МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
№ 31/14.10.2014 г. по НОХД № 238/ 2014 г. на
Айтоския
районен съд
Производството по делото е образувано по обвинителен
акт на Айтоска районна прокуратура против А.Ж.А.
– роден на *** г. в гр.В., с постоянен адрес: с.Ръжица, община Р., област Б.,
български гражданин, неграмотен, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********, за
извършено престъпление по чл.195, ал.1,
т.7, вр.чл.194, ал.1 вр.чл.26, ал.1, вр.чл.28 ал.1 от
Наказателния кодекс (НК), а именно по
обвинение в това, че на неустановена точно дата в периода от 25 до 27.09.2012
година от жилищна сграда, находяща се на адрес: ул.”***” № 6, в село Р., обл.Б.
отнел от владението на В.Е.Ж. *** движими вещи, като стойността на отнетото
възлиза общо в размер на 120.00 (сто и двадесет) лева и на 30.09.2012 година в
село П., обл.Б., действайки в условията на продължавано престъпление по т.1
отнел от владението на К.С.О. *** движима вещ на стойност 396.50 (триста
деветдесет и шест лева и петдесет стотинки) лева.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура, въз основа на събраните доказателства, поддържа повдигнатото
обвинение по посочения текст от НК. Излага мнение, че на подсъдимия, следва да се
наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок
от една година, чието изтърпяване да бъде ефективно. Предвид направеното самопризнание и
при разглеждане на делото по реда на съкратено съдебно следствие предлага приложение на чл. 58а от НК, т.е. наказанието да бъде намалено с
1/3.
Подсъдимият А. признава вината си и действайки лично и
посредством служебния си защитник адв.Т.Стойкова от АК-Б., изразява съгласие за
предварително изслушване и провеждане на съкратено съдебно следствие като
признава вината си и верността на фактическата обстановка, отразена в
обвинителния акт. Моли за налагане на минимално наказание при условията и с приложение на чл.58а от НК,
като се позовава и на съдействието си за разкриване на обективната истина и
разглеждане на делото в производство на съкратено съдебно следствие.
С оглед на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА :
Съгласно приложената по делото справка за съдимост
подсъдимият А. е многократно осъждан като към момента изтърпява наказание
лишаване от свобода в ОЗ – гр.Б..
На неустановена точно дата в периода от 25 до
27.09.2012 година, А. отишъл в дома на семейство Ж., находящ се в село Р.,
област Б. на ул.”***” № 6. Там се срещнал със св.В.Ж., представяйки се под
името „Д.” и заявил, че е приятел на брат й Д.. Ж. почерпила подсъдимия с кафе
и го оставила сам на двора, където да изчака връщането на брат й. В един момент
жената чула стъпки в жилището. Отишла да провери кой е в стаята и в този момент
видяла как подсъдимият излиза, бягайки от къщата. Оглеждайки помещенията тя установила
липсата на личните й два броя мобилни телефонни апарата: 1 бр. мобилен
телефонен апарат, марка „Нокиа”, модел G1-01, на стойност 80 лв. (осемдесет) лева, както и 1 бр.
мобилен телефонен апарат марка „Нокиа”,
с неустановен модел, на стойност 40 лева. Ж. съобщила за случилото се на
близките си, а след това и в полицията.
В хода на разследването се установило, че гореописаните
телефони са взети от подсъдимия А.. Непосредствено след отнемането им същия
изхвърлил СИМ-картите им и продал апаратите на лица от ромски произход в село
Просеник. Стойността на двата мобилни апарата е определена в размер на 120.00
лева, съгласно заключението на ВЛ по назначената съдебно - оценъчна експертиза
и не е възстановена от подсъдимия.
На 30.09.2012 година А. ***. Там влязъл в двора на
къщата на св.К.С.О. от с.с. и взел един велосипед, с допълнително монтиран
двигател с вътрешно горене на стойност 396.50 лева. Няколко дни по-късно същия
велосипед А. продал на св.М.И.. Той в последствие дал колелото на св.С.Р.М., който
от своя страна го предал на св.К.М.. Отнетият велосипед бил установен и
предаден с протокол за доброволно предаване в полицията, от където срещу
разписка в хода на ДП е върнат на собственика му К.О..
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установено с признанията на подсъдимия, относно фактическата
обстановка по обвинителния акт и с приобщаване на показанията на разпитаните в
хода на досъдебното производство свидетели, при условията на чл.373, ал.2 във
вр. с чл.372, ал.4 от НПК.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ :
С оглед така приетата фактическа обстановка съдът
приема за установено, че с поведението си подсъдимият е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна, престъпния състав на престъплението по чл.195,
ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1 вр.чл.26, ал.1, вр.чл.28 ал.1 от Наказателния
кодекс (НК).
Деянието е извършено виновно при форма на вината пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване.
ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО :
При определяне на вида и размера на наложеното
наказание съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието в
условията на продължаваност, както и размера на санкцията, предвидена в
особената част на НК, а именно лишаване от свобода от една до десет години.
Съобрази се и с
данните за личността на подсъдимия. Отчете от една страна направеното от него
пред съда самопризнание и заявено критично отношение към извършеното деяние, от
друга страна възстановяване на част от отнетото имущество.
Предвид изложеното съдът
е приел, че наказанието следва да е към минимума, предвиден по закон – една
година Лишаване от свобода. Изхождайки от принципа на чл.373, ал.2 от НПК
намира, че в конкретния случай следва изводът, че целите, както на специалната,
така и на генералната превенция, ще бъдат постигнати с налагане на наказание
при условията на чл.54, вр. с чл.58а от НК, т.е. след намаляване на
определеното наказание от една година лишаване от свобода с 1/3, т.е. с четири
месеца, като подсъдимият бъде лишен от свобода за срок от осем месеца, което
наказание да изтърпи при първоначален режим „Строг” в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
На осн. чл.
189 от НПК и предвид признаването на подсъдимия за виновен в извършените
престъпления, същият следва да заплати на Държавата направените по делото
разноски в размер на 83.24 лева (осемдесет и три лева и двадесет и четири
стотинки) лева.
Мотивиран от гореизложеното, Айтоският районен съд
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :