Р
Е Ш Е
Н И Е № 260057
гр.Враца,
22.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание на 13.04.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ИВАНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ ИВАНОВА разгледа
докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№85 по описа за 2020г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове от И.В.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, представлявана по пълномощие от адв.Д.Г. ***"АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***.
В исковата молба се твърди, че в топлите месеци на годината ищцата
пребивава във вила в района на Врачанските лозя. На 07.01.2018г. времето било
ясно, слънчево и необичайно топло и ищцата решила да отиде на лозето, като в
9.30м. отпътувала с автобус на градския транспорт до спирка "Череша",
намираща се по посока на движението на главния път от Враца за Оряхово. Около
16ч. ищцата тръгнала от лозето към спирката, за да пътува обратно за Враца и по
пътя настигнала съседите си Б. В. Н. и Р. Т. К.. За да се стигне до спирката на
автобуса, трябвало да се пресече четирилентовото пътно платно, разделено с
двойна непрекъсната линия, а вътрешно лентите - с прекъснати осеви линии. На
мястото имало пешеходна пътека тип "Зебра", маркирана вертикално и
хоризонтално. Около 16.35ч., когато времето и видимостта още били хубави,
ищцата и двамата й спътници, след внимателно оглеждане в двете посоки на шосето
започнали да пресичат по пешеходната пътека. Тримата се движели един до друг
/ищцата била от страната в посока гр.Оряхово, Б. Н. бил в средата, а Р. К. -
отляво в посока гр.Враца/. Бързайки да пресекат, тримата се движели успоредно
един до друг и преминали непрекъснатата осева линия, както и вътрешната лента с
посока на движение Враца-Оряхово. Ищцата погледнала в посоката гр.Оряхово и
видяла, че се задава предница на кола, при което с раница на гърба си
инстинктивно се навела напред, за да избърза и да не бъде ударена от
автомобила. Тогава чула много силен звук от удар и веднага почувствала болка в
областта на петата на десния крак, паднала в посока на канавката, а насъбрали
се хора й помогнали да стане. Ищцата видяла спътниците си да лежат върху
платното, Н. бил мъртъв, а К. починал в "МБАЛ-Христов Ботев"-Враца,
където била закарана и ищцата за преглед и оказване на бърза помощ.
След произшествието ищцата узнала, че водач на автомобила,
който я е блъснал, е Ц.С.Ц., който управлявал собствения си л.а. марка
"Ауди" с рег.№ВР *** АР.
Нататък в исковата молба се сочи, че с Присъда
№6/19.03.2019г. по НОХД №35/2019г. на Окръжен съд-Враца Ц.Ц. е признат за
виновен в това че при управление на собствения си лек автомобил и в нарушение
на правилата за движение по непредпазливост е причинил смъртта на Б. Н. и Р. К..
Сочи се също, че с възприетото от наказателния съд заключение на тройната
автотехническа експертиза, изготвена в досъдебното производство, е установено,
че от техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП е липсата на
своевременна реакция на водача на автомобила за намаляване на скоростта на
движение или аварийно спиране при възникнала опасност - движение на пешеходци
по сигнализирана пешеходна пътека, с което е поставил сам в себе си в
невъзможност да предотврати настъпването на ПТП.
Ищцата твърди, че от материалите на наказателното
производство е установено, че в резултат от произшествието тя е получила
счупване на опашната кост, от което и досега изпитва болки при сядане и
навеждане, отоци и кръвонасядане на дясно стъпало и дясна длан, като раната на
стъпалото не заздравява към 24.05.2018г., некротичен участък в областта на
дясната пета, частично скъсване на ахилесовото сухожилие на левия крак,
затруднено предвижване, придружено с болки и налагащо ползване на бастун и до
момента. В наказателното производство получените увреждания са преценени като
временно разстройство на здравето, неопасно за живота и представляващо лека
телесна повреда. Твърдението на ищцата е, че получените от нея увреждания са в
пряка причинна връзка с процесното ПТП.
Ищцата твърди, че през м.декември 2017г. при редовен преглед
при кардиолог изследванията й били относително добри за възрастта й, докато при
направен след ПТП преглед е установена застойна сърдечна недостатъчност и
предсърдно мъждене и трептене, които свързва с преживения при катастрофата ужас
и страх от смъртта на двамата си спътници и получените от самата нея травми.
Твърди също, че изпаднала в продължително стресово състояние - имала
главоболие, не можела да спи и да се храни нормално, отслабнала, изпитвала
постоянен страх да пресича пешеходна пътека, спряла да ходи на лозето,
изпаднала във физически и психически дисбаланс.
Следващото твърдение на ищцата, че гражданската отговорност
на виновния за ПТП водач е застрахована при ответника по застраховка
"Гражданска отговорност" със срок на покритие от 24.11.2017г. до
23.11.2018г., поради което е предявила застрахователна претенция, получена от
ответното дружество на 15.01.2020г., но обезщетение не й е определено.
По този начин е обоснован правния интерес от предявяването
на осъдителни искове за сумата 35 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди от получените при процесното ПТП
увреждания, и за сумата 400лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди
от заплатени 250лв. по сключен договор за правна защита и съдействие и 150лв.
за психологическо изследване. Сумите се претендират със законната лихва върху
тях, считано от 15.01.2020г. до окончателното им изплащане. Претендират се и
разноски.
Исковете са с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД.
Чрез пълномощника си адв.М.Г. ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който предявените искове са оспорени по основание и размер.
Ответникът оспорва иска за неимуществени вреди по размер, за
който поддържа, че е прекомерно завишен.
В условията на евентуалност ответникът прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, за която се твърди,
че не е пресичала на обозначеното за целта място и не е направила необходимото,
за да избегне удара, въпреки че имала обективна възможност за това. Твърди се,
че ищцата не се е съобразила с посоката и скоростта на движение на
приближаващото я МПС и не е изпълнила задълженията си по чл.113 от ЗДвП, с
което се е поставила в превишен спрямо нормалния риск, не се е възползвала от
възможността по чл.32 от ЗДвП.
Ответникът оспорва наличието на деликт.
Пълномощникът на ищцата е подал допълнителна искова молба, в
която оспорва твърденията и възраженията на ответника. Поддържа своите
твърдения, наведени в исковата молба, и се позовава на обстоятелствата,
установени с влязлата в сила присъда.
След като анализира и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, и взе предвид
твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено следното:
С влязла в законна сила Присъда №6/19.03.2019г., постановена
по НОХД №35/2019г. на Окръжен съд-Враца, Ц.С.Ц. е признат за виновен в това, че
на 07.01.2018г., около 16:35ч., в гр.Враца, на път ІІ-15 14.666
/гр.Оряхово-гр.Враца/, в местността "Череша" на Врачанска вилна зона,
при управление на собствения си лек автомобил марка "Ауди", модел 80
с рег.№ВР *** АР, със скорост 51.7км/ч е допуснал нарушение на чл.119, ал.1 ЗДвП, при приближаване на пешеходна пътека не е пропуснал преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре, с което е причинил ПТП, като с предна дясна
част на автомобила е блъснал движещите се по пешеходната пътека тип
"зебра" пешеходци Б. В. Н. и Р. Т. К. и по непредпазливост е причинил
смъртта на повече от едно лице, а именно на Б. В. Н. и Р. Т. К..
В мотивите на присъдата е прието за установено, че малко
след 16ч. на посочената по-горе дата ищцата И.М. тръгнала от вилата си в м."Череша"
на Врачанска вилна зона, отправила се към автобусната спирка и по пътя срещнала
пострадалите Н. и К., с които продължила към спирката. За да достигнат до нея,
тримата трябвало да пресекат четирилентовото пътно платно с по две ленти за движение
във всяка една посока, разделени с двойна непрекъсната линия, а вътрешно
лентите били разделени една от друга с прекъснати осеви линии. На мястото имало
пешеходна пътека тип "зебра", която пешеходците започнали да пресичат,
вървейки един до друг, като ищцата била от страната в посока гр.Оряхово. Те
пресекли първите две ленти, стигнали до разделителната двойна непрекъсната
линия, след което продължили да пресичат по пешеходната пътека вторите две
ленти. В същото време подсъдимият Ц. наближил с автомобила си м."Череша",
движейки се със скорост 51.7км/ч. Малко преди пешеходната пътека, по която
пресичали пешеходците, пътното платно било с наклон за изкачване.
Непосредствено преди да достигне до пешеходната пътека подсъдимият бил заслепен
от греещото в лицето му слънце, посегнал да свали сенника, за да предпази очите
си, при което последвал удар, който той усетил и след няколко метра спрял в
банкета вдясно. Подсъдимият не видял пресичащите пешеходци и не предприел
аварийно спиране, а автомобилът ударил последователна телата на движещите се в
редица пешеходци отляво на дясно спрямо тяхното движение с предната си челна
част в областта на дясната половина на
предната броня. Прието е в мотивите, че ищцата М. погледнала в посока на
гр.Оряхово и видяла да се задава предницата на черна кола, била с раница на
гърба и инстинктивно се навела напред, за да избърза и да не бъде евентуално
ударена. Тогава чула много силен звук от удар и веднага почувствала болка в
областта на дясната пета и паднала в канавката. В наказателното производство е
прието, че в резултат от ПТП ищцата е получила счупване на опашната кост, отоци
и кръвонасядания на дясното стъпало и дясна длан, некротичен участък в областта
на дясната пета.
Между страните по делото липсва спор по факта, че
гражданската отговорност на водача на л.а."Ауди 80" е била
застрахована от ответника по застраховка "Гражданска отговорност" и
ПТП е настъпило в срока на покритие на същата.
Ищцата е предявила пред ответника застрахователна претенция
за изплащане на обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди и имуществени вреди на
15.01.2020г., видно от представеното известие за доставяне, но такова не й е
определено.
С исковата молба са представени медицински документи за
извършените на ищцата изследвания. Допусната е и е изслушана специализирана
съдебно-медицинска експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и се
възприема от съда. Вещото лице се произнася, че в резултат от ПТП ищцата е
получила рентгенологично доказано счупване на опашната кост, отоци и
кръвонасядания на дясното стъпало и дясната длан и некротичен участък в
областта на дясната пета и по механизъм тези увреждания отговарят да бъдат
получени от действието на твърди тъпи предмети по начин и по време в условията
на ПТП - блъскане на пешеходец от движещ се автомобил. Оздравителният процес е
продължил около 4 седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен
период. Преди травмата на 23.11.2017г. е документирана диагноза
"Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност", а след нея
на 11.05.2018г. е поставена диагноза "Застойна сърдечна
недостатъчност". Според вещото лице усложнението на сърдечното заболяване
няма връзка с претърпяното ПТП и това е нормалният ход на заболяването при
пациенти от тази възрастова група. При проведения на ищцата личен преглед
същата е споделила, че болките в опашната кост са отшумели, но получава задух
при физически усилия и страх при пресичане на пешеходни пътеки. В съдебно
заседание вещото лице пояснява, че некрозата на дясната пета се дължи на
травмата и е получена в резултат от триенето
между кожата и асфалта на пътното платно.
По искане на ищцата по делото е допусната и изслушана
съдебно-психологична експертиза. Вещото лице-психолог се произнася, че
емоционалното състояние на ищцата е дистимно/потиснато/ и се наблюдава емоционална
реакция при връщане към спомените от катастрофата и мислите за загубата на
приятелите. Тревожен акцент в нейното състояние е наличието на суицидни мисли
/мисли за самоубийство/, психомоториката е затормозена, вяла, налице е снижена
волева активност. Налице са индикации за преживяно от ищцата посттравматично
стресово разстройство и данни за повишена тревожност и депресивност. Ищцата се
страхува и има тревожна реактивност дори при шум на двигател на кола, наблюдават
се повтарящи се натрапливи спомени за събитието, предизвикващи дистрес и др.
Ищцата има постоянни симптоми на повишена възбудимост, които водят до
затруднения в заспиването и поддържането на съня, обострен рефлекс на стряскане
и др. Посттравматичното стресово разстройство е продължило около 3 месеца, но
много от симптомите са все още актуални, което означава, че става въпрос за
хронично посттравматично стресово разстройство, което се изразява в следното:
преживяно травматично събитие, което е представлявало смъртна заплаха;
преживяна загуба на приятели, с които ищцата е била при инцидента; психологичен
отговор, включващ страх, психологичен дистрес при излагане на външни и вътрешни
стимули, наподобяващи травматично събитие; физиологична реактивност; постоянно
избягване на стимули, свързани с травмата - усилия за избягване на мисли,
чувства, разговори, дейности, места, свързани с травмата, неспособност за
спомняне на важни елементи от травмата, понижен интерес за участие в значими
дейности, чувство за изолация от околните, чувство за обреченост и пр. Вещото
лице обобщава, че преживяната катастрофа е дала негативно отражение върху
психиката на ищцата, налице е хронично посттравматично стресово разстройство,
повишена тревожност, депресивност, соматизация и фобийна тревожност, които имат
негативно отражение върху общото й здравословно състояние. При ищцата е
компрометирана мотивацията и волята за успех и излекуване и същата се нуждае от
адекватна и компетентна специализирана помощ.
По искане на ответника и във връзка с въведеното от него
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата
по делото е изслушана специализирана автотехническа експертиза. Вещото лице е
установило, че мястото на удара се намира на 10 метра от началото на навлизане
по пешеходната пътека, както и че в момента на навлизане на ищцата на
пешеходната пътека лекият автомобил се е намирал на разстояние 126 метра.
Видимостта в този момент е била нормална и без ограничения. В началния момент
на навлизане на ищцата в пешеходната пътека същата е имала видимост към
движещия се лек автомобил от дясно на ляво спрямо нейното движение и е могла да
избегне удара, като не предприеме пресичане на пътното платно по пешеходната
пътека. Вещото лице приема категорично, че ищцата е пресичала пътното платно по
пешеходната пътека в посока от ляво на дясно спрямо движението лекия автомобил
и ударът е настъпил на пешеходната пътека. В заключението се съдържа схема на
разположението на пешеходката /ищцата/ във времевия интервал от момента на
възникване на опасността - навлизането й по пешеходната пътека до момента на
настъпване на ПТП. Ищцата и водачът на лекия автомобил са имали директна
видимост един към друг от момента на навлизане на първата по пешеходната пътека
до момента на удара и са имали техническа възможност да възприемат посоките си
на движение. При движение на пешеходката по първата и втората лента на пътното
платно вниманието й е било насочена на ляво спрямо посоката й на движение с
възможност да вижда и възприема движението на ППС по пътя в посока гр.Оряхово.
При достигане на пешеходката до средата на пешеходната пътека /двойна
непрекъсната линия/ същата е имала техническа възможност да види и възприеме
посоката и скоростта на движение на приближаващия се автомобил от дясно на ляво
спрямо нейното движение и отстоящ на около 36.8 метра от нея и възможността й
да избегне удара е да спре и пропусне лекия автомобил да премине пред нея. В
съдебно заседание вещото лице-автоексперт пояснява, че сблъсъкът е настъпил в
момент, в който ищцата вече е била преминала три от общо четирите ленти за
движение на пътното платно.
По делото е разпитан като свидетел водача на лекия автомобил
"Ауди 80" Ц.Ц., който е осъден от наказателния съд за причиняването
на процесното ПТП. Същият потвърждава, че времето било слънчево и пътната
настилка била суха. Обяснява, че познава пътя "наизуст", тъй като
пътува по него два пъти седмично в двете посоки, както и че познава участъка, в
който се намира пешеходната пътека. Съобщава, че след преминаване на участък на
пътя, в който има изкачване, и след приключването на който се намира
пешеходната пътека, в очите му блеснало силно слънце и за по-малко от миг не
виждал нищо. В този момент Ц. реагирал на ситуацията чрез спускане на сенник и
без да е предприемал действия за намаляване на скоростта или употреба на
спирачки, последвал удар и едва след него натиснал спирачките рязко. Ц. сочи,
че след участъка на пътя, който той изкачвал, има слаб десен завой, но заради
дърветата край пътното платно, оттам краят на пешеходната пътека не се вижда,
като в този момент движението в района било интензивно.
Св.П. М. съобщава, че пътувала със съпруга си след лекия
автомобил "Ауди", но не видяла сблъсъка, тъй като светело силно
слънце. Видяла спряла кола, чийто шофьор слизал от нея. Съпругът на М. спял на
автобусната спирка на около 200 метра от пешеходната пътека и видял паднала на
земята жена, на която помогнал да се изправи с помощта на свидетелката, която
се обадила на спешна помощ. М. помогнала на ищцата да стигне до спирката и
съобщава, че същата била силно изплашена. Ищцата била паднала по-скоро в
банкета, на около метър-два от края на пешеходната пътека.
Св.Г. П. е съсед на ищцата в лозята в м."Череша".
В деня на произшествието тя му гостувала на вилата за празнуването на Ивановден
и си тръгнала, за да хване автобуса. Скоро след това му позвънила по телефона и
му казала, че е претърпяла катастрофа и е още на автобусната спирка, но когато
свидетелят отишъл там, нея вече я нямало. П. посетил ищцата в дома й, когато тя
се прибрала от болницата и видял на крака й рана. Тя му съобщила, че е счупена
опашната й кост, че изпитва болки, не може да седи, да ходи и да стъпва на
крака си. Свидетелят твърди, че опипал ахилесовото й сухожилие, в което имало
възли и според него това говорело за скъсани нишки. След това П. често
посещавал ищцата в дома и й пазарувал, тъй като тя почти 5 месеца не можела да
стъпва на крака си и да ходи, оплаквала се, че се стряска и не може да спи. След
като започнала да излиза, ищцата отново ходела трудно, изпитвала страх да стъпи
на пътя, като буквално "блокирала" и това продължило близо година.
Св.Н. Н. е брат на ищцата и съобщава, че след катастрофата
тя му се обадила по телефона от болницата, той отишъл при нея и чул разказа й
за случилото се след като се прибрали вкъщи. Разказала му, че след като се
съвзела, видяла двама човека, които лежат на платното. Спомнила си, че преди
това видяла от завоя да се задава кола, заради което побързала и стигнала до
края на пешеходната пътека, когато усетила удар в петата на левия крак.
Оплаквала се от болки в петата и опашната кост и се възстановявала дълго, като
първите месеца приемала обезболяващи. Едва в края на година ищцата споделила,
че болките намаляват и се поуспокоила психически. Тай като в началото ищцата не
можела да стои на краката си, й бил осигурен социален патронаж, а когато
болките започнали да отшумяват, продукти й осигурявал братът и близки хора.
Според П. в момента ищцата се оплаква рядко, но трябва да седи на меко заради
опашната кост. В началото Н. няколко пъти оставал да преспи при сестра си, тъй
като тя живее сама. Според него ищцата още е боязлива и когато на следващата
година започнал да я разхожда покрай блока, тя все се озъртала за коли и до ден
днешен се страхува да пресича пешеходна пътека.
По делото е представено психологическа изследване, извършено
на ищцата от 29.10.2019г. от психолог Д. К., в което са дадени препоръки за
извършване на психологически консултации за намаляване на страха от самотата и
социалната отчужденост след процесното ПТП, и фактура от 16.12.2019г. за
заплатени за изследването 150лв. Представен е договор за правна защита и
съдействие от 03.12.2019г., сключен от ищцата с адв.Д.Г. *** за проучване на
материали, изготвяне на застрахователна претенция и за сключване на
споразумение с ответника, по който ищцата е заплатила сумата 250лв.
При така изяснената фактическа обстановка за разрешаването
на повдигнатия спор съдът взе предвид следното от правна страна:
С влязла в сила присъда Ц.С.Ц. е признат за виновен в това,
че при управление на МПС в нарушение на правилата за движение е предизвикал
пътно-транспортно произшествие, при което е причинил смъртта на две лица.
Безспорно е установено, че при произшествието е пострадала и ищцата, чиито
увреждания са преценени като лека телесна повреда. Наказателният съд е
установил, че ищцата е получила телесните увреждания на пешеходна пътека, по
която се е движела заедно с другите двама пострадали. Съгласно чл.300 ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ гражданскоправните последици от деянието, относно това, извършено ли
е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
По делото е безспорен фактът, че отговорността на виновния
за настъпване на произшествието водач е застрахована от ответника по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
и процесното ПТП е настъпило в срока на покритие на застрахователната полица.
Установено е също, че ищцата е предявила пред ответника застрахователна претенция
за изплащане на обезщетения за претърпените от нея неимуществени и имуществени
вреди, но такива са й отказани.
От събраните по делото писмени доказателства и от
заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза се установяват
характера и тежестта на получените от ищцата травми, състоящи се в счупване на
опашната кост, отоци и кръвонасядане на дясното стъпало и некротичен участък в областта
на дясната пета. Недоказани остават твърденията на ищцата, че в резултат и като
пряка и непосредствена последица от ПТП е получила сърдечно заболяване, респ.
влошаване на съществуващо такова. От доказателствата по делото се установява,
че оздравителният процес е бил продължителен, но в момента ищцата е
възстановена.
От заключението на изслушаната съдебно-психологична
експертиза се установява отражението, което произшествието и претърпените
травми са оставили върху психиката на ищцата, която е получила хронично
посттравматично стресово разстройство с установени от вещото лице-психолог
проявни форми.
Разпитаните по делото свидетели установяват, че физическите
болки при ищцата са били с по-голяма от обичайната продължителност. Установяват
също, че произшествието, преживените физически, психически и емоционални травми
са променили начина и качеството на живота й.
Ищцата е представила писмени доказателства за извършени от
нея разходи за оказване на психологическа помощ и на правна помощ във връзка
предявената от нея застрахователна претенция.
Изложеното дава основание на съда да приеме за доказани
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника да обезщети ищцата
за претърпените от нея вследствие ПТП неимуществени и имуществени вреди.
При определяне размера на следващото се на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди съдът взе предвид вида, характера и тежестта
на претърпените от ищцата телесни увреждания и отражението, което процесното
ПТП е оставило върху нейната психика. В тази връзка съдът отчита факта, че по критериите
на материалното наказателно право претърпяната от ищцата телесна повреда е
лека. В същото време обаче съдът взе предвид, че заради възрастта на ищцата
оздравителният процес е протекъл много по-дълго от обичайното за такъв вид
травми. При определяне на размера на следващото се на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди съдът отчита като приоритетно отражението на претърпяното
ПТП върху психиката на ищцата и наличието на хронично посттравматично стресово
разстройство, което рязко е влошила качеството й на живот на възрастна и самотно
живееща жена. На основата на тези обективни критерии и в светлината на
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът намира за справедливо за претърпените от нея
физически и морални болки и страдания ищцата да бъде обезщетена със сумата 12
000лв., в който размер предявеният иск следва да бъде уважен.
В пълен размер следва да бъде уважен предявеният иск за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, тъй като направените от ищцата
разходи за оказване на психологическа и правна помощ са в причинна връзка със
събитието.
Обезщетенията следва да бъдат присъдени ведно със законна
лихва, считано от 16.04.2020г., когато е изтекъл срокът по чл.496, ал.1 КЗ, до
окончателното им изплащане.
Събраните по делото доказателства дават основание на съда да
приеме за неоснователно направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата. По делото е безспорно установено, че
същата е пресичала пътното платно на определеното за целта място - пешеходна
пътека тип "зебра", обозначена с хоризонтална и вертикална
маркировка. Водачът на автомобила, признат за виновен за произшествието с
присъдата на наказателния съд, сам заявява в качеството на свидетел, че познава
отлично конкретния участък на пътя и знае, че там има пешеходна пътека, което
изисква повишено внимание от негова страна. Вещото лице по изслушаната
автотехническа експертиза действително приема, че ищцата е могла да предотврати
настъпването на удара, тъй като е имала възможност да възприеме приближаващия
автомобил и да изчака неговото преминаване. Тази констатация на експертизата
обаче е недостатъчна за обосноваване на извод за виновно и противоправно
поведение на ищцата или такъв за осъзнато рисково поведение от нейна страна. По
делото е установено, че произшествието е настъпило на четирилентов пътен
участък, към момента на удара ищцата вече е била пресякла три от общо четирите
ленти за движение и, както установява св.М., е намерена паднала по-скоро в
банкета, на около метър-два от края на пешеходната пътека, т.е. почти е била
завършила пресичането на платното.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 496лв., както и
направените за сметка на бюджета на съда разноски за експертизи в размер на 550лв.
В полза на адв.Г.Д.Г. от САК ответникът следва да бъде
осъден за заплати адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на
902лв.
Съразмерно с отхвърлената част от иска ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника разноски по компенсация в размер на 1 247лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.*** да заплати на И.В.М., ЕГН **********, с адрес ***
сумата 12 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата
400лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат
от ПТП, настъпило на 07.01.2018г., ведно със законната лихва, считано от
16.04.2020г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени
вреди в останалата част като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.*** да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна
такса в размер на 496лв. и направените за сметка на бюджета на съда разноски за
експертизи в размер на 550лв.
ОСЪЖДА ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.*** да заплати на адвокат Г.Д.Г. от САК адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 902лв.
ОСЪЖДА И.В.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***
разноски по компенсация в размер на 1 247лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: