Р Е Ш Е Н И Е
№………/28.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на двадесет и
девети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар Мая П.,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 663 по описа на ВОС за 2018 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда като
ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК/.
Образувано е по предявени, в условията на обективно съединяване, от А.В.С.,
гражданин на Руска Федерация, с адрес гр. Правец, ул. „Опълченска” № 14, чрез
адв. К.М. - САК, срещу „МИГ – МАРКЕТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. „Страхил войвода“ № 15, представлявано заедно и
поотделно от Г.И.Н.и М.Д.Н., искове с правно
основание чл.55, ал.1 предл. второ ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 54 249.97 лева, платени на неосъществено основание с три ПКО
от 04.06.2013, 07.06.2013 и 01.07.2013 год. по уговорки за закупуване на студио
№ 19, намиращо се в гр.**** и в
евентуалност, иск с правно основание чл.55, ал.1 предл. първо ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 15 600 лева, платени без основание с
ПКО от 07.06.2013 год. и в евентуалност, платени на неосъществено основание
поради незакупуване на ап.119, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на исковата молба.
Твърди се в сезиралата съда искова
молба, че през 2013 год. ищецът е имал уговорка с „МИГ – МАРКЕТ“
ООД да закупи като физическо лице студио № 19, намиращо се в гр. ****, обл.
Варна, в сграда с адм. адрес ул. „****“ № 1, която уговорка била постигната
след оглед на студиото. Сочи, че с квитанции – ПКО е платил за посоченото
студио в брой в офиса на „МИГ – МАРКЕТ“ ООД авансово сума в общ размер
54 249.97 лева на три пъти, съответно с квитанции от 04.06.2013 год. – за
29 350 лева, от 07.06.2013 год. – за 15 600 лева и на 01.07.2013 год.
– 9 299.97 лева. Излага, че в квитанцията от 07.06.2013 год. неправилно е
записано, че вноската от 15 600 лева е направена за покупката на ап. 119 в
сградата, който никога не е бил негова собственост. Твърди, че впоследствие
„МИГ – МАРКЕТ“ ООД е решило да продаде въпросното студио № 19 с идентификатор
07598.305.407.1.19, заедно с идеални части от земята върху която е построена
сградата – ПИ с идентификатор 07598.305.407, на „РИК 2012“ ООД, ЕИК *********,
в което е съдружник. Сочи, че сделката е била изповядана на 29.01.2014 год. с
нот. акт № 85, тoм IV, дело № 665/2014 г. по описа на СВ – гр. Варна. Излага,
че цената вписана в нот. акт, е 47 265.89 лева и е платена от
дружеството-купувач, за което продавачът „МИГ-МАРКЕТ“ ООД му е издал фактура №
20447/29.01.2014 год. Аргументира извод за недължимост на платените от него
54 249.97 лева, като сочи, че не е отправил веднага искане за връщането
им, защото е имал намерение да използва вноските за закупуване на друг
апартамент в сградата, който така и не купил. Освен това, твърди, че от 2015
год. отношенията между етажните собствениците и „МИГ-МАРКЕТ“ ООД са се влошили,
поради което е изгубил желание да придобива друг имот в сградата. Сочи, че не е
успял да постигне доброволно връщане на процесните суми, поради което и предвид
скорошното изтичане на петгодишния давностен срок претендира по съдебен ред.
Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът „МИГ – МАРКЕТ“ ООД депозира писмен отговор от 06.07.2018 год., с който изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Твърди, че никога не е имал договорни отношения с ищеца,
който не е съдружник в „РИК 2012“ ООД, а
единствено пълномощник на последното при изповядването на сделката за придобиване
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07598.305.407.1.19,
представляващ Студио № 19, находящо се в Апартаментен компекс „Силвър Бийч“ –
корпус „А“, гр. ****, обл. Варна, ул. „****“ № 1. Излага следната хронология в
отношенията му с „РИК 2012“ ООД във връзка с покупката на имота: на 09.09.2013
год. е бил сключен предварителен договор за продажба на Студио № 19, като е
била определена цена в размер 27 000 евро с включен ДДС за студиото и
2 000 евро с включен ДДС за 100 кв.м. ид.ч. от земята, върху която е
построена сградата; на 09.09.2013 год. „РИК 2012“ ООД е заплатило 9 779.15
лева, представляващи левовата равностойност на 5000 евро, по фактура №
18773; на 08.10.2013 год. са били
внесени 15 000 евро по фактура № 19026; на 25.10.2013 год. са били внесени
5 000 евро по фактура № 19037; на 07.11.2013 год. са били внесени
2 000 евро по фактура № 20437; на 23.01.2014 год. са били внесени
3 911.66 лева, представляващи левовата равностойност на 2 000 евро по
фактура № 20437. Сочи, че всички плащания са постъпили по разплащателните
сметки в лева и евро на „МИГ – МАРКЕТ“ ООД в „Уникредит Булбанк“ АД, като за
всички получени суми са били издадени фактури за авансови плащания. Излага, че
на 29.01.2014 год. е бил сключен окончателният договор с нот. акт № 25, том I, рег. 257, дело 19 на
нотариус Марина Т.а, рег.№ 34 при НК. Твърди, че на същата дата 29.01.2014 год.
е било издадено дебитно известие № 20447, с което са фактуриране, съотв. студио
№ 19 с цена 44 006.18 лева, както и 100 кв.м. ид. ч. земя с цена
3 259.71 лева и са приспаднати получените аванси в размер 47 265.89
лева. Освен това, начислен е бил и ДДС върху държавните и местни данъци и такси
по прехвърлянето съгл. чл.26, ал.3, т.1 ЗДДС в размер на 384.78 лева, за което
е издадена фактура № 20447. Твърди, че не е имало други плащания във връзка с
продажбата, а ищецът в качеството му на пълномощник на продавача, е декларирал,
че посочената в нот. акт цена е действително уговорената такава. По отношение
на твърденията ищеца за заплащане от негова страна на процесните суми излага,
че не са били водени преговори с ищеца в лично качество за покупката на имоти,
нито пък има договорни отношения с него. Оспорва представените три броя
квитанции да са били издавани от името на „МИГ – МАРКЕТ“ ООД, респ. подписвани
от негов служител. Намира за несериозно твърдението за извършени плащания
предвид липсата на предварителен договор като основание за тях, както и фактът,
че процесните суми не са били потърсени по-рано. Позовава се на чл.3, ал.1 от
Закона за ограничаване на плащанията в брой, за да мотивира недопустимост на
плащанията над 10 000 лева в брой.
Като оспорва истинността на представените квитанции, моли за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни и присъждане на разноски.
В срока по чл. 367 ГПК постъпва втори отговор от 11.07.2018 год.
ответникът, чрез адв. Е.П., поддържа направените оспорвания и конкретизира, че
не е имал договорни отношения с ищеца нито във връзка със студио № 19, нито във
връзка с ап. № 119, индивидуализирани подробно в исковата молба. По отношение
на представените квитанции, твърди, че нямат никаква доказателствена стойност,
доколкото не представляват нито официален, нито частен документ, не съдържат
необходимите реквизити – към кой приходен касов ордер се издават, печат,
наименование на организацията – издател, качество на лицето, подписало
квитанциите. Моли за задължаване на ответника да представи квитанциите в
оригинал и да се открие производство по оспорването им, а по отношение на
останалите приложени към исковата молба доказателства аргументира тяхната
неотносимост.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът А.В.С., чрез адв. К.М., депозира допълнителна искова молба от 31.07.2018 год., с която изразява становище по наведените от ответника доводи за неоснователност на предявения иск. Заявява, че прави поправка на направеното в исковата молба твърдение, че е съдружник в „РИК 2012“ ООД, като твърди, че всъщност е пълномощник на дружеството от 2014 год. до настоящия момент, но не и съдружник в същото. Сочи, че двама от служителите в „МИГ – МАРКЕТ“ ООД – Десислава Георгиева и Ивелина, с тел. номер **********, приемат пари на ръка и издават за тях квитанции като процесните, без да е категорично сигурен за имената, поради което моли за изискване на справки от ТД на НАП – гр. Варна, от които да се установи кои са били назначените счетоводители и касиери в периода 30.05-02.07.2013 год. Моли да бъде задължен ответника да отговори дали има служители, които да се подписват с почерк и подпис като тези в процесните три квитанции, като при отрицателен отговор да бъдат допуснати като свидетели служителите Десислава Георгиева и Ивелина за установяване авторството на първоначално приложените квитанции, както и тези към допълнителната искова молба. В условията на евентуалност прави доказателствено искане за назначаване на съдебно-почеркова експертиза, която да изследва почерка и подписа на посочените служители, респ. останалите служители при ответника. Твърди, че за да бъде извършена продажбата на студио № 29, служителят Г. Й. е взела от него оригиналите на представените квитанции, както и на квитанция от 31.05.2013 год. за внесени от съдружника в „РИК 2012“ ООД А.Д.3 911.66 лева, почеркът и подписът в която, са идентични с тези в представените три квитанции. Преди да му бъдат взети, обаче, сочи че е успял да направи нотариално заверени преписи на същите. За доказване на стила и практиката за получаване на пари на ръка за продаваните от ответника апартаменти представя още два броя квитанции от 02.09.2011 год. и от 16.09.2011 год. за направени вноски във връзка с ап. 53, в които отново е налице съвпадение по почерк и подпис. Излага, че предаването на процесните суми е извършвал в офиса на ответника, в стая, която се намира на втория етаж, в дъното на коридора в последната врата вляво, до която винаги е бил воден от Г. Димитрова, която е водила с тях и служител с име „Деси“, или Ивелина за подписване на квитанциите и получаване на парите. В тази връзка моли за извършване на оглед с цел установяване съществуването на такава стая на втория етаж в офиса на ответника. Моли за задължаване на Г. Й. да представи оригиналите на процесните три броя квитанции, както и същата да бъде призована като свидетел. За обосноваване на твърденията за водени между страните преговори се позовава на приложени към ДИМ разпечатки от получени от Г. Й. имейли, с които същата е изпратила на електронната поща на съпругата му Предварителен договор от 04.06.2013 год. с предмет придобиване собствеността на студио № 19, както и Анекс към него от 05.06.2013 год.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът, чрез адв. М., подава втора допълнителна искова молба от 07.09.2018 год., с която допълва, че и трите представени квитанции са от един и същи кочан с бар код 3800146800307. Освен това, сочи че от представената нотариално заверена квитанция от 10.09.2013 год. за заплатена стойност на ток за студио № 19 от „РИК 2012“ ООД също е видно, че съществува практика за издаване на квитанции като процесните, още повече, че имейл с искане за заплащане на сумата за ток е изпратен до ищеца, чрез електронната поща на съпругата му. Аргументира качеството частен документ на представените квитанции, като не на последно място излага, че наличието на нотариална заверка на представените преписи, удостоверява, че частният документ е съществувал оригинал, позовавайки се на Решение № 19/12.02.2013 год. по гр.д. № 864/2012 год. на ВКС.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът „МИГ – МАРКЕТ“ ООД е подал допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който излага фактически твърдения в посока получаване на процесните суми, но възразява, че поради липсата на възникнали договорни отношения с ищеца, платеното от него му е било върнато. Излага, че в края на 2012 год. и началото на 2013 год. ищецът се е свързал с него и е проявил интерес да закупи в бъдеще (лично за себе си, чрез съпругата си Милена М. или чрез „РИК 2012“ ООД, чийто пълномощник бил) различни самостоятелни обекти, собственост на „МИГ – МАРКЕТ“ ООД, находящи се в комплекс „Силвър Бийч – корпус А“, гр. ****, обл. Варна, м-ст „Лагерите, ул. ****“ № 1. Сочи, че сред тези обекти било и процесното студио № 19, като към онзи момент ищецът нямал яснота дали ще закупи последното лично за себе си, или за други физически или юридически лица. Твърди, че въпреки това било постигнато съгласие С. да преведе на ответника гаранционен депозит в размер на 54 249.97 лева, срещу който ответникът се задължил да не предлага за продажба на трети лица посоченото студио, докато С. вземе окончателно решение. Потвърждава изложеното още с исковата молба твърдение за извършени три вноски по депозита от съответните дати: 04.06.2013 год. – 29 350 лева, от 07.06.2013 год. – 15 600 лева и от 01.07.2013 год. – 9 299.97 лева, като потвърждава още и че за вноските са били издадени три квитанции към ПКО, които се представени от ищеца и които той също прилага към допълнителния отговор. Намира, че доколкото вноските представляват гаранционен депозит, а не авансово плащане или капаро, за извършването им не е било необходимо издаване на фактури, нито пък е бил сключен предварителен договор. По същата причина сочи и че вноските не били осчетоводени при него. Твърди, че в началото на септември 2013 год. С. го е уведомил, че студио № 19 ще бъде закупено от „РИК 2012“ ООД, на което е пълномощник. Потвърждава изложеното с отговора на ИМ, че предварителен договор бил сключен с „РИК 2012“ ООД на 09.09.2013 год., като купувачът заплатил авансово и на вноски покупната цената по начина посочен на стр. 2 от депозирания на 06.07.2018 год. отговор. Излага отново, че окончателният договор бил сключен на 29.01.2014 год., като по сделката купувачът бил представляван от ищеца С. по пълномощие. Поради осъществената продажба и липсата на основание за задържането му, сочи, че внесеният от С. в лично качество депозит в размер на 54 249.97 лева бил върнат на ищеца, а от своя страна последният предал на ответника оригиналите на квитанциите към ПКО от 04.06.2013 год., 07.06.2013 год. и от 01.07.2013 год. предвид липсата на вземане към ответника. Отбелязва, че е продал на „РИК 2012“ и „МИЛЕНА 13“ ЕООД, свързани с ищеца и други самостоятелни обекти в апартаментния комплекс. Позовава на чл.77, ал.2 ЗЗД, като твърди, че процесните квитанции представляват такъв особен документ, който веднъж върнат на него, съставлява доказателство, че ищецът няма вземане в общ размер 54 249.97 лева, след като доброволно се е лишил от оригиналите на квитанциите.
В
о.с.з., ищецът, чрез
пълномощник, моли за уважаване на иска. Сочи, че твърдението за доброволно
предаване на оригиналите на разписките следва да се счита за опровергано с
оглед извършеното нотариално заверяване на препис от същите, поради което и с
оглед недоказаност на връщане на сумите моли за уважаване на иска, ведно с
присъждане на разноски.
В о.с.з., ответникът, чрез пълномощник, моли за отхвърляне на
предявения иск. Твърди, че доброволното предаване на оригиналите на ордерите от
страна на ищеца съставлява признание за липса на вземане към дружеството. Моли
за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Предварителните
въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 3996/09.11.2018
год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, като съобрази твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Установява се от представените по
делото от л.5, 6 и 7 от делото нотариално заверени преписи на квитанции, че ищецът
е извършил в полза ответника плащане в общ размер на 54 249.97 лева, както
следва: на 04.06.2013 год. – 29 350 лева, на 07.06.2013 год. – 15 600 лева и на
01.07.2013 год. – 9 299.97 лева. Идентичността на представените заверени копия
от квитанциите не е оспорена, като при извършена в проведеното на 18.12.2018
год. открито съдебно заседание справка с представените оригинали на три броя
квитанции съдът констатира идентичност и че същите се намират в държане на
ответното дружество.
Нотариалното
удостоверяване на преписите на представените от ищеца квитанции е извършено на
28.01.2014 год. по представени от А.С. оригинали пред нотариус Н.С., като
представен от ищеца е и неподписан от страните проект на предварителен договор
за покупко-продажба на посоченото студио, с дата 04.06.2013 год. /л.89/, както
и анекс от 05.06.2013 год. /л.93/.
Не се спори, а и е
прието за безспорно установено между страните, че така и извършеното плащане е с
оглед бъдещо придобиване на собствеността върху студио № 19, намиращо се в гр. ****,
обл. Варна, в сграда с адм. адрес ул. „****“ № 1, при отсъствие на договорна
връзка между страните, като са налице съвпадащи твърдения относно обекта на
преддоговорни отношения /с оглед посочване в квитанцията от 07.06.2013 год.
„вноска за ап.119“/.
Видно е също така от
представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
25, том I, рег.№ 257, дело № 19/29.01.2014 год., че процесното студио № 19,
ведно с идеални части от дворното място, е било продадено на „РИК 2012“ ООД,
чрез пълномощника му А.С., за сумата от 47 265.89 лв., платена по банков
път, съгласно удостовереното в нотариалния акт, преди изповядване на сделката. Обективираната
в коментирания нотариален акт покупко-продажба е била предхождана от решение на
ОС на съдружниците в дружеството – купувач за закупуване на процесния имот /л.
117/ и предварителен договор от 09.09.2013 год. между двете дружества за горното.
Между страните не се
спори, а и се установява от представените пълномощни /л.112 и л.113/, че ищецът
е бил пълномощник на дружеството – купувач, включително с права да се
разпорежда и оперира с банковите сметки.
Във връзка с отношенията
между страните, представена е и е-мейл кореспонденция във връзка с предстояща
на 28.01.2014 год. сделка, адресирана до М. М, с която се иска от ответното
дружество връщане на общо 5 квитанции, както и на 1 брой анекс и с която се
изпращат предварителен договор и анекс.
С електронно писмо от 03.09.2013
год. до М. М е изпратена и справка за консумирана от А.С. ел.енергия с
посочване, че се касае за студио 19 и ап.36, като се сочи, че плащането за ап.36 следва да се от именото на
„РИК 2012“ ЕООД. Така, пердставена на л.88 от делото е и квитанция за
ел.енергия на студио 19, за сумата от 132 лв., внесена от „РИК 2012“ ООД на 10.09.2013
год.
Представени също така са
и квитанции за извършени от трети лица плащания /73-77/, като една от тях видно
касае отново студио 19. Вноската е извършена на 31.05.2013 год. от лицето А.Д.–
съдружник в „РИК 2012“ ООД. Квитанцията е за сума в размер на 3 911.66 лв.,
която е съответна по размер на представените от ответника фактури № №
20033/07.11.2013 год. и 20437/23.01.2014 год., издадени на „РИК 2012“ ООД за
осъществените от него авансови плащания по закупуването на студио 19. Тази квитанция е приложена на
л.73 от делото и също е в нотариално заверен препис, който препис е извършен отново
на 28.01.2014 год. от нотариус Н.С. по представен от ищеца А.С. оригинал на
документа.
Представена е и
квитанция за внесена от М. М сума в размер на 3 911.66 лв. с посочено
основание вноска за ап.35, която също е в нотариално заверен препис от
28.08.2014 год.
От представения
нотариален акт № 85, том III, рег.№ 15230, дело № 319/21.11.2012 год. се
установява, че „РИК 2012“ ЕООД, чрез пълномощник Димитър Дочев, е придобило
също така въз основа на обективираната покупко-продажба и апартамент № 36, а
„Милена 13“ ЕООД, представлявано от управителя М. М – студио 20 – нотариален
акт № 48, том 5, рег.№ 8034, дело № 672/2013 год. /л.114/.
За обстоятелствата, при
които са върнати оригиналите на процесните квитанции са ангажирани гласни
доказателства – чрез разпита на свидетелките Г. Й. и М. М. В показанията си,
свидетелката Й. излага, че през м.януари 2014 год. е работила в ответното
дружество като „организатор продажби и реклама“, занимавайки се и с продажба на
апартаменти. Сочи, че е присъствала на сделката за студио 19, което е било
закупено от „РЕК 2012“ ООД, чрез пълномощник А.С.. Излага също така, че в деня,
предхождащ сделката, е изпратила е-мейл на М. М и на ищеца да върнат предходно
издадени на името на ищеца ордери, което е и сторено от ищеца в деня на
изповядване на сделката без да е имало каквито и да коментари по връщането им.
В тази насока са и показанията на свидетелката М. М, която също излага, че по
искане на ответното дружество е върнала в деня на изповядване на сделката пет квитанции,
сред които и процесните, както и такава за поддръжка и абонамент – платена, за
ползването на студио 19 докато се изповяда сделката. Сочи, че нотариалната
заверка на квитанциите се наложила с оглед исканото връщане на оригиналите и
защото смятала, че прихващането на тези парите стане при закупуване на
капариран от нея апартамент 35. .
Въз
основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд формира следните правни
изводи:
Предявен е иск за заплащане на парична сума, претендирана като дадена с
оглед последващо сключване на оговор за покупко-продажба на недвижим имот. Така
релевираните в исковата молба фактически обстоятелства очертават правната
квалификация на предявения главен иск като такъв по чл.55, ал.1, предл. 2 ЗЗД за
връщане на даденото на неосъществено основание.
Основателността на предявения иск се предпоставя от установяването на
фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.55, ал.1, предл. 2 ЗЗД,
а именно: наличие на обедняване на ищеца и обогатяване на ответника във връзка
с бъдещо основание, което е останало неосъществено. Съобразно общите правила за
разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже фактическото
разместване на имуществени права, извършено при условие за бъдещо осъществяване
на определено основание, а в тежест на ответника е да установи наличието на
правно основание за задържане на получената сума.
Събраните по делото писмени доказателства установяват по положителен начин
твърдението на ищеца, че с три ПКО от 04.06.2013, 07.06.2013 и 01.07.2013 год. ищецът
е заплатил сумата от 54 249.97 лева, с посочено основание вноска студио 19. На
квитанцията от 07.06.2013 год. е посочено «вноска ап.119», но са налице
съвпадащи твърдения, че внесената сума е именно за студио 19. Представената
квитанция има значението на частен удостоверителен документ и има
доказателствената стойност на разписка по смисъла на чл.77, ал.1 ЗЗД, поради
което и съдът приема за установено, че ищецът е платил твърдяната сума.
Доколкото също така ответното дружество не оспорва получаването им, макар и да
твърди да съставлява гаранционен депозит, ирелевантно за така предявения иск е
дали същите са надлежно оформени.
При това положение, съдът приема за установено, че процесната сума е
предоставена на дружеството – ответник по повод сключване на съглашение с
ищеца, каквото по делото не се установи да е постигнато.
В допълнителния отговор на допълнителната искова молба, ответното дружество
навежда твърдение за недължимост на претендираните суми поради връщането им на
ищеца, като се позовава на факта, че в неговото държане са оригиналите на
квитанциите към ПКО от 04.06.2013, 07.06.2013 и 01.07.2013 год., предадени му
доброволно от ищеца при изповядване на сделката за процесното студио с „РИК
2012“ ООД, чийто пълномощник е бил именно А.С..
При така наведените твърдения, установяването на плащането, съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, е в тежест на
ответника – длъжник по дълга. Разпоредбата на чл.109 ЗЗД създава оборимата
презумция, че когато дълговият документ е държане на длъжника, той е погасил
вземането, освен ако не се докаже, че документът не е върнат доброволно. Предпоставка
за приложимост на презумцията е факта на осъществяваното от длъжника държане на
частния документ, което в конкретния случай е непосредствено установен от съда
в о.с.з. на 18.12.2018 факт.
Допустимо, в конкретиката на казуса, е доказването, включително със
свидетелски показания, че документът за дълга не е върнат доброволно. Подобно
обратно доказване обаче не бе проведено. Изложеното от свидетелката М.
изискване на документите чрез изпратените от представител на ответното
дружество електронни писма не сочи на недоброволното им предаване, нито може да
бъде тълкувано като такова. Обратното, същото е съответно на полагането на
грижа за собствените дела като добър стопанин изисква или надлежно
удостоверяване на погашението, или връщане на дълговия документ /чл.77, ал.2 ЗЗД/.
Липсват твърдения, респективно доказателства, за отнемане на оригиналите по
насилствен, измамлив или друг начин, опровергаващ доброволното предаване на
дълговия документ. Ирелевантни за последното са показанията за противоречия
между страните във връзка с таксата за поддръжка на обектите, както и
продължилото време на изповядване на сделката за студио 19 в деня, когато са
върнати оригиналите.
Доводите на процесуалния
представител на ищеца за неоснователност на възражението на ответното дружество
поради извършените от ищеца в деня на сделката нотариално заверени преписи на
квитанциите не се споделят от настоящия състав на ВОС. Действително, съгласно
чл.179, ал.2 ГПК официално заверените преписи имат същата доказателствена сила,
както и оригиналите. Цитираната норма, видно, е приложима в процеса на
доказване в процеса, но е неотносима към приложението на презумцията на чл.109 ЗЗД, предпоставка за приложението на която е държането на оригинала на
документа.
Налага се извод за неоснователност на предявения главен иск и като такъв,
същият следва да се отхвърли.
По идентични съображения неоснователни се явяват и предявените евентуални
искове за сумата от 15 600 лева, платени без основание с ПКО от 07.06.2013
год., които също следва да се отхвърлят като неоснователни.
На основание чл.78,
ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът има право на сторените в производството
разноски, съставляващи съобразно представените доказателства и списък по чл.80 ГПК платено адвокатско възнаграждение в размер на 4 200 лева, с ДДС. Своевременно,
ищецът е релевирал възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, което се споделя от настоящия състав с оглед предвидения в
чл.7, ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимален размер
и фактическата и правно сложност на делото. Поради горното, съдът
намира, че същото следва да бъде намалено до 3 468 лева, с ДДС, който
размер следва да се възложи в тежест на ищеца.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.В.С., гражданин на
Руска Федерация, с адрес гр. Правец, ул. „Опълченска” № 14, чрез адв. К.М. -
САК, срещу „МИГ – МАРКЕТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Страхил войвода“ № 15, представлявано заедно и
поотделно от Г.И.Н.и М.Д.Н., искове с правно
основание чл.55, ал.1 предл. второ ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 54 249.97 лева, платени на неосъществено основание с три ПКО
от 04.06.2013, 07.06.2013 и 01.07.2013 год. по уговорки за закупуване на студио
№ 19, намиращо се в гр.**** и в
евентуалност, иск с правно основание чл.55, ал.1 предл. първо ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 15 600 лева, платени без основание с
ПКО от 07.06.2013 год. и в евентуалност, платени на неосъществено основание
поради незакупуване на ап.119, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на исковата молба.
ОСЪЖДА от А.В.С.,
гражданин на Руска Федерация, с адрес гр. Правец, ул. „Опълченска” № 14, чрез
адв. К.М. - САК, ДА ЗАПЛАТИ на „МИГ
– МАРКЕТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Страхил войвода“ № 15, представлявано заедно и поотделно от Г.И.Н.и М.Д.Н.
сума в размер на 3 468 лева, съставляваща сторени в производството
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: