№ 1123
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично при закрити врати
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20221100901449 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 626 от ТЗ.
Съдът е сезиран с молба по чл. 625 от ТЗ, подадена от „В.Е.И.” ЕООД, ЕИК *******,
в която се твърди, че дружеството има парични задължения към Държавата, а именно
публични задължения към НАП в размер на сумата от 314 000,00 лева, както и към други
кредитори, а именно задължение към “И. Т.И.” ЕООД, ЕИК *******, в размер на 260 000,00
лева. Сочи, че всички задължения на фирмата към 31.07.2022год. са на стойност от 574
000,00 лева и че не може да изпълни същите, тъй като не разполага с парични средства и/или
бързо ликвидни активи. Твърди се, че в дружеството не е налична записаната в баланса
касова наличност в размер на 1 312 000,00 лева. Предвид горното поддържа, че са налице
хипотезите неплатежоспособност и свръхзадълженост съответно на основание чл. 607а, ал. 1
във връзка с чл. 608 от ТЗ, както и на чл. 607а, ал. 2 във връзка с чл. 742, ал. 1 ТЗ, поради
което претендира постановяване на решение за откриване на производство по
несъстоятелност поради неплатежоспособност и свръхзадълженост.
Съдът като обсъди доводите по молбата, представените с нея писмени доказателства
и събраните по делото такива, включително при упражняване на правомощията на съда по
чл. 621а от ТЗ, намира за установено следното:
Молителят е представил справки за задълженията си, балансите и другите, изискуеми
от чл. 628 от ТЗ приложения към молбата. Видно от списъка на кредиторите като такъв е
включен НАП с посочената сума от 314 000 лв. и кредитора “И. Т.И.” ЕООД, с вземане в
размер на 260 000,00 лева. С молбата е представен счетоводен баланс към 31.07.2022г.,
видно от който са отразени като ДМА сумата 132 хил.лв., а като парични средства е
1
отразена сумата от 1312 хил.лв. Собственият капитал на дружеството е 1 хил.лв., отразена е
натрупана печална, неразпределена от минали години – 836 хил. лв. и текуща печалба 34
хил.лв. В раздел В Задължения са отразени общо краткосрочни 574 хил.лв.
Представен е към молбата и счетоводен баланс към 31.12.2016г., видно съдът
служебно е установил и като последният обявен такъв в ТР, видно от който всички
показатели са нулеви. В ТР и по делото са представени три декларации съответно за 2017г.,
2018г. и 2019г., в които е посочено, че дружеството не е осъществявало дейност по смисъла
на параграф 1, т.30 от ДР на ЗСчетоводството.
Постъпило е писмо от СДВР отдел ПП с вх.№52526/18.08.2022г., че няма данни за
регистрирани МПС на дружеството. С вх.№ 52509/18.08.2022г. е постъпила и справка от АВ,
видно от който с № 61494/27.10.2021г. е вписано закупуването от дружеството на описаните
обекти, а именно три магазина, представляващи търговски щанд 1, 3 и 5 в сграда, находяща
се в гр. София, ж.к*******0. Видно от справката е вписана и възбрана по ДОПК въз основа
на акт №272/04.03.2022г.
С писмо с вх.№54203/26.08.2023г. НАП е уведомила съда, че спрямо имуществото на
дружеството има наложени обезпечителни мерки по ДОПК по описаните постановления, а
именно: постановление за наложени обезпечителни мерки с изх.№ с 210022-022-
0068331/16.09.2021 г., с което е наложен запор върху суми по сметки и депозити в две банки
за вземанията по изпълнително дело № *********/2021г. с главница 37475,62 лв. и лихва
666,29 лв. или общо сумата от 38141,91 лв.; Постановление за наложени обезпечителни
мерки /ПНОМ / с изх.№ с 22022-022-0013122/02.03.2022г., с което е наложена възбрана
върху описаните имоти за събиране на публичното вземане по същото изпълнително дело,
но вече в размер на 314 909,55 лв. общо, включващо 304 483,80 лв. – главница и 10 425,75
лв. – лихви. Представен е от НАП протокол за опис от 28.06.2022г., от което е видно, че
гореописаното изпълнително дело е образувано по посочените декларации по ЗДДС, които
са за периода от 13.07.2021г. до 12.05.2022г.
Вещото лице е уведомило съда с доклад, че не е установен контакт с него от
молителя, същият не е представил никакви счетоводни документи, представените пред ТР са
за 2016г. последен баланс с нулеви стойности и декларации за липса на дейност и предвид
липсата на каквато и да е счетоводна документация е в невъзможност да изпълни
поставените задачи.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно легалното определение, дадено в разпоредбата на чл. 608 ал. 1 от ТЗ
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид
задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични
задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската му дейност, а от
13.05.06г. - и частни държавни вземания. Свръхзадължеността съгласно чл. 742 от е
състояние, при което цялото имущество на едно търговско дружество е недостатъчно за да
2
покрие задълженията му. Молителят е търговец, а се установи безспорно от представените с
молбата писмени доказателства, че има неизплатени публични задължения към държавата за
данъци и осигурителни вносни, а именно към НАП, които са в размер по последното ПНОМ
от 02.03.2022г. в размер на 314 909,55 лв. общо, включваща сумата от 304 483,80 лв. –
главница и 10 425,75 лв. – лихви, като за събиране на вземането е образувано и
изпълнително дело по ДОПК от 2021г., а видно от описа задължението по посочените
декларации по ЗДДС, които са за периода от 13.07.2021г. до 12.05.2022г.
Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, но съгласно
ал. 3 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил
или е в състояние да плати частично само вземанията на отделни кредитири. Съгласно ал. 4
на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност се предполага и ако по изпълнително дело,
образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молбата по чл.625 от ТЗ,
вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на шест месеца след
получаване на поканата за доброволно изпълнение. В случая няма данни за нито една от
двете презумпции, макар че за събиране на публичните задължения на дружеството е
образувано изпълнително дело от 2021г., а именно № *********/2021г. по което е наложена
възбрана и запор, като няма данни за удовлетворяване на публичния взискател.
Съгласно константната практика на ВКС, включително и по чл. 290 от ГПК, а
именно решение № 64/23.03.2010г. по т.д.№ 959/2009г., ІІ т.о. и др. в тежест на длъжника е
да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията му, без опасност за И.есите на кредиторите, като трябва да
обори установената от закона презумпция и докаже, че е платежоспособен и е в състояние
да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост, което
молителят не е сторил по делото. В тежест на молителя - длъжник е да обори презумпцията
на чл. 608 ал. 2 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено -
финансовото състояние на предприятието му, от което да се изведе възможността да
погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и
финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието на
неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме
плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между
краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи
задължения на предприятието. При отчитане на различната ликвидност на краткосрочните
активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри
коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. При
коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи
към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се
включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани
по-горе, но не всичките. Водещ показател за установяване на състоянието на
неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ
съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения, като ако
той е под норматива от 1 / единица/ се приема, че дружеството е неплатежоспособно,
3
въпреки че референтните стойности варират съобразно отрасъла, в който работи
предприятието. Съдът намира, че се установи по делото, че от 2017г. нататък дружеството
не е осъществявало търговска дейност, като е подавало в ТР декларации по чл. 38 от
Зсчетоводството. Същевременно от представения последен ГФО в ТР, стойностите са
нулеви, това означава, че коефициентът на обща ликвидност на дружеството към тези три
години е 0, тъй като няма никакви краткотрайни активи, с които да покрие краткосрочните
си задължения, т.е. същото безспорно е неплатежоспособно. Съгласно представения
междинен баланс на дружеството към 31.07.2022г., също в раздел В – Текущи
/Краткотрайни активи са отбелязани парични средства 1312, но молителят изрично сочи, че
същите не са налични по каса или сметки, а в раздел Задължения са отразени общо
краткосрочни 574 хил.лв., като няма разбивка и представени аналитични ведомости, за да се
установи какви са. Предвид, обаче, посоченото, че паричните средства са неналични, следва
да се приеме, че в раздел В – Крактотрайни активи, фигурира 0, тъй като други такива
активи не са осчетоводени, поради което дори и при задължения 574 х.лв., или в по-голям
размер, ако към тази дата не са осчетоводени публичните задължения в общ размер на 314
хил.лв., показателите на ликвидност са нулеви и извън норматива. Предвид горното съдът
намира, че безспорно се установи състоянието на неплатежоспособност на дружеството,
което не е в състояние да покрие краткосрочните си задължения, същото не е временно, а
очевидно трайно състояние, поради което следва да бъде обявена неплатежоспособността
му. С оглед горното не следва да бъде разглеждано алтернативно заявеното основание –
свръхзадълженост.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът следва да прецени
същата съобразно данните по делото, като не е обвързан от твърдяната такава от молителя.
Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по
смисъла на чл. 608 ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да
изпълни парично задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед
цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение.
В този смисъл са постановените от ВКС решения: Р. №64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. № 466/ 2004 г.,
Р. № 549/27. Х.2008 г. по т.д. № 239/ 2008 г., Р. №657/ 7. ХІ.2006 г. и др., както и
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и следователно задължително за съдилищата
решение № 115/25.06.2010г. по т.д.№ 169/2010г., в което се приема, че за да е налице
състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо
парично задължение, но същото да е от кръга на тези, за които може да бъде обявен в
неплатежоспособност и длъжникът да не е в състояние да го изпълни. Съгласно чл. 608, ал.2
от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като по
силата на ал. 3 на същия текст неплатежоспособността може да е налице и когато
длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло вземанията само на
отделни кредитори. В случая молителят не е изпълнил задълженията си по чл. 161 от ГПК и
представил аналитични счетоводни документи, като данни за падежа има само по
отношение на задълженията към НАП, като е видно от първото ПНОМ, че още към
4
16.09.2021г. има образувано изпълнително дело на публичен изпълнител и неудовлетворени
вземания. Предвид липсата на други данни и анализ от СИФЕ, която е назначена, но не е
била в състояние да изпълни задачите си поради невнасяне на депозит от молителя и
непредставяне на никакви счетоводни документи, съдът намира, че за начална дата следва да
възприема горепосочената, тъй като очевидно е, че от тази дата има изискуеми публични
задължения, които са непогасени. Предвид горното съдът намира, че неплатежоспособността
е налице от 16.09.2021г.
По делото няма данни длъжникът да разполага с достатъчно налични парични
средства, с които да покрие разноските по производството по несъстоятелност.
Обстоятелството, че дружеството притежава някакви активи, т.е. отразени са ДМА, не води
до извода, че има имущество за покриване на началните разноски за производството по
несъстоятелност, тъй като тези активи следва да бъдат осребрени, а фазата по осребряването
в производството по несъстоятелност се предхожда от фаза по установяване и приемане на
вземанията, през който период са необходими средства за възнаграждение на синдика, за
извършване на оценка на активите и тяхната продажба. Предвид горното въпреки наличните
активи, изводът е, че ответникът няма средства за покриване на текущите начални разноски
по производството по несъстоятелност, поради което и с оглед на факта, че въпреки
изричното определяне на началните такива с определението по чл. 629б от ТЗ от
05.08.2022г., вписано в т.74, стр.63, пард.№ 4105, такива не са привнесени нито от молителя,
нито от някои от другите кредитори на ответника, съдът намира, че следва да се постанови
решение по чл.632 ал.1 от ТЗ със законоустановеното му съдържание.
С оглед факта, че молбата е от длъжника и съгласно чл. 620, ал.1 от ТЗ по нея не е
събрана предварително държавна такса, а съгласно горецитираната разпоредба се събира от
масата на несъстоятелността, следва да бъде присъдена в полза на СГС дължимата държавна
такса по производството в размер на 125 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „В.Е.И.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.“*******, представлявано от управителя
Д. К. Г., и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА – 16.09.2021г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „В.Е.И.“ ЕООД, ЕИК
*******.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на „В.Е.И.“ ЕООД, ЕИК *******.
ОБЯВЯВА „В.Е.И.“ ЕООД, ЕИК ******* , в несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието.
СПИРА производството по несъстоятелност.
ОСЪЖДА „В.Е.И.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
5
София, ж.к.“*******, представлявано от управителя Д. К. Г., да заплати на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, с адрес – гр. София, бул.“Витоша“ №2, сумата от 125 лв. / сто двадесет и
пет лева/ от масата на несъстоятелността, представляваща следваща се държавна такса по
делото.
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския
регистър.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6