Разпореждане по дело №207/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2498
Дата: 24 юни 2013 г.
Съдия: Иво Харамлийски
Дело: 20131200200207
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 юни 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 194

Номер

194

Година

11.11.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.21

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Христо Томов

дело

номер

20104100600443

по описа за

2010

година

Производството е по реда Глава ХХІ НПК.

С Присъда № 109 от 28.06.2010г., постановена по НОХД 756/2010 г., В. районен съд е признал подсъдимия Н. Г. А., роден на 22.08.1979 г. в Г.К., жив,Г.С. ­У."О. П." N 70, български гражданин,неженен, с начално образование,неработещ, осъждан, с ЕГН * , ЗА ВИНОВЕН в това, че за периода 15.03.2010 год. - 16.03.2010 год. в Г. Д., У. „А.С.” № 3, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот - входна врата на първи етаж от къща и входна врата на лятна кухня, направил опит да отнеме чужди движими вещи, както следва: медни котли с вместимост 3 литра - 2 бр., медни котли с вместимост 6 литра - 4 бр., меден леген с вместимост 10 литра -1 бр., медна харания - 1 брой; лозарска пръскачка, медна - 1 бр.; олио „Биопродукт” разфасовка от 1 литър - 9 бр.; кабел зелен - 40 метра; кабел черен гумиран - 12 метра; прах за пране „Бонукс” разфасовка от 450 грама - 2 бр.; инстантно кафе „Нескафе Голд”, разфасовка от 50 грама - 1 бр.; сапун „Тео” - 2 бр.; сапун „Сейфгард” - 1 бр.; сапун „Анита” - 1 бр.; пастет „Янев” разфасовка 130 грама; дезодорант „Орифлейм” мъжки - 1 бр.; кубче пилешки бульон „Маги” - 1 бр. - всичко на обща стойност 312.05 лв., от владението на собственика Г. П. Ц. от Г.Д. , без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът останал недовършен по независещи от него причини - намеса на гражданин и деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.3, пр.2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, чл.36 и чл.55 ал.1 т.1 от НК го ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „СТРОГ” режим, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип.

Освен това съдът ОПРЕДЕЛИЛ на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК, подсъдимия Н. Г. А., да изтърпи едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ, най-тежкото измежду наложеното му с присъдата и наказанието лишаване от свобода в размер на 11 (единадесет) месеца, наложено му с присъда № 126/09.03.2010 год., постановена по НОХД № 183/2010 год. на ГОРС, влязла в сила на 26.05.2010 год., а именно ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „СТРОГ” режим, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип.

ЗАЧЕЛ на основание чл.25 ал.2 от НК изтърпяното по присъдите от съвкупността, като изтърпяна част от общо определеното наказание.

ОТНЕЛ на основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК в полза на държавата иззетите по делото веществени доказателства: - метален лост тип щанга с дължина 35 см. и ширина на работната част 3 см.; - метален лост тип щанга с дължина 40 см.; - клещи с оранжеви дръжки с надпис „Rico Professionals”; - връзка от 10 ключа (обикновени и секретни); - черен спортен сак; - черни кожени ръкавици, намиращи се в запечатан хартиен плик, като вещи, принадлежащи на виновния Н. А. и послужили му за извършване на престъплението.

Съдът ОСЪДИЛ подсъдимия, на основание чл.189 ал.1 и ал.3 от НПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 75.00 (седемдесет и пет) лева, както и сумата от 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Против присъдата, в осъдителната и част, е постъпила жалба от подсъдимия Н. Г. А., в която макар и най-общо се навеждат доводи за неправилност на постановената присъда, поради нейната явна несправедливост. Моли се за извършване на въззивна проверка, а по-късно в съдебно заседание, и да бъде изменена тя и се намали срока на наложеното наказание „Лишаване от свобода” под определеното в присъдата.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, назначеният служебен защитник,адв.П. Ч. от ВТАК,поддържа подадената жалба по изложените в същата съображения. Адвокат Ч. излага допълнителни доводи, свързани с това,че се касае за млад човек който се нуждае от превъзпитание.Самият подсъдим иска от съда да намали срока на наложеното наказание до една година лишаване от свобода.

Представителят на В. окръжна прокуратура заема становище за неоснователност на депозираната жалба и предлага да бъде оставена в сила обжалваната присъда, тъй като същата е правилна и съобразена със събраните по делото гласни и писмени доказателства, а наложеното наказание на А. - справедливо.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

С въззивната жалба е сезиран родово и функционално компетентен съд. Жалбата е подадена срещу невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт. Същата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса – подсъдимия, който съгласно разпоредбата на 318, ал. 3 НПК има право да обжалва присъдата във всичките и части. Правото на жалба е упражнено валидно и срочно. Жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 319 НПК и отговаря на изискванията за редовност по чл. 320 НПК, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА

В. окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди посочените в жалбата и възведените от страните по реда на съдебните прения фактически и правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК, вр. чл. 313 НПК провери изцяло правилността на присъдата предмет на въззивната проверка, намира за установено следното:

Подсъдимият Н. Г. А. е осъждан многократно за извършени престъпления от общ характер против собствеността,на лишаване от свобода.

На 15.03.2010 год. А. отишъл на гости при брат си Й. Г. А. в Г.Д.. Някъде около 01.00 ч. през нощта той излязъл от къщата,като оставил брат си и семейството му да спят. Взел със себе си сак, клещи, два метални лоста и връзка ключове.

На У. „А.С.” № 3 в същия град подсъдимият видял къща, с тухлена ограда откъм улица „И.В.”, висока около метър. А. прескочил оградата и се насочил към пристройка на къщата, като разбил вратата с щанга. От това помещение изнесъл ролка зелен гумиран кабел, както и черен кабел, навит на руло. След това влязъл на първия етаж на къщата, където от мазата изнесъл медни котли г. вместимост 3 литра - 2 бр., медни котли с вместимост 6 литра - 4 р., меден леген с вместимост 10 литра - 1 бр., медна харания - 1 брой; лозарска пръскачка, медна - 1 бр.; олио „Биопродукт” разфасовка от 1 литър - 9 бр.; кабел зелен - 40 метра; кабел черен гумиран -12 метра; прах за пране „Бонукс” разфасовка от 450 грама - 2 бр.; инстантно кафе „Нескафе Голд”, разфасовка от 50 грама - 1 бр.; сапун „Тео” - 2 бр.; сапун „Сейфгард” - 1 бр.; сапун „Анита” - 1 бр.; пастет „Янев” разфасовка 130 грама; дезодорант „Орифлейм” мъжки - 1 бр.; кубче пилешки бульон „Маги” - 1 бр. Вещите подсъдимият оставил в спортен сак и отишъл до къщата на брат си .Събудил го и го помолил да го придружи до центъра на града, за да търсят цигари.

Като стигнали до къщата, в която вече бил влизал, подсъдимият отново прескочил оградата и изнесъл част от нещата. Преодолявайки обратно оградата за да излезе на улицата, бил видян от свидетеля Валентин Събчев. Последният започнал да преследва двамата братя и междувременно се свързал по телефона с началника на ПУ К. - св. Й. Й., който в този момент извършвал обход в района. Й. пристигнал на мястото и задържал и двете лица.

При извършване на обход в района, свидетелят намерил в близост до къщата един спортен сак пълен с бутилки олио, чувал с кабел в него, клещи, два метални лоста, връзка ключове и ръкавици. На мястото е бил извършен оглед от орган на разследване, като намерените вещи са били иззети.

По делото е била назначена съдебно оценъчна експертиза, от чието заключение става видно, че стойността на инкриминираните вещи, собственост на Г. П. Ц. е от 312.05 лева.

Приетата за установена фактическа обстановка в действителност се обосновава и доказва от събраните на досъдебното производство и съдебното такова, доказателства: обясненията на подсъдимия и направените от него самопризнания , показанията на свидетелите Г. П. Ц.,Й. Г. Й.,В. С. С. и Й. В. Й. , характеристична справка за А., от заключението на оценъчната експертиза, писма , както и от всички останали приложени по делото писмени доказателства. Районният съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите, тъй като същите са били непротиворечиви, последователни и съответни със събраните по делото писмени доказателства и дадените обяснения.

Окръжният съд не възприема доводите изразени както в жалбата,така и по време на съдебното заседание пред въззивната инстанция, че наложеното наказание от първоинстанционния съд е явно несправедливо и несъобразено с процесуалното поведение на подсъдимият.Напротив,видно от мотивната част на присъдата на ВТРС,съдът е отделил достатъчно време и аргументи да се обоснове защо именно следва да се наложи именно този вид наказание и с оглед определеният срок за това. Правилни са и останалите доводи на решилият делото районен съд поради , което и тази инстанция счита,че следва да ги възприеме изцяло.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, настоящият състав на Великотърновския окръжен съд намира, че следва да бъдат направени следните правни изводи:

ПодсъдимиятН. Г. А. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.3, пр.2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, доколкотоза периода 15.03.2010 год. - 16.03.2010 год. в Г. Д., У. „А.С.” № 3, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот - входна врата на първи етаж от къща и входна врата на лятна кухня, направил опит да отнеме чужди движими вещи, както следва: медни котли с вместимост 3 литра - 2 бр., медни котли с вместимост 6 литра - 4 бр., меден леген с вместимост 10 литра -1 бр., медна харания - 1 брой; лозарска пръскачка, медна - 1 бр.; олио „Биопродукт” разфасовка от 1 литър - 9 бр.; кабел зелен - 40 метра; кабел черен гумиран - 12 метра; прах за пране „Бонукс” разфасовка от 450 грама - 2 бр.; инстантно кафе „Нескафе Голд”, разфасовка от 50 грама - 1 бр.; сапун „Тео” - 2 бр.; сапун „Сейфгард” - 1 бр.; сапун „Анита” - 1 бр.; пастет „Янев” разфасовка 130 грама; дезодорант „Орифлейм” мъжки - 1 бр.; кубче пилешки бульон „Маги” - 1 бр. - всичко на обща стойност 312.05 лв., от владението на собственика Г. П. Ц. от Г.Д. , без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът останал недовършен по независещи от него причини - намеса на гражданин и деянието е извършено в условията на опасен рецидив.

Налице са условията на чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК и деянието следва да се определи като престъпление изв·ршено при условията на опасен рецидив и в двете му проявни форми.Правилни са в тази връзка доводите на ВТРС определяйки именно престъпната дейност на А.,като такава.

От субективна страна деянието на подсъдимия е било осъществено при форма на вината - пряк умисъл, тъй като А. е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и ги е искал. Подсъдимият е имал изградена в себе си представа, че предмет на деянията му са чужди движими вещи и че със своите действия ще лиши от фактическа власт лицето, което ги е владеело. Във волево отношение той пряко е искал настъпването на този резултат. Подсъдимият е бил пълнолетно и наказателно отговорно лице.

С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние.

При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът намира, че ВТРС е съобразил всички предпоставки, за да определи посоченото в присъдата наказание.

При определяне размера на това наказание, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието и високата обществена опасност на дееца, което е съобразено и от първоинстанционния съд и приложението на чл.55 от НК поради установените многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

По гореизложените мотиви и извършената оценка на събраните доказателства, неоснователни се явяват възраженията на подсъдимият и служебната защита,за несправедливост на присъдата на РС В. по отношение размера на наложеното наказание на подсъдимият А.,които не кореспондират и със събраните по делото доказателства.

Неоснователни и без доказателствена опора, се явяват изложените в жалбата твърдения че присъдата е със завишено наказание.

По гореизложените мотиви, подадената въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се явява неоснователна, тъй като не са налице основания за изменение на обжалвания акт, поради което и на основание чл. 338 НПК, същият следва да бъде потвърден.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 109 от 28.06.2010г., постановена по НОХД 756/2010 г., на В. районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

C476376A6A10EEF7C22577D80046EDB8