№ 13365
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА
ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА ТЕРЗИЕВА
Гражданско дело № 20221110135677 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от "... " АД срещу М. А. Н..
На ответника М. А. Н. е назначен особен представител - адв. А. от САК.
Адв. А. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен Договор №
20.04.2020г. на основание Общи условия за предоставяне на електронни
услуги за събиране на пътни такси на база изминато разстояние (тол такси) и
на база време (е.) чрез онлайн платформата на ищеца. Сочи, че ответникът е
заявил и получил едно бордово устройство със сериен номер съответно №..
Към 02.02.2022 г. ищецът установил, че не е налице генериране на пътни такси
за период от повече от 30 последователни календарни дни за всички бордови
устройства, поради което на основание чл. 15. 16 от Общите условия
прекратил едностранно договора с изпращане по електронната поща на
ответника на уведомление № 03.02.2022 г. с Приложение № 1 – списък на
бордовите устройства, като ответникът е поканен в срок до 15 календарни дни
от датата на получаване на уведомлението да върне бордовите устройства.
Поради невръщане на устройствата в срок ищецът начислил на ответника
неустойки по т. 5. 3 от общите условия за липсващо устройство в размер на
300 лв., както и по т. 5. 2 от общите условия за непълна окомплектовка на
бордово устройство в размер на 25 лв. с приспаднат 1 лев депозит. Отделно от
изложеното твърди, че ответното дружество не е изпълнило задължения за
заплащане на такси за предплатения баланс по договора в общ размер от 18, 70
лв. Въз основа на изложеното иска ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 342, 70 лв., представляваща сбор от начислени неустойки по т. 5. 2 и
т. 5. 3 от Общите условия към Договор № 20.04.2020 г. за предоставяне на
електронни услуги за събиране на пътни такси на база изминато разстояние
1
(тол такси) и на база време (е.) за непълна окомплектовка и за липсващп
бордово устройство със сериен номер съответно №., както и сумата в размер
на 18, 70 лв., представляваща дължими такси по договора, ведно със законната
лихва от 01.07.2022 г. до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК назначеният особен представител на ответника е
подал писмен отговор. В него оспорва така предявения иск. Счита се, че
сключеният договор е реален такъв, респ. без предаване на устройството,
ответникът е в невъзможност а осъществи предлаганите от доставчика услуги.
Твърди се, че ищецът по никакъв начин не доказва, че му е било предадено
владението на бордното устройство. Оспорва се също така наличието на
сключен между страните договор и се прави възражение за нищожност на
клаузата за неустойка. Прави се и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи наличието на договорно задължение, по силата на което в тежест на
ответника е възникнало задължение да заплати такси в сочения размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
плащане на претендираните суми.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличие на облигационно отношение по процесния договор, по силата
на който е уговорена валидна клауза за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение в посочения размер; прекратяване на договора с
едностранно изявление от ищеца на соченото основание.
При съобразяване на представените по делото доказателства и
наведените от ищеца твърдения съдът намира, че в случая се касае за договор
за предоставяне на електронни услуги за събиране на пътни такси на база
изминато разстояние /толтакси/ и на база време /евинетки/, при който освен
Закона за задълженията и договорите намира приложение и Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги. В чл.3 от
Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
/ЗЕДЕУУ/ е дадена дефиниция на понятието електронен документ, като е
препратено към дефиницията в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) №910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на
вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28
август 2014 г.). Съгласно посоченото в цитирания регламент „електронен
документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-
специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.
Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление,
което може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление,
записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде
възпроизведено, съставлява електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1
ЗЕДЕУУ. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от
2
Закона – за електронен подпис се счита всяка електронна информация,
добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване
на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само
на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен
подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ/, но също така допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ/. Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ, създаден
е подписан електронен документ.
При съобразяване на така дадената дефиниция Софийски районен съд
приема, че процесният договор е сключен при спазване на законовите
изисквания за електронен документ. Същият се предхожда от създаден
потребителски профил чрез онлайн платформата на ищеца *** от ответника.
В случая се установява, че ответникът е създал потребителски профил и
е подал заявка, като чрез платформата ToolPass по заявката е генерирал
договор с предплатен баланс на 20.04.2020г, на който е даден номер 23371,
приет като доказателство по делото. Видно от същия между страните е
уговорено, че ищецът се задължава да предостави на клиента срещу
заплащане услуга за електронно събиране на пътни такси на база изминато
разстояние и на база време съобразно Общи условия към договора. Посочено
е, че за използване на уговорените услуги от ищеца се предоставят бордови
устройства на клиента.
Договорът за предоставяне на електронни услуги и за събиране на пътни
такси на база изминато разстояние /тол такси/ и на база време /е-винетки/ е
реален договор и се счита за сключен след предаването на предмета на
договора от ищеца доставчик на съответната услуга на ответника -
потребител, а именно на процесното бордово устройство, тъй като без това
устройство е невъзможно да бъдат осъществени предлаганите от доставчика
услуги като заплаща тол такси и други държавни такси, да закупува
маршрутни карти и електронни винетки. В случая по делото липсва приемо-
предавателен протокол или друго писмено доказателство, от което да е видно,
че на ответника действително е предаддено процесното бордово устройство.
С оглед на гореизложеното съдът не може да приеме, че между страните
е възникнало валидно правоотношение, произтичащо от сключен договор за
предоставяне на електронни услуги за събиране на пътни такси на база
изминато разстояние /тол такси/ и на база време /евинетки/. В доказателствена
тежест на ищеца е да докаже, че е изпълнил основното си задължение по
договора и е предал бордовото устройство на ответника, поради което за
ответника е възникнало задължение да заплаща дължимите такси по договора.
Доказателства в тази насока обаче не бяха събрани.
По иска по чл. 92 ЗЗД:
За да бъдат уважени исковете за заплащане на неустойка по договора в
доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване, възникването на договорни отношения с ответника, по
силата на които му е предал процесните бордови устройства, наличие на
уговорки за неустойка с посоченото в исковата молба съдържание и размери,
и настъпването на предпоставките, пораждащи изискуемост на вземанията за
3
неустойки в претендираните размери. Видно от гореизложеното, тези
обстоятелства останаха недоказани, поради което съдът счита и искът по чл.
92 ЗЗД за неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на делото, разноски се дължат само на ответника.
Същият обаче не е участвал в производството, а му е назначен особен
представител в производството, поради което разноски не следва да се
присъждат.
Решението е изготвено в срок от една година и два месеца от
последното открито по делото съдебно заседание поради състояние на
високо рискова бременност на съдията докладчик.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 182 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. ..., срещу М. А. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С.,
ул. ..., иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 324 лв., представляваща вземане за
неустойки, а именно неустойка за липсващо/невърнато бордово устройство
OBU-5310, със сер. № 0305419882330 в размер на 324 лева, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 01.07.2022
г., до изплащане на вземането, както и на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от
18.70 лв., представляваща вземания за тол такси, такси за предаване на данни
и софтуерна актуализация по сключен между страните договор № 23371 от
20.04.2020 г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 01.07.2022 г., до изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4