№ 997
гр. Плевен, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430102141 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 127а от СК.
Производството по делото е образувано по искова молба от **** М.
представляван от адв.*** против Л. Д. М. от с.***. В исковата молба ищецът
твърди, че с ответницата са *** и имат родени *** Ищецът твърди, че в
момента живее с *** и желае да му бъдат предостави родителските права
върху децата както и да бъде дадено разрешение заместващо съгласието на
майката на двете деца да бъде издаден международен паспорт и разрешение
заместващо съгласието на майката да излизат от страната, както и да пътуват
с техния баща или упълномощено от него лице извън *** с цел живеене,
както и до други държави, членки на ЕС във връзка с гостувания, състезания
и екскурзии.
В едномесечния срок ответницата е представила отговор, в който
оспорва молбата. Твърди, че по делото липсват доказателства, че е налице
основателна причина децата да напускат страната, както и че ако им бъде
1
разрешено да напускат страната без нейно съгласие, това ще я лиши от
правото да ги вижда. Отделно от това навежда доводи, че няма информация
какво работи ищеца и къде живее.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуалния си
представител и поддържа молбата си. Ответницата не се явява в съдебно
заседание и не изразява становище по молбата.
Ищецът се яви в съдебно заседание за изслушване и твърди, че желае да
продължи да си грижи за двете си деца и да остане да живее с тях в ***,
където получава достатъчен доход и може да разчита на помощта на
родителите си при отглеждане на децата.
Като съобрази събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна :
Не е спорно между страните и се установява от представеното
удостоверение на лист 7, че страните са сключили граждански брак на ****г,
за което е съставен Акт № 016/****г. на Кметство с.***. Установява се от
представените удостоверения за раждане, че от брака си страните имат
родени ***– **** с ЕГН **********, родена на 12.09.2011г. и ***А с ЕГН
**********, родена на 16.07.2018г.
По делото е приложен социален доклад, от който се установява, че при
проведен разговор с ответницата, същата е изразила съгласие родителските
права да се упражняват от бащата и да останат да живеят с него в ***. Пред
социалния работник, извършил проучването, ответницата е заявила, че живее
с друг мъж и има намерение да напусне страната. Впоследствие, социалният
работник е установил, че ответницата не живее в страната от месец май.
Като свидетели по делото са изслушани ***. В показанията си
свидетелят Асенов твърди, че е *** на ищеца и живее и работи с него в ***.
Свидетелят заяви, че ответницата също живее в ***, но не с ищеца. Заяви, че
заедно с ищеца работят във фирма за пакетиране на биопродукти, както и че
ищецът се грижи за отглеждане и възпитание на двете деца, заедно със своите
родители. Сочи, че ищецът живее с родителите си на един етаж, врата до
врата, и тъй като работят на едно място на смени, успяват да работят на
график, в който винаги да има някой да се грижи за децата. Твърди, че
ищецът е подал документи двете деца да бъдат записани на училище и детска
градина в ***.
2
В показанията си свидетелят *** твърди, че страните са живели заедно с
децата до миналата година. Заяви, че ищецът се грижи за децата, а
ответницата в момента живее в ***.
Социалният работник е изслушан в съдебно заседание и поддържа
изготвения социален доклад. Изразява становище, че е посетил дома на
ответницата втори път, но тя не е била в страната и на адреса са били нейните
родители. Изразила е становище, че желае да контактува с децата си по
месинджър.
По делото са представени писмени доказателства, от които се
установява, че ищецът и децата, както и неговите родители са адресно
регистрирани и работят с трудови договори. Представени са писмени
доказателства с легализиран превод и за размера на трудовото
възнаграждение. Представена е медицинска бележка, в която е отразено, че
детето *** М. *** е посетило лекарски кабинет за медицински преглед.
Представени са и писмени доказателства, че ищецът получава месечна
издръжка за двете деца.
От така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Съгласно чл.127а, ал.1 от СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на съответните документи, се решават по общо
съгласие на родителите. В случай, че такова съгласие не е постигнато, спорът
се решава от районният съд по настоящ адрес на детето. Съответно чл.76, т.9
от ЗБЛД, постановява, че малолетно и непълнолетно дете, и лице, поставено
под запрещение, могат да напуснат пределите на страната, само в случай на
представяне на нотариално заверено писмено съгласие за пътуване от своите
родители, респективно попечители или настойници, или със съдебно решение
по чл.127а от СК. При тези писмени и устни доказателства, от фактическа
страна, съдът приема за установено, че ищецът живее заедно с ***, като се
грижи за отглеждането и възпитанието им подкрепян от своите родители.
Ищецът и неговите родители работят при един работодател на смени, така че
да могат да осигуряват присъствие на възрастен при децата във всеки един
момент. Децата са обгрижвани, като в случай на нужда имат възможността да
посещават лекар, където да получат квалифицирана медицинска помощ. Към
момента, както ищецът, така и децата имат адресна регистрация на посочения
3
в молбата адрес. Бащата получава издръжка за децата. Установи се също от
фактическа страна, че през последния месец ответницата, майка на двете деца
е напуснала страната и към момента живее на неизвестен адрес в ***, както и
че не възразява бащата да се грижи за децата, а докато са в чужбина, тя да
контактува с тях по интернет.
Липсата на разрешение двете деца да напускат страната би ограничило
правото им да живеят с бащата и да осъществяват срещи с майката и нейните
роднини в ***. Установи се, че бащата трайно се е установил да живее в ***,
а към момента и майката е в ***, въпреки, че не се установи на какъв
адрес.
Това налага, двете деца да нямат ограничение за напускане на страната,
за да могат да продължат да живеят с бащата и в същото време да не са
ограничавани да се срещат и с родините си по майчина линия в ***.
В молбата молителят не е посочил срок, за който иска да бъде
разрешено децата да напускат пределите на страната без разрешение на
майката. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца заяви, че
молбата му е със срок за пет години.
ВКС се е произнесъл по въпроса относно ограниченията на такова
разрешение като е приел, че когато детето има нужда да пътува в чужбина,
при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни
пътувания в определен период от време и до определени държави (напр. до
държавите – членки на ***) или неограничен брой пътувания през определен
период от време, но също до определени държави (Р.№234/30.05.2012г. по
гр.д. №1580/2011г. на ІV г.о. на ВКС). Т.е. във всеки случай трябва да е
посочен конкретен период и конкретни държави, през който период и в които
държави за определения срок се дава разрешението заместващо съгласието на
другия родител. ВКС е мотивирал становището си, че „Когато съдът решава
разногласие на родителите относно пътуването на детето зад граница, той се
ръководи основно от интересите на детето. При глобално дадено
предварително разрешение и то без да бъде поставено условие кога и как
детето да бъде върнато на територията на страната, държавата се лишава от
всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са
предоставени за упражняване родителските права. В държави, с които ***
няма сключени нарочни договори за правна помощ или които не са от
4
европейската общност, държавата не може да гарантира изпълнението на
собствените си съдебни решения за осигуряване на мерки на лични
отношения между детето и родителя, който се е противопоставял на
извеждането му зад граница. А това също не е в интерес на детето.“ При така
посочената практика, съдът приема, че в интерес на децата е да бъде дадено
разрешение да пътуват в държавите членки на ЕС за срок от пет години и в
неограничен брой пътувания.
Следва да бъде дадено разрешение на двете деца да бъдат издадени
международни паспорти, без които децата не биха могли да напускат
страната.
Що се отнася до искането на децата да бъде разрешено напускане на
страна, придружавани от упълномощено лице, съдът счита, че в тази част
молбата следва да бъде оставена без уважение. Децата са на твърде ниска
възраст, за да бъде разрешено извеждането им от трето лице, дори да е
упълномощено от бащата. В тази част, съдът счита, че направеното искане не
е в интерес на децата.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
РАЗРЕШАВА да се издадат ПАСПОРТИ на децата **** с ЕГН **********,
родена на 12.09.2011г. и ***А с ЕГН **********, родена на 16.07.2018г. с
родители **** М. с ЕГН ********** и Л. Д. М. с ЕГН ********** без
съгласието на майката Л. Д. М. с ЕГН **********.
РАЗРЕШАВА децата **** с ЕГН **********, родена на 12.09.2011г. и
***А с ЕГН **********, родена на 16.07.2018г. да напускат пределите на
Република *** без съгласието на майката Л. Д. М. с ЕГН ********** и да
пътуват до страните от *** за срок от пет години и в неограничен брой
пътувания, придружавани от своята баща **** М. с ЕГН **********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането децата **** с ЕГН **********,
родена на 12.09.2011г. и ***А с ЕГН **********, родена на 16.07.2018г да
напускат пределите на Република *** без съгласието на майката Л. Д. М. с
ЕГН **********, ПРИДРУЖАВАНИ ОТ ТРЕТО ЛИЦЕ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския
5
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6