Определение по дело №202/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на депозиран пред съда иск от Е. З. Д., от гр.Б. Ж."Ален мак" бл.8 вх.Б .2 ап.2, ЕГН * срещу Н. С. М., ЕГН *,И. И. М., ЕГН *, Н. Н. М., ЕГН *, С. Н. М., ЕГН * и А. Н. М., ЕГН *, всички с постоянен адрес град Б., Ж."Еленово" бл. 70 вх."А" .З ап.5, с правно основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.135 ал.2 от ЗЗД и цена на иска: 33 539лв. за обявяване за НЕДЕЙСТВИТЕЛНА спрямо ищеца извършената сделка с Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 93, том ­2, per. № 2819, дело № 266 от 2009год. на нотариус Елена Дончева, вписан в регистъра на нотариалната камара под № 512 с район на действие - Районен съд Сандански, с която длъжникът Н. С. М., заедно със съпругата си И. И. М. са прехвърлили на децата си Н. Н. М., С. Н. М. и А. Н. М. следния свой недвижим имот, намиращ се на административен адрес С., ул."В. К.„ № 10 , а именно : Трети жилищен етаж със застроена площ от 72.00 /седемдесет и два/ кв.м. от триетажната жилищна сграда - южен калкан, построена в югозападната част на УПИ- 12/ дванадесет/, квартал 12/дванадесет/ по действащия план на гр.С., Област Б., целият с площ 350/триста и петдесет/ кв.м., при съседи: улица, УПИ ХШ, УПИ XIX и УПИ XI , ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, който имот представлява: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65334.300.793.1.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-80/11.11.2009год. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: гр. С., ПК 2800, ул. „В. К." № 10 „А" .4, като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлени имоти с идентификатори 65334.300.793 и 65334.300.3772 и принадлежи към поземлен имот с идентификатор 65334.300.793 и е с предназначение ЖИЛИЩЕ, апартамент, брой нива - 1, с площ по документ – 72.00 кв.м., с