РЕШЕНИЕ
№73/20.2.2020г. 19.02.2020 г. гр. Ямбол
в името на народа
Ямболският районен съд, Наказателно отделение, V-ти състав, на двадесет и
трети януари две хиляди и двадесета година,в публично заседание, в състав:
Председател:
Георги Василев
Членове:1………………..
2………………..
Секретар:
Е. В.
Прокурор:
………………
като
разгледа докладваното от съдия Г.Василев
АНД №
1145/2019 г. по описа на ЯРС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „ВЕНИ 97“ ЕООД, гр.Ямбол, с
представители Н. Г. Н. и С. Н. Н., против Наказателно постановление/НП/№ 137/19.05.2019г.
на Директора на Басейнова Дирекция “Източнобеломорски район/БД“ИБР“/, с което
за нарушаване на чл.44, ал.1 от Закона за водите/ЗВ/, на основание чл.200, ал.1,
т.2 от ЗВ на дружеството е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в р-р на 2000 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата. Пледира в с.з. и в писмени бележки за отмяна на НП на процесуално
основание, като сочи допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и
НП, навежда доводи и по същество, че не е собственик на процесните съоръжения,
т.к. те се намират в имот, който не е собственост на жалбоподателя. Излагат се
съображения, че няма извършено административно нарушение по смисъла на § 41,
ал.1 от ПЗР на ЗИД на Закона за опазване на околната среда, имайки предвид, че
процесните водоизточници са съществували в имота към 1999 г., прави се искане
за заплащане на разноските по делото.
Вьззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител, но в
писмени бележки моли за потвърждаване на НП като законосъобразно и обосновано.
Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
При извършена проверка на 16.04.2019 г. от главни експерти на БД „ИБР“, ИРМ – Сливен – свидетелите А. Г.-М. и А.Г. –
на обект: производствена
площадка на „Вени 97“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Я., ул. „***, общ. Я., обл.
Я., представлявано от Н. Г. Н. и С. Н. Н., в гр.Я., кв.***, ул.*** се констатирало наличието на един брой изградено и оборудвано
водовземно съоръжение от подземнни води - тръбен кладенец (ТК), намиращо се при
географски координати: СШ ***, ИД ***. Устието на ТК е разположено в монолитна сграда -
мокро помещение с мивки. Видимата част на експлоатационната колона на ТК е от
РЕ тръба с диаметър 50 мм. и напорен тръбопровод РЕ с диаметър 50 мм. Нямало информация за дълбочината на тръбният кладенец.
Водовземането от подземни води се осъществявало
помпено, посредством центробежна помпа тип Grundfos с максимален дебит 3,6 л/с
и максимален напор 40,19 м. За измерването на отнетите и използвани водни маси
при водовземното съоръжение нямало
монтирано измервателно устройство. Подземните води от тръбния кладенец директно
се подавали във водопроводната мрежа на обект: производствена площадка на „Вени 97“ ЕООД, разположена
в промишлената зона на гр. Я. и се ползвала за битови и други цели.
За правото на водовземане от подземни води
посредством тръбен кладенец и съоръженията към него, разположен при географски
координати СШ ***, ИД *** към момента на проверката нямало
издадено разрешително по ЗВ и в БД „ИБР“ не е постъпвала преписка от „Вени 97“ АД за издаване
на такова.
При географски координати СШ ***, ИД *** е установен втори сондаж с устие на терена с диаметър
Ф 1,1/2 цола поцинкована тръба. Водовземането се осъществявало посредством ръчна помпа. За правото на водовземане и от тези подземни води нямало издадено разрешително по ЗВ и в БД „ИБР“ не е постъпвала преписка
от „Вени 97“ ЕООД за издаване на такова.
За извършеното нарушение е съставен
Констативен протокол № ***г., а по-късно и АУАН № ***., който
е връчен надлежно на представител на „ВЕНИ 97“ ЕООД, гр.Я..
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не е
постъпило писмено възражение срещу АУАН, издаден от св. А.Г. в присъствието на св. А. Г.-М..
На 19.08.2019 г. Директорът на БД “ИБР“ издал НП, с което наложил на
жалбоподателя на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000 лв., като в НП неправилно е посочена като
дата на издаване на този акт „19.05.2019 г.“.
Горната фактическа обстановка сьдьт приема за установена от събраните по
дело гласни и писмени доказателства. Сьдьт кредитира изцяло показанията на
свидетелите, т.к. са логични, последователни и безпротиворечиви, и кореспондират
с писмените доказателства по делото - АУАН, НП, известия за доставяне и покана
за съставяне на АУАН, КП № *** г., заповеди на Д-р БД“ИБР“, нотариални актове,
скици на поземлени имоти - приети и прочетени от съда на основание чл.283 от НПК.
По
искане на процесуалния представител на жалбоподателя съдът назначи
Геодезично-техническа експертиза/ГТЕ/, като в.л., след посещаване на
водоизточниците установило, че от
данните от геодезическото измерване и изготвените приложения към заключението, водовземните съоръжения, описани в АУАН № *** г. и НП № *** г. на Басейнова
дирекция за управление на водите „Източнобеломорски район“, гр. Пловдив,
попадат изцяло в ПИ с идентификатор № *** й
площ 6695 м2, собственост на „ЕЛСТРОЕЖИ - 95“ ООД. Във второто съоръжение, описано като сондаж с устие на
терена с диаметър 1
½“ тръба и
монтирана ръчна помпа, няма наличие на вода. Ръчната
помпа е повредена и не може да се осъществи водовземане чрез
нея, а състоянието й към момента на огледа показва, че същата не е използвана от
дълго време. Състоянието на помпата било отразено на снимките № 3 от Приложение № 2 към заключението. Към заключението е са изготвени
снимки и схеми на местоположението на водоизточниците.
Съдът кредитира заключението на
в.л. като обективно и точно, т.к. същото кореспондира с показанията на
инспекторите, нотариалните актове и приложените по делото и предявени по чл.284
от НПК на процесуалния представител на жалбоподателя и в.л. схеми, скици и
снимки на водоизточниците и тяхното разположение.
От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима и
подадена в срок. Разгледана по сьщество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
сьображения :
АУАН и НП са законосъобразно издадени,
съгласно разпоредбите на чл.42 и чл.57,ал.1 от ЗАНН. Административното
нарушение е формулирано точно от фактическа и правна страна, съобразно
приложения към преписката КП № *** г., получен, макар и по-късно от
представител на жалбоподателя, от който е видно къде е извършено нарушението. И
в АУАН, и в НП е посочено ясно кога, къде и какво нарушение е извършено/ползване
на вода без разрешително за водоползване/, а при съпоставка на АУАН и НП е
видно, че има допусната техническа грешка при изписване на дата на издаване на
НП, която е всъщност „19.08.2019 г.“, поради което съдът не споделя доводите на
жалбоподателя за неяснота и липса на връзка между АУАН и НП.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е
извършил от обективна и субективна страна посоченото в АУАН и НП
административно нарушение - не е имал разрешително за водоползване по чл.44,
ал.1 от ЗВ, а е ползвал подземни води. Ирелеватно е дали жалбоподателят е
собственик на имота, в който е ставало ползването на водата или само е
ползвател на този имот, след като е установено категорично от показанията на
свидетелите, че няма издадено разрешение за водовземане и има ползване на вода
от подземен източник. Визираното разрешително се издава не само на собственик
на имота, а и на ЮЛ, ЕТ и ФЛ, които го ползва/чл.50, ал.3, т.1 и чл.60, ал.6,
т.1 от ЗВ/. Разпоредбата на § 41, ал.1 от ПЗР на ЗИД на Закона за опазване на
околната среда/ЗООС/, имайки предвид, че водоизточниците евентуално са
съществували в имота към 1999 г., не изключват приложението на § 41, ал.6 ПЗР
на ЗИД на ЗООС:“ Разрешаването на
водовземане от вписани съоръжения по ал. 1 се извършва при условията и по реда
на Закона за водите.“. В случая се извършва вписване
на процесните източници на вода в съответния регистър, но тяхното
ползване/водовземане/ става след издаване на съответното разрешение за
водовземане, което ЮЛ не е имало към момента на извършване на проверката, а е
ползвало нелегитимно подземни води, с изключение на процесната помпа за вода,
която била неизползваема.
И контролният и наказващият органи правилно са посочили нарушената от
представителите на жалбоподателя разпоредба от ЗВ, но неправилно е определена административнонаказателната
разпоредба, по която е ангажирана отговорността на ЮЛ. Жалбоподателят е
санкциониран по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ за ползване на воден обект и съоръжение
без основание/чл.46, ал.1, т.1, б.“ж“ и ал.6 от ЗВ/, а е следвало да бъде
санкциониран по чл.200, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗВ, защото няма издадено
разрешително за водоползване и е ползвал вода без необходимото за това
основание/чл.44, ал.1 от ЗВ/, както изрично е отбелязано в АУАН и в НП. Нарушена
е разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН - не е наложено съответното
административно наказание на жалбоподателя за нарушението на разпоредбата на
чл.44, ал.1 от ЗВ. Съдът не може да отстрани допуснатото от наказващия орган
нарушение и да наложи наказание по чл. 200, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗВ, защото не
разполага с такива правомощия. В случая нарушителят е санкциониран неправилно
за административно нарушение, което не е посочено от юридическа страна да е
извършил, поради което НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено. В
тази насока, съдът приема за основателно искането на жалбоподателя за отмяна на
НП, но не по изложените в жалбата и писмените бележки доводи и отхвърля като
неоснователни фактическите и правни съображения на процесуалния представител на
наказващия орган, че НП като законосъобразно следва да бъде потвърдено, след
като жалбоподателят е наказан за нарушение, за което не е санкциониран с АУАН и
НП.
При този изход на делото разноски по делото на жалбоподателя се дължат в
размер на 300 лв. и следва да бъдат заплатени от наказващия орган - Басейнова
Дирекция “Източнобеломорски район“. Разноските по делото за изготвяне на ГТЕ в
размер на 568 лв. и 50 лв. за представяне на заключението по експертизата от
в.л. /общо в размер на 618 лв./ следва също да се възложат на БД “ИБР“ и
заплатени в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.
По тези сьображения ЯРС счита, че НП
следва да бьде отменено и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и чл.144 от АПК
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НП № 137/19.05.2019 г. на Директора на Басейнова Дирекция
“Източнобеломорски район“, с което на „ВЕНИ 97“ ЕООД, гр.Ямбол, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Я., ул. „***,
представлявано от Н. Г. Н. и С. Н. Н., за нарушаване на чл.44, ал.1 от ЗВ, на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000/две
хиляди/лв.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция “Източнобеломорски район“ да заплати на „ВЕНИ 97“
ЕООД, гр.Я. направените по делото разноски в размер на 300/триста/лв., както и
сумата от 618/шестстотин и осемнадесет/лв. в приход на бюджета на съдебната
власт, по сметката на ЯРС.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Ямбол в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Районен
сьдия: