Р Е
Ш Е Н
И Е №
260614
град
Пловдив, 05.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение, V граждански състав, в закрито
заседание на пети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Радостина СТЕФАНОВА
Светлана СТАНЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Станева въззивно гражданско дело №517 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на
чл.435, ал.2, т.6 във вр. с чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Постъпила е жалба с вх. №266179/19.02.2021 г. на регистратурата на ОС
Пловдив от Н.С.Х., ЕГН **********,***, ****, длъжник в изпълнителното
производство, против отказа на ЧСИ К. П., рег.№824 от регистъра на КЧСИ, с район
на действие – района на ОС Пловдив, постановен по изп. дело №20128240402598,
обективиран в разпореждане с изх.№85733/02.12.20 г., с което ЧСИ е отказал да
уважи молбата на длъжника за прекратяване на производството по изпълнителното дело
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
В жалбата се поддържа, че
отказът е незаконосъобразен и неправилен и се иска отмяната му. Твърди се, че в
атакувания акт липсват мотиви и яснота, касаеща отказа за прекратяване на
изпълнителното дело. Взискателят не е поискал от ЧСИ да осъществи принудителни
действия и не са извършвани други такива, като от последното извършено действие
са изминали повече от две години. Излага съображения във връзка с ТР
№2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което били налице
предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на производството по
изпълнителното дело поради настъпила перемпция.
Взискателят по изпълнителното
дело „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище гр. ***,
изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата по подробни
съображения, изложени в писмено възражение. Претендира разноски.
Взискателят ТД НАП **** и
длъжниците Д.Н.Х. и С.Н.Х. не са изразили становище по жалбата.
В мотивите към обжалваното
изпълнително действие, депозирани в съответствие с чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ К.
П. поддържа, че жалбата е допустима, но е неоснователна по подробно изложени
съображения. Проследява се развитието на изпълнителното производство, като се
навеждат доводи, че не са налице предпоставките за прекратяването му на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Пловдивският окръжен съд, след
проверка на представеното копие от изпълнителното дело, като взе предвид
оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства,
прие за установено следното:
Изпълнително дело №20128240402598 по
описа на Частен съдебен изпълнител К. П. с рег.№824 от регистъра на КЧСИ, е
образувано на 09.10.2012 г. по молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ****,
с приложен изпълнителен лист, издаден на 13.06.2012 г. от РС Пловдив на
основание заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №7495/2012 г. срещу
длъжника П.Ц.Х., ЕГН **********. Взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по
чл.18 от ЗЧСИ, включително и определяне на изпълнителния способ.
По молба вх. №44096/08.09.2015 г.,
постъпила по изпълнителното дело /ИД/, ведно с приложени писмени доказателства,
на основание чл.429 от ГПК с разпореждане на ЧСИ П. е заличен като взискател „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и е конституиран нов взискател – частният
правоприемник „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.
С разпореждане от 14.08.2020 г.
на ЧСИ на основание чл.429, ал.2 от ГПК са конституирани на мястото на
починалия длъжник П.Х. законните ѝ наследници Д.Н.Х., ЕГН **********, С.Н.Х.,
ЕГН **********, и Н.С.Х., ЕГН **********.
Ето защо се прие, че жалбата е
подадена в срок /съобщение ведно с препис от разпореждането на ЧСИ е получено
на 08.12.20 г., а жалбата е депозирана на 22.12.20 г./, от легитимирана да
обжалва отказа на ЧСИ страна /длъжник по
изпълнителното дело/ против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години. Според разясненията, дадени в т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС по
т.д. №2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това
основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва
да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Според цитираното тълкувателно решение, искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие, тъй
като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Настоящата инстанция намира, че
такива действия са извършвани регулярно по изпълнителното дело.
