, не бил посочен и часа на извършване на нарушението.
За нарушение счита обстоятелството, че НП е издадено на 17.12.2019г., но е връчено едва на
04.06.2021г., който факт обуславял незаконосъобразността на НП. Споменава и за нарушени
правила при извършването на проверката.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща
представител. С писмено становище, подадено от юристконсулт при ОДМВР Бургас, се
оспорват доводите в жалбата за неправилност и за незаконосъобразност на наказателното
постановление, в хода на административно наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице, а от
събраните доказателства извършването на нарушението се доказва по несъмнен начин.
Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
За времето от 19:30 часа на 12.12.2019г. до 07:30 часа на 13.12.2019г. свид. М. Н. М.
на длъжност „младши автоконтрольор“ при РУ Несебър, заедно с колегата си С.М.А.
изпълнявали служебните си задължения по автопатрул по КАТ. Около 21:00 часа двамата са
били позиционирани в град Несебър, по улица Иван Вазов, до хотел „В.“, когато спрели за
проверка лек автомобил „Мерцедес ЦЛЦ 200 ЦДИ“ с рег.№ *****, който се движел в посока
град Несебър – Старата част. След проверка на документите на автомобила и на водача,
установили, че автомобилът е собственост на Х.Д.Ц., и че се управлява от П. АТ. Т. –
жалбоподателя, която не е носила със себе си Свителеството за управление на МПС. Същата
е била поканен да бъде изпробвана с техническо средство за употреба на алкохол,
резултатът от която е бил отрицателен, след което е била поканена да бъде изпробвана с
техническо средство Дрегер дръг тест 5000 за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, като за целта разпоредили на водача да се придвижи с автомобила си до сградата на
РУ Несебър.
След пристигането си в РУ Несебър П.Т. се е обадила по телефона на баща си, който
й е донесъл СУМПС и контролния талон, и където по негов съвет, след като е била
поканена, е заявила пред проверяващите отказ да бъде изпробвана с техническото средство
Дрегер Дръгтест 5000 с фабр.№ ARJJ 0041 за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, поради което свид. М. Н. М. е съставил талон за изследване № 0000695, в който й е
указано, че има възможност да се яви на 12.12.2019г. във ФСМП-Несебър за медицинско и
химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване. Водачът е отказал както да
подпише талона за изследване, така и да получи екземпляр от него, който отказ е надлежно
удостоверен с подписа на един свидетел по смисъла на чл.6, ал.8 от Наредба №
1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
2
на наркотични вещества или техни аналози.
След издаване на талона за изследване, М. Н. М. е съставил АУАН серия АА, бл. №
387305 от 12.12.2019г., в който същият е описал нарушението като е посочил, че на
12.12.2019г. в 21:00 часа в град Несебър, по улица Иван Вазов, до комплекс „В.“, с посока от
село Равда към град Несебър – Стара част, П. АТ. Т. управлява лек автомобил „Мерцедес
ЦЛЦ 200“ с рег.№ *****, собственост на Х.Д.Ц. от град Несебър, като при проверката
отказва да й бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози с Дрегер Drug 5000 с №ARJJ 0041; издаден талон за
изследване № 0000695; отказва талон за изследване № 0000695. Нарушението е
квалифицирано от актосъставителя по чл.174, ал.3 от ЗДвП. При съставянето на акта са били
иззети от жалбоподателя СУМПС № ********* и контролен талон № 6522087. След
съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и
нарушението, както и от жалбоподателя П. АТ. Т., на която е бил връчен препис от акта
срещу разписка.
Нито при съставянето и връчването на НП, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са
постъпвали възражения срещу акта.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава направените
от него констатации, които е отразил в издадените от него документи при проверката.
Уточнява, че в присъствието на баща й, който е донесъл Свидетелството за управление на
МПС, на П.Т. са били разяснени последиците от отказа й да бъде изпробвана с техническо
средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, и за отказа й да бъде
изследвана с медицинско или химико-токсикологично изследване, но така и за последиците
от изпробването или изследването ако се съгласи, в зависимост от резултата – положителен
или отрицателен. Уточнява също, че към момента на съставяне на АУАН, с който е иззето
СУМПС, този документ е бил вече на разположение на контролните орган, поради което
още тогава са били вписани данните на документа в акта, с които данни актът е бил връчен
на водача.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението по чл.174, ал.3 от
ЗДвП е доказано и е издал оспорваното НП, с което е наложил санкциите. Освен отказа да
бъде изпробван с техническо средство, наказващият орган е посочил също, че П.Т. не е
изпълнила и предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва НП, в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима –
НП е връчено на жалбоподателя на 04.06.2021г., а жалбата срещу него е подадена на
11.06.2021г.
