Р Е Ш Е Н И Е
№ 1951/08.12.2021 година, град Бургас
Административен
съд - Бургас, в открито заседание на тридесети ноември, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: Веселин
Енчев
секретар: Г.С.
разгледа адм.д. № 1172/2021 година,
Производството е по глава
десета раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл. 166 ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 27 ал. 3
и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба от Х.
А. А. с ЕГН ********** *** и „Силкосия“ ЕООД – село Заберново, община Малко
Търново, Б.ка област с ЕИК *********, и двамата жалбоподатели със съдебен адрес
***, офис № 318, чрез адвокат Г.Н. ***, срещу акт за установяване на публично
държавно вземане (АУПДВ) № 02/312/02814/3/01/04/01, издаден от изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) – Разплащателна агенция (РА), с
изх. № 01-6500/8613*2 от 16.03.2021 година (лист 4 - 8).
С обжалвания АУПДВ на физическото
лице и на търговското дружество е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 388914,63 лева (лист 236 - 247).
В жалбата се излагат
доводи за противоречие на АУПДВ със закона. Жалбоподателите поддържат, че те не
следва да са адресати на акта, защото не са страни с ДФЗ по процесното
правоотношение, предвид факта, че договорът за безвъзмездна финансова помощ
(ДБФП) е сключен между фонда и Й. А.а (наследодател на Х. А.), а смъртта на А.а
е форсмажорно обстоятелство и условие за прекратяването на договора. Твърдят,
че в хода на контролната проверка е установено, че изграденият с безвъзмездно
отпуснатите средства обект (къща за гости) реално работи и не е налице
отклонение от предназначението ѝ. Заявяват, че са неверни констатациите
за неизпълнение на одобрения бизнес – план за обекта, защото изчисляването на
процента на изпълнението му е извършено по неприложим (в случая) ред. Оспорват
констатацията, че движим актив – четириколесно превозно средство АТВ, закупен
със средства по договора, не е бил в работно състояние към периода на
проверката, защото веднага след повреждането му, той е бил предаден за ремонт. Изтъкват,
че ответникът неоснователно е приел, че липсват документи, които следва да се
намират при бенефициера по повод изпълнението на договора, защото проверката е
извършена в село Заберново, а документацията се е съхранявала в град Б.. Поддържат,
че в административното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение при определяне на размера на публичното вземане, защото не е изяснено
каква е тежестта на нарушението и дали то е отстранено, както и защото след
проверката от РА не е даден срок за отстраняване на последиците от нарушението.
Отделно, в първото съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателите сочи още един аргумент за незаконосъобразност на акта – че
издателят е следвало да се мотивира защо прилага закона в редакцията му преди
последното изменение, доколкото е налице съществена законодателна промяна на
ЗПЗП и предвиденият ред за установяване на задължението е друг.
С жалбата се иска отмяна
на АУПДВ. Претендира се присъждането на разноски.
Ответникът – изпълнителният
директор на ДФЗ, чрез процесуален представител - адвокат, изразява в писмено становище
мнение за неоснователност на жалбата. Излага допълнителни съображения по
същество в съдебното заседание и в писмена защита. Претендира присъждане на
разноски.
Въз основа на събраните по
делото релевантни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка.
На 03.10.2014 година между Й. Б. А.а с ЕГН ********** в качеството
ѝ на ЕТ „Странджа еко – Й. А.а“ с ЕИК ********* и ДФЗ е сключен договор
(ДБФП) № 02/312/02814 от 03.10.2014 година за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“,
по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година,
подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 391 160,00
лева, представляващи 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с
осъществяване на проект № 02/312/02841 от 29.05.2013 година. С договора и анексите
към него са определени реда и начина на усвояване на средствата. Към договора е
приложен съставен от едноличния търговец бизнес – план, в който са описани
характеристиките на предвидения за изграждане на обект (къща за гости за селски
туризъм в село Заберново) и очаквания резултат след завършването на обекта,
ведно с предвиждане за приходите и разходите от дейността за първите десет
години от съществуването на къщата. По същото правоотношение от ползвателя на
помощта са придобити и две четириколесни превозни средства (т. нар. АТВ),
регистрирани по съответния ред в МВР (лист 86 – 95, 96 – 126 и 45 - 84).
Туристическият обект е
изграден в срок и е въведен в експлоатация. През 2015 година той е
категоризиран с една звезда – считано до края на 2020 година, на основание чл.
128 и чл. 132 ал. 1 от Закона за туризма (лист 129 – 166 и 37).
На 12.08.2016 година Й. А.а
– бенефициерът по ДБФД е починала (лист 43).
На 19.09.2016 година Х. А.
- съпруг на Й. А.а, е депозирал уведомително писмо в ДФЗ, с което е уведомил
фонда за настъпило форсмажорно обстоятелство – смърт на ползвателя на помощта и
е поискал договорът да бъде прекратен, тъй като не е в състояние да поеме
задълженията по него, предвид настъпилото трагично събитие (лист 188 или 192).
На 27.09.2016 година
заместник – изпълнителният директор на ДФЗ е отговорила на уведомлението,
подадено от Х. А.. В отговора е посочено, че е налице форсмажорно обстоятелство
– обективна невъзможност за страната да изпълни задълженията си и договорът
(със срок пет години) може да бъде прекратен ако наследниците на Й. А.а не
приемат предприятието на ЕТ „Странджа еко – Й. А.а“ и заличат вписването му, за
което ДФЗ следва да бъде уведомен надлежно с цел предприемане на действия по
прекратяване на договора. В отговора е посочена и втората възможна алтернатива
– с приемането на предприятието на ЕТ наследниците му да встъпят в правата и
задълженията по ДБФП, като универсални правоприемници и в този случай е
необходимо допълнително подписване на договор за пасивна субективна новация по
чл. 107 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) между ДФЗ и съответния правоприемник на ЕТ
(лист 194).
На 18.11.2016 година Х. А. А.
е изразил пред нотариус – лично и като законен представител на К.Х.А.а
(малолетен наследник на починалата Й. А.а) съгласие за поемане на предприятието
на ЕТ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, включително
и дворното място с изградената къща в село Заберново, както и двете
четириколесни превозни средства (лист 9).
ДФЗ не е уведомен от А. са
поемането на предприятието на ЕТ „Странджа еко – Й. А.а“ и А. не е сключил
договор с фонда, на основание чл. 107 от ЗЗД.
На 17.06.2019 година със
заповед № 373967/17.06.2019 година началник на отдел в „Регионален технически
инспекторат“ - Ямбол в дирекция „Технически инспекторат“ на ДФЗ – РА е
разпоредил извършването на проверка „на място“ на обекта в село Заберново (лист
168 - 169).
На 19.06.2019 година Х. А.
е уведомен за предстоящата проверка и на 20.06.2019 година от него е представена нова
обяснителна записка до ДФЗ, в която той отново е обявил, че през 2016 година
съпругата му е починала, както и че на 19.09.2016 година фондът е бил уведомен
от него за това обстоятелство. Заявил е, че ЕТ е заличен от Търговския регистър
и той не е в състояние да представи счетоводни документи, а след „прехвърляне
на собствеността към наследниците“ обектът продължава да функционира по
предназначение (лист 186).
На 25.06.2019 година, в
изпълнение на заповедта, такава проверка е извършена.
При проверката е
констатирано, че едното от двете закупени ППС по проекта е повредено и не е в
движение. Констатирано е, че предприятието на ЕТ е прието от наследника Х. А.
(лист 189).
За голяма част от
останалите обстоятелства, които е следвало да бъдат изяснени (напр. за
осигуреността с персонал и разкриването на нови работни места, за издаването на
нужните разрешителни за работа и удостоверения за категоризация, за
регистрацията на туристите и счетоводното отчитане на заплатените от тях
средства, за осъществяване на дейностите по одобрения бизнес – план и т.н.), е
установена невъзможност за това предвид липсата на документи, представени от правоприемниците на
починалата Й. А.а. Констатирано е, че къщата за гости е изградена. Описано е
оборудването, с което тя е снабдена за осъществяване на дейността по приемане
на туристи. За извършената проверка е съставен контролен лист (лист 170 - 185).
На 26.06.2019 година
възложилият проверката началник на отдел „Регионален технически инспекторат“ –
Ямбол в дирекция „Технически инспекторат “ на ДФЗ е изготвил докладна записка
за резултатите от нея - до директора на дирекция „Технически инспекторат“ в ДФЗ.
В докладната записка е направено обобщение на констатациите в контролния лист
(лист 191).
На 18.10.2019 година, в
хода на продължаващата проверка, от администрацията на ДФЗ е изискана и
получена справка от НАП за броя на осигурените лица от ЕТ „Странджа еко – Й. А.а“
с ЕИК ********* за периода януари 2016 – октомври 2019 година. От справката е
установено, че за посочения период ЕТ е осигурявал едно лице (лист 196).
На 30.10.2019 година,
предвид установените факти, изпълнителният директор на ДФЗ е изпратил писмо до Х.
А. в качеството му на ЕТ „Странджа еко – Й. А.а – Х. А.“ и правоприемник на Й. А.а,
с което го е уведомил, че, предвид извършеното приемане на предприятието на ЕТ
и липсата на последващи действия по прекратяване на правоотношението с ДФЗ, А.
е титуляр на правата и задълженията на получателя на безвъзмездна финансова
помощ по ДБФП от 03.10.2014 година. Изпълнителният директор на ДФЗ е обявил, че
след като при проверката не са представени никакви счетоводни документи за три
години от изпълнението на проекта (2016 – 2018 година), то изпълнението на
бизнес – плана за този период е в размер на 0,00 % от заложените приходи (от 72
000 лева до 88 000 лева, годишно по план). Бенефициерът е уведомен, че по
бизнес – план е следвало да бъдат разкрити шест работни места – 1 бр.
управленски персонал и 5 бр. производствен персонал, докато в периода 2015 –
2018 година не са били наемани работници, а е било осигурявано само едно лице.
Отделно А. е информиран за констатацията, че едно от превозните средства,
придобити по ДБФП, не е било в движение/експлоатация при проверката, че не е
изпълнено задължението на ползвателя на помощта да съхранява всички документи,
свързани с подпомаганите дейности за срок от пет години след сключването на
договора, както и че не са представени документи (удостоверения, разрешителни,
застрахователни полици и др.) за извършването на дейността, и не са спазени
изискванията за осчетоводяване, поддържане и застраховане на активите. От
изложените факти е направен извод, че са налице предпоставките за откриване на
производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане и
на основание чл. 26 ал. 1 във връзка с чл. 34 ал. 3 от АПК такова производство
е образувано (лист 197 - 202).
Писмото – уведомление от
изпълнителния директор на ДФЗ е изпратено на адреса на бенефициера, но предвид
неколкократното му неоткриване (известията са върнати с гриф „непотърсен“ и
„преместен“), от страна на фонда е пристъпено към уведомяването на А. по реда
на чл. 18а ал. 10 от АПК. Процедурата по чл. 18а ал. 10 от АПК е изпълнена и А.
е уведомен за началото на административното производство (лист 209 – 228).
След започване на
административното производство, на 11.02.2020 година предприятието на ЕТ
„Странджа еко – Й. А.а – Х. А.“ е прехвърлено с договор за продажба на
търговско предприятие на „Силкосия“ ЕООД с едноличен собственик на капитала Х. А.
А.. След прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ към ЕООД, на 18.02.2020
година ЕТ е преустановил дейността си и е заличен от Търговския регистър.
На 16.03.2021 година, като
е отчел извършеното прехвърляне на търговското предприятие и при приложение на
чл. 15 ал. 3 от Търговския закон,
изпълнителният директор на ДФЗ е
издал по отношение на Х. А. и „Силкосия“ ЕООД процесния АУПДВ, с който е
определил размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ
в размер на общо 388 914,63 лева (100 % от отпуснатата помощ). Мотивите за
издаването на АУПДВ са свързани с неизпълнението на утвърдения бизнес – план по
договора, с констатиране на неотстранени щети по актив, придобит с отпуснатата
помощ, както и с неизпълнение на задължението за съхраняване на документация и
представянето ѝ при проверката, за застраховане на активите, за водене на
отделно счетоводство:
1. Непостигане на нивата
на показатели (за приходи) за три финансови години (2016 – 2018 година),
съгласно т. 30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от
„Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 26 ал. 6 и 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие
на селскостопанските райони 2007 – 2013 година“ (Правилата) - изпълнение на
приходите под 20 % от предвидените, средноаритметично за същия период в
продължение на две или повече финансови години (с предвидено възстановяване на
100 % от помощта);
2. Неизпълнение на
заложените параметри по отношение на устойчива заетост по – голямо от 50 %,
съгласно т. 18 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата (с
предвидено възстановяване на 10 % от помощта);
3. Невъзстановяване на
актив (МПС - АТВ), до първоначалното му функционално състояние, предвид
настъпила частична щета, на основание т. 12 от Приложение към раздел I „Общи
положения“ от Правилата (с предвидено възстановяване на 100 % от помощта – за
конкретния актив);
4. Неизпълнение на
изискването за съхраняване на всички документи, свързани с подпомаганите
дейности, за срок от 5 години след сключването на договора за отпускане на
финансова помощ, на основание т. 13 от Приложение към раздел I „Общи положения“
от Правилата (с предвидено възстановяване на 5 % от помощта за всеки месец, до
пълния размер на помощта);
5. Неизпълнение на
задължението за представяне на валиден документ, даващ правото за осъществяване
на подпомаганата дейност (в зависимост от нормативно въведения режим – лиценз,
разрешение и/или не поддържа регистрация), на основание т. 15 от Приложение към
раздел I „Общи положения“ от Правилата (с предвидено възстановяване на 5 % от
помощта);
6. Неизпълнение на
задължението за представяне на подновени застрахователни полици за
финансираните активи, на основание т. 27 от Приложение към раздел I „Общи
положения“ от Правилата (с предвидено възстановяване на 5 % от помощта за
придобиване на съответния актив) и
7. Неизпълнение на
задължението за водене на всички финансови операции, свързани с подпомаганата
дейност, отделно в счетоводството на лицето, на основание т. 31 от Приложение
към раздел I „Общи положения“ от Правилата (с предвидено възстановяване на 5 %
от помощта).
На основание чл. 3 ал. 1
от Правилата – предвид установяването на няколко нарушения с различен размер на
подлежащата за възстановяване помощ, на Х. А. и на „Силкосия“ ЕООД е определен най
- големия размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ – 388 914, 63
лева, представляваща 100 % от отпуснатата помощ (лист 236 - 247).
По
делото е допусната и приета съдебно – счетоводна експертиза (лист 292 - 308).
В изпълнение на
поставените задачи, вещото лице е установило какъв е размерът на безвъзмездно
предоставената финансова помощ на бенефициера по първоначално подписания ДБФД и
последващите анекси – 388 914,57 лева. Изследвало е какъв е размерът на
приходите от подпомаганата дейност за 2016 – 2018 година, като абсолютна сума и
като процент от предвидените приходи:
1. За 2016 година при 1
320 предвидени нощувки и 72 600 лева приходи, са били реализирани 43 нощувки и
1 862,44 лева приходи (2,57 % изпълнение);
2. За 2017 година при 1
440 предвидени нощувки и 79 200 лева приходи, са били реализирани 7 нощувки и
291,67 лева приходи (0,37 % изпълнение);
3. За 2018 година при 1
600 предвидени нощувки и 88 000 лева приходи, са били реализирани 22 нощувки и
1 045,86 лева приходи (1,19 % изпълнение).
Средноаритметичното
годишно изпълнение на бизнес – плана в частта за приходите от нощувки е
изчислено на 1, 33 % за периода 2016 – 2018 година.
По отношение на броя на
декларираните нощувки от ЕТ, експертът е констатирал, че за 2016 година са били
декларирани 43 нощувки, а за 2017 – 2018 година не са декларирани нощувки.
По одобрения бизнес –
план, вещото лице е установило, че е било предвидено наемането на 6 (шест)
човека персонал – 1 бр. управленски и 5 бр. производствен, а реално през 2016 година
при ЕТ е бил нает един работник, като след 28.11.2016 година до края на 2018
година търговецът не е наемал работен персонал. Средноаритметичното годишно
изпълнение на бизнес – плана в частта за брой заети лица е изчислено на 2,78 %
за периода 2016 – 2018 година.
Експертът е констатирал,
че Х. А. съхранява всички документи, свързани с подпомаганите дейности, като
под „всички“ е посочил договора и приложенията към него, както и че не са
обособени отделни счетоводни сметки за всички финансови операции, свързани с
подпомаганите дейности, защото търговецът не е извършвал никаква друга дейност,
освен подпомаганата.
При така установените
факти, съдът прави следните правни изводи.
Допустимост.
Жалбата е депозирана в
срока по чл. 149 ал. 1 от АПК. Подадена е от адресати на волеизявлението на
ответника. С разпореждането, с на физическото лице и на дружеството е
определено държавно вземане в конкретен размер, поради което жалбоподателите са
засегнати непосредствено и неблагоприятно от издадения АУПДВ - акт, подлежащ на
съдебен контрол за законосъобразност. Затова жалбата е процесуално допустима.
Основателност.
Цел на закона.
Административният акт е
издаден в съответствие с целта на закона – законосъобразното прилагане на
мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 година.
Компетентност.
Издателят на акта –
изпълнителният директор на ДФЗ – е компетентен административен орган по
издаването на административни актове, свързани с изискване от бенефициерите на
суми, представляващи финансови корекции по сключени от тях ДБФП. Правното
основание за неговата компетентността се съдържа в чл. 27 ал. 3 от ЗПЗП.
Съгласно цитирания текст, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми
по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на Европейския съюз. Изпълнителният директор на ДФЗ – РА е
административния орган, представляващ фонда, съгласно чл. 20 т. 3 от ЗПЗП и
именно той (или оправомощено от него лице) е компетентен да предприема действия
по възстановяване на безвъзмездно отпуснати финансови средства на бенефициери,
които са допуснали нарушения на приложимото законодателство или не са спазвали
критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение.
Форма.
Административният акт е
издаден в писмена форма и съдържа всички реквизити, предвидени в нормата на чл.
59 ал. 2 от АПК. В административното производство не е допуснато нарушение на
изискванията за форма на акта.
Процесуална
законосъобразност.
В конкретното
административно производство се заявяват допуснати съществени процесуални нарушения,
засегнали правата на жалбоподателите. Част от тях са основателни.
Жалбоподателите са
уведомени за началото на административното производство и им е представена
възможност да изразят становище по започналата процедура за издаване на АУПДВ.
Неоснователно е
възражението в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение в
административния процес при определяне на размера на публичното вземане, защото
не е било изяснено каква е тежестта на нарушението и дали то е отстранено,
както и защото след проверката от служителите на фонда не е даден срок за
отстраняване на последиците от нарушението.
Тежестта на отделните
нарушения е изяснена в образуваното производство. Част от тях са неотстраними,
каквото е неизпълнението на бизнес – плана за три поредни (вече изминали)
години в частта за приходите от дейността и по отношение на трудовата заетост,
която е следвало да бъде осигурена. Другите нарушения са отстраними, но
относителната им тежест при определяне на размера на сумата, подлежаща на
възстановяване, е несъответна, защото на основание чл. 3 ал. 1 от Правилата
ответникът е приел (напълно законосъобразно), че следва да бъде възстановен най
– големия определен размер, представляващ 100 % от отпуснатата помощ по БДФП.
Според настоящия съдебен състав, след като
бизнес – планът на дружеството е приет за жизнеспособен към момента на
подписване на ДБФП, то е допустимо извършването на последваща преценка за
неговата изпълняемост и за възможността да бъдат покрити установените с него
финансови показатели. Щом бенефициерът се е задължил да спазва определени
задължения по договора, в това число – да получи приходи от обекта в конкретен
размер за всяка година от бизнес – плана, то напълно допустимо е обещаното
изпълнение да бъде подлагано на проверка и нова преценка от ръководителя на
разплащателната агенция през периода на наблюдение. Именно в това е същността
на контрола, извършван от него.
За изискването на сумата,
описана в АУПДВ, от ответника е избран неправилен процесуален ред.
Производството по
издаването на обжалвания АУПДВ е започнало след изменението на ЗПЗП с ДВ, бр.
51/2019 година, в сила от 28.06.2019 година, по - конкретно при действието на
чл. 27 ал. 6 от ЗПЗП, препращащ към прилагане на правилата и предвидения правен
ред в ЗУСЕСИФ.
Съгласно чл. 166 ал. 1 от ДОПК, установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. В случая съответният закон - чл. 27 ал. 6 - 7 и
чл. 20а ал. 5 - 6 от ЗПЗП, съдържа разпоредби за реда и органа, който установява
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициерите по мерките и
подмерките от програмите за развитие на селските райони.
В чл. 27 ал. 6 от ЗПЗП (в
сила от 28.06.2019 година) е предвидено, че дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициерите („бенефициенти“ в закона) по мерките и
подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява
неизпълнение на одобрени индикатори и основание за налагане на финансова
корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), се установява с издаването
на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон.
Нормата на чл. 27 ал. 7 от
ЗПЗП (в сила от 28.06.2019 година) предвижда, че АУПДВ за установяване на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се издава извън основанията по ал. 6, във връзка с
чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ.
Непостигането на
заложените финансови показатели в бизнес - плана представлява неизпълнение на
одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70 ал. 1 т. 7 ЗУСЕСИФ за
извършване на финансова корекция.
Показателите, заложени в
бизнес - плана, представляват индикатори, измерващи осъществяването на
одобрения проект. Проектът се одобрява при точно определени параметри –
инвестиционно намерение, което включва структура, стойност, източници на
финансиране, място на извършване на инвестицията, и от друга страна - анализ на
приходите и разходите след реализация
на инвестиционния проект. Именно тези два компонента на инвестиционното
намерение, които са същността на процесния проект, са мотивирали органа да
одобри предоставянето на безвъзмездната помощ в процесния размер, защото чрез
тях той е бил убеден, че проектът не само ще създаде сочената материална база,
но и ще има принос за постигане на целите на оперативната програма.
В оспорения АУПДВ
административният орган се позовава на чл. 27 ал. 7 от ЗПЗП, съгласно който
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се
установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Това основание, обаче, е
приложимо само ако не е налице основание по чл. 27 ал. 6 от ЗПЗП за издаване на
решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ.
От цитираната разпоредба
се установява, че законодателят не е регламентирал в условията на
алтернативност хипотезите, при които компетентният орган издава решение по чл.
73 от ЗУСЕСИФ и АУПДВ по ДОПК, като не му е предоставил възможност да избере
кой акт да издаде, ако прецени, че фактите по спора могат да бъдат подведени
както под материалноправното основание на чл. 70 ал. 1 т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ,
така и под материалноправното основание в съответната наредба, по реда на която
се сключва договорът, регламентираща връщане на предоставената финансова помощ
при неизпълнение на договорно задължение.
От изложеното следва, че
хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на
евентуалност и само когато липсват основанията за определяне на финансова
корекция по чл. 70 ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ.
Съгласно чл. 63 § 1 от
Регламент (ЕО) 1306/2013, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява
критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с
условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното
законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се
оттегля изцяло или частично.
Според разпоредбата на чл.
69 ал. 1 от ЗУСЕСИФ, управляващите органи провеждат процедури по администриране
на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.
Видно от определението за
нередност в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, "нередност"
означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право,
свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие
на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и
инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда
на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.
Предвид изложеното, при
констатиране на нередност по определението на чл. 2 т. 36 от Регламент (ЕС) №
1303/2013, на основание чл. 27 ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с
издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от
ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70 ал. 1 т. 7 от същия закон.
Изричната регламентация в специалния закон на вида на акта, реда за издаването
му и правните основания в различните хипотези не допуска нарушаването на тези
разпоредби да бъде възприемано от съда като несъществено и невлияещо на
законосъобразността на оспорения акт.
В случая е приложима
новата разпоредба на чл. 27 ал. 6 от ЗПЗП (в сила от 28.06.2019 година) и
поради това, че производството по издаване на оспорения АУПДВ е започнало на 30.10.2020 година с уведомителното писмо
по чл. 26 ал. 1 от АПК за откриване на производството по издаване на акта, а
АУПДВ е издаден на 16.03.2021 година.
ДБФП е сключен на 03.10.2014 година.
Съгласно § 1 т. 2 б.
"а" от ДР на Правилата, "мониторингов период" за
договорите, сключени преди 1 януари 2015 година, е пет години, считано от
датата на сключването им. В случая мониторинговия период за сключения между ДФЗ
и ЕТ „Странджа еко – Й. А.а“ е изтекъл на 03.10.2019
година, т. е. преди образуване на административното производство по
издаване на оспорения административен акт. Предвид това обстоятелство нормата
на § 12 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.), според който започналите
производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби
по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и
подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по
досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, е неприложим.
Разпоредбата на чл. 75 ал.
2 от ЗУСЕСИФ (изм. с ДВ, бр. 85/2017 година), според която след окончателното
плащане по проект, неизвършените финансови корекции са публично вземане
съгласно чл. 162 ал. 2 т. 8 от ДОПК, не изключва приложимостта на чл. 27 ал. 6
от ЗПЗП (ДВ, бр. 51/2019 година). Тълкуването ѝ, съобразно чл. 46 ал. 1
от ЗНА, във връзка с другите алинеи на същия законов текст, сочи, че под
"извършване" на финансова корекция се разбира "изпълнение"
в смисъла на възстановяване на средствата от съответния бенефициер, а не
"установяване" по смисъла на чл. 27 ал. 6 от ЗПЗП.
Жалбата е основателна и
следва да се уважи, а издаденият АУПДВ – да се отмени. Производството не може да се върне на
компетентния административен орган за провеждане на процеса и издаване на
решение по приложимия ред на ЗУСЕСИФ, защото мониторинговият период по договора
за подпомагане е изтекъл преди началото на административното производство.
Разноски.
При този изход на спора и
във връзка с направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя
за присъждане на разноски, ДФЗ (юридическото лице – разпределител на бюджетни
средства, в чиято структура е ответника) следва да заплати на жалбоподателите
разноски в размер на 1700,00 лева – за заплатена държавна такса, разноски в
размер на 350 лева – депозит за вещо лице, заплатен от жалбоподателя А. и 6500
лева – заплатено адвокатско възнаграждение от жалбоподателя А. (лист 257 - 258, 286 и 314). В документа за заплащане на
дължимата държавна такса като наредител е посочена адвокат Н. – процесуален
представител на жалбоподателите (лист 275 - 276), затова съдът приема, че
следва да присъди на всеки от жалбоподателите равна част от разноските,
съставляващи общия размер на държавната такса (1700 лева), т.е. по 850 лева на
всеки от жалбоподателите.
Затова съдът приема, че ДФЗ
следва да заплати на жалбоподателя „Силкосия“ ЕООД сумата от 850 (осемстотин и
петдесет) лева разноски – една втора от общия размер на държавната такса,
заплатена за разглеждането на спора по същество.
ДФЗ следва да заплати на
жалбоподателя Х. А. общата сума от 7700 (седем хиляди и седемстотин) лева,
представляващи сбора от съответната част от държавната такса за разглеждането
на спора по същество, възнаграждението на вещото лице и възнаграждението на
процесуалния му представител, което не е прекомерно по размер (850 + 350 + 6500
лева).
По изложените съображения,
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ акт за установяване
на публично държавно вземане (АУПДВ) № 02/312/02814/3/01/04/01, издаден от
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция
(РА), с изх. № 01-6500/8613*2 от 16.03.2021 година.
ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие“ – Разплащателна агенция да заплати на „Силкосия“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 850
(осемстотин и петдесет) лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие“ – Разплащателна агенция да заплати на Х. А. А. с ЕГН ********** сумата от 7700
(седем хиляди и седемстотин) лева – разноски по делото.
Решението може да се
обжалва пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от
получаването му.
СЪДИЯ: