№ 8
гр. Шумен, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Г.а
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
в присъствието на прокурора Орл. Д. К.
като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20223600600028 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 319 от НПК.
С присъда № 260028/01.12.2021 г. постановена по НОХД № 1686/2020
г. Шуменският районен съд признал:
подсъдимия Т. Д. ИЛ. ЕГН **********, за невиновен в това, че на
15.07.2016 г. в гр. Велики Преслав, като подбудител умишлено склонил
Е. Л.. СТ., Й. Г. Й. и Г. Й. Г. устно и съзнателно, пред надлежен орган на
власт-нотариус Светлозар Николов per. № 592 в регистъра на
Нотариалната камара с район на действие PC - Велики Преслав, като
свидетели по нотариално дело № 634/2016 г. да потвърдят неистина, а
именно, че той владеел повече от десет години недвижими имоти -
земеделски земи, находящи се в землището на с. К.: имот № 036004 -
нива с площ 46. 996 дка в местност „Бялата пръст“; имот № 029014 -
нива с площ 4. 501 дка в местността „Под село“; имот № 043116 - нива с
площ 6. 999 дка в местността „Коджаалан“, поради което и на основание
чл. 290 ал. 1 от НК във вр. чл. 20 ал. 3 от НК във вр. с чл. 304 от НПК го
оправдал;
1
подсъдимия Е. Л.. СТ. ЕГН **********, за невиновен в това, че на
15.07.2016 г. в гр. Велики Преслав, като свидетел в нотариално
производство по нотариално дело № 634/2016 г., пред надлежен орган на
власт - нотариус Светлозар Николов per. № 592 от регистъра на
Нотариалната камара с район на действие PC - Велики Преслав, устно
съзнателно потвърдил неистина, а именно, че Т. Д. ИЛ. трайно и
непрекъснато владеел повече от десет години недвижими имоти -
земеделски земи, находящи се в землището на с. К. (имот № 036004 -
нива с площ 46. 996 дка в местност „Бялата пръст“; имот № 029014 -
нива с площ 4. 501 дка в местността „Под село“; имот № 043116 - нива с
площ 6. 999 дка в местността „Коджаалан“), давайки показания: „повече
от десет години познавам Т. Д. ИЛ., от тогава той управлява имотите за
К.... знам, че си ги стопанисва от 1996-1997...“, поради което и на
основание чл. 290 ал. 1 от НК във вр. с чл. 304 от НПК го оправдал;
подсъдимия Й. Г. Й. ЕГН **********, за невиновен в това, че на
15.07.2016 г. в гр. Велики Преслав, като свидетел в нотариално
производство по нотариално дело № 634/2016 г., пред надлежен орган на
власт - нотариус Светлозар Николов per. № 592 от регистъра на
Нотариалната камара с район на действие PC - Велики Преслав, устно
съзнателно потвърдил неистина, а именно, че Т. Д. ИЛ. трайно и
непрекъснато владеел повече от десет години недвижими имоти —
земеделски земи, находящи се в землището на с. К. (имот № 036004 -
нива с площ 46. 996 дка в местност „Бялата пръст“; имот № 029014 -
нива с площ 4. 501 дка в местността „Под село“; имот № 043116 - нива с
площ 6. 999 дка в местността „Коджаалан“ ), давайки показания:
„познавам много отдавна Т. Д. ИЛ.. От тогава той управлява имотите за
с. К.. Той отдавна си ги стопанисва, може би от 1995- 1996“, поради
което и на основание чл. 290 ал. 1 от НК във вр. с чл. 304 от НПК го
оправдал;
- подсъдимия Г. Й. Г. с ЕГН **********, за невиновен в това, че на
15.07.2016 г. в гр. Велики Преслав, като свидетел в нотариално производство
2
по нотариално дело № 634/2016 г., пред надлежен орган на власт - нотариус
Светлозар Николов per. № 592 от регистъра на Нотариалната камара с район
на действие PC - Велики Преслав, устно и съзнателно потвърдил неистина, а
именно, че Т. Д. ИЛ. трайно и непрекъснато владеел повече от десет години
недвижими имоти —земеделски земи, находящи се в землището на с. К.
(имот № 036004 - нива с площ 46. 996 дка в местност „Бялата пръст“; имот №
029014 - нива с площ 4. 501 дка в местността „Под село“; имот № 043116 -
нива с площ 6. 999 дка в местността „Коджаалан“, давайки показания:
„повече от десет години познавам Т. Д. ИЛ.. От тогава той управлява имотите
за с.К..... той си ги стопанисва...“, поради което и на основание чл. 290 ал. 1 от
НК във вр. с чл. 304 от НПК го оправдал.
На основание чл. 190 ал.1 от НПК постановил направените разноски по
делото, да останат за сметка на държавата.
Срещу присъдата е депозиран протест от прокурор при ШРП.
Прокурорът намира оправдателните присъди на четиримата подсъдими за
неправилни. В допълнителното изложение към протеста се изразява
становище и за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт.
Изразява се и несъгласие с правните изводи на районния съд относно
доказаността на престъпленията, предмет на настоящото наказателно
производство. Излага подробни мотиви в подкрепа на така направеното
твърдение. Счита и, че неправилно съдът е приел, че състав на
престъплението по чл. 290 ал.1 от НК не може да бъде осъществен, тъй като
подсъдимите са свидетелствали пред нотариус, който не е орган на власт.
Предлага присъдата на ШРС да бъде изцяло отменена и постановена нова, с
която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им
обвинения.
Срещу протеста е депозирани писмени възражения от адв. С.Б. и адв.
П.П. – защитници на подсъдимите. С възраженията се излагат становища за
правилност и обоснованост на присъдата. Считат, че ШРС е изложил
правилни мотиви въз основа на събрания доказателствен материал и е
достигнал до правилни и законосъобразни изводи. Намират, че в протеста, не
се съдържат аргументи за процесуални нарушения на съда, а несъгласие с
оценъчната му дейност. Възраженията са подробни, с простанни мотиви
3
срещу всеки довод на прокурора и със собствен анализ на доказателствата по
делото. Защитници предлагат протеста да бъде оставен без уважение, а
присъдата потвърдена изцяло.
В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура Шумен
поддържа протеста. Изразява становище, че правните изводи за невиновност
на подсъдимите противоречат на доказателствата по делото. Акцентира върху
статута на нотариуса като орган на власт конкретно в това деяние, както и
върху игнорираните от съда свидетелски показания на полицейски орган и
тяхната процесуална годност. Счита, че протеста следва да бъде уважен,
присъдата на ШРС отменена и постановена нова, с която подсъдимите да
бъдат признати за виновни, като им бъдат наложени наказания, предложени
от прокурора пред първоинстанционния съд.
Подсъдимият Г. Й. Г., редовно призован, се явява лично и с адв. С.Б. и
адв. П.П., редовно упълномощени.
Подсъдимият Е. Л.. СТ., редовно призован, се явява лично и с адв. С.Б.,
редовно упълномощена.
Подсъдимият Т. Д. ИЛ., редовно призован, се явав лично и с адв. С.Б. и
адв. П.П., редовно упълномощени.
Подсъдимият Й. Г. Й., редовно призован, не се явява. За него се явява
адв. С.Б., редовно упълномощена.
С оглед наличие на симптоми за заразно вирусно заболяване на подс. С.
и изрично волеизявление за разглеждане на делото в негово отсъствие
последният е освободен от залата.
Адв. П. от ШАК, явяващ се във въззивното производство като
упълномощен защитник на подсъдимите Г. Й. Г. и Т. Д. ИЛ. поддържа
направените срещу протеста възражения. Изразява становище за
неправилност на изложените в протеста и в съдебно заседание от
представителя на ШОП аргументи касателно функциите на нотариуса и
сходната му функция с орган на власт по смисъла на чл. 93 от НПК, както и
по въпроса за процесуалната годност на показанията на свидетелят П.,
служител на „Икономическа полиция“, извършил проверката преди
образуване на наказателното производство. Счита, че тези показания не
следва да се ценят, а да бъдат изключени от доказателствения материал.
4
Намира, че мотивите на съда са изчерпателни, като са изложени доводи както
по отношение на обективната, така и по отношение на субективната страна на
деянието. Счита, че много аргументирано районния съд е посочил фактите,
правнорелевантни в нотариалното производство и прави извод, че дефектите,
пропуските, непълнотите и противоречията в това производство, не са
основание за търсене на наказателната отговорност. Въз основа на
изложеното заема позиция за правилност и законосъобразност на присъдата
на ШРС и моли да бъде потвърдена.
Адв. С.Б., в качеството й на защитник и на четиримата подсъдими,
поддържа изложеното във възражението депозирано пред настоящата
инстанция срещу протеста на РП-Шумен. Поддържа и изложеното от адв. П..
Намира присъдата за правилна и обоснована, като изрично акцентира върху
оценъчната дейност на ШРС. Взема отношение и по доводите изложени от
представителите на прокуратурата в протеста и в съдебно заседание, като ги
намира за неоснователни и некореспондиращи с доказателствата по делото.
Моли присъдата на ШРС да бъде потвърдена.
Подс. Т.И. изразява съгласие с изложеното от защитниците му и моли
присъдата да бъде потвърдена.
Подс. Г.Г. поддържа становището на защитниците и желае да остане
решението на районния съд.
Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените
доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314
от НПК установи предпоставките за прилагане на чл. 338 във вр. с чл. 334 т.
6 от НПК.
Първоинстанционният съд е установил следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Т. Д. ИЛ. се занимавал с обработка на земеделски земи в
периода 1995 г. до 2006 г. Подсъдимите Е. Л.. СТ., Й. Г. Й. и Г. Й. Г.
познавали подс. И. и знаели, че се занимава с обработка на земеделска земя,
както и кои земи обработва.
Подсъдимият И., чрез пълномощник Р. Т. Д., упълномощен да извършва
правни и фактически действия във връзка с подготовка на документи за
5
недвижими имоти земеделски земи - в землището на с. К.: имот № 036004 -
нива с площ 46. 996 дка в местност „Бялата пръст“; имот № 029014 - нива с
площ 4. 501 дка в местността „Под село“; имот № 043116 - нива с площ 6. 999
дка в местността „Коджаалан“ подал заявление вх. № 422 от 28.01.2016 г. до
ОД „Земеделие“ Шумен, с искане да му бъде издаден удостоверителен
документ, че процесиите имоти не са собственост на държавен поземлен
фонд. От община Велики Преслав поискал и му било издадено
Удостоверение, в което е посочено, че процесните три имота не са общинска
собственост и нямат съставени актове за общинска собственост. Снабдил се и
със скици за трите земеделски имота, издадени на 19.01.2016 г.
На 01.02.2016 г., бил подаден сигнал от Областна дирекция „Земеделие“
гр. Шумен до ШРП, с оглед данни за евентуално престъпление по чл. 290 от
НК и чл. 293 ал. 1 от НК. Била образувана преписка вх. № 372000 – 1932/2016
г. по описа на ОД на МВР - Шумен, вх. № 280 / 2016 г. по описа на ШРП.
Сигналът касаел земеделски земи в землището на с. К. - имот № 036004 - нива
с площ 46. 996 дка в местност „Бялата пръст“; имот № 029014 - нива с площ
4. 501 дка в местността „Под село“; имот № 043116 - нива с площ 6. 999 дка в
местността „Коджаалан“, собственост на наследниците на М. М. И.. В сигнала
се посочвало, че със заявление от 28.01.2016 г., депозирано от Т. Д. ИЛ. чрез
пълномощник Р. Т. Д., в ОД „Земеделие“ е поискано издаване на документ, че
имотите, описани в молба - декларация № 1 от 26.01.2016 г., не са
собственост на държавен поземлен фонд. По сигнала била извършена
проверка. С писмо от ОДМВР - Шумен от 09.02.2016 г. ОД “Земеделие“ -
Шумен били уведомени, че проверката ще бъде извършена от служителя
Росен П.. Съгласно приложено Удостоверение, издадено от Областна
дирекция „Земеделие“ Шумен от 02.02.2016 г. на Т. Д. ИЛ. чрез
пълномощника му Р. Т. Д., земеделски земи - имот № 036004 - нива с площ
46. 996 дка в местност „Бялата пръст“; имот № 029014 - нива с площ 4. 501
дка в местността „Под село“; имот № 043116 - нива с площ 6. 999 дка в
местността „Коджаалан“, са собственост на наследниците на М. М. И.. За
стопанските години от 2006 г. до 2016 г. за тях не са подадени декларации по
реда на чл. 69 и чл. 70 ал. 1 от ППЗСПЗЗ, същите не попадат в масиви за
ползване по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ и са разпределяни в различни
комбинации за стопанските години от 2006 до 2016 г. на ПК „Враненска
долина“ с. К. и на БГ „Агро- Земеделска компания“ ЕООД гр. Варна като
6
земи /бели петна/, за които не са подадени декларации по чл. 69 и чл. 70 от
ППЗСПЗЗ. В удостоверението също е отразено, че лицето Т. Д. ИЛ. не
фигурира в Регистъра по Наредба № 3/99 г. за регистрация на земеделски
производители, поддържан от ОД „ Земеделие “ гр. Шумен.
По преписката са приложени скици за трите земеделски имота,
издадени на 19.01.2016 г., в които е отразено, че са собственост на
наследниците на М. М. И.. Във връзка с извършваната проверка от ОД
“Земеделие“ - Шумен предоставили на органите: Споразумение на масиви за
ползване на земеделски земи по чл. 37в ал. 2 от ЗСПЗЗ за стопанската
2014/2015 г. и 2013/2014 г.; споразумителен протокол вх. № 162/29.07.2011 г.
и приложение; Споразумение за създаване на масиви за ползване по реда на
чл. 37B ал. 1 от ЗСПЗЗ, вх. № 210/31.08.2012 г., и приложение; Удостоверение
за наследници на М. М. И. № 137/16.03.1992 г., между които фигурира Н.
Ч.И., с посочена година на раждане 1931 г.; Удостоверение на наследници на
М. М. И. изх. № 35 от 12.03.2016 г. между които е Н. Ч.И. -дъщеря с ЕГН
**********, както и молба декларация от 16.03.1992 г. подадена от името на
Н. Ч.И.. От служба по вписвания били изискани и приложени всички
вписвания, извършени по партидите на лицата С. Г. М. ЕГН **********, Р. Т.
Д. ЕГН 80001278768 и на подсъдимия Т. Д. ИЛ..
През 2016 г. подс. И. помолил всеки от подс. С., Й. и Г. Й. Г. да му
станат свидетели пред нотариус, че е обработвал горните ниви и те се
съгласили.
На 26.01.2016 г. била подадена от подс. И. чрез пълномощник Р. Т. Д.
молба до нотариус Светлозар Николов peг. № 592 от регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие PC - Велики Преслав, с която
поискал на основание чл. 587 от ГПК и чл. 79 от ЗС да бъде извършена
обстоятелствена проверка за признаване собствеността му и издаване на
констативен нотариален акт. На 15.07.2016 г. четиримата подсъдими се явили
пред нотариус Николов. Същия разяснил на подс. С., Й. и Г. наказателната им
отговорност за лъжесвидетелстване. След това подс. Г. заявил пред нотариуса
„Повече от 10 години познавам Т. Д. ИЛ. от тогава той управлява имотите за
с. К.. Те са около 56-58 декара. Знам къде се намират, той си ги стопанисва
едната е в Бялата пръст, най-голямата. Не знам някой друг да е претендирал
за имотите или пък да има съдебни спорове“. Подс. С. заявил „ Повече от 10
7
години познавам Т. Д. ИЛ. от тогава той управлява имотите за с. К. знам че са
три ниви едната е много голяма около 46 декара в Бялата пръст другите в
Коджаалан и другата е в Под село знам, че си го стопанисва от 1996-97
година. Не знам някой друг да е претендирал за имотите или пък да има
съдебни спорове“. Подс. Й. заявил „Познавам много отдавна Т. Д. ИЛ. от
тогава той управлява имотите за с. К.. Познавам имотите той отдавна ги
стопанисва може би от 1995-96 година. Знам, че се намират единия е в Бялата
пръст, другия в Коджаалан и в местността Под село. Не знам някой друг да е
претендирал за имотите или пък да има съдебни спорове“. При тези
показания нотариус Николов изготвил протокол от същата дата в която
отразил свидетелските показания на тримата подсъдими. Въз основа на
представените документи и съставения протокол, нотариус Николов издал
нотариален акт № 73, TOM. VII, рег. № 3139, дело № 634 от 2016 г. на
основание постановление от 15.07.2016 г., издадено въз основа на
обстоятелствена проверка, извършена по нотариално дело № 634 / 2016 г. с
който подс. Т. Д. ИЛ. бил признат за собственик по давностно владение и
наследство на земеделски земи в землището на с. К.: имот № 036004 - нива с
площ 4. 996 дка в местност „Бялата пръст“; имот № 029014 - нива с площ 4.
501 дка в местността „Под село“; имот № 043116- нива с площ 6. 999 дка в
местността „Коджаалан“.
На 16.09.2016 г. било образувано ДП № 131/2016 г.. по описа на ОД на
МВР, РУ - Велики Преслав, в хода на което с постановления за привличане от
04.01.2017 г., лицата Е. Л.. СТ., Й. Г. Й. били привлечени като обвиняеми за
извършено престъпление по чл. 290 ал. 1 от НК. На 05.01.2017 г. Г. Й. Г. бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 290 ал. 1 от НК, а Т. Д. ИЛ.
като обвиняем за престъпление по чл. 290 ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 3 от НК. В
хода на ДП са проведени разпити на свидетелите Р. Т. Д., Н. Г.а В., М. К. Й.а,
К. М. И. /починал към датата на с.з., показанията на този свидетел не са
четени, поради заявено несъгласие от защитата/, Г. А.П., Р. Х.П., В. Д. И., К.
И. Х. /починала на 12.03.2018 г./.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена
графическа експертиза за установяване дали подписите, положени на договор
за наем № 405 от 01.08.2001 г. на РКО № 260 от 31.08.2007 г. и РКО № 261 от
31.08.2007 г. са положени от Н. Ч.И.. Заключение на експертизата посочва, че
8
на база представения сравнителен материал не може да бъде даден
категоричен отговор на въпроса, касаещ авторството на представените за
изследване подписи - обекти на експертизата дали са положени от Н. Ч.И..
По ДП са приложени две писма от ПК „Враненска долина“ с. К. с изх.
№ 6/16.09.2016 г. и изх. № 7/20.10.2016 г. В първото се посочва, че ПК
„Враненска долина“ с. К. няма сключен договор за обработка на земеделска
земя с лицето Н. Ч. И. за имот № 036004 - нива с площ 46. 996 дка; имот №
029014 - нива с площ 4. 501 дка; имот № 043116 - нива с площ 6. 999 дка. Във
второто писмо се посочва, че ПК „Враненска долин “ с. К. е имало сключен
договор за обработка на земеделска земя с лицето Н. Ч. И. за горните имоти, в
размер на 1/3 идеална част или за 23. 153 дка за периода от 1995 г. до 2007 г.,
като наемите за земята полагащи се на лицето били изплатени лично на него.
По досъдебното производство първоначално е бил внесен обвинителен
акт и образувано НОХД №247/2017 г. на ВПРС. С определение от 01.08.2017
г. НОХД № 247/2017 г. на ВПРС, делото било върнато на РП - Велики
Преслав.
На 25.08.2017 г. било извършено ново привличане в качеството на
обвиняеми по отношение Е. Л.. СТ., Й. Г. Й. и Г. Й. Г. за престъпление по чл.
290 ал. 1 от НК. Бил изготвен нов обвинителен акт, внесен в PC - Велики
Преслав на 12.09.2017 г. На 21.09.2020 г. с Определение № 101 на ВКС от
18.09.2020 г. делото е изпратено за разглеждане от ШРС.
По делото е назначена и изготвена тройна съдебно - графическа
експертиза. В заключението на същата експертите приемат, че почеркът, с
който е положен подписът под печатния текст „наемодател“ в договор за наем
№ 405 от 01.08.2001 г., подписът в разходен касов ордер № 260 от 31.08.2007
г. и в разходен касов ордер № 261 от 31.08.2007 г. под текста „получил
сумата“, принадлежи на лицето Н. Ч. И..
По делото е назначена и съдебно - почеркова експертиза, чието
заключение е прието по делото. Съдът кредитира заключението на тази
експертиза в точка 2 от Протокол № 195, съобразно което, експертът
заключава, че подписът, положен в разходен касов ордер № 260 от 31.08.2007
г., вероятно е положен от Н. Ч. И..
9
Горната фактическа обстановка ШРС приел за установена въз основа на
обясненията на подсъдимите, дадени в хода на съдебното следствие, както и
на приобщените обяснения на подсъдимите С. и Й. от д. п., показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели - св. Н. Г.а В., включително и
показанията й, приобщени по реда на чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 НПК, св. М. К.
Й.а, св. Г. А.П. и показания й приобщени по реда чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2
НПК, на стр. 96 от ДП от ДП, частично от показанията на св. Р. Х. П. и
частично от приобщените по реда на чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 от НПК /стр.97
от ДП/, показанията на св. В. Д. И., както и от приобщените на основание чл.
283 от НПК писмени доказателства, приложени по делото, от изготвените в
хода на съдебното производство експертизи, приложените към делото
писмени доказателства и доказателствени средства: експертиза, писмо и
копия от договор за наем с ПК „Враненска долина“ с. К., разходни касови
ордери за изплатена рента, протокол от 15.07.2016 г., съставен по
обстоятелствена проверка и приложения, решение на поземлена комисия,
скици на имотите, удостоверение изх. № Ш-22/02.02.2016г.,
удостоверение изх. № 2/26.01.2016 г., удостоверения за данъчна оценка,
споразумения на масиви за ползване на земеделски земи по чл. 37в ал. 2 от
ЗСППЗЗ, споразумителен протокол, справки от службата по вписванията,
извлечения от семейните регистри, справки за съдимост, справки за
съдимост, декларации за семейно и материално положение и имотно
състояние, събраните по делото писмени доказателства. Относно св. К. И. Х.
ШРС е установил, че починала на 12.03.2018 г. и не са направени искания
относно показанията й от страните, поради което съда не ги е обсъждал.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, която
настоящия въззивен състав намира за правилна, непротиворечива и на база
анализ на събраните по делото доказателства, поради което я възприема
напълно.
Възвивната инстанция намира за правилно на първо място да се занимае
с доводите на представителя на прокуратурата, намерили място както в
депозирания протест и допълнително изложение към него, така и в съдебно
заседание. На първо място като довод се сочи най – общо казано
неправилното игнориране на показания на свидетеля Р. Х. П. – служител на
10
сектор „Икономическа полиция“ при ОДМВР-Шумен, който в служебното си
качество е извършил разпоредена от ШРП проверка по преписка,
предшествала и послужила като основание за образуване на настоящото
наказателно производство. В хода на тази проверка свидетелят е снел
обяснения от тримата подсъдими, предадени на съд за престъплението по чл.
290 ал. 1 от НК. Показанията на този свидетел не са кредитирани от
районният съд, поради своята противоречивост и неубедителност.
Единствената част от показанията на св. П., на които съдът е дал вяра е тази,
която касае обстоятелства свързани с подадения сигнал. И довода на
прокурора и мотивите на районния съд по този въпрос търпят критика.
Настоящата инстанция намира, че показанията на св. П., като гласни
доказателствени средства, следва да бъдат изключени от доказателствената
маса. Със същите са събрани производни доказателства в нарушение на чл.
115 от НПК, а такъв доказателствен подход основателно е критикуван.
Налице е обилна съдебна практика в тази насока – Р 273-2021-ВКС ІІІ н.о., Р-
391-2013-ВКС ІІІ н.о., Р-591-2014-ВКС І н.о., Р-21-20 – ВКС-ІІ н.о. В
последните години, с редица свои решения касационния съд последователно е
възприел, че подобен подход се явява заобикаляне на предвидените
процесуални правила. От друга страна горното, изразяващо се в действия на
служителя на МВР, включващи разпит, снемане на сведения или разпит тип
“беседа“ се възприемат и като съществени нарушения, ограничаващи правото
на защита, а оттам и пряко влияещи върху справедливостта на наказателния
процес. И не на последно място, съдебната практика на върховния съд е в
синхрон с тази на ЕСПЧ / решение от 08.03.2018г. – по делото „Д. М. срещу
България“. Ето защо въззивната инстанция намира довода на прокуратурата
за неоснователен, а извода на ШРС за правилен, макар и не изцяло на
посочените от него основания.
На второ място в протеста се излага довод относно въпроса е ли
нотариуса надлежен орган на власт по смисъла на чл. 93 т. 2 от НК при
изпълнение на служебните си функции по извършване на обстоятелствена
проверка за признаване на собственост и издаване на констативен нотариален
акт, каквато задължителна предпоставка е изискуема за съставомерността на
лъжесвидетелстването. Доводът е основателен. Районният съд е обсъдил в
мотивите си подробно този въпрос, като приел, че нотариусът безспорно е
длъжностно лице, съобразно нормата на чл. 93 т. 1 б. “б“ от НК, но не е орган
11
на власт съгласно нормата на чл. 93 т. 2 от НПК. Това правно тълкуване на
посочената правна норма му дало едно от основанията да приеме, че не е
осъществено престъплението по чл. 290 ал. 1 от НК. ШОС намира доводите
на първоинстанционния съд за неправилни и необосновани. В развилото се
нотариално производство, нотариуса фактически е осъществил функции,
сходни с тези на органите на съдебната власт, от което следва и извода, че той
покрива изискването за понятието „Орган на власт“, независимо от факта, че
не е измежду изрично посочените в чл. 93 т. 2 от НК. Налице е празнина в
закона, но същата е запълнена в достатъчна по обем съдебна практика на
ВКС. Според същата нотариалното производство е регламентирано в ГПК
като вид охранително производство, насочено към издаването на акт на
държавно, съдебно съдействие, пораждащ за молителя съответните
благоприятни правни последици. Независимо, че нотариалният акт в
проведеното производство по реда на чл. 483 ал. 2 от ГПК /отм.,сега чл. 537
ал. 1 от ГПК/ няма силата на присъдено нещо и не представлява изпълнителен
титул на решение по правен спор, то той ползва лицето, в чийто интерес е
издаден и има доказателствена сила спрямо трети лица, тъй като с него се
констатира наличието на определени права. След влизането в сила на ЗННД
на 06.01.1997г. /нотариалната професия, макар и развиваща се под външния
контрол на държавен орган в лицето на министъра на правосъдието, е
организирана като свободна частна дейност. По силата на чл. 2 ал. 1 от с.з.,
всеки отделен нотариус при изпълнение на законовите си правомощия
извършва действия със съдебен характер, които са му възложени от
държавата. Надлежното осъществяване на функциите на нотариуса се свързва
с определен съдебен район, а отказът му да издаде охранителен акт подлежи
на контрол пред съответния окръжен съд. Ето защо, се приема, че
законодателят третира нотариуса като служител при орган на съдебната
власт, натоварен с упражняването на властнически функции. Поради
изложеното въззивния съд приема, че този довод на представителя на
обвинението е основателен.
ШОС приема, че по делото не са налице доказателства, за да се направи
извод, че подс. И., чрез свои действия като подбудител умишлено е склонил
Г. Й. Г., Е. Л.. СТ. и Й. Г. Й. да потвърдят неистина, както и те да са сторили
12
това.
Въззивната инстанция напълно възприема и споделя теоретичните
разсъждения на районния съд относно това в какво се изразява
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 290 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал.
3 от НК за което подс. И. е предаден на съд, поради което същите не следва да
се повтарят. ШОС приема, че по делото не е установено от доказателствата
подс. И. да е оказвал натиск или каквото и да било друго въздействие върху
другите трима подсъдими, те да заявят пред нотариуса неверни факти. Още по
малко, той да им е указвал какви въпроси ще им зададе нотариуса и какъв
отговор иска всеки от другите подсъдими да даде. При липса на активно
поведение от страна на подс. И., насочено към осъществяване на елементите
на престъпния състав, той не следва да носи наказателна отговорност. От
доказателствата по делото е видно, че И. единствено ги е попитал дали са
съгласни да свидетелстват пред нотариуса, че е обработвал нивите, без обаче
да е оказвал върху тях психическо или друго въздействие, те да свидетелстват
за конкретни факти. Поради това ШОС приема, че не може да се направи
извод подс. И. да е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл. 290 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 3 от НК.
По отношение обвинението спрямо подс. С., Й. и Г.. От събраните по
делото доказателства ШОС приема, че не може да се направи извода - всеки
от тези подсъдими да е знаел, че подс. И. не е обработвал въпросните ниви от
1996/1997 г., както и че никой не е оспорвал това му поведение и въпреки
това да е заявил пред нотариуса обратното. Т. е. да е знаел, че фактическото
положение е различно, но въпреки това всеки от тях да е потвърдил неистина
пред нотариуса. ШОС приема, че липсват каквито и да е доказателства, че у
подс. С., Й. и Г. е съществувала субективна представа за неистинност на
фактите имащи значение за придобиването от страна на подс. И. на
процесните имоти чрез нотариалното производство, т. е. за различно
съдържание на обстоятелствата, за които са свидетелствали при
обстоятелствената проверка. Липсват доказателства по делото за знание от
всеки от тях, че подс. И. не е стопанисвал нивите в периода от 1996/1997 г.,
както и че тази му дейност е била оспорвана от някого. Знанието на подобни
обстоятелства би могло единствено да се предполага. Съзнанието за
13
верността на твърденията изключва умисъла за лъжесвидетелстване, който е
единствената възможна форма на вина, която води до съставомерност на
деянието по чл. 290 ал.1 от НК. За да е налице лъжесвидетелстване е
необходимо да се установи, че конкретно лице като свидетел, депозира
лъжливи показания или затаява истина пред надлежен орган на властта, при
това лицето трябва да го е извършило умишлено. За да бъде изложеното от
свидетеля истина, необходимо е той да възпроизведе пред съответния
надлежен орган - в случая нотариус, своите възприятия във вида, в които те
са се отразили в съзнанието му. Субективното възприятие, не може да бъде
основание за носене на наказателна отговорност и за обосноваване на
инкриминирано поведение. Ето защо, при липсата на доказателства за знание
у подс. С., Й. и Г., че тези ниви са обработвани от другиго в периода от
1996/1997 г. до 2006 г., а не от подс. И. и техните показания пред нотариуса не
представляват потвърждаване на неистина, тъй като подсъдимите няма как да
са знаели, че по съществото си тези им твърдения представляват неистина.
Поради това ШОС приема за правилен този извод на първоинстанционния
съд, че не е налице субективната страна на деянието по чл. 290 ал. 1 от НК по
отношение тримата подсъдими.
Поради изложеното въззивната инстанция приема, че атакуваната в
настоящото производство присъда на ШРС е правилна и законосъобразна и
като такава ще следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260028/01.12.2021г. постановена по
НОХД № 1686/2020г. по описа на Шуменският районен съд.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340 ал. 2 от НПК на страните да се изпрати писмено
съобщение за решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
14
2._______________________
15