3
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбите на чл.42 от ЗАНН като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е
извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е посочена правната
квалификация на установеното нарушение. В него се съдържат всички законоустановени
реквизити и същият не страда от пороци, обосноваващи извод за допуснати съществени
процесуални нарушения при неговото съставяне.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуалноправните разпоредби и е съобразено с целта на закона. В него е посочено
нарушението – откал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата
нанаркотични вещества или техни аналози и да изпълни предписаниеза химико-
токсикологично рабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Правилно е посочено и основанието, на което са наложени
санкциите за извършеното нарушение, а именно чл.174, ал.3 от ЗДвП.
В настоящия случай и актосъставителят и наказващият орган за надлежно
оправомощени с контролни функции по ЗДвП, видно от приложената по делото Заповед №
8121з – 515 от 14.05.2019г. на Министъра на вътрешните работи. В административно
наказателното производство са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Не представлява нарушение обстоятелството, че в акта и в постановлението не е
описано видимото състояние на водача и дадените от него обяснения пред контролния
орган. Към момента на проверката е действала Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози (обн. ДВ, бр.61 от 28.07.2017г., в сила от 28.07.2017г., изм. и доп., бр.81
от 2.10.2018г.). В чл.6, ал.2 от цитираната наредба е отпаднало изискването в АУАН и в
протокола за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози по чл.5,
ал.2, да се вписва видимото състояние на водача.
Относно довода на процесуалния представител на жалбоподателя, че е нарушен
процесуалния закон след като АУАН е подписан само от един свидетел по нарушението, и
че по този начин е нарушен чл.40, ал.1 от ЗАНН, съдът намира за необходимо да посочи
следното: ЗАНН урежда четири категории свидетели, които удостоверяват различни факти и
обстоятелства, и които е допустимо да присъстват при съставяне на АУАН и да го
подпишат. Първата – свидетели, присъствали при извършване на нарушението, втората –
свидетели, присъствали при установяване на нарушението, третата – свидетели, присъствали
при съставянето на акта, които могат да бъдат както лицата от посочените по-горе групи,
така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито
условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на
изготвяне на акта. Четвъртата група свидетели, това са свидетели на отказа на нарушителя
да подпише акта, възползвайки се от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН. За
4
валидността на акта за установяване на нарушението е достатъчно да е посочен и подписан
от един свидетел. Употребата в закона на множествено число за свидетели в случая не
налага посочването на поне двама, а предполага възможност такива да бъдат посочвани,
което е с оглед доказване фактическите констатации, описани в акта при евентуално
оспорване на наказателното постановление. Липсата на втори свидетел е нарушение, но не е
съществено, тъй като пропускането му не се е отразило на правото на защита на
привлеченото към административно наказателна отговорност лице. Затова и твърдяното от
жалбоподателя във възражението му срещу акта нарушение като основание за отмяна не е
съществено и не може да обуслови отмяната на обжалваното наказателно постановление.
НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок за възражевия от съставянето на акта
и преди изтичането на едномесечния срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН. Доводът, че НП не е
своевременно връчено, не се отразява на неговата незаконосъобразност, доколкото не се
поставя под съмнение датата на издаването му.
Както в АУАН, така и в НП е посочен вида и номера на техническото средство, но
дори и това да не бе сторено, този въпрос би имал значение единствено за доказване
изправността на техническото средство. Въпросът обаче за изправността на ттехническото
средство стои само в случаите на осъществен с тест с техническо средство, но не и когато
тестването е отказано (Решение № 1637/24.07.2013г. по КАНД № 1383/2013г. на
Административен съд – Бургас). На същото основание, след като водачът е отказал да
получи талона за изследване, не представлява съществено процесуално нарушение
непосочването в него на реквизита по чл.6, ал.6, т.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, защото този пропуск не се отразява на възможността му да
бъде изследван, доколкото с отказа да получи талона той сам се е лишил от тази
предоставена му от закона възможност. В случая същественото и решаващото е, че талона за
изследване е подписан от съставилия го, в него е отразен отказа на водача да бъде изпробван
с техническото средство, както и че отказът на водача да получи талона за изследване е
удостоверен с подписа на един свидетел (чл.6, ал.8 от Наредбата).
Субект на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е водач на МПС, като
изпълнителното деяние може да бъде осъществено по два алтернативни начина – чрез отказ
за извършване на проверка за наличието на алкохол или употреба на наркотични и
упойващи вещества (предл.1-о) или чрез неизпълнение на предписанието за медицинско
изследване (предл.2-о). В разглеждания случай от фактическа страна е безспорно, че на
инкриминираните място, дата и час, Т. е управлявала лек автомобил „Мерцедес ЦЛЦ 200“ с
рег.№ *****, т.е. притежава качеството на водач по смисъла на § 6, т.25 от ДР на ЗДвП и е
годен субект на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Същата е отказала да бъде изпробвана
с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 за употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Чл.174, ал.3 от ЗДвП визира две различни алтернативни възможности, които
контролиращият орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде
5
установено дали управлява превозното средство след употреба на наркотични вещества или
техни аналози. В случай, че водачът е отказал само медицинско изследване, но се е съгласил
да му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би осъществил състава
на чл.174, ал.3 от ЗДвР, защото след проверката ще се установи дали е употребявал такива
наркотични вещества или техни аналози и едва при установена тяхна употреба, той би носил
наказателна отговорност по чл.343б, ал.3 от НК, а ако не се установи такава употреба,
деянието не би било съставомерно независимо от факта, че лицето отказва и да изпълни
предписание за медицинско изследване. Същите изводи се налагат и при обратната хипотеза,
когато проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство,
но не съгласи да изпълни предписанието за медицинско изследване. По тази причина
изброяването на методите, с които се установява от контролните органи употребата на
наркотични вещества или техни аналози не представлява две различни хипотези на
административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в
това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, независимо чрез кой от алтернативно предвидените
методи.
Очевидно съставомерното деяние в случая се състои не в нещо друго, а в отказа на
водача да изпълни разпореждане на контролния орган да бъде извършена проверка с
техническо средство или в неизпълнение на предписанието на контролния орган за
медицинско изследване, т.е. не невъзможността да се установи употребата на наркотични
вещества или техни аналози от водача, като последица от едновременния му отказ да се
извърши, както проверка с техническо средство, така и медицинско изследване е основание
за прилагане на административно наказателна отговорност, а конкретния отказ да се
изпълни задължително разпореждане на контролния орган или дадено от него задължително
предписание.
Нарежданията на определените от Министъра на вътрешните работи органи по
контрол, относно изпълнението на ЗДвП, дадени в изпълнение на правомощиято им,
установени в чл.165 от ЗДвП, са задължителни за техните адресати. В този смисъл, според
разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП – Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лева водач, който
откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Това е
общата разпоредба, която възвежда в състав на административно нарушение всеки отказ да
бъде изпълнено нареждане на орган за контрол на движението. В този контекст правилото
на чл.174, ал.3 от ЗДвП е специална разпоредба относно отказ от изпълнение на нареждане
на орган по контрол на движението, при която изпълнителното деяние има за предмет
конкретно – отказ да се извърши проверка за употреба на алкохол, наркотици или друго
упойващо вещество с техническо средство или отказ да се изпълни предписание за
медицинско изследване.
С това се обосновава и извода, че ако водачът беше извършил една от двете
6
алтернативни хипотези на нормата – да бъде изпробван с техническо средство или да му
бъде извършено медицинско или и химико-токсикологично лабораторно изследване, то
тогава не би извършил съставомерно деяние. Затова като е заявил и двата отказа, в случая е
налице доказаност на вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение на чл.174, ал.3
от ЗДвР, поради което наказателното постановление като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Не са налице основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието
не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с деянията от този вид.
Деянието, което П. АТ. Т. е извършила на 12.12.2019г. безспорно съставлява
нарушение по смисъла на Закона за движение по пътищата и е основание за реализиране на
административно наказателната й отговорност, а издаденото наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, включително и в частта относно вида и размера на наложените
му административни наказания, като се има предвид, че срокът на наказанието „лишаване от
право да управлява МПС”, както и глобата са с фиксирани от законодателя размери и не
могат да бъдат намалявани предвид забраната на чл.27, ал.5 от ЗАНН, поради което следва
да бъде изцяло потвърдено.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0304-003265 / 17.12.2019г.,
издадено от П.И.К. на длъжност Началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което
на П. АТ. Т. с ЕГН **********, постоянен адрес: град Несебър, *******, на основание
чл.174, ал.3 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лв.
(две хиляди лева) и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 (двадесет и
четири) месеца, и на основание чл.6, ал.1, т.3 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г., издадена
от министъра на вътрешните работи, са й отнети 12 (дванадесет) контролни точки, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7