Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 12.09.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на десети
септември две хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
290 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК, чл. 109, ал.1 изр. последно от ЗЗО, като производството се
разглежда по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД – П. чрез
процесуалния си представител твърди, че на 27.03.2016 г. ответникът И.Р.Р.
постъпил по спешност в 6.50 ч. в УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, гр. П., Спешно отделение,
транспортиран до лечебното заведение от екип на Центъра за спешна медицинска
помощ - П.. Пациентът получил травма в горна гръдна и коремна половина,
последвана от болка в гърдите при дишане, без загуба на съзнание. Тъй като
спешното състояние не би могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, пациентът
бил насочен към стационарно болнично лечение във Втора клиника по хирургия. И.Р.
бил хоспитализиран в клиниката на 27.03.2016 г., в 09.20 часа, с приемна
диагноза „*****“. Към момента на хоспитализацията ответникът бил с прекъснати
здравноосигурителни права, които не възстановил по смисъла на чл. 109, ал.3 от
Закона за здравното осигуряване през времето на болничния си престой, продължил
до деня, когато напуснал лечебното заведение - 28.03.2016 г.
На ответника била оказана болнична помощ с
изпълнение на алгоритъм по клинична пътека (КП) 214.2 „Спешни състояния в
гръдната хирургия“ При постъпване на пациента била съставена История на
заболяването (ИЗ) № 19401/1208 от 2016 г. Ответникът напуснал самоволно
лечебното заведение на следващия ден след приемането му - 28.03.2016 г.
Издадена била епикриза, в която били описани извършените медицински дейности -
процедури, консултации и изследвания, включени в диагностично-лечебния
алгоритъм на клиничната пътека. Пациентът бил дехоспитализиран на 28.03.2016 г.
с окончателна диагноза „*******“.
Към датата на постъпване в лечебното
заведение и в периода на болничното му лечение И.Р. бил неосигурен по смисъла
на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Той не възстановил правата си на
здравноосигурено лице до изписването си от болницата и на основание чл. 109,
ал. 1 от ЗЗО следвало да заплати сам стойността на оказаната му медицинска
помощ, която била в размер на 588 лева и включвала: лабораторни и образни
изследвания, консултативни прегледи и един ден престой в клиниката, и била
определена съгласно действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на
медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнителни поискани услуги
от УМБАЛ „С.Г.” ЕАД - П.. Всички медицински услуги били изчерпателно изброени в
приложената към исковата молба „сметка на пациент“.
Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗО предвиждала,
че стойността на предоставената медицинска помощ следва да се заплати по цени,
определени от лечебното заведение. Цените на предоставяната от лечебното
заведение медицинска помощ и услуги подробно били посочени в ценоразписа на
лечебното заведение, който бил общодостъпен, разлепен на видни места в
отделенията на болницата, както и публикуван в сайта на лечебното заведение.
И.Р. не възстановил здравноосигурителните
си права до изписването, както и не заплатил сумата от 588 лева, затова на
01.06.2018 г. лечебното заведение изпратило покана за доброволно плащане до
пациента, получена от ответника.
Тъй като след получаване на поканата не
последвало плащане от страна на ответника, ищецът подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда чл. 410 от ГПК, по което било образувано
ч.гр.д. № 1835/2018 г. по описа на КрлРС, като претендирали И.Р. да заплати
освен посочената по-горе сума, така и законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК в съда до пълното изплащане на задължението, както и сумата от 25
лева, представляваща платена държавна такса за образуване на делото. Срещу
издадената заповед в срок постъпило възражение от длъжника.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че И.Р.Р. дължи на УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД – П., сумата от 588
(петстотин осемдесет и осем) лева –
главница, представляваща дължима сума за болничен престой в ищцовата болница,
продължил от 27.03.2016 г. до 28.03.2016 г., ведно със законната лихва върху
главница от 293.83 лева, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410
от ГПК – 21.12.2018 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена
Заповед № 1034 от 28.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ЧГрД № 1835/2018 г. по описа на Районен съд Карлово. Претендира за
разноските в исковото и заповедното производство.
Ответникът И.Р.Р. оспорва иска. Счита иска
за неоснователен, тъй като не отишъл доброволно в УМБАЛ Св. Г., а бил закаран
от МВР - Труд, където бил задържан под стража на посочената в исковата молба
дата. Била му оказана спешна медицинска помощ, за което представя като
доказателство протокол на РС -П. от 22.11.2016 година. В съдебно заседание
сочи, че задържаните лица са и здравноосигурени, поради което не дължи
заплащане за предоставеното му лечение.
МОЛИ съда да отхвърли иска като
неоснователен.
От събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че ищецът е лечебно заведение
по смисъла на Закона за лечебните заведения с предмет на дейност осъществяване
на болнична помощ. Не се спори и се установява от представените фиш за спешна
медицинска помощ от 27.03.2016 г. – 5.40 ч., направление за хоспитализация от
същата дата, декларация за информирано съгласие, подписана от ответника,
история на заболяването № 19401, епикриза от 28.03.2016 г. и приложените
медицински документи за извършени изследвания, че на 27.03.2016 г. ответникът е
постъпил по спешност в 6.50 ч. в УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, гр. П., Спешно отделение,
транспортиран до лечебното заведение от екип на Центъра за спешна медицинска
помощ – П., поради получена травма в горна гръдна и коремна половина,
последвана от болка в гърдите при дишане, без загуба на съзнание. На същата
дата ответникът е бил хоспитализиран в клиниката в 09.20 часа, с приемна диагноза
„*****“ и доброволно е напуснал лечебното заведение на 28.03.2016 г. Установява
се, че на ответника е била оказана болнична помощ с изпълнение на алгоритъм по
клинична пътека (КП) 214.2 „Спешни състояния в гръдната хирургия“. От
неоспорената сметка се установява, че разходите за оказаната болнична помощ възлизат
на 588 лева, подробно описани по дейности и консумативи. От изпратените писмо
изх. № 92-00-2515 от 17.06.2019 г. и писмо изх. № 11-07-18 от 24.07.2019 г.,
двете на НАП ТД П., се установява, че през периода от 27.03.2016 г. до
31.03.2016 г. ответникът е бил с непрекъснати здравноосигурителни права, като е
бил осигурен по реда на чл. 40, ал. 3, т.6 от Закона за здравното осигуряване
(ЗЗО) като лице, задържано по стража или лишено от свобода, за сметка на
държавния бюджет. Декларацията е била подадена на 11.05.2016 г. по реда на
Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурени
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от Министерство на
финансите. От приетото като доказателство НОХД № 7176/2016 г. по описа на Районен
съд П. се установява, че ответникът е бил задържан на основание чл. 72, ал.1,
т.1 от ЗМВР със заповед от 27.03.2016 г. за срок от 24 часа, с начало на
задържането – 04.00 часа на 27.03.2016 г. и освободен на същата дата в 17:00
часа (л.19 от досъдебното производство). На 27.03.2016 г. в 17.10 часа
ответникът е бил привлечен като обвиняем (л.8 от досъдебното производство) и на
същата дата е издадено постановление от прокурор при РП П. за задържането му за
срок от 72 часа, с начало – часа на привличането на ответника в качеството на
обвиняем (л.10 от досъдебното производство). На 30.03.2016 г. в Районен съд П.
е било внесено предложение на ответника да бъде взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“ и с определение от същата дата съдът е постановил
задържането му. През периода от 04.00 часа на 27.03.2016 г. до 30.03.2016 г.
включително, ответникът е бил задържан. Видно от одобреното споразумение за решаване
на делото, при определяне размера на наказанието е приспаднато задържане по
ЗМВР и НПК, считано от 27.03.2016 г. В същите данни относно периода на
задържането се съдържат и в справката, изпратена от ГДИН (л.79 от делото).
Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал.2 от ЗИНЗС, за всички лишени от свобода се
внасят здравноосигурителни вноски от момента на задържането им и придобиват
статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права.
Вноските са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на
правосъдието. Моментът на задържането на ответника е установен със заповедта по
ЗМВР – 04:00 ч. на 27.03.2016 г., деклариран е пред приходната агенция и за
датите 27.03. и 28.03.2016 г. на ответника преведени здравноосигурителни вноски
за сметка на държавния бюджет, а същият се счита с непрекъснати
здравноосигурителни права по смисъла на посочената по –горе разпоредба на чл.
128, ал.2 от ЗИНЗС. За да е налице задължение на ответника по смисъла на чл.
109, ал.1, изр. последно от ЗЗО, същият следва да е с прекъснати здравно
осигурителни права. Поради изложеното, налага се изводът, че ответникът не
дължи на ищцовото лечебно заведение заплащане на сумата за предоставеното му
лечение и искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Не се споделят доводите на ищеца, че
времето, пред което едно лице е задържано по реда на чл. 72 от ЗМВР или с постановление
на прокурор за 72 часа по реда на чл. 64, ал.2 от НПК не следва да се приема за
задържане под стража по смисъла на чл. 128, ал.2 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 59,
ал.1 от Наказателния кодекс, времето,
през което осъденият е бил задържан или по отношение на него е била взета мярка
за неотклонение домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода или пробация, а ал.2 дава дефиниция на понятието задържане „(2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г.)
Задържане по смисъла на ал. 1 освен мярката за неотклонение задържане под
стража е и всяко друго задържане по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс, Закона за
Министерството на вътрешните работи или друг закон, свързано с
престъплението, за което лицето е осъдено или е било задържано за изпълнение на
наказанието.“ Друго определение на „задържане“ в ЗИНЗС или ЗОО не се
съдържа, което сочи на извод, че постановеното в чл. 128, ал.2 от ЗИНЗС „от
момента на задържането“ обхваща всички хипотези по смисъла на чл. 59, ал.2 от НК. НАП е приела подадените по надлежния ред данни за непрекъснати
здравноосигурителни права на ответника за процесния период, посочено е
официалната си справка, че същият е здравно осигурен, поради което ищецът не
доказва твърденията си да е изпълнен фактическия състав на чл. 109, ал.1, изр.
последно, респективно – ответникът не дължи заплащане на предоставеното му
лечение.
По изложените мотиви искът следва да се
отхвърли изцяло като неоснователен.
Разноски от ответника не са Претендирани и
доказани и не се присъждат.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК вр. с чл. 109, ал.1 от ЗЗО, за признаване за установено, че И.Р.Р.
с ЕГН **********, адрес: *** дължи на УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД – П., ЕИК ***, със
седалище и адрес управление:***, законен представител: проф. д-р К.Б.Д. сумата
от 588 (петстотин осемдесет и осем) лева
– главница, представляваща дължима сума за болничен престой в ищцовата болница,
продължил от 27.03.2016 г. до 28.03.2016 г., ведно със законната лихва върху
главница от 293.83 лева, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410
от ГПК – 21.12.2018 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена
Заповед № 1034 от 28.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ЧГрД № 1835/2018 г. по описа на Районен съд Карлово, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.