МОТИВИ:
Срещу подсъдимия Г.И.С. е внесе
обвинителен акт от Окръжна прокуратура –Габрово
с повдигнато обвинение по чл.123 ал.1 от НК за това ,че на 11.01.2012г.
в Община Габрово, в работно помещение „Д-12” на „Експал
България”АД-Габрово, находящо се в кв.Чарково, като началник цех „Демилитаризация”, назначен с
допълнително споразумение № 208/27.12.2011г. към трудов договор №
354/29.08.2008г., причинил по непредпазливост смъртта на П.С.Ц. от гр.Трявна, поради немарливо изпълнение на занятие
представляващо източник на повишена опасност, като при ръководството на
дейността в цеха и осигуряване на условия за охрана и безопасност на труда на работещите в
участък „Д-12”, нарушил чл.11 ал.5 във вр. с ал.2 и
чл.2 ал.2 от Наредба № РД 07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане
на периодично обучение и инструктаж на работници и служители по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; чл.13 ал.1 във вр. чл.4 ал.3 т.5 и чл.16 ал.1 т.7 от Закона за здравословни
и безопасни условия на труд; Техонологична инструкция
за работа с боеприпаси пораждащи несигурност в процеса на демилитаризация инв.№2145/12.11. издадена в „Експал
България” Ад – Габрово; Наредба №13/30.12.2003г. за защита на работещите от рискове, свързани с
експозиция на химически агенти при работа; Раздел І т.2 и Раздел ІІ т.3
от Инструкция по техника на безопасност при демилитаризация на боеприпаси инв.№ 2189/04.2012 изготвена в „Експал
България” Ад – Габрово и длъжностна характеристика връчена му на 26.04.2010
година, като допуснал до работа П.С.Ц. без да й проведе инструктаж и да бъде
обучена на технологичните изисквания по демилитаризация на боеприпаси – разкомплектоване, разглобяване и изпразване на мини М2А1 и
разрешил утилизация
на мина К090 М2А1 в участък Д-12 на цеха в резултат на което възникнал взрив
довел до смъртта на Ц..
Със
същия обвинителен акт на С. е повдигнато обвинение по чл.134 ал.1 т.2 от НК за
това ,че на 11.01.2012г. в Община Габрово, в работно помещение „Д-12” на „Експал България”АД-Габрово,
находящо се в кв.Чарково, като началник цех
„Демилитаризация”, назначен с допълнително споразумение № 208/27.12.2011г. към
трудов договор № 354/29.08.2008г., причинил по непредпазливост средна телесна
повреда на Н.Н.И. ***, изразяващо се в трайно затрудняване на движението на
лява ръка , поради немарливо изпълнение на занятие представляващо източник на
повишена опасност, като при ръководството на дейността в цеха и осигуряване на
условия за охрана и безопасност на труда
на работещите в участък „Д-12”, нарушил чл.11 ал.5 във вр.
с ал.2 и чл.2 ал.2 от Наредба № РД 07-2/16.12.2009г. за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж на работници и служители по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; чл.13
ал.1 във вр. чл.4 ал.3 т.5 и чл.16 ал.1 т.7 от Закона
за здравословни и безопасни условия на труд; Наредба №13/30.12.2003г. за защита на работещите от
рискове, свързани с експозиция на химически агенти при работа; Техонологична инструкция за работа с боеприпаси пораждащи
несигурност в процеса на демилитаризация инв.№2145/12.11.
издадена в „Експал България” Ад – Габрово; Раздел І
т.2 и Раздел ІІ т.3 от Инструкция по техника на безопасност при демилитаризация
на боеприпаси инв.№ 2189/04.2012 изготвена в „Експал България” АД – Габрово и длъжностна характеристика
връчена му на 26.04.2010 година, като допуснал до работа Н.Н.И. и П.С.Ц. без да
бъдат обучени на технологичните изисквания по демилитаризация на боеприпаси – разкомплектоване, разглобяване и изпразване на мини М2А1 и
позволил демилитаризация на мина К090 М2А1 в участък Д-12 на цеха в резултат на
което възникнал взрив, довел до телесното увреждане на И..
Подсъдимият се явява лично и с
упълномощения от него защитник адв.Т. от ГАК. С.
заявява ,че е получил препис от обвинителния акт и разпореждането за предаване на съд и
разбира повдигнатото и обвинение. Дава подробни обяснения по повдигнатото му
обвинение , като счита ,че е изпълнил задълженията си като началник цех и не се
чувства виновен за смъртта на Пепа Ц. и причинената средна телесна повреда на Н.И..
Като частен обвинител в процеса е
конституирана С.А.П.- дъщеря на загиналата П.С.Ц.. Частният обвинител се явява
с неговия повереник – адв.С. от ГАК.
Прокурорът
поддържа повдигнатите обвинения на подсъдимия С.. Счита ,че същите са доказани
по несъмнен начин и предлага да му бъде наложено наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства и за двете деяние.
Частният обвинител лично и чрез
упълномощения от него повереник адв.С. от ГАК
поддържа обвинението и моли да бъде наложено справедливо наказание на подсъдимия.
Въз
основа на събраните по делото доказателства-показанията
на разпитаните свидетели Г.З. и И.В. – инспектори към Дирекция”Инспекция
по труда”-Габрово, Н.И., И.С., Х.С.-координатор по безопасна околна среда и сигурност
, Г.Р.Г.-главен технолог, М. Т. Х.- мениджър здраве и безопасност при работа, св.Н.Н.-служител по производствен контрол в дружеството, св.В.Ч. –бивш производствен мениджър демилитаризация на
дружеството до месец септември 2011г., В.К.-магазинер, полицейските служители И.П.
и Ц.С., както и възоснова на показанията на част от
тях, дадени в това им качество на досъдебното
производство, пред съдия и приобщени по реда на чл.281 НПК; заключенията по
назначените на досъдебното производство експертизи,
както и на икономическата експертиза назначена в съдебната фаза и от приложените на досъдебното
производство писмени доказателства и представените и приети в съдебно заседание
такива, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
При справка в търговския регистър
се установява ,че на 24.07.2008г. е вписано в търговския регистър дружество „Максам България”АД със седалище кв.Чарково на гр.Габрово. След
решение на общото събрание на дружеството, на 28.07.2011г. в търговският
регистър е вписана промяна в наименованието на дружеството от „МАКСАМ БЪЛГАРИЯ”
на „ЕКСПАЛ БЪЛГАРИЯ”АД. На 28.07.2011г., като представляващ дружеството е
вписан в търговския регистър Х.М.Г. Ортега.
Подсъдимият С. започнал работа
през 2008г., като работник в дружеството праводател
на „Експал България”АД-Габрово
и в последствие достигнал до ниво на началник цех в дружеството. Същият имал
завършено висше военно образование. Г.С. и съгласно допълнително споразумение №
208/27.12.2011г. към трудов договор № 354/29.08.2008г. , считано от
01.12.2011г. изпълнявал длъжността началник цех демилитаризация в „ЕКСПАЛ България”АД. Съгласно длъжностната характеристика за
заеманата от него длъжност/ стр.60, том.І от сл.дело/
същият следвало да изпълнява функции по ръководство дейността на цех”Демилитаризация”, като работодателят изрично му
възложил да „осъществява системно ръководство и контрол за прилагане на
безопасни методи на работа и създава благоприятни условия на труд на работните
места”, както и да ”организира правилно и редовно провеждане на инструктажа и
обучението по безопасност на труда”.В длъжностната характеристика работодателят
в раздел „отговорности на длъжността” изрично е възложил на подсъдимия да носи
лична отговорност за състоянието на безопасността и условията на труд при
демилитаризация в поверения му цех, както и да обучава и следи всеки работник през
време на работа да ползва предвидените предпазни средства .Подсъдимият С. по
силата на длъжностната си характеристика бил пряко подчинен на производствения
мениджър на дружеството и отчитал възложените му задачи на него и на
прокуриста.
Като ръководител участък
демилитаризация и боеприпаси , считано от 01.09.2009г. работел свидетелят И.С..
Същият освен, че осъществявал ръководни функции и пряко участвал в
производствения процес. Св.С. бил пряко подчинен на
подсъдимия в качеството му на н-к цех
„Демилитаризация”.
В цех демилитаризация по силата на допълнително споразумение
№51/29.04.2010г. към трудов договор №1/10.01.2009г. работела П.С.Ц.. Същата
заемала длъжността –зам.ръководител участък по
демилитаризация и боеприпаси. Ц. била пряко подчинена на подсъдимия и освен ,
че осъществявала ръководни функции пряко участвала в производствения процес.
В цех демилитаризация по силата
на допълнително споразумение № 157 от 21.12.2012г. към трудов договор
№6/28.01.2011г., като машинен оператор производство на експлозивни вещества
работел св.Н.Н.И.. Същият бил пряко подчинен на Пепа Ц.
и на Г.С..
По силата на сключен договор за извършване на
услуга / стр.183- от том.3 на сл.дело/ , EXPLOMO TECHNICAL SERVICES PTR LTD
в качеството и на изпълнител по договор за демилитаризация на боеприпаси с
Министерство на отбраната на Тайван е възложила на „Максам
България”АД, като подизпълнител демилитаризационни
услуги на общо 4200 метрични тона боеприпаси. Съгласно договора „Максам България „АД е поел задължение да избира
най-ефективния метод за демилитаризация, но при условие ,че избраният метод
взема под внимание националните и местни предписания за опазване на околната
среда и безопасността на работа, приложими в местоположението на демилитаризационното съоръжение.
За демилитаризация в „Експал България”АД-Габрово е обурудват участък Д-12 в района на предприятието в кв.Чарково на гр.Габрово. Участъкът
е оборудван с шлосерска маса, шлосерско тръбно менгеме и сандъци за разделно
събиране на демонтираните части от изделието.
На 10.01.2011г. подсъдимият
изготвил инструкция за работа за разопаковане и разглобяване и изпразване на
противопехотни мини М2А1/А4/ стр.28-30 от том І на сл.дело/.Видно
от разписаната инструкция същата е насочена към разглобяване на противопехотна
мина М1 А4, тъй като при описание на последователността на операциите не е
включено изрязването на фитил, какъвто според заключението на съдебно-техническата експертиза имала само версия А1 на
противопехотна мина М2.
На 11.04.2011г. е извършен анализ
на риска при разопаковане, разглобяване и изпразване на мина М2 А1А4 К090 от
подсъдимия, свидетелите М.Х. и Х.Д. и от загиналата Ц./ стр.51-57 от том І на сл.дело/. Видно от извършенния
анализ на риска, същият касае единствено боеприпаси Ко90 М2А4 въпреки
наименованието му.
През месец юни 2011г. е утвърдена
от прокуриста на „Максим България”АД-Х.Г. инструкция
по техника на безопасност при демилитаризация на боеприпаси с инв.№ 2119/2011г./ стр.99-100 от том ІІІ на сл.дело/. В точка 2 на раздел първи от същата е разписано ,
че за „изпълняване на всяка отделна операция се допускат работници, които добре
знаят правилата за водене на технологичните операции, необходимите предпазни
мерки и са инструктирани за извършването на дадената операция”.
През месец ноември 2011г.,
главният технолог на „ЕКСПАЛ БЪЛГАРИЯ”АД е утвърдил технологична инструкция за
работа с боеприпаси пораждащи несигурност в процеса на демилитаризация с инв.№2145за 2011г./ стр.95 от томІ на сл.дело/.
В инструкцията изрично е разписано ,че при попадане в процес на демилитаризация
на боеприпаси и пиротехнически изделия, които пораждат несигурно условие при
манипулиране се действа при следния ред: ” Спри незабавно работа; уведоми
прекия си началник и мениджър БЗР; изчакай указания. Ръководител участък или
Мениджър БЗР поставят етикет, който показва несигурното условие и се
разпореждат боеприпаса или пиротехническото изделие да бъде отделно от
останалите , прибрано в склад и да бъде уведомен Н-к
цех, Зам.н-к цех, ИЕ, Гл.технолог
и Координатор БЗР за вземане на решение за по нататъшна обработка.”
На 09.01.2012г. Г.С. е разработил
допълнение към горната инструкция / стр.50 от том І на сл.дело/
включващо разглобяването и на
противопехотни мини М2 А1.Допълнението е разработено и проверено от Г.С..
В „Експал
България”АД била създадена следната организация на работа
по демилитаризация на боеприпаси.. След получаването на доставка с боеприпаси ,
същите пристигали с транспортни документи, пакинг
листи и митнически документи и се засклаждали от св.К. в централен склад без да се водят задбалансово,
тъй като били чужди активи. В пакинг листите се вписвал вида и броя на боеприпасите. При
отварянето на контейнерите от нарочна комисия назначена от изп.директор
се извършвала сверка, дали в палетите се намират описаните в пакинг листите боеприпаси. Проверката се извършвала
документално, като боеприпасите не се вадели от палетите.При
констатиране на несъответствие между документите и наличните боеприпаси се
съставял протокол за несъответствие. Всеки ден Г.С. в качеството му на н-к цех „Демилитаризация” и материално отговорно лице на
междинен склад Д10, заявявал при К. нужните за деня боеприпаси. Тя описвала
исканото количество в лимитни карти, като така го сваляла от отчетност и след
това мотокаристи складирали изписаното количество в междинен
склад Д10. Св.К. имала задължение да попълва и
тетрадка, в която служба КОС към МВР
изисквала вписване на получените и
изписани боеприпаси. От междинния склад по разпореждане на началник цеха, боеприпасите били доставяни до съответните работни
помещения. След приключване на смяната, необработените детайли отново се
връщали в междинния склад. Обработените такива се разделяли по в различни
палети, като се отделяли взривателите и се изписвали за унищожаване.
От месец ноември 2011г. П.С. и Н.И. утилизирали
противопехотни мини К090 М2А1/А4 по разработената методика от началник цеха Г.С..
Всеки ден, преди за започнат работа, И.С. им провеждал инструктаж, като им
показвал механизма на разглобяване на мините. Ежедневно, по няколко пъти край
работните места на С. и И. преминавал подсъдимия,
който също ги инструктирал и контролирал как осъществяват трудовите си функции.
Двамата работници си разпределяли работата по утилизация,
като С. развивала капсулдетонатора , вадела сърцето на мината, а И. развивал
взривателя и после двамата почиствали тялото от полепналия тротил вътре. След
това поставяли частите от мината в сандъци,
с които същите били откарвани за допълнително унищожаване съобразно вида на
материала / взривател, капак и т.н./. Взривателите изнасяли в едно коридорче в
предверието на помещението в което работели и от там ги извозвали ежеседмично за унищожаване. В началото на
2012г., в един от палетите с мини, които били доставяни в цех „Демилитаризация”
от склада на „Експал България”АД,
С. и св.И. открили наличието освен на противопехотни
мини и на сандъци с противотанкови мини.
Двамата работници отделили сандъците с противотанкови мини, защото те се
работели в друг цех. На 06.01.2012г./петък/ С. и св.Н.И.
били втора смяна и П.С. при утилизацията на противопехотна
мина установила наличието на кабел, какъвто досегашните боеприпаси нямали. Тя
поставила отново капака, тъй като устройството не и било познато и извикала
ръководителя на смяната- св.И.С.. Той показал как
трябва да се разглоби тази мина и предупредил работниците ,че трябва да
внимават с шплента, който бил поставен на взривателя,
за да не се извади по време на транспорта до цех Д18. Св.С.
познавал устройството на противопехотна мина с модификация А1, тъй като три
години по-рано в производството отново
се появила тази модификация и той лично утилизирал,
наличните тогава 40-50 бройки от нея. Св.И.С. разпоредил на П.С. и на св.Н.И.
да не работят мините от новия вид, докато се разбере с началник цеха С. какво
да предприемат. С. извикал С. в цеха и му показал
новия вид мина, като го уведомил ,че е разпоредил да се спре работа по
него. Г.С. не уведомил никой от вишестоящите ръководители на дружеството гл.технолог, координатор БЗР или изпълнителен директор за появилия се нов вид боеприпас. В дружеството
нямало разработена оперативна програма за разглобяване на противопехотни мини с
модификация М2А1.Такава имало само за модификация М2А4 въпреки ,че същата
/описана по-горе в наименованието си включвала и двете модификации/. На
09.01.2012г. подсъдимият С. разработил допълнение към оперативната практика за утилизация на К090 М2А4,
като включил и утилизацията на М2А1.За изготвената
оперативна практика не били уведомен никой в дружеството. Подсъдимият не
предприел мерки да бъдат изнесени от работното помещение -Д-12 палетите с намиращите се в тях
противопехотни мини от новата модификация, и не провел технически инструктаж и
инструктаж по безопасност на труда на работниците при работа с новата
модификация. Подсъдимият С. разрешил на П.С. и Н.И. да утилизират
противопехотните мини с модификация М2А1, наред със старата модификация М2А1 и
същите на девети, десети и единадесети януари 2012г. продължили да правят това,
въпреки ,че не били надлежно обучени за работа с новата модификация мини. С.
била работник с много опит и знания, съзнавала ,че утилизацията
на К090 М2А1 крие опасности и поради това не позволявала на Н.И. да работи тази
модификация. Работата разпределила така ,че тя поставяла всяка поредна
противопехотна мина в менгемето, махала капака и тогава се виждало според вида
на корпуса дали мината е с модификация А1 или А4. Когато се установяло ,че
мината е с модификация А1, П.С. продължавала утилизацията,
като прерязвала кончето от шплента и отделяла
взривателите в отделен палет . Палета с взривателите от модификация на противопехотна мина А1 бил
на видимо място до входа на работното помещение. Корпусите на противопехотните
мини с модификация А1 били поставени на работния плот на пострадалата. При посещението
си в работното помещение на девети и десети януари, подсъдимият видял ,че е
извършена утилизация на противопехотни мини с модификация А1
ежедневно и разбрал ,че са работени на ден по 10-12 мини от този вид.
На 11.01.2012г. П.С. и св.Н.И. били първа смяна в цех „Демилитаризация”. Започнали
работа в 5.45 часа. Преди работа, ръководителят на смяната св.И.С.
им провел устен инструктаж по безопасност на труда. Около 8.20 часа П.С.
започнала утилизацията на поредната противопехотна
мина К090. Избивайки капачката установила ,че същата е от модификация А1,
срязала шнура, но не достатъчно и когато пристегнала в менгемето мината, за да
отвие едната част от другата, шнурчето било
притиснато в менгемето и последвал взрив. В този момент св.Н.И.
бил с гръб и на около метър и половина от С.. Ушите му заглъхнали и той отхвръкнал.
Обърнал се и видял П.С. легнала на ляв хълбок, тялото и конвулсивно потрепвало.
Минути след взрива в цеха влязъл
подсъдимия, който се опитал да окаже първа помощ на пострадалите, но само
установил смъртта на П.С.. Веднага се обадил на тел.112. На място пристигнали
свидетелите Х.Г. и Х.С.. Пристигнали и св.Ц.С. –
полицейски инспектор при КОС в ОД на МВР -Габрово, който запазил
местопроизшествие. Била извикана вещите лица Ч. и Т. – експерти от СДОТО към МВР-София, които извършили собствен оглед на мястото и
изготвили фотоалбум, който по-късно приложили към изготвената от тях експертиза.
На следващия ден след инцидента,
подсъдимият разговарял със св.Г.Г.- главен технолог
на „Експал България”АД и го
уведомил на 06.01.2012г. се появила версия А1 на противопехотна мина К090
М2 и за това на 09.01.2012г. разработил
допълнение към съществуващата технология за М2А4. С. обяснил ,че е обучил
работниците да работят с новата модификация на боеприпаса К090 и на девети и
десети януари те били утилизирали по десетина броя от
версия А1.
В 14.00 часа на 11.01.2012г. е
извършен оглед на местопроизшествието, за което е изготвен надлежен протокол и
албум към него/ стр.12-27 от том ІІІ на сл.дело/. Видно
от извършения оглед, веднага след входа за участък Д12 на цех „Демилитаризация”
са открити два палета с по 48бр. сандъци, чемберовани
и с бели етикети с надпис К090 М2А1 /А4. Вътре в помещението в което са
работили пострадалите, отново са открити два палета с по 48 броя сандъци, също чемберовани и с бял етикет с надпис К090 М2А1/А4До тях се
намирали отворени сандъци съдържащи елементи с кръгла форма. В същото помещение
от дясната страна са открити разопаковани палети, съдържащи 43 броя сандъци с
бели етикети К090 М2А1/А4.
Веднага след злополуката на мястото пристигнали и свидетелите Г.З. и И.В.-
служители на Дирекция „Инспекция по труда”.Двамата установили ,че към момента
на взрива загиналата П.С. утилизирала противопехотна
мина М2А1.На свидетелите не им била представена инструкция за работа с К090 М2
А1, а само документи / чертежи и спецификация/ на английски език. Свидетелите
констатирали ,че в работното помещение се намират корпуси на мини с надпис М2А1.
Сандъчета с такива корпуси имало на работните места на П.С. и Н.И.. Свидетелите
Г.З. и И.В. в качеството им на старши инспектори в Дирекция „Инспекция по труда- Габрово”
съставили протокол за извършената от тях проверка с изх.№
ІІ-07-06/17.01.2012г./стр.23-24 от том І на сл.дело/.Този
протокол е обжалван пред ИА”Главна инспекция по
труда”-София от „ЕКСПАЛ БЪЛГАРИЯ „АД-Габрово, като
жалбата им не е уважена.
Още на 11.01.2012г. изпълнителния
директор на „Експал България”АД
е издал заповед № 9-1 , с която е прекратил дейността по разопаковане , разглобаване и изпразване на противопехотна мина М2А1/А4 и
е възложил на работна група да предложи метод демилитаризация чрез унищожение
на останалото количество мини. След тази заповед и до момента не е възстановена
работата по описаните в нея противопехотни мини.
На досъдебното
производство е изготвена комплексна ,техническа експертиза/стр.54-61 от том ІІІ
на сл.дело/ и допълнителна такава / стр.20-23 от том
ІІ на сл.дело/ от вещите лица С.Ч.- завършил
технически университет и множество курсове за разследване на взривявания, Р.Т.-
завършил технически университет и курсове за взривни вещества и боеприпаси и С.А.-
завършила органична и физична химия и курсове за взривни вещества и боеприпаси.
И тримата са експерти от СДОТО-МВР. Вещите лица анализирайки доказателствата по
делото и на база компетентността си са дали заключение че причината за
възникналия взрив, довел до смъртта на П.С. е демилитаризацията на различна и
неизвестна за експертите модификация на противопехотна мина, С. при опит да
отвие взривателя на мината с тръбен ключ,
е завъртял взривателя по часовниковата стрелка, като по тази начин е
завъртян и предпазния щифт. Поради това ,че връвта на щифта е захваната
неподвижно между тялото на мината и челюстта на менгемето, след завъртането,
връвта се е опънала и в един момент е издърпала щифта, което е освободило
ударника на взривателя и мината се е задействала. В допълнителната експертиза,
вещите лица са дали заключение ,че П.С., утилизирайки
противопехотна мина М2А1 не е допуснала отклонения в етапите на работа в
допълнението към инструкцията за утилизация на
М2А4. Вещите лица поддържат дадените от
тях заключения, същите не са оспорени от страните в процеса и съдът ги цени
като задълбочени и мотивирани.
На досъдебното
производство е назначена и изготвена съдебно/техническа/
експертиза по безопасни и здравословни условия на труд/ стр.85-92 от том ІІІ на
сл.дело/.Вещите лица : инж.Д.Б.-
завършил МЕИ-Варна и Русенски технически университет и доц.д-р Е.Г.-завършил
военно училище, профил инженерни боеприпаси, сапьор и доцент по взривни работи
са дали заключение ,че в периода
05.01.2012г.-11.01.2012г. не е упражнен контрол за това какви боеприпаси са утилизирани в участък Д-12 на цех „Демилитаризация” на „Експал България”АД. Установили са
,че не е упражнен контрол върху работните карти в края на деня, за това какъв
вид и колко бройки от всеки вид боеприпас е утилизиран
от съответната смяна. Не е докладвано по установения ред на ръководителя на
предприятието за наличието на нов вид боеприпас и не е разпоредено и не са
предприети незабавни действия по извеждане на новата версия на противопехотна
мина М2 А1 от участъка. Вещите лица са посочили ,че не са разработени нови
инструкции за работа с установения нов вид боеприпас и не са проведени
съответните инструктажи. Б. и Г. са констатирали ,че загиналата П.С. не преминала
изискващия се инструктаж с което е нарушен чл.16 ал.1 т.7 от ЗЗБУТ. Всички тези
нарушения на безопасните и здравословни условия на труд според експертите са
довели до трудовата злополука. Според експертите длъжностните лица които са
нарушили задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд са подсъдимия и свидетелите И.С. и М.Х.. На досъдебното
производство е изготвена допълнителна експертиза от вещите лица Б. и Г. /
стр.127-135 от том ІІ на сл.дело/.Според експертите
ако св.И.С. и подсъдимия С. са били изпълнили
задълженията си да изведат новата версия на мина М2А1 от участък Д-12 не би
настъпила злополука.На досъдебното
производство е изготвено и допълнителна експертиза на трудовото
законодателство, охраната и безопасността на труда от вещите лица инж.Д.Б. и доц.д-р Е.Г./
стр.127- от том І от сл.дело/.От
заключението се установява ,че при извършване на трудовите операции от двамата
пострадали, които по своята същност са свързани с голям риск за живота и
здравето им е следвало да се вземат допълнителни мерки свързани с осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд. Вещите лица са конкретизирали тези
мерки при отговор на въпрос 6 от експертизата. Мерките представляват една съвършено
нова и различна технология по демилитаризация на противопехотни мини от тази по
която са работили св.И. и пострадалата С..В съдебно заседание
експертите Б. и Г. поддържат заключенията си, които не се оспорват и от страните по делото. Е.Г.
дава подробни обяснения за това как е следвало да се промени технологията на
работа в цех.”Демилитаризация” при утилизация на противопехотни
мини , за да се запази живота и здравето на хората. На въпроси на страните
експертите дават категорично заключение ,че при започнала утилизация
на боеприпас, следва същата да бъде завършена и
или ако това не бъде сторено, мината да бъде изнесена на безопасно
място. Съдът цени, както първоначалното, така и допълнителните заключение на
вещите лица Б. и Г., като компетентни, задълбочени и мотивирани досежно въпросите касаещи охраната и безопасността на
труда. В заключенията са направени и редица правни изводи, които съдът счита
,че са в неговите правомощия и не ги обсъжда в мотивите си.
На досъдебното
производство е изготвена съдебномедицинска експертиза на труп № СМ-4/2012г. от
вещото лице д-р Я.К.. От заключението се установява ,че причината за смъртта на
П.С. е тежка и несъвместима с живота съчетана травма на главата и тялото с
контузия на мозъка и остра кръвозагуба .Уврежданията
са причинени при въздействие на силна експлозия и проектили
от взривно устройство, прямо предната повърхност на тялото и лявата ръка,
концентрирани предимно в областта на лицето, коремната и тазова област.
Изготвена е от същия експерт и
съдебномедицинска експертиза на пострадалия Н.Н.И.. От заключението се
установява ,че в резултат на възникналата експлозия в „Експал
България”АД Н.Н.И. е получил следните увреждания:
огнестрелно нараняване на лявата ръка-три рани в
областта на палеца и на дланта, със счупване на І-ва метакарпална кост и
счупване на лъчева кост –столоиден израстък,
множество ранички по кожата и меките тъкани с чужди тела в тях. Заключението на
експерта е ,че причинените увреждания на ръката са довели до трайно затруднение
на движението на лявата ръка за срок на обездвижване за 40 дни и срок на
нетрудоспособност около 3 месеца
След изслушване на всички
свидетели и вещи лица по делото подсъдимият Г.С. дава подробни обяснения по
повдигнатите му обвинения. В тях той признава ,че на 06.01.2011г. в петък
останал след работно време и към 17.00 часа бил информиран от П.С., че се е
появил нов вид мина. Тръгнал към работното помещение и срещнал по пътя си св.И.С., който му казал ,че е разглобил новия вид мина. Подсъдимият
твърди ,че се разпоредил да не се работят останалите мини от вида М2А1 и да
бъдат изнесени в коридора. Твърди също ,че предупредил работниците, че ако се
появи мина от новия вид, трябва да я затворят и да я приберат в палето. Г.С. твърди
,че на 09.01. уведомил главния технолог ,че трябва да се направи допълнение към
инструкцията за работа и ,че трябва да се събере групата за анализ на риска,
както и ,че на същата дата се разпоредил на св.К. да
достави нов контейнер с мини с цел да няма объркване и работниците да работят
само противопехотни мини от модификацията М2А4. Подсъдимият твърди ,че на 9-ти
и 10-ти, посещавал работните места на св.И. и на
загиналата С. и не констатирал на същите
да се работи противопехотна мина М2А1. При проверка в края на двата дни, на работните карти, също не установил да се
работи новата модификация.
Защитната теза на подсъдимия,
доколкото такава се съдържа в обясненията му
се опровергава от показанията на всички разпитани свидетели по делото
,преценени по отделно и в тяхната
съвкупност , заключенията на приетите по делото експертизи и писмените
доказателства .
Първо: Относно твърдението на
подсъдимия, че е забранил на св.И. и загиналата С. да
работят противопехотни мини от модификацията М2А1, съдът счита ,че от
показанията на свидетелите И. и С. не е възможно да се установи дали
подсъдимият е отправил устна забрана към тях да работят новата модификация.Безспорно е установено по делото ,че писмена
заповед в тази насока не е издавана от подсъдимия. В показанията си пред съда,
в свободен разказ, св.И. твърди, че когато П.С.
открила ,че се е появил нов вид боеприпас, тя докладвала на св.И.С. и той след като им показал как се разглобява
новата модификация –А1 на противопехотна мина М2 им наредил да не работят този
вид мини. Тук свидетелят обяснява как загиналата, въпреки забраната на С., всеки
ден разглобявала по 12 броя от новата модификация и правела това когато нямало
началници. И. не знае дали И.С. е докладвал за това на Г.С.. Този свидетел
твърди също ,че разбрал от колеги, пет месеца след инцидента ,че пред тях Г.С., в битовката
на цеха,наредил на С., да не работи новата
модификация мини. Свидетелят бил забелязал също, че когато С. работела новата
модификация мини, тя не режела до края кончето на шплента
и вероятно това според него довело до експлозията. От показанията на този
свидетел личи явна тенденциозност и преднамереност, личи стремеж да защити
подсъдимия и ръководството на дружеството в което работи, като посочи за
единствен виновник за възникналия инцидент починалата П.С.. В показанията си И.
сочи ,че С. рано сутрин работела новата версия, докато няма началници и имало
по-малко работници. На въпрос на прокурора обаче, същият обясни ,че през
участъка им е забранено да преминават други работници и освен това преди
работа/ дори и първа смяна/ винаги ги инструктира И.С., т.е
има началник.Очевидно е ,че няма как и от кого С. да
се крие при утилизацията на боеприпаси. Свидетелят
дори намира за нужно да обясни ,че С. шиела обувки извън работно време и в деня
на инцидента , сутринта рано ги предала и от там достига до извода ,че вероятно
е шила до късно предишната вечер. Тези твърдения се опровергават категорично от
показанията на дъщерята на пострадалата- С.П.. По изложените съображения съдът
не кредитира с доверие показанията на св.Н.И. .Счита
,че причина за тяхната тенденциозност е и факта ,че същият продължава да работи
в „Експал България”АД,
макар и на друга длъжност и трудовата му зависимост определя съдържанието на
свидетелските му показания.
Свидетелят И.С. от друга страна
твърди ,че след като уведомил подсъдимия за появилата се нова модификация на
противопехотна мина, Г.С. пред него, П.С. и Н.И. забранил да се работят мините
от вида М2А1 до разработване на нова оперативна практика. Тези твърдения на св.С. не се потвърждават от останалите събрани по делото
доказателства, не се потвърждават и от показанията на св.Н.И.,
който няколко пъти заявява пред съда ,че такова предупреждение имало от страна
на С., но той не е присъствал. В хода на показанията си, св.С.
отрече пред него подсъдимият да е разпореждал да се спре работа с новата
модификация мини и заяви ,че е разбрал за това от покойната С. и от св.И.. Прави впечатление ,че в показанията си на досъдебното производство, приобщени по дело по реда на 281
ал.1 от НПК, свидетелят С. не съобщава за това, подсъдимият да е забранявал да
се работят противопехотни мини от новата модификация. Съдът счита ,че и този
свидетел както и св.Н.И., в показанията си досежно действията осъществени от подсъдимия С., след
уведомяването му за появата на нов и непознат боеприпас, личи стремеж да
защитят и оневинят същия и така да подкрепят неговата защитна теза.
От друга страна, защитната теза
се опровергава и от свидетелските
показания и заключенията на техническите експертизи, от които се установява ,че боеприпасите К090 М2А1 К090 М2А4 не се различават по външен вид,
следователно не е възможно работниците да ги различат и да изнесат от работното
помещение, тези от новата модификация. Подсъдимият като специалист в областта
на боеприпасите е знаел ,че св.И. и загиналата С.
няма как да изпълнят разпореждане за разделяне на боеприпасите и съдът приема
,че такова изобщо не е издавано. Освен това, от свидетелските показания се
установи ,че боеприпасите могат да бъдат транспортирани само от мотокаристите и това може да стане по изрично разпореждане на
подсъдимия. По делото няма доказателства такова разпореждане да е давано от
подсъдимия и изпълнявано от работници от „ЕКСПАЛ БЪЛГАРИЯ”АД. Дори свидетелят Н.И.
твърди ,че не е чувал за разпореждане да бъдат изтеглени противопехотните мини
от новия вид. Единствено И.С. бил казал тези мини да се оставят „на страна” и
да не се работят. Видно и от огледния протокол, пред
входа на работното помещение се е намирал палет с противопехотни мини, но той е
бил чемберова/ т.е не е
разопакован/ и следователно не е възможно да е бил този в който са открити
противопехотните мини от новата модификация. В работното помещение обаче на С.
и И. е имало един разопакован палет и един чемберован, следователно работниците са утилизирали
боеприпаси от разопакования палет в който са открити противопехотните мини от
М2А1.
На второ място подсъдимият твърди
,че не е забелязал ,че на 9.01. и 10.01.2012г. са работени в участък Д-12 на
цех „Демилитаризация” противопехотни мини М2А1. Видно от протокола за оглед, детайлите
на същите – детонатори и корпуси са били поставени на видно място в работното помещение и
квалификацията на подсъдимия изключва възможността да не бъдат разпознати от
него или да не бъдат забелязани.
На трето място, защитникът на
подсъдимия развива тезата ,че Г.С. е направил всичко зависещо от него, като е забранил на св.И.
и пострадалата С. да работят боеприпаси от новата модификация. Г.С. е с
дългогодишен стаж в дружеството и висока квалификация и същият е бил наясно с
опасността която представлява за живота и здравето на работниците утилизация на боеприпаси, за които няма разработена
оперативна практика и не е извършен необходимия инструктаж . Знаел е за
утвърдената Технологична инструкция за
работа с боеприпаси пораждащи несигурност в процеса на демилитаризация с инв.№2145за 2011г./ стр.95 от томІ на сл.дело/,
според която при попадане в процес на демилитаризация на боеприпаси и
пиротехнически изделия, които пораждат несигурно условие при манипулиране се
действа при следния ред: спира се
незабавно работа; уведомява се прекия
началник и мениджър БЗР и се
изчакат указания. Ръководител участък или Мениджър БЗР поставят етикет,
който показва несигурното условие и се разпореждат боеприпаса или
пиротехническото изделие да бъде отделно от останалите , прибрано в склад и да
бъде уведомен Н-к цех, Зам.н-к
цех, ИЕ,Гл.технолог и Координатор БЗР за вземане на
решение за по нататъшна обработка.Безспорно се
установява по делото ,че С. не е
предприел никое от описаните по-горе действия.
В съдебно заседание св.Г.Г.-
главен технолог на „Експал България”АД
твърди ,че веднага след като подсъдимият разбрал ,че има нова модификация на
боеприпас го уведомил за това, разпоредил да се спре работа с него и започнал да разработва допълнение към
оперативната програма. по делото бяха приобщени показанията на св.Г. от досъдебното производство
и същият не успя да обясни защо при този разпит е съобщил ,че подсъдимият го е
уведомил след експлозията за новия вид боеприпас и за това ,че на девети и
десети януари са утилизирани по десетина броя от
него. Съдът счита ,че показанията на св.Г. дадени в
съдебно заседание са очевидно тенденциозно насочени към това да оневини
подсъдимия и кредитира логичните и достоверни показания на същия дадени на досъдебното производство, които кореспондират и с
останалите доказателства по делото.
Съдът не кредитира с доверие
показанията на св.М.Х.- мениджър БРЗ демилитаризация
дадени на досъдебното производство и приобщени по съответния
ред .Същите не кореспондират с показанията на нито един от разпитаните
свидетели и макар св.Х. да ги потвърди в съдебно
заседание , съдът приема ,че същите са очевидно тенденциозни и целят да се
създаде впечатление ,че св.Х. и всички други служители
от дружеството, които са отговаряли за безопасните и здравословни условия на
труд ,своевременно са си изпълнили трудовите задължения.
Пред съда беше изслушан като
свидетел изпълнителния директор на „Експал България
„АД- Х.Г.. Същият в качеството си на ръководител на дружеството, изразява
мнение ,че взрива предмет на настоящото дело е възникнал в резултат на човешка
грешка, тъй като загиналата С. по собствено желание е утилизирала
противопехотна мина М2А1, без това да и е разрешено от прекия ръководител. В
показанията си свидетелят казва буквално следното: ”Грешката на пострадалата
жена беше една манипулационна грешка, пострадалата е активирала като
доброволец, в смисъл по свое желание системата на демилитаризация на
взривателя, без да иска предполагам.”. Според свидетеля никой друг от
служителите в дружеството/ освен П.С./ не е виновен за възникналия инцидент и
не е наказван. Показанията на този свидетел са силно смущаващи от към съдържани
и объркани. От тях не е възможно да се установи дали свидетелят изобщо не
познава производствения процес и работата в дружеството или прикрива нещо от
съда. Отговорите му съдържат общи фрази и изрази, които нямат конкретно
съдържание. Свидетелят не знае дали се дължат и дали са изплащани обезщетения
на пострадалия И. и на наследниците на П.С.. Същият заяви ,че проверка на
инцидента е извършена и от испанската фирма -собственик на „Експал
България”АД и ,че тя също е установила човешка
грешка. По делото беше изискан резултата от тази проверка и свидетелят с
надлежно писмо уведоми съда ,че резултата му бил съобщен устно.
По преценка на съда, за
разкриване на обективната истина, като свидетел беше допусната и разпитана и св.К.- магазинер в централния склад на „Експал
България”АД. Същата даде подробни показания за реда
по който се получават, изписват и унищожават боеприпасите в дружеството. Свидетелката
не можа да даде разумно обяснение защо в лимитна карта / изискана от съда по
делото / е отбелязано ,че на 09.01.2012г. на подсъдимия Г.С. е изписала
боеприпас М2 А4, а в тетрадката попълнена от нея за нуждите на служба КОС при
ОД МВР-Габрово е вписала ,че вината е М2А1, но
потвърди ,че на етикета на кашона е била изписана абревиатурата М2А1 и поради
това тя я е вписала така в тетрадката. Този факт, както и факта ,че върху контейнерите и върху
палетите с боеприпаси е било отбелязано ,че получените противопехотни мини са с
додик К090 и от модификация М2А4/А1 говори ,че още
при доставката на същите ръководството на дружеството е знаело ,че в
контейнерите може да се съдържат противопехотни мини от двете модификации- А1 и
А2 и ,че много преди трагичния инцидент изпълнителният директор, главният
технолог и специалистите по безопасност на труда е следвало да вземат мерки и
да разработят инструкция за работа с двете модификации, както и да анализират
риска. Всичко изложено до тук, обяснява защитната позиция на подсъдимия,
подкрепена от показанията на изпълнителния директор на дружеството ,че
експлозията предмет на настоящото дело е в резултат на човешка грешка.
С оглед показанията на св.К. по делото, по
искане на обвинението бе допусната съдебно икономическа експертиза. Заключението
на същата, изготвено от вещото лице Д.П./ стр.175-181 от делото/ е задълбочено
и мотивирано и съдът го цени като такова. От заключението се установява ,че св.К. е в периода 01.12.2011г.-11.01.2012г. е изписала на три пъти мини М2А4, като последно
това е станало на 09.01.2012г. и боеприпасите са предадени в цех
„Демилитаризация” на подсъдимия С.. Вещото лице е констатирало ,че в
документите не е отбелязано боеприпаси да са връщани в склада на К. от
цех.”Демилитаризация”. Заключението на експертизата подкрепя изложените по-горе
изводи на съда.
При така установената фактическа
обстановка настоящият съдебен състав намира ,че по делото се доказа по
безспорен и положителен начин ,че подсъдимият С., както от обективна така и от
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.123 ал.1 от НК и
по чл.134 ал.1 т.2 от НК. Същият в качеството си на началник цех
„Демилитаризация” в „ЕКСПАЛ БЪЛГАРИЯ”АД допуснал св.И.
и загиналата П.С. да утилизират боеприпаси/
противопехотна мина К090 от модификация М2А1 без да бъдат обучени по
технологичните изисквания за демилитаризация за тези боеприпаси , а за П.С. и
без да и бъде проведен инструктаж за безопасни и здравословни условия на труд.
Така същият поради немарливо изпълнение на служебните си задължения, причинил
по непредпазливост смъртта на П.С. и средна телесна повреда на Н.И..
Немарливото изпълнение на служебните задължения на подсъдимия С. се изразява на
първо място в нарушение на задълженията му като началник цех „Демилитаризация”,
вменени му в длъжностна характеристика връчена му на 26.04.2010г., съгласно
която следва да осъществява системно ръководство и контрол за прилагане на
безопасни методи на работа и създава благоприятни условия на труд на работните
места, както и да организира правилно и редовно провеждане на инструктажа и
обучението по безопасност на труда. В длъжностната характеристика работодателят
в раздел „отговорности на длъжността” изрично е възложил на подсъдимия да носи
лична отговорност за състоянието на безопасността и условията на труд при
демилитаризация в поверения му цех,
както и да обучава и следи всеки работник през време на работа да ползва
предвидените предпазни средства .
Тази длъжностна характеристика
инкорпорира в себе си задълженията възложени по силата на нормативни актове на
изпълнителния директор на „Експал България”АД
, който от своя страна е възложил тези задължения на подсъдимия.
Така с действията си, подсъдимият
Г.С. е нарушил както следва:
Наредба РД-07-2/16.12.2009г. за
условията и реда за провеждане на периодични обучения и инструктаж на работници
и служители по правилата за осигуряване на ЗБУТ, като след като му е възложил
работодателя да провежда обучение и инструктаж
и да документира такъв не е извършил инструктаж по безопасни и
здравословни условия на труд на П.С. и така е нарушил чл.11 ал.5 във вр. С ал.2 и чл.2 ал.2 от горната наредба. Неглижирайки това изключително важно задължение, възложено
му от работодателя с длъжностната характеристика, подсъдимият С. е допуснал П.С.
да осъществява трудови функции с висока степен на опасност за здравето и, без
да бъде обучена да спазва изискващите се за тази функция безопасни и здравословни
условия на труд и това е довело до възникването на взрив и настъпване на
вредоносния резултат.
Подсъдимият , знаейки ,че П.С. не
е не е обучена и инструктирана по надлежния ред да работи с противопехотни мини
М2А1, в нарушение на задълженията му възложени от работодателя с длъжностната
характеристика е допуснал, същата да осъществява трудовите си функции на
работно място, на което съществува сериозна и специфична опасност за нейното
здраве и живот и за това на други лица и така е нарушил чл.16 ал.1 т.7 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд. С. съзнавайки ,че
противопехотните мини с които е работила С., създават рискове за нейното здраве
и това на околните е допуснал тя да работи модификацията М2А1 не само без
разработена оперативна практика за нея , но и без да се осигурят технологии за
ефективно предпазване на работещите в участъка и така е нарушил и чл.13 ал.1
във вр. С чл.4 ал.3 т.5 от горния закон. Това ,че утилизацията на боеприпаси в цех „Демилитаризация” не е
приведено в съответствие с изискванията на техническия прогрес, както изисква
закона е констатирано от заключението на техническата експертиза по безопасност
на труда изготвена от вещите лица Г. и Б.. В нея те сочат редица мерки които е
следвало да вземе подсъдимия , за да намали опасността за здравето и живота
както на загиналата С., така и на пострадалия свидетел Н.И.. Очевидно е ,че
задължения в тази насока са имали и други лица от ръководството на „Експал България”АД срещу които
обаче не е повдигнато обвинение от прокуратурата и съдът не обсъжда извършените
от тях нарушения на ЗБИУТ. По изложените по-горе съображения, съдът намира ,че
подсъдимият е нарушил и раздел І т.2 и раздел ІІ т.3 от Инструкция по техника
на безопасността при демилитаризация на боеприпаси с инв.№
2189/04.2012г.
Подсъдимият Г.С. е нарушил и
утвърдената в „Експал България”АД
Технологична инструкция за работа с боеприпаси , пораждащи несигурност в
процеса на демилитаризация с инв.№ 2145/12.11
година., като след като е бил уведомен от П.С. за наличие на нова модификация
на противопехатна мина е разрешил същата да бъде
работена, като не е изпълнил задължението си по наредбата да спре работата,
да уведоми прекия си началник и мениджър
БЗР и да изчакай указания. Като ръководител участък /н-к
цех/ С. е следвало да постави етикет,
който показва несигурното условие и да се разпореди боеприпаса пораждаш
несигурност да бъде отделно от останалите , прибрано в склад и да бъде
уведомени вишестоящите началници за вземане на решение за по нататъшна
обработка.
Всички описани по-горе нарушения
на нормативните актове от страна на подсъдимия С. , представляващи по своята
същност немърливо изпълнение на занятие
представляващо източник на повишена опасност, са довели до това ,че същият е
причинил по непредпазливост смъртта на П.С. на 11.01.2012г. в работно помещение
Д-12 на „Експал България”АД-Габрово-
престъпление по чл.123 ал.1 от НК и причинил по непредпазливост средна телесна
повреда на Н.И. – престъпление по чл.134 ал.1 т.2 от НК.
От заключенията на съдебно
медицинските експертизи се установява по безспорен и категоричен начин ,че П.С.
е починала в резултат на несъвместими с живота травми причинени и при
възникналия взрив и ,че Н.И. в резултат на същия този взрив претърпял средна
телесна повреда , изразяваща се в трайно затруднение на движението на лява ръка
за срок по-голям от три месеца. От заключението на съдебно техническата
експертиза и от съдебно техническата експертиза по безопасност на труда се
установява ,че взривът на 11.01.2012 в участък Д-12 на „Експал
България”АД е възникнал при осъществяване на
трудовите функции на П.С. по утилизация на
противопехотни мини. Взривът е вследствие на разглобяване на противопехотна
мина /К090/ от модификация М2А1 за която не е била разработена и утвърден
оперативен план за разглобяването и, както и не е бил анализиран риска за
разглобяване на същата. Работничката не е била обучена на технологичните
изисквания за разглобяване на К090 М2 А1 и не е била инструктирана надлежно по
безопасност на труда. Въпреки това подсъдимият в качеството си на началник цех
- ръководител на цех „Демилитаризация”
допуснал С. и св.Н.И.
до работа и разрешил утилизацията
на К090 М2 А1.
При определяне вида и размера на
наложеното наказание за извършеното от подсъдимия С. престъпление по чл.123
ал.1 от НК съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно
минало на С., добрите данни за личността му, това ,че е направили всичко зависещо от него , за да
помогне на разследващите органи и експертите при осъществяване на функциите им
на досъдебното производство, както и искреното му
съжаление за случилото се. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете
това ,че с немарливото изпълнение на трудовите си задължения С. е поставил в
риск живота и здравето не само на пострадалите , а на голям кръг лица работещи
в близост до работното място на П.С.. По изложите съображения съдът прие ,че е
налице превес на смекчаващите вината обстоятелства и определи на подсъдимия С.
наказание от две години лишаване от свобода.
При определяне вида и размера на
наложеното наказание на подсъдимия С. за извършеното от него престъпление по
чл.134 ал.1 т.2 от НК съдът отчете горните смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства и при превес на смекчаващите такива определи наказание от шест
месеца лишаване от свобода.
По правилата на съвкупността и на
основание чл.23 от НК съдът определи на подсъдимия С. едно общо наказание за
изтърпяване, от две години лишаване от свобода.
Съдът счете ,че за постигане целите
на наказанието подсъдимият С. не следва да бъде изолиран от обществото , поради
което на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на така определеното
общо наказание от две години лишаване от свобода за изпитателен срок от четири
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът намира ,че целите на
наказание по отношение на Г.С. ще се постигнал и без същия да бъде лишаване от
право да упражнява професията си. В делото се съдържат множество доказателства
за това ,че С. е добър специалист , има
задълбочени познания областта на демилитаризацията и ще бъде полезен в работата
си, като на н-к
цех.
Съдът счете ,че подсъдимият С., осъществявайки
трудовите си функции не е нарушил
Наредба №13/30.12.2003г. за защита на работещите от рискове свързани с
експлозия на химически агенти при работа, тъй като същата е неотносима
към трудовите му функции и го призна за невинен и оправда по повдигнатите му
обвинения по чл.123 ал.1 от НК и по чл.134 ал.1 т.2 от НК в тази им част.
Съдът възложи на подсъдимия
направените по делото разноски.
В този смисъл е и произнесената
присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: