О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Кюстендил,
07.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, наказателно отделение,
в закритото заседание
на шести ноември
през две хиляди и
деветнадесета година, в състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря
като разгледа
докладваното от съдия Братанова ВНЧД № 494
по описа за 2019
г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 243, ал.4-8 НПК.
ППЗК- Съгласие 2- в
ликвидация, с. Червен брег, Кюстендилска област чрез ликвидатора си П.Б.обжалва определение № 448/
20.09.2019 г., постановено на
посочената дата от Дупнишкия районен съд по НЧД №792/2019 г. по описа на същия съд. С посоченото определение ДнРС е потвърдил постановление за прекратяване на наказателното производство от 17.06.2019
г. по ДП №934/2018г. по описа на ДнРП,
сл.д № 131/18 г. по описа на ОСлО при КнОП,
което е било образувано срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.319 НК. Наведени са доводи за необоснованост на
атакуваното постановление, като се сочи, че приетите от ДнРП фактически
положения не съответстват на събрания по делото доказателствен материал. Прави се искане за неговата отмяна и
за връщане на делото на ДнРП за продължаване на
разследването.
От ДнРП не са постъпили възражения във връзка с подадената жалба.
КнОС, след проверка на
материалите по посоченото дознание, намира жалбатата за допустима, доколкото е предявена в срока по чл.
243, ал.6 НПК. Разгледана по същество, същата е основателна.
КнОС, в рамките на визираните си от
разпоредбата на чл. 243, ал. 6, т.
3 във вр. с ал. 5 НПК
правомощия, намери определението на ДнРС за
незаконосъобразно, а потвърденото с него постановление на ДнРП за прекратяване
на наказателното производство – за незаконосъобразно и необосновано, по
следните съображения.
Хипотезите за прекратяване на
наказателното производство от прокурора в ДП са визирани в чл. 243 НПК.
В правомощията на прокурора е да прецени дали да прекрати наказателното
производство или да внесе делото с ОА в съда. При прекратяване на същото и в
случай на обжалване по реда на чл.243, ал.1 НПК съдът е длъжен да провери на
първо място обосноваността на постановлението на прекратяване и едва след това
неговата законосъобразност. В този смисъл задължението на съда е да провери
правилността на прокурорския акт и ако констатира съответни нарушение, да даде
указания и да върне същия.
Когато прецени
наличие на някоя от хипотезите на чл. 243 НПК,
прокурорът е длъжен да извърши това с постановление, което да съдържа
изискващите се от разпоредбата на чл.
199, ал. 2 НПК реквизити. В настоящия случай в т. нар.
мотивна част на постановлението практически липсват мотиви, сочещи на
възприетата от прокурора фактология оделото. Мотивната му част съдържа подробно
изброяване на действия преди образуване на ДП, респ. на хронологията на извършената предварителна
проверка. След образуване на ДП по делото са извършени следствени действия-
събирани са гласни доказателства, извършван е оглед, които обаче са останали
извън вниманието на прокурора. Последният се е задоволил да посочи с едно
изречение, че са били разпитани няколко свидетели и е извършен оглед, при които
са намерени липсващи документи. От
постановлението обаче не става изобщо ясно какви са приетите от прокурора за
установени фактически положения и липсва какъвто и да е анализ на събраните по
съответния процесуален ред доказателства. Това е задължително с оглед рекзизитите на прокурорските актове,
тъй като, след като се изложи възприета от прокурора фактология по делото, следва да се извърши правен анализ на
доказателствата и след това да се изведе правния
извод за липсата или наличието на престъпления.
При липсата на изложена от
прокурора фактическа обстановка, което практически означава липса на мотиви на
постановлението, последното е незобосновано, тъй като
не е спазена разпоредбата на чл.
199, ал. 2 НПК.
Атакуваното постановление
е незаконосъобразно още и поради това, че в него освен липса на установени факти, липсва и правен анализ на съображенията,
поради които прокурорът е приел липса на престъпление. При тяхната липса проверяващият съд е лишен от възможността да
провери правилността на съображенията в проверявания прокурорски акт. Дори да е налице
каквото и да е престъпление, прокурорът следва
да изложи ясно съображенията си за това защо приема хипотезата на чл. 24, ал. 1, т.
1 НПК.
В тази връзка КОС
изрично припомня, че нито страните, нито съдът осъществяващ контрол в
производство по чл. 243 НПК,
следва сами да извеждат волята на прокурора по житейски или логичен път, а
същата трябва да бъде обективирана от самия него в постановлението за
прекратяване на наказателното производство и то въз основа на логическа
дейност, свързана с преценка на доказателствата по делото с изтъкване на
положителни или отрицателни доводи относно доказателствената им сила. Едва след
извършване на подробен доказателствен анализ и извеждане на конкретна и
подробна фактическа обстановка, прокурорът следва да направи правните си изводи,
преценявайки въпроса – има ли извършено престъпно деяние, по кой текст на
наказателния закон и кой е деецът, или са налице условията за прекратяване на
наказателното производство и на какво основание.
В конкретния
случай следва да се отбележи следното:
Делото е било образувано по жалба на св. П.Б.- ликвидатор на ППЗК „Съгласие – 2“, като същата сочи, че на 17.11.2015 г. е поискала
достъп до сградите на кооперацията в присъствието на служител на РУ на МВР,
гр.Дупница, но такъв й е бил отказан, респ. не осъществила достъп до счетоводни документи на кооперацията. Сочи
още, че на 12.04.2018 г. в присъствието на кмета на с. Червен брег – С.Т.,
лицетоГ.М. – арендатор и управител на „АГРОМГ-1“, собственик на
сграда-административна, осигурил достъп до стаите в сградата, но било
установено, че такива там не са налице.
По делото е разпитана
като свидетел М. К., която сочи, счетоводните документи на кооперацията се
намирали при св.М.С., който отказал да й
предостави документ във връзка с пенсионирането на нейн близък. /Такъв фигурира
по делото/. Св. М. С. при разпита е посочил, че документите са в една от
сградите на „ППЗК Съгласие-2“, която е била собственост наГ.М. от с. Яхиново и
същите са били на разположение по всяко време на П.Б.. От показанията на св. Г.се
установява, че същата е имала достъп като счетоводител до счетоводните
документи на кооперацията, които се съхранявали в канцеларията на
Ликвидационния съвет. Същата е посочила, че предишното ръководство в лицето на П.Б.и
бившата счетоводителка на кооперацията Анка Чорбаджийска са отказали да
присъстват на прегледа на архивите. От показанията на св. М.се установява, че
същият е закупил сградата на
кооперацията през 2013 г.; тогава заварил празни сгради и никаква документация.
На 03.04.2019 г. бил
извършен оглед в бивша сграда на кооперацията в присъствието на св. М., Б., К.и
С., при който били открити документи на същата-ведомости за заплати от 1994,
1995, 1996 г. /в отделни папки/; ведомости за заплати от 1998 г. в отделна
папка; ведомости за заплати за 1997 г.;
ведомост за заплати в отделни папки от 1998 и 1999 г.; ведомост наети
работници – 1997 г.; ведомости изплащателни – 2007 г.; ведомости пенсионери –
2007 г.; разплащателни ведомости в отделни папки – 2000г.- 2002 г. /две папки/,
2003 г. -2005г., 2008г.- 2009г. и 2010 г. Същите били оставени на съхранение на
св. М..
Следва изрично да
се подчертае, че така посочените факти по делото са извлечени от страна на КнОС
след самостоятетелен анализ на събраните по делото доказателства. В
постановлението си обаче прокурорът се е задоволил да опише
подробно начина на образуване на предварителната проверка и обясненията
на страните по нея, но не и да посочи в хода на образуваното ДП какви
доказателства са събрани по надлежен ред, какво е установено въз основа на тях и въз основа на какво е
сторен крайния извод за липса на престъпление. От постановлението не става ясно
същият на какви материали се позовава- на тези от предварителната проверка
/които безспорно не са доказателствени средства по реда на НПК/ или на
разпитаните от следовател свидетели /които разпити са проведени повърхностно,
фрагментарно и непълно/, нито пък при наличето на противоречия в показанията на
свидетелите- кои от тях кредитира и кои- не.
В крайна сметка спорния по делото въпрос е: налице ли са
действия от страна на длъжностни или други лица, свързани с унищожаване или скриване на счетоводната
документация на ППЗК-Съгласие 2 и то през периода, в който ликвидатор на същата
не е била св.П.Б.. Този въпрос е останал неизяснен, а ДнРП въз основа на огледа
от 03.04.2019г. е направила необоснования извод, че престъпление не е налице.
От вниманието на прокурора обаче е убягнало обстоятелството, че при този оглед
е намерена документация за периода от 1994г.- до 2010 година, / без 2007 г./,
но не и такава след 2010 година. Прокурорът по никакъв начин не е обсъждал
двата протокола №1 и №2 от 17.11.2015 г., представени от св. Б., от които се
установява, че на тази дата е направен неуспешен опит за осъществяване на
достъп до сградата, собственост на Г.М., какъвто е отказан, както и на поведението
на св. М.С., който също е създал пречки
до осъществяване на достъп до
документацията на кооперацията. Изобщо не е коментиран протокола от
12.04.2018 г., от който се установява, че св. Б. и св. Тодорова са успели да
осъществят контакт на тази дата до административната сграда на кооперацията
в присъствието на св. М.и не са открили никакви документи там. В този
аспект напълно без отговор е останал въпроса откъдете са се появили намерените
при огледа година по- късно документи в същата сграда, собственост на М., респ.
кое е лицето, което е създавало пречки
за достъп до същите в предходните периоди на
св. Б.- ликвидатор на кооперацията, както и кое е лицето /лицата/, в
чието държане се е намирала документацията на кооперацията през този период. За
наличието на действия по скриване на документацията свидетелства изрично
св. К., която сочи, че документа на лицето Васил Петрев във връзка с
пенсионирането му е бил издаден през 2017 г. от св. С.. Т.е. налице са индиции,
че действително са били осъществявани действия от няколко лица и то не само
през периода 2013- 2015 г., /когато Б. не е била ликвидатор/, а и в по- късен
момент /до момента на огледа на 03.04.2019 г./ по посока укриване на
документацията на кооперацията.
От друга страна по делото са
налице и доказателства, че св.Б. според показанията на св.Г.е имало достъп до документацията по времето същата е била
ликвидатор, преди да бъдат вписани като такива
св.Кравайков, С. и Б.. Не става ясно обаче дали същата се е намирала в
нейно държане, каква част от нея и за кой период, респ. дали и поснастоящем
същата има достъп до някаква документация. Не става и изобщо ясно къде е било
местонахождението на документацията, издавана през периода 13.02.2013 г. до
13.11.2015г. /когато ликвидартори са били горепосочените лица/ и за които
период св. Б. сочи в жалбата си, че същата липсва. Не е конкретизирано изобщо и какво е естеството на
твърдяните липсващи документи, респ. техния вид, което следва да се установи чрез допълнителни
разпити на св. Б.. Отделен е въпроса, че не са предприети и никакви действия по
установяване на местонахождението на
въпросните документи, което би могло да се осъществи и чрез съответните
следствени действия. Ето защо в крайна сметка КОС изрично следва да подчертае,
че този порок на постановлението на ДнРС се дължи на това, че не е проведено
пълно, обективно и всестранно разследване
Като е приел
немотивираното и необосновано прекратителното постановление за правилно и
законосъобразно с определението си, ДнРС
е постановил един незаконосъобразен съдебен акт, в който механично са пренесени
пороците на проверяваното постановление. Действително, ДнРС е направил опит да
обоснове липсата на престъпление по
чл.319 от НК, но това е сторено, без да става ясно какви са приетите
факти по делото и без да са обсъдени доказателствата по същото. Опитът да
попълни с мотиви липсващите такива в постановлението на прокурора не могат да
санират проверявания незаконосъобразен и необоснован прокурорски акт и да
заменят дължимия от прокурора фактически и правен анализ.
Ето защо определението на ДнРС следва да се
отмени и вместо него КнОС постановява ново определение, с което на осн. чл.
243, ал.5, т.3 НПК отменява постановлението на КРП за прекратяване на
наказателното производство като необосновано и незаконосъобразно и връща делото
на прокурора със задължителни указания
по прилагането на закона.
Водим от
гореизложеното и на осн.чл. 243, ал.6- 7 вр. ал.5 т.3 НПК, окръжният съд, КОС
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 448 на Дупнишкия РС от 20.09.2019г. по ЧНД № 792/2019г. по
описа на същия съд и вместо него постановява:
ОТМЕНЯВА постановление на
М.К.- прокурор при ДнРП за прекратяване на наказателното
производство от 17.06.2019 г. по ДП №934/2018г. по описа на ДнРП, сл.д № 131/18 г. по описа на ОСлО при
КнОП, образувано срещу неизвестен извършител
за престъпление по чл.319 НК и
ВРЪЩА ДЕЛОТО НА Районна прокуратура- Дупница със задължителни указания по прилагането
на закона.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от
настоящето определение да се изпрати на ППЗК Съгласие 2, с. Червен брег,
Кюстендилска област за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.