№ 205
гр. Търговище , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в публично заседание на
осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Ив. Петрова
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Административно
наказателно дело № 20213530200355 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „И ТИ ЕЛ“ЕООД със седалище в гр. Търговище, с управител
О.Д., действащ чрез процесуалния пълномощник адв. Д.П. от АК - Търговище, против
Наказателно постановление №38-0000965 от 13.04.2021г. на Директора на РД “Автомобилна
администрация” – гр. Русе, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лева на осн.чл. 96г ал.1 предл.1 ЗАвтПр.
Визира се незаконосъобразност на обжалваното НП поради нарушение на процесуалните
правила, а именно неспазване на реквизити по чл. 42 т.3, 4 и 5 ЗАНН и на чл. 57 ал.1 т.5 и
т.6 ЗАНН, както и допуснато нарушение на чл. 34 ал.1 ЗАНН. Ето защо моли за пълна
отмяна на обжалваното НП. В с.з. жалбата се поддържа от адв. П., който изтъква като
допълнително съображение за отмяна на НП ненадлежното връчване на АУАН и НП, тъй
като посоченият пълномощник не разполагал с пълномощия да получава такива актове.
Доразвива оплакването си за нарушение на чл. 57 ал.1 т.6 ЗАНН като пояснява, че липсва
посочена нарушена законова разпоредба, а визираната такава била санкционна. Според
същия законовите разпоредби, които би следвало да се посочат като нарушени предвид
изложените факти, били три различни : чл.7б ал.1 ЗАвтПр, чл. 7а ал.2 предл.3 от ЗАвтПр и
чл. 7а ал.5 от ЗАвтПр. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.
Ответникът – Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. Русе,
не изпраща представител по делото, но в съпроводителното писмо към АНПреписка
директорът на същата настоява за потвърждаване на обжалваното НП поради доказване
извършването на описаното нарушение. Прави възражение за прекомерност на
1
претендираното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 63 ал.4 ЗАНН.
По допустимостта на жалбата – жалбата против НП подадена в законния 7-дневен
срок от процесуалния пълномощник на визирания нарушител и съответно се явява редовна
и допустима.
Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените
доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложения по АНПреписка АУАН с.А-2020 №286529/15.02.2021г.,
същият е съставен против „„И ТИ ЕЛ“ЕООД със седалище в гр. Търговище, с управител
О.Д., за това, че „на 15.02.2021г. около 16.00 часа в гр.Търговище, ул.“Н.Маринов“5 в
административната сграда на ОО“АА“– Търговище при извършване на комплексна проверка
на дружеството – превозвач, притежаващо лиценз №18763 за товарни превози в Общността,
се констатираха следните нарушения : като превозвач е назначил на 11.01.2021г. водача
М.С.А. с посочен ЛНЧ без водачът да притежава валидни документи за упражняване на
дейността, които са : 1/сертификат за водач на МПС, гражданин на държава, която не е
членка на ЕС; 2/валидно удостоверение за психологическа годност; 3/валидна карта за
квалификация, видно от направени справки в информационната система на ИА“АА“.“.
Актосъставителят е квалифицирал констатираните нарушения по : чл. 96г предл.1 от
ЗАвтПр; чл. 96г предл.1 от ЗАвтПр и по чл. 96г предл.1 от ЗАвтПр. Актът е подписан от
актосъставителя, един свидетел като от името на визирания нарушител се е подписало
упълномощено лице – А.А.Я., което не е вписало в екземпляра възражение срещу АУАН.
Като доказателства са описани пълномощно, извадки от информационната система на
ИА“АА“, междурегистров обмен и търговски регистър. В рамките на законовия тридневен
срок също не са постъпили възражения против съставения АУАН. Въз основа на съставения
акт е издадено обжалваното Наказателно постановление №38-0000965 от 13.04.2021г. на
Директора на РД “Автомобилна администрация” – гр. Русе, в което по идентичен с АУАН
начин са възпроизведени фактите и обстоятелствата, описващи нарушението. АНОрган е
квалифицирал установените по преписката факти като едно административно нарушение по
чл. 96г ал.1 предл.1 от ЗАвтПр, за което е наложил на жалбоподателя административно
наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 96г ал.1 предл.1
ЗАвтПр. В НП АНОрган е мотивирал, че след проверка за законосъобразност и
обоснованост на съставения АУАН, и като взел предвид, че извършеното административно
нарушение се изразява в назначаването на лицето на трудов договор, което по своето
същество представлява еднократен акт от страна на работодателя „И ТИ ЕЛ“ЕООД, на
осн.чл. 53 ЗАНН налага едно общо наказание за извършеното административно нарушение
на разпоредбата на чл. 96г ал.1 предл.1 ЗАвтПр. Посочил е също, че след преценка на
събраните доказателства и предвид тежестта на нарушенията, наличието на подбуди за
извършването им и целите на чл. 12 ЗАНН, няма основание за прилагането на чл. 28 ЗАНН.
Към АНПреписка са приложени описаните в АУАН писмени доказателства. За изясняване
на констатациите по акта в съдебно заседание са разпитани като свидетели ИВ. СТ. ИВ. –
2
актосъставител, и ИВ. Д. ИВ. - свидетел по акта, които поддържат изцяло отразените в
АУАН констатации.
Правни изводи:
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието на
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при издаването на НП.
Относно съставения АУАН – Актът е съставен от длъжностно лице – служител на
ИА”АА”, РД“АА“ – Русе, имащо правомощия за това ex lege, по силата на чл. 92 ал.1
ЗАвтП. При прегледа на този акт съобразно изискванията на чл. 42 ЗАНН съдът прецени
внимателно съдържанието му и стигна до извода за липса на реквизит по смисъла на чл. 42
ал.1 т.5 ЗАНН поради непосочване на нарушените законови разпоредби. От изложението на
установените фактически обстоятелства следва, че са констатирани три отделни нарушения
и съответно като нарушена законова норма с всяко едно от тях е посочена тази на чл. 96г
предл.1 от ЗАвтПр. Цитираната норма има две алинеи като актосъставителят изобщо не е
посочил коя от тях има предвид. Разпоредбата на чл. 96г ал.1 от ЗАвтПр гласи: Който
назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да
управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв. Текстът
на разпоредбата ясно показва, че тя има санкционен характер, а съдържащата се в нея
хипотеза е препращаща, което ясно показва, че за санкциониране на едно лице на основание
тази норма следва преди това прецизно да е определено коя разпоредба на ЗАвтПр или
подзаконовите нормативни актове по прилагането му е нарушило лицето. В настоящия
случай актосъставителят не е сторил това, поради което за визираният нарушител не става
ясно кои законови разпоредби е нарушил с реализирането на така изложените факти, а това
ограничава правото му на защита. В описанието на нарушението липсва и друг важен
реквизит – място на извършването му, който съгласно чл. 42 ал.1 т.3 ЗАНН следва
задължително да присъства. На следващо място, съдът установи допуснато нарушение и на
процедурата по чл. 43 ал.1 и ал.5 ЗАНН, които налагат съставеният АУАН да се предяви на
нарушителя за запознаване със съдържанието му и за подписване, а след това и да му се
връчи препис от този акт. Видно от отразеното в АУАН същият е предявен и връчен на
упълномощеното лице А.А.Я.. От текста на приложеното по АНПреписка пълномощно с
рег.№11010 от 02.10.2019г. по регистъра на нотариус №496 следва, че управителят на„И ТИ
ЕЛ“ЕООД О.Д. е упълномощил А.Я. да представлява дружеството и подписва пред органите
на ИА“АА“във връзка с подаване на всякакви заявления и уведомления, в т.ч. и подаване на
искане за издаване на международен лиценз за превоз на товари. Така дадените пълномощия
не включват правото да се приемат съставени срещу дружеството АУАН и НП. Посочените
актове ангажират АНОтговорност на едно лице и създават съответните санкционни
последици за същото, поради което и ЗАНН изисква АУАН да се връчи на нарушителя, т.е.
на законния представител на дружеството – нарушител, а на негов пълномощник може да се
3
връчи единствено, ако същият разполага с пълномощия за това да представлява дружеството
по образувани срещу него АНПроизводства. В настоящият случай пълномощникът не
разполага с подобни пълномощия, поради което и съдът приема, че направеното
предявяване на АУАН и връчване на препис от същия не е извършено съобразно законовите
изисквания и представлява допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Предвид изложените съображения съдът намира, че АУАН се явява незаконосъобразен.
Относно обжалваното наказателно постановление – Съгласно чл. 92 ал.2 ЗАвтПр
наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица. Досежно
компетентността на АНОрган по делото е приложена Заповед №РД – 08-30/24.01.2020г. на
министъра на ТИТС, с която в т.І.6 са оправомощени директорите на РД“АА“ да издават НП
за установени нарушения на регламенти на ЕС, ЗАвтПревози, ЗДвП и подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на тях. Ето защо посоченият в НП АНОрган е имал
законовата компетентност да издаде обжалваното НП. След преценка на тази компетентност
съдът прави проверка за наличие на реквизитите по чл. 57 ЗАНН, при която проверка се
установи липса на изрично посочено място на извършване на нарушението /подобно на
АУАН/ - реквизит по чл. 57 ал.1 т.5 предл.трето ЗАНН, липса на посочени доказателства,
потвърждаващи нарушението, с което не е спазено изискването на чл. 57 ал.1 т.5
предл.посл.ЗАНН, както и не е посочен съда, пред който НП подлежи на обжалване, в
какъвто смисъл е изискването на чл. 57 ал.1 т.13 ЗАНН. В НП е посочено, че същото
подлежи на обжалване пред РС по местоизвършване на нарушението, но при липсата на
посочено в НП такова място не може да се направи и извод за местнокомпетентния РС, а
това ограничава правото на защита на нарушителя. В издаденото НП АНОрган, за разлика
от актосъставителя, е посочил само една нарушена законова норма, приемайки, че
„извършеното административно нарушение се изразява в назначаването на лицето на трудов
договор, което по своето същество представлява еднократен акт от страна на работодателя
„И ТИ ЕЛ“ЕООД, на осн.чл. 53 ЗАНН налага едно общо наказание за извършеното
административно нарушение на разпоредбата на чл. 96г ал.1 предл.1 ЗАвтПр“. Така
изложеният мотив е напълно незаконосъобразен, тъй като не сключването на трудовия
договор е нарушението в случая, а липсата на изброените три различни по вид документи,
всяка от които представлява отделно административно нарушение. Допускането на водач -
гражданин на държава, която не е членка на Европейския съюз, без да притежава
сертификат за водач на моторно превозно средство, издаден от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или от оправомощени от него длъжностни
лица, е нарушение по чл. 7а ал.4 ЗАвтПр. Допускането на водач, който не притежава
валидно удостоверение за психологическа годност е нарушение по смисъла на чл. 7а ал.2
предл.3 ЗАвтПр, а допускането на водач без валидна карта за квалификация е нарушение по
чл. 7б ал.1 ЗАвтПр. Следователно и в НП, подобно на АУАН, не са посочени законовите
разпоредби, които се считат за нарушени с така описаните факти, а вместо същите е
посочена една норма и то със санкционен характер. При това положение е налице липса на
4
реквизит по смисъла на чл. 57 ал.1 т.6 ЗАНН. Наред с това е допуснато и друго много
съществено нарушение на чл. 18 ЗАНН, според който, когато с едно деяние са извършени
няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Описаните
като установени факти в случая водят до квалифицирането им като три отделни и
самостоятелни административни нарушения, за които съгласно цитираната разпоредба
следва да бъдат наложени три отделни административни наказания. За разлика от
наказателния процес, в АНПроцес е недопустимо кумулирането на наказания, т.е.
определянето на общо наказание, а е въведен принципа за отделно изтърпяване на всяко
наложено наказание. Ето защо като е приел, че е налице едно извършено нарушение
АНОрган е допуснал нарушение на материалния закон, а налагането на едно общо наказание
за няколко административни нарушения е съществено нарушение на процесуалните
правила. Предвид установените съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
АНПроизводство следва обжалваното НП да бъде отменено само на това основание без да се
обсъждат фактите по съществото на казуса.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63 ал.3 ЗАНН – в случая е
направена такава претенция от страна на жалбоподателя. Представен е договор за правна
защита, който има значението на разписка, тъй като в същия е отразено, че жалбоподателят е
заплатил в брой на упълномощения от него адвокат възнаграждение в размер на 450 лева.
Съгласно чл. 63 ал.4 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността
за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се
понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и
обжалвания акт е отменен. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното НП, и
при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал
отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното производство разноски.
Доколкото от страна на АНОрган е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение съдът намира за необходимо да посочи, че
съгласно чл. 18 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, а
съгласно чл. 7, ал. 2 т.2 при интерес от 1000 до 5000 лв. минималното възнаграждение е в
размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. При интерес в размер на 3000 лева в
случая, минималното адвокатско възнаграждение е в размер над 440 лева, което означава, че
е договорено и платено такова с 10 лева над минималния размер. При това положение
5
адвокатското възнаграждение не е прекомерно. Ето защо ИА“АА“ като разпоредител с
бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 450 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление №38-0000965 от
13.04.2021г. на Директора на РД „Автомобилна администрация” – гр. Русе ,
оправомощен от министъра на ТИТС, с което за допуснато нарушение по чл. 96г ал.1
предл.1 от ЗАвтПр на „И ТИ ЕЛ“ЕООД със седалище в гр. Търговище, с управител О.Д., е
наложено на основание чл. 96г ал.1 предл.1 ЗАвтПр административно наказание
имуществена санкция в размер на 3000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ал.3 ЗАНН Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” - София, да заплати на „И ТИ ЕЛ“ЕООД със седалище в гр. Търговище, с
управител О.Д., ЕИК – *********, сумата в размер на 450/четиристотин и петдесет/лева,
представляваща направени разноски в настоящото производство за платено възнаграждение
на един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Търговище
в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в
НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6