№ 206
гр. П., 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20231230100177 по описа за 2023 година
Производството е образувано по молба от С. А. Т., ЕГН: **********, с постоянен
адрес гр. П., ул. „Ц. С.“ № 29, чрез пълномощника й Еднолично адвокатско дружество „Д.
М.“, БУЛСТАТ ***, със съдебен адрес гр. С., ж.к. „М. Л.“ бл.***, вх.А, ет.2, офис 11,
представлявано от Д. М. М. – управител, срещу „С. К.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление гр. С., район С., ул. „С.“ № 29, ет.7, представлявано от Н. П. П..
Сочи се в исковата молба, че между ищцата (като заемополучател) и „С. К.“ ООД
(като заемодател) е бил сключен Договор за потребителски кредит № ** от 18.08.2022 г.,
съгласно който заемът е в размер на 450 лева, със задължение да бъде погасен чрез 17
месечни вноски, при посочен в договора ГПР малко под 50 %, като се твърди, че към датата
на депозиране на исковата молба в съда задължението е изцяло погасено.
Релевира се, че по силата на постигнатите договорености ищцата се е задължила да
обезпечи кредита с банкова гаранция или поръчители в тридневен срок от сключване на
сделката, като при неизпълнение на това задължение е уговорено право на кредитора да
получи неустойка (чл. 11 от договора). Навежда се, че още със сключването на договора
кредиторът е начислил неустойка в размер, надхвърлящ многократно позволения от Закона
размер на ГПР, както и че същата е включена в погасителния план към всяка месечна
погасителна вноска.
Твърди се, че неустоечната клауза е нищожна, като противоречаща на чл. 23 вр. с чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 и чл. 21 ЗПК, като противоречаща на добрите нрави, тъй
като излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция,
същата заобикаля закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК, както и
1
че процесната клауза не е индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146 от ЗЗП и е
неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Иска се от съда да постанови решение, с което да обяви нищожността на
неустоечната клауза, уговорена в чл. 11 от Договор за паричен заем № ** от 18.08.2022 г.,
предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 240,15 лв. в случай на непредоставяне на
обезпечение, сключен между ищцата С. А. Т., ЕГН ********** и „С. К.“ ООД ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., район С., ул. „С.“ № 29, ет.7, представлявано от Н.
П. П., тъй като неустоечната клауза противоречи на закона, цели неговото заобикаляне,
както и на добрите нрави; както и да осъди на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответника „С.
К.“ ООД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район С., ул. „С.“ № 29, ет.7,
представлявано от Н. П. П., да заплати на С. А. Т., ЕГН **********, сумата в размер на 10
лв., представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, включително за
адвокатско възнаграждение.
След отстраняване в законоустановения срок на констатирани нередовности на
исковата молба, съдът е приел, че последната отговаря на изисквания на чл. 127 и чл. 128
ГПК, в резултат на което е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК, като е изпратен препис
от исковата молба, ведно с приложенията към нея на ответника.
В законоустановения срок ответното дружество депозира писмен отговор, с който
признава предявения иск за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка и моли за
постановяване на съдебно решение при признание на иска. Обективира искане да бъде
отхвърлена претенцията за присъждане на разноски предвид стореното признание на иска,
като поддържа, че с извънпроцесуалното си поведение дружеството не е дало повод за
завеждане на делото, тъй като не е изпращало покани, уведомления или други съобщения, с
които да изисква заплащането на договорената неустойка. Твърди, че ищецът не е заплатил
сумата за неустойка по процесния договор за кредит. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от
ГПК.
В съдебно заседание ищецът не се явява и представлява, от процесуалния му
представител е депозирано искане, в което поддържа предявените искове, като предвид
признанието на иска в отговора на исковата молба, моли съда да се произнесе с решение по
реда на чл. 237 от ГПК.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява
становище.
По повод нарочна молба, депозирана от процесуалния представител на ищцата, съдът
с протоколно определение е допуснал допълване на исковата молба, в частта касаеща датата
на сключване на процесния договор, като навсякъде в исковата молба се чете „Договор за
потребителски кредит № ** от 19.05.2022 г.“. С протоколно определение е допуснато и
2
изменение на предявения от ищцата С. А. Т., осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в
следния смисъл: да осъди на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответника „С. К.“ ООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление гр.С., район „С.“, ул. С. № 29, ет. 7, представлявано
от Н. П. П., да заплати на С. А. Т., ЕГН: **********, сумата в размер на 194,50 лева,
представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит, ведно със
законна лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Така допуснатите от съда допълнение на исковата молба и изменение на осъдителния
иск са оспорени от процесуалния представител на ответното дружество.
По делото са приети писмени доказателства, изслушано е и е прието заключението на
вещото лице по назначена съдебно-счетоводна експертиза.
По отношение на установителния иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД:
Предвид признанието на иска от страна на ответника, процесуалният представител на
ищцовата страна е извел изрично искане за постановяване на решение при признание на
иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда
да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на
иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска.
В конкретния случай, съдът намира, че предпоставките за произнасяне с решение по
чл. 237, ал. 1 от ГПК, са налице.
Направено е изрично признание от ответника на предявения против него иск по чл.
26, ал. 1 от ЗЗД както в отговора на исковата молба, така и в последваща молба с вх. №
791/29.01.2024 г., в която е посочено, че ответното дружество поддържа подадения отговор
по чл. 131 ГПК.
В тази връзка и за прецизност на изложението, съдът намира за необходимо да
посочи, че в хода на производството възраженията на ответното дружество са насочени
единствено към оспорване увеличението размера на предявения осъдителен иск, както и по
отношение на претендираните от ищцовата страна разноски за адвокатско възнаграждение.
На следващо място, признато е право, с което страната може да се разпорежда –
ответното дружество, което е страна по договора съдържащ неустоечната клауза, чиято
нищожност се претендира, чрез пълномощника си, който има изрично пълномощно за
упражняване на правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК.
Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната
може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявената претенция, с
която се иска да се обяви нищожността на неустоечната клауза, уговорена в чл. 11 от
3
Договор за паричен заем № ** от 19.05.2022 г., предвиждаща заплащане на неустойка в
размер на 240,15 лв. в случай на непредоставяне на обезпечение, сключен между ищцата С.
А. Т., ЕГН ********** и „С. К.“ ООД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район С., ул. „С.“ № 29, ет.7, представлявано от Н. П. П., тъй като неустоечната клауза
противоречи на закона, цели неговото заобикаляне, както и на добрите нрави, за
основателна и доказана, поради което и следва да бъде уважена.
Ето защо по отношение на установителния иск, съдът постановява настоящото
решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да
излага мотиви за това.
По отношение на осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който получи нещо без основание или с
оглед неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от
страните, от заключението на която се установява, че ищцата С. Т. е погасила цялото си
задължение по процесния Договор за паричен заем № ** от 19.05.2022 г. в размер на 680
/шестстотин и осемдесет/ лева, с която сума са платени 450 лв. за главница, 35,50 лв. за
договорна лихва и 194,50 лв. за неустойка.
Предвид уважаването на иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, в резултат на което неустоечната
клауза, уговорена в чл.11 от Договор за паричен заем № ** от 19.05.2022 г., сключен между
страните, предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение,
е обявена за нищожна, следва единственият логичен и правен извод, че ответното дружество
е получило от ищцата сумата в размер на 194,50 /сто деветдесет и четири лева и петдесет
стотинки/ лева, представляваща неустойка по договора, при начална липса на основание,
поради което и същата подлежи на връщане.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че е налице фактическият състав на чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради което и иска се явява основателен и доказан, и като такъв
следва да бъде уважен.
Относно разноските:
Във връзка с направеното искане по реда чл. 78, ал. 2 от ГПК, съдът намира, че в
случая не е налице основание за прилагане на цитираната разпоредбата, тъй като се
установи по делото, че ответното дружество с поведението си е дало повод за завеждане на
иска, макар да е признал изрично установителния иск за основателен. За да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 2 от ГПК, предвидените в същия предпоставки следва да са
налице кумулативно. В случая ответното дружество е станало причина да се предяви иска,
тъй като признанието, че процесната клауза е нищожна е направено след образуване на
делото.
С оглед на горното, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът счита за доказано и
основателно искането на ищцовата страна за присъждане на съдебни разноски и като такова
следва да го уважи.
4
Разноските, извършени от ищцата, възлизат в общ размер на 320 /триста и двадесет/
лева и включват заплатената държавна такса по делото в размер на 100 /сто/ лева и
заплатено възнаграждение за вещо лице под формата на депозит в размер на 220 /двеста и
двадесет/ лева.
Ищцата е получила безплатна правна помощ в производството пред настоящата
инстанция, като на адвоката, който я е предоставил следва да бъде присъдено
възнаграждение. По делото е ангажиран договор за правна защита и съдействие, в който
страните по упълномощителната сделка – ищцата, от една страна и съответният адвокат, от
друга страна, са направили съвпадащи изявления, че правната помощ се предоставя като
безплатна поради това, че ищцата е материално затруднена – чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Преценката дали да се окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално
затруднено, или не, се извършва не от съда, а от самия адвокат и е въпрос на договорна
свобода между адвоката и клиента.
В настоящия случай, тъй като страната, в чиято тежест следва да бъдат възложени
разноските, оспорва материалната затрудненост на ищцата, като предпоставка за
предоставената й безплатна правна помощ, съдът следва да разгледа релевираните
възражения и представените доказателства.
В тази връзка, въз основа на представените от ответното дружество Искане за
сключване на договор за кредит от 17.05.2022 г., Искане за сключване на договор за кредит
от 13.12.2022 г. и справка от ТП на НОИ от 17.01.2024 г., съдът намира, че не се опровергава
обстоятелството, че ищцата е материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. Искането за сключване на договор за кредит от 13.12.2022 г., в което ищцата е
декларирала общи приходи в размер на 3 100 лв. и разполагаем доход в размер на 2 804 лв.,
не кореспондира с останалия доказателствен материал - Искане за сключване на договор за
кредит от 17.05.2022 г., в което са обективирани общо приходи в размер на 800 лв. и
справка от ТП на НОИ от 17.01.2024 г., съгласно която основното възнаграждение на
ищцата по регистрирания трудов договор е в размер на 780 лв. /размерът на минималната
работна заплата за страната за 2023 г./.
Предвид изложеното възражението на ответната страна относно присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение по представен договор за безплатна правна помощ, е
неоснователно.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на процесуалния представител на ищцата -
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от управителя Д. М. М., следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществената в полза на ищцата безплатна
адвокатска помощ. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по делото, и предвид
обстоятелството, че по двата иска (установителен и осъдителен) са ангажирани едни и същи
доказателства, извършени са идентични правни действия, упражнени са едни и същи
процесуални права при наличието на класически институти на материалното право,
адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
5
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 480 лева /с
включен ДДС/. Тъй като адвокатът, на когото се присъжда това възнаграждение, е
регистриран по реда на ЗДДС, в него е включен и дължимият ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна неустоечната клауза, уговорена в чл. 11 от Договор за
паричен заем № ** от 19.05.2022 г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на
240,15 лв. в случай на непредоставяне на обезпечение, сключен между ищцата С. А. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Ц. С.“ № 29 и „С. К.“ ООД ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., район С., ул. „С.“ № 29, ет.7, представлявано от Н.
П. П., поради противоречие със закона, добрите нрави и заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, „С. К.“ ООД ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., район С., ул. „С.“ № 29, ет.7, представлявано от Н.
П. П., да заплати на С. А. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Ц. С.“ № 29,
сумата от 194,50 /сто деветдесет и четири лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща
недължимо платена като неустойка по Договор за паричен заем № ** от 19.05.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.02.2023 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „С. К.“ ООД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район
С., ул. „С.“ № 29, ет.7, представлявано от Н. П. П., да заплати на С. А. Т., ЕГН **********,
с постоянен адрес гр. П., ул. „Ц. С.“ № 29, сумата от 320 /триста и двадесет/ лева,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, „С. К.“ ООД ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление гр. С., район С., ул. „С.“ № 29, ет.7, представлявано от Н. П. П., да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ № ***, седалище и адрес
на управление гр. С., р-н В., бул. „А. С.“ № 125-2, ет. 5, оф. 5.3, представлявано от
управителя Д. М. М., сумата от 480 /четиристотин и осемдесет/ лева с вкл. ДДС, за
осъществената от последния в полза на ищцата С. А. Т., ЕГН: **********, безплатна
адвокатска помощ в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Благоевград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6