Р Е Ш Е
Н И Е
№ 247
град Велико Търново, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Весела Кърчева като разгледа
докладваното от съдия Калчев адм. дело №
404/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба, предявена от *** С.Л. като пълномощник
на К.С.Л., с постоянен адрес ***, срещу Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи гр. Велико Търново. С молбата, с посочено
правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се претендира заплащане на обезщетение
в размер на 300 лв. за претърпени имуществени вреди от Електронен фиш серия К №
957751 на ОД на МВР – В. Търново, отменен с влязло в сила решение №
217/05.05.2017 г. по НАХД № 548/2017 г. на Великотърновския районен съд, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на
сумата. В исковата молба се излагат
обстоятелства, че са налице всички необходими предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника за претърпените от Л. имуществени вреди, изразяващи
се в заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. по посоченото
дело. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по
делото разноски.
Ответникът
по жалбата, Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Велико Търново чрез процесуалния си представител ***Р.Б.
в писмен отговор на исковата молба оспорва иска като неоснователен. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Излага доводи, че наличието на вреда
не е доказано. Счита, че размерът на поисканото обезщетение е неоснователно
завишен. Моли при евентуално уважаване на исковата претенция, претендираното
адвокатско възнаграждение да бъде намалено.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в делото прокурор
от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за основателност и
доказаност на предявения иск.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от наличните по делото писмени
доказателства – представени от ищеца и тези, съдържащи се във вложеното НАХД № 548/2017
г. на Районен съд Велико Търново, вкл. постановеното по това дело решение се
установява, че срещу К.С.Л. е бил
издаден Електронен фиш Серия К № 957751 от ОД на МВР Велико Търново, с който за
извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на последния е наложена глоба в размер на 300 лв.
Електронният фиш е бил обжалван и съответно отменен от Великотърновския районен
съд с Решение № 217/05.05.2017 г., като в производството по НАХД № 548/2017 г.
жалбоподателят Л. е бил представляван от ***К.Л. по силата на пълномощно /л. 8 от
делото/. Към пълномощното е налице договор за правна защита и съдействие от
24.03.2017 г., в който е отразено, че е договорено адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв., платено в брой при подписването на договора. Отменителното
решение на районния съд не е оспорено пред Административен съд Велико Търново и
е влязло в сила на 30.05.2017 г.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди,
причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в
резултат на отменен с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразен електронен
фиш /ЕФ/. Процедурата по обжалването на ЕФ и
правните му последици са като на наказателно постановление, поради което съдът
намира, че и по отношение на електронния фиш следва да намерят приложение
дадените от върховните съдилища разрешения на въпроса относно подсъдността с т.
1 на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД 2/2014 г. на ОСГК на
ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Ищец е адресатът на отменения ЕФ.
Ответникът - Областна дирекция на МВР - гр. Велико Търново е юридическото лице,
издател на ЕФ, което ЮЛ е със седалище гр. Велико Търново, съгласно чл. 37, ал.
2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Исковете за отговорност на
държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са
редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК,
срещу субект по чл. 205 от АПК. Исковата молба е предявена пред родово и местно
компетентен съд – Административен съд Велико Търново, съгласно Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и
Втора колегия на ВАС и чл. 7 от ЗОДОВ - по мястото на увреждането, което е в
гр. Велико Търново. Съдебното решение, с което е отменен електронния фиш, е
постановено преди измененията на чл. 63 от ЗАНН с ДВ, бр. 94 от 2019 г., поради
което не е налице друг ред за обезщетяване на лицето.
Неоснователно е възражението на
ответника, че искът е предявен след изтичане на предвидената давност. ЗОДОВ
определя специален ред и условия за обезщетяване на лицата, твърдящи увреда на
техните законни права и интереси. За неуредените в закона хипотези, включително
погасителната давност, се прилагат общите разпоредби на Закона за задълженията
и договорите /ЗЗД/. Съгласно чл. 110 от ЗЗД давността за предявяване на иск по
ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон, е 5 години.
Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр.
д. № 3/2004 г., ОСГК при незаконни актове на администрацията началният момент
на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението,
както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за
неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове. В случая решението на въззивната инстанция
е влязло в сила на 30.05.2017 година, а искът е предявен на 25.05.2022 година,
т. е. преди изтичане на общата 5-годишна погасителна давност.
Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2
от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда,
установен в АПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт или от незаконно действие
или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Липсата на който и да било от елементите на този фактически състав препятства
реализирането на отговорността на държавата по посочения ред.
От данните по присъединеното НАХД № 548/2017
г. по описа на ВТРС се доказва първата от визираните по-горе предпоставки –
отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване
на административна дейност. Съгласно мотивите на т. 1 на Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015 г. издаването на наказателни постановления /а
както бе посочено, ЕФ е приравнен от закона на наказателно постановление по
отношение на правното му действие/ е последица от изпълнение на нормативно
възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на административната им
правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание
представлява административна дейност и в този смисъл наказателните
постановления представляват властнически акт, издаден от административен орган
и въпреки че пораждат наказателноправни последици, са резултат от санкционираща
административна дейност.
При
това положение съдът дължи произнасяне по наличието или липсата на останалите
материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за
причинени вреди по реда на ЗОДОВ, като следва да се разгледа всяка една от
исковите претенции, така както са заявени от ищеца. Както се каза, в настоящия
случай тези претенции касаят репарирането на имуществени вреди и лихви.
Неоснователни
са възраженията на ответника за недоказаност на вредата. На първо място, с
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС е прието, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Както вече
многократно се посочи, тези съображения в пълнота засягат и случаи като
процесния – по отношение на вреди, причинени от незаконосъобразни електронни
фишове, отменени по съдебен ред.
Нещо
повече, провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима
предпоставка за отмяната на електронния фиш и единствено средство за защита на
лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени
неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно
обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл
сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита
съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразния
електронен фиш. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения
като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил
адвокатското възнаграждение, ако не бе издаден електронен фиш, за обжалването
на който е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита
в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на
успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща
причина и следствие. Гражданинът не би потърсил адвокатска помощ и заплатил
съответен хонорар, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му права
и интереси, защитата срещу който акт е единствено по съдебен ред. Ето защо
следва да се приеме, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на
съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от съставения
електронен фиш. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано
именно по тази причина - съставен е електронен фиш, който впоследствие е
отменен от съда.
Предвид
горните съображения и тези, изложени в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г.
на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016 г., настоящият
състав намира предявеният иск за имуществени вреди в размер на 300 лв.,
представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 548/2017
г. по описа на Районен съд Велико Търново за доказан по основание. Не се спори между страните, че ***С. Л. е
осъществил договореното процесуално представителство и защита на К.Л. в производството
пред районния съд. Съгласно изричните отбелязвания в представения договор,
имащи значението на разписка за получаване на определена сума, сумата от 300
лв. е платена от ищеца на *** Л. изцяло и в брой при подписване на пълномощното
– на 24.03.2017г.
Въпреки че плащането е доказано
извършено, съдът дължи съобразяване с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на
ВАС, в мотивите на което е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, тоест да е съразмерен
на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
приложимата редакция (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.), действала към
момента на сключването на договора за правна защита и съдействие, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая определеното и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. не надхвърля нормативно
установения минимален размер, поради което не е налице основание за неговото
намаляване.
С оглед изложеното, следва да бъде
уважен искът на Кр. Л. за репариране на имуществени вреди, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за съдебното обжалване на отменения
като незаконосъобразен електронен фиш Серия К № 957751 на ОД на МВР Велико
Търново, с влязло в сила решение Решение № 217/05.05.2017 г. по НАХД № 548/2017
г. по описа на РС Велико Търново.
Основателен е и искът за присъждане на
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното заплащане на сумата.
При
този изход на делото основателна е претенцията на ищеца за присъждане на
сторените в това съдебно производство разноски, включително за държавна такса в
размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. С отговора
на исковата молба ответникът счита за прекомерна последната сума и моли същата
да бъде намалена. Съгласно чл. 78,
ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и § 1 от ЗР на ЗОДОВ, ако
заплатеното от страната възнаграждение за ***е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението, при интерес до 1000 лева, какъвто е
настоящият случай, е 300 лева. Такова е и възнаграждението по граждански дела с
аналогичен материален интерес съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Предвид това съдът намира, че договореното адвокатско
възнаграждение по настоящото дело в размер на 300 лв. не се явява прекомерно.
По изложените съображения и на
основание чл. 203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ съдът
Р Е
Ш И :
|
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Велико Търново да заплати
на К.С.Л., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 300 лв.
/триста лева/, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди,
произтекли от отменения като незаконосъобразен електронен фиш Серия К № 957751
на ОД на МВР Велико Търново, ведно със законната лихва от 25.05.2022 г. до
окончателното заплащане на сумата. ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
гр. Велико Търново да заплати на К.С.Л.,
ЕГН **********, с адрес ***,
разноски по делото в размер на 310 лв. /триста и десет лева/. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: