№ 781
гр. Варна, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110203297 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„ДМ Тех 20” ЕООД, представлявано от Д.К.П. – ЕГН ********** против Наказателно
Постановление № 03 – 013522 / 07.04.2021г., на Директора на Дирекция "Областна
инспекция по труда" - Варна с което на „ ДМ Тех 20” ЕООД е наложено
административно наказание „ Имуществена санкция” в размер на 300лв. на осн.чл. 416
ал.5 вр. чл.415 „в” ал.1 от КТ.
В жалбата декларативно се твърди, че постановлението е незаконосъобразно и
неправилно и че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Поради това и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв. А. излага становище, че е следвало на
дружеството да бъде съставен един акт за установяване на нарушение за всички
работници, за които не е била сключена застраховка, а не за всеки един от тях.На
следващо място сочи, че такава застраховка е била сключена още същия ден.Той
излага становище още, че наказващият орган е допуснал нарушение на процесуалните
правила като не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и е изложил формални
доводи за преценката си в тази насока.Поради това и адв.А. счита, че е следвало
нарушителят да бъде първо предупреден, а едва след това да му се налага санкция.В
заключение той отново пледира за отмяна на постановлението и прави искане за
1
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява
упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда, да потвърди
атакуваното наказателно постановление.Прави искане и за присъждане на
юрисконсултстко възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 02.03.2021г.служители на Д „ИТ”-Варна, един от които св. Е.Н., извършили
проверка на „ДМ Тех 20” ЕООД в обект „ цех/ работилница за метални изделия”,
намиращ се в гр.Варна, бул.”Цар Освободител” № 187. При първоначалното отиване на
контролните органи в обекта не им било оказано съдействие от работещите.Това
наложило служителите на Д”ИТ”-Варна да бъдат придружени от полицейски
служители на ІІІ РУ-Варна, за да могат да извършат проверка в обекта. В хода на тази
проверка и на насрочената документална такава, се установило, че между Б. М. и
дружеството на 17.02.2021г. бил сключен Трудов договор № 003, с които М. бил
назначен на длъжност „общ работник , строителство на сгради”. В договора било
посочено, че икономическата дейност , в която е заето лицето е с код по НКПД –
93130001. Работникът бил постъпил на работа на 22.02.2021г. От представените
документи св.Н. установил, че от страна на „ДМ Тех 20” ЕООД не е било направено
задължително застраховане за риск „ трудова злополука“ на работника, като основната
дейност на предприятието принадлежала към икономическа дейност КИД 43 /
специализирани строителни дейности/, с коефициент на трудов травматизъм 1,39 по-
висок от средния за страната от 0,62. Такава застраховка била сключена на
02.03.2021г. , след проверката в обекта, и представена на св.Н.. Установеното от
проверката било описано в Констативен протокол № ПР 2107455/ 29.03.2021г., в който
били дадени съответните предписания.
На същата дата – 29.03.2021г., св.Н. съставил против „ДМ Тех 20” ЕООД акт за
установяване на нарушение за това, че в качеството на работодател не е извършил
задължително застраховане за риск „ трудова злополука” Б. М. на длъжност „ общ
работник, строителство на сгради”, който работи в основната дейност на дружеството
, принадлежаща към икономическа дейност „ специализирани строителни дейности ” с
” с КИД 43, с коефициент на трудов травматизъм за 2021г.1,39, по-висок от средния за
страната 0,62, съгласно Заповед № РД-01-61 от 22.10.2020г. за определяне на
коефициент за трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2021г.
от МТСП. Било прието, че нарушението е извършено на 22.02.2021г. в гр.Варна,
където било седалището на дружество и квалифицирано като такова по чл.2 ал.1 от
Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска
"трудова злополука" във връзка с чл.52 ал.1 и ал.2 от ЗЗБУТ и Заповед 0РД-01-61 от
2
22.10.2020г. за определяне на коефициент за трудов травматизъм по икономически
дейности за прилагане през 2021г. от МТСП.При предявяване на акта , като и в срока
по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били направени и депозирани възражения.
Въз основа на акта наказващият орган издал и атакуваното постановление, с
което приел изцяло описаната фактическа обстановка и правната му квалификация по
чл.2 ал.1 от посочената вече Наредба вр. чл.52 ал.1 и ал.2 от ЗЗБУТ и заповед РД-01-
61 от 22.10.2020г. за определяне на коефициент за трудов травматизъм по
икономически дейности за прилагане през 2021г. от МТСП. Съобразно събраните по
делото доказателства било прието, че случаят не е маловажен и не следва да се прилага
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. С оглед на обстоятелството, че от нарушението не
били произлезли вредни последици и то било отстранено, на основание чл.416 ал.5 вр.
чл.415 „в”ал.1 от КТ на „ДМ Тех 20” ЕООД била наложена „Имуществена санкция” в
размер на 300лв.
В хода на съдебното следствие съдът допусна до разпит св. Е.Ж.-актосъставител,
чиито показания кредитира изцяло като логични, последователни и
непротиворечиви.От тях се установи, че нарушението е установено от представената
при проверката документация и че още преди съставяне на акта е било отстранено.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и тези по административно-наказателната преписка ,
които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима , депозирана в срок и от надлежна страна,
поради което и е приета за разглеждане.
Наказателното постановление № 03-013522/ 07.04.2021г. е издадено от
компетентен орган- от Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда"
гр.Варна. Същото е издадено в шестмесечния преклузивен срок съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН, съдържа пълно описание на нарушението, датата , мястото и
обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го
потвърждават.Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира
защита.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано. Съдът констатира, че работника, за който не е било
извършено задължително застраховане е със собствено име „Б.”, а в постановлението е
посочен като „Огнян”.Доколкото обаче това лице е надлежно индивидуализирано с
3
посочване на единният му граждански номер, съдът намира, че неговата самоличност
се изяснява с категоричност. Поради това съдът намира, че в хода на производството
не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
ограничили правото на защита на нарушителя, което той е реализирал в цялост с
депозирането на жалба до въззивната инстанция.
Правилно е било прието, че от страна на „ДМ Тех 20” ЕООД е допуснато
нарушение на чл.2 ал.1 от посочената вече Наредба във връзка с чл.52 ал.1 и ал.2 от
ЗЗБУТ. Разпоредбата на чл.2 ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска "трудова злополука" сочи, че на задължително
застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в
основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към
икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за
страната.Нормата на чл.52 ал.1 и ал.2 от ЗЗБУТ предвижда, че работещите, които
извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се
застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при
условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет, като при определяне на
условията и реда се отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието
и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите
злополуки.От приложените по преписката писмени доказателства, се установява че
част от основната дейност на „ДМ Тех 20” ЕООД е специализирана строителна
дейност. Видно от Заповед РД-01-61 / 22.10.2020г. за определяне на коефициент за
трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2021г. от МТСП,
която е общодостъпна, е че през 2021г. е определен среден коефициент за трудов
травматизъм за страната от 0,62, а този , предвиден за икономическа дейност „
сухопътен транспорт“ , е 1,39. От анализа на тези доказателства може да се направи
извод, че след като „ДМ Тех 20” ЕООД извършва дейност, при която се превишава
средния предвиден за страната коефициент за трудов травматизъм, то е следвало да
застрахова служителите и работниците си , в това число и Б. М. , за риска „ трудова
злополука”, а това задължение очевидно не е било изпълнено към
22.02.2021г.Дължимата застраховка е била сключена в последствие, като е била с
начало от 00,00часа на 03.03.2021г. Тя обаче е следвало да бъде сключена при
допускането на работника на работа, т.е. към 22.02.2021г.., която дата е вписана в
приложения по преписката трудов договор. Поради това и правилно наказващият
орган е определил, че към тази дата за лицето е следвало да има сключена
задължителна застраховка за трудова злополука и това е датата на нарушението.С
оглед на това съдът намира, че описаното в постановлението нарушение е било
извършено .
От доказателствата по делото се установява, че лицата, за които работодателят
не е извършил задължително застраховане за риск „ трудова злополука” са общо
4
три.От изявлението на процесуалният представител на нарушителя става ясно, че
против него са били издадени три акта, което адв.А. намира за нередно.Съдът не
споделя това становище, доколкото разпоредбата на чл.18 ал. 1 от ЗАНН сочи, че
когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, то наложените
наказания се изтърпяват поотделно за всяко от тях.В този смисъл след като
наказващият орган е установил повече от едно нарушение, свързани с липса на
задължителна застраховка за повече на брой работници, то правилно е издал
съответния брой наказателни постановления.Поради това възраженията в тази насока
са неоснователни.
Правилно наказващият орган е приел, че в случая не следва да се прилага
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.Това становище е правилно, доколкото извършеното
нарушение е формално и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с другите случаи на такова нарушение, още повече, че законодателят
инкриминирайки този вид нарушения е целял в най-пълна степен за защити правата на
работещите в случаите на настъпване на трудови злополуки
Правилно наказващият орган е наложил наказание на дружеството на
основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.415 „в” ал.1 от КТ. От обективна страна
нарушението правилно е квалифицирано като маловажен случай и е било взето
предвид, че е отстранено още преди съставяне на акта и за работника не са настъпили
вредни последици. При определяне на размера на наложената санкция наказващият
орган обаче не се е съобразил с обстоятелството, че няма доказателства за това
дружеството да е било санкционирано и преди това за нарушения, свързани с
трудовото законодателство.Поради това съдът намира, че следва на намали размера на
наложената „Имуществена санкция” от 300лв. на 100лв., като счита, че това наказание
е съответно на извършеното нарушение и в цялост ще изпълни целите на ЗАНН.
По отношение на направените и от двете страни искания за присъждане на
разноски , съдът намира следното :
С оглед изхода на делото , съдът намира направените искания от процесуалните
представители и на двете страни за основателни. от процесуалният представител на
наказващият орган искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за
основателно. Такива разноски се дължат съобразно чл. 63 ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143,
ал.4 от АПК вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78 ал.8 вр. ал.3 от ГПК вр. чл. 37 ал.1 от ЗПП
вр. чл. 27 „е“ от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37 ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната
помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв.. Поради това и като съобрази,
че в случая делото не е с фактическа и правна сложност, съдът съдът прецени, че
5
следва да определи на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв. , а в съответствие с правилото на чл. 78 ал.3 вр. ал.1
от ГПК и да присъди на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 27лв. , пропорционално с изменения размер на
административната санкция.От страна на „ДМ-Тех 20“ ЕООД са представени
доказателства за заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400лв.Поради това , доколкото не е направено възражение за прекомерност и при
приложение на разпоредбата на чл.78 ал.3 вр. ал.1 от ГПК , на „ДМ-Тех 20“ ЕООД
следва да се присъдят разноски за процесуално представителство в размер на 267лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 03 – 013522 / 07.04.2021г., на
Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна с което на „ ДМ Тех
20” ЕООД е наложено административно наказание „ Имуществена санкция” в размер
на 300лв. на осн.чл. 416 ал.5 вр. чл.415 „в” ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на
наложената на „ ДМ Тех 20” ЕООД "Имуществена санкция" от 300 лв. на 100 / сто/
лева.
ОСЪЖДА „ ДМ Тех 20” ЕООД, Булстат *********, представлявано от Д.К. П.
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна сумата от 27лв. представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ Варна да заплати на „ ДМ Тех
20” ЕООД, Булстат *********, представлявано от Д.К. П. , сумата от 267 лв.
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6