О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../….....10.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно търговско дело № 1455 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „Консорциум Реми
Груп“ АД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Д-р Железкова“ 42, вх. Б, ет. 1, офис
1, срещу решение №3042/04.07.2019г.,
постановено по гр.д. № 3626/2018г. на РС-Варна, с което въззивникът е осъден да заплати на „Факторът“
ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул.
„КДП Георги Боев“
№ 4, ет. 2, ап. 17, сумата от 23520,85
лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на цената по
договор за доставка на стоки и строителни услуги, за което са издадени фактура
№ **********/13.03.2013 г., на стойност - 5060,59 лв., с ДДС; фактура №
**********/15.03.2013 г., на стойност - 987,36 лв. с ДДС; фактура №
**********/05.04.2013 г., на стойност - 554,15 лв. с ДДС; фактура №
**********/10.05.2013 г., на стойност - 10739,65 лв. с ДДС и фактура №
**********/27.05.2013 г., на стойност - 6179,10 лв. с ДДС, ведно със законната
лихва върху главницата от завеждане на иска – 12.03.2018г. до окончателното
плащане, както и сумата от 7171.65 лв.,
представляваща обезщетение за забавено заплащане на главниците в размер на
законната лихва за забава за периода от 12.03.2015г. до 12.03.2018г., на основание
чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата въззивникът поддържа доводи за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради допуснати
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Позовава се
на недоказаност на изправността на изпълнителя по договора. Подписването на
приемо-предавателните протоколи и осчетоводяването на процесните фактури от
ответника не им придава материална доказателствена сила. Верността им е
оспорена своевременно, поради което приемането на изпълнението не може да се счете
за доказано. Неточното изпълнение в количествено отношение не се обхваща от
преклузията на чл.264, ал.3 от ЗЗД, поради което е допустимо да бъде релевирано
в исковия процес. Поддържа се на следващо място, че искът е недоказан по
размер. Процесните вземания са възникнали през 2013г., поради което всички
извършени през 2013г. плащания следва да бъдат отнесени към тях. Извършените
плащания от 3000 лева и 2000 лева следва да се приспаднат именно от процесните
задължения, а не от тези за предходен период, както е приел съдът. Счетоводството
на изпълнителя „Аква Виа“ООД не може да служи като доказателство в негова
полза, тъй като е нередовно водено, поради липсата на декларирани ГФО в периода
2013г. – 2016г.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил
отговор от въззиваемата страна, в който
се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Съдебният състав преценява като неоснователно
искането на въззивника за включване във въззивната проверка на неприетото от
първата инстанция възражение за прихващане на първо място поради неговата
нередовност, за отстраняването на която не е предвиден процесуален способ. Възражението
за прихващане е неуточнено по основание, доколкото липсват твърдения за
правопораждащия факт на облигационното правоотношение и неговия предмет. Налице
е позоваване на сключен договор от 02.01.2007г., без същият да е уточнен по
предмет, срок на действие, съдържание на насрещните престации. Използваната от
ответника формулиравка „транспортни услуги“ не е достатъчна да се извърши правна
квалификация на договора и по-конкретно дали се касае за договор за превоз или
за спедиция. Изброяването на фактури и тяхната стойност не удовлетворява
изискванията за пълна индивидуализация на вземането. Отделните фактурирани доставки
не са индивидуализирани със съществените си елементи – товар/пътници,
направление, уговорено възнаграждение/навло и начин на формирането му, дата на
извършване на превоза и на приемане на товара, вид транспорт, индвидуализиращи
признаци на превозното средство и пр. На следващо място релевираното възражение
за прихващане има процесуален характер. Приемането му за разглеждане в
настоящото производство значително би забавило развитието на спора по
предявения иск и би затруднило процеса на доказване, предвид необходимостта от
извършването на множество допълнителни процесуални действия. С оглед изложеното не са налице основания за
преразглеждане на съображенията на първата инстанция за неприемане на възражението
за прихващане и за изменение на доклада
чрез включването му в предмета на делото.
Обективираните в жалбата доказателствени
искания,
следва да бъдат оставени
без уважение предвид липсата на приети възражения за насрещни вземания на
ответника, респективно и на необходимост от установяването им по основание и
размер.
Предвид
допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното във въззивната жалба
искане за включване във въззивната
проверка на неприетото от първата инстанция възражение за прихващане и за
изменение на доклада чрез включването му в предмета на делото.
ПРИЕМА за разглеждане, като
допустима и редовна въззивна жалба от „Консорциум Реми
Груп“ АД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Д-р Железкова“ 42, вх. Б, ет. 1, офис
1, срещу решение №3042/04.07.2019г.,
постановено по гр.д. № 3626/2018г. на РС-Варна, с което въззивникът е осъден да заплати на „Факторът“
ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул.
„КДП Георги Боев“
№ 4, ет. 2, ап. 17, сумата от 23520,85 лв., представляваща
неизпълнено задължение за заплащане на цената по договор за доставка на стоки и
строителни услуги, за което са издадени фактура № **********/13.03.2013 г., на
стойност - 5060,59 лв., с ДДС; фактура № **********/15.03.2013 г., на стойност
- 987,36 лв. с ДДС; фактура № **********/05.04.2013 г., на стойност - 554,15
лв. с ДДС; фактура № **********/10.05.2013 г., на стойност - 10739,65 лв. с ДДС
и фактура № **********/27.05.2013 г., на стойност - 6179,10 лв. с ДДС, ведно
със законната лихва върху главницата от завеждане на иска – 12.03.2018г. до
окончателното плащане, както и сумата от 7171.65
лв., представляваща обезщетение за забавено заплащане на главниците в
размер на законната лихва за забава за периода от 12.03.2015г. до 12.03.2018г.,
на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 06.11.2019г. от 14,00 часа, за която дата и час да се
призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се
връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията
на въззивника за приемане на представените с отговора на исковата молба и
уточнения писмен отговор писмени доказателства, относими към възражението за
прихващане и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
ПРИКАНВА страните към спогодба и
възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на
СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра
по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12,
тел. *********; служител за контакти -
Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.