Изпълнително дело №20128240402598 по
описа на Частен съдебен изпълнител К. П. с рег.№824 от регистъра на КЧСИ, е
образувано на 09.10.2012 г. по молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, ЕИК ****, с приложен изпълнителен лист, издаден на 13.06.2012 г. от РС
Пловдив на основание заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №7495/2012
г. срещу длъжника П.Ц.Х., ЕГН **********. Взискателят е възложил на ЧСИ
правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, включително и определяне на изпълнителния
способ.
На същата дата е изпратено
съобщение по ДОПК, получено на 12.10.2012 г. Искана е и информация за
имуществото на длъжника, което е правено многократно по изпълнителното дело.
С оглед постъпило
удостоверение от ТД НАП **** и установено наличие на задължения, с разпореждане
от 27.10.2012 г. държавата е конституирана като взискател.
На 10.05.2013 г. е
насрочен опис на движими вещи на длъжника по адреса му. Такъв не е извършен.
С разпореждане от 09.02.2015
г. /л.30 от ИД/ отново е насрочен опис на движими вещи на длъжника по адреса
му.
Със заявление – молба от
24.03.2015 г. /л.31 от ИД/ длъжникът П.Х. е поискала разсрочване на
задължението – да заплаща на равни месечни вноски от по 20 лв., считано от
15.04.2015 г. Такива вноски са направени на 20.04.2015 г., 19.05.2015
г. и 19.02.2016 г., като освен отбелязване на изпълнителния лист, са
налице платежни документи и протоколи за погасяване на дълга от 22.04.2015 г.,
20.05.2015 г. и от 04.01.2017 г.
По молба вх. №44096/08.09.2015
г. /л.46/, постъпила по изпълнителното дело от „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ведно с приложени писмени доказателства, на
основание чл.429 от ГПК с разпореждане на ЧСИ П. е заличен като взискател „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и е конституиран нов взискател – частният
правоприемник „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.
С разпореждане от 13.05.2016
г. /л.46 от ИД/ е насрочен опис на движими вещи на длъжника по адреса му.
По направено искане изх.
№80205/07.12.2016 г. въз основа на разпореждане на ЧСИ от същата дата /л.87 ИД/
е вписана възбрана на собствен на длъжника недвижим имот на 12.12.2016
г. /л.80 ИД/.
С разпореждане от 03.05.2017
г. /л.93 от ИД/ е насрочен опис на движими вещи на длъжника по адреса му.
С молба на взискателя от 21.07.2017
г. /л.95/ е поискано да се пристъпи към принудително изпълнение, а с
разпореждане от 26.07.2017 г. е насрочен опис на движими вещи на
длъжника по адреса му. Такъв обаче за пореден път не е извършен.
С разпореждане от 18.12.2017
г. е насрочен нов опис на движими вещи на длъжника по адреса му за 29.01.2018
г.
На 10.07.2018 г. са
изпратени запорни съобщения до различни банки, но по сметките не са установени
секвестируеми суми.
На 05.12.2018 г. ЧСИ е
уведомен, че по сметка на взискателя е постъпила сумата от 100 лв., като е
изготвен протокол за извършено погасяване на дълга от 05.12.2018 г. /л.122 ИД/.
На 08.04.2019 г. е
постъпила нова молба от взискателя /л.123 ИД/ за предприемане на принудителни
действия – насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи на
длъжника. С разпореждане от 26.06.2019 г. /л.125 от ИД/ е насрочен опис
на движими вещи на длъжника по адреса му.
На 14.08.2020 г. е депозирана
молба от взискателя за изискване на удостоверение за наследници на длъжника П.Х.
/починала на 19.07.2020 г. – удостоверение на л.145 ИД/, както и за
предприемане спрямо тях на принудителни действия.
С разпореждане от същата дата
/л.128 гръб/ са конституирани наследниците като длъжници, изпратени са им ПДИ и
е изискана информация по ДОПК. Установени са задължения за двама от длъжниците,
като с разпореждане от 03.09.2020 г. държавата е конституирана като
взискател /л.137 и л.139 ИД/.
На 27.11.2020 г. е
депозирана молба от длъжника Н.Х. /л.150 ИД/, като е поискано прекратяване на
изпълнителното дело, тъй като взискателят не е поискал извършване на
принудителни действия и не са извършвани такива.
С атакуваното разпореждане от
02.12.2020 г. ЧСИ е оставил искането без уважение, тъй като не са налице
предпоставките за това – предприемани са принудителни действия.
Съдът намира, че възраженията в жалбата следва да бъдат
оставени без уважение. От прегледа на изпълнителното дело се установява,
че взискателят е делегирал правата си на
ЧСИ, но същевременно от новоконституирания взискател са правени искания за
предприемане на принудителни действия – опис, оценка и изнасяне на публична
продан на движими вещи на длъжника П.Х.. Запорирани са били сметките ѝ,
но не са били налични секвестируеми средства. Конституирани са страни - нови
взискатели и длъжници, извършвани са плащания. Всяко плащане от длъжника по
делото прекъсва самостоятелно теченето на давността и затова не се налага
отправяне на искане от взискателя. Давността не тече при смъртта на длъжника –
до конституиране на наследниците му, както и от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г.
В
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. /обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г./, се предвижда, че считано от 13 март 2020 г. до отмяна на
извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни,
арбитражни и изпълнителни производства. Срокът на извънредното положение, след
продължаването му с един месец, е изтекъл на 13.05.2020 г. Действието на
горната норма е изменено с § 13 от Закона за изменение и допълнение на Закона
за здравето /обн. ДВ, бр. 44/13.05.2020
г., в сила от 14.05.2020 г./. Предвиден е седмодневен срок след влизане
в сила на ЗИД на Закона за здравето, след изтичането на който се възстановява
течението на процесуалните срокове. Дори и без спиране на давността в
посочените два периода обаче не е изтекъл двугодишния давностен срок по чл.433
ал.1 т.8 от ГПК. По изпълнителното дело
са предприемани редовно действия. Твърденията на жалбоподателя са неоснователни,
тъй като всички гореописани изпълнителни
действия са инициирани от взискателя и/или ЧСИ в съответствие с делегираните му
права по чл.18 ЗЧСИ, което е достатъчно основание да се достигне до извод, че
не е изтекъл законоустановения срок. Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т.
8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка.
Според разпоредбата на чл.433 ал.1
т.8 от ГПК, достатъчно е взискателят „да поиска“ извършването на изпълнителни
действия, тоест да е налице процесуална активност от негова страна, за да се
приеме, че давностният срок е прекъсван и не са налице предпоставките за
прилагане на института на т.нар. „перемпция“. Според разясненията в т. 10 от ТР
№2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на
изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Пак според посоченото тълкувателно решение, искането на взискателя да бъде
приложен определен изпълнителен способ има
прекъсващо давността действие, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Изрично се разяснява, че задължението на взискателя да поддържа
със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне
на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и искане за повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи.
Такива действия в случая регулярно са предприемани, както бе описано подробно
по-горе. Липсват основания да се приеме, че взискателят е бездействал и не е
изпълнявал задължението си за поддържане висящността на изпълнителния процес в
продължение на две години.
Обжалваното
разпореждане се явява законосъобразно, поради което и подадената срещу него
жалба следва да се остави без уважение.
Разноски са поискани от ответната
страна – за юрисконсултско възнаграждение, като в съответствие с чл. 78, ал.8
от ГПК, с оглед резултата, следва да се присъдят на ответника по жалбата в размер на 150 лв.
Воден от
гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
с вх. №266179/19.02.2021 г. на регистратурата на ОС Пловдив, депозирана от Н.С.Х.,
ЕГН **********,***, длъжник в изпълнителното производство, против отказа на ЧСИ
К. П., рег.№824 от регистъра на КЧСИ, с район на действие – района на ОС
Пловдив, постановен по изпълнително дело №20128240402598, обективиран в разпореждане
с изх. №85733/02.12.20 г., с което ЧСИ е отказал да уважи молбата на длъжника за
прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.С.Х., ЕГН **********,***,
да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище гр. ****,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно в
съответствие с чл.437, ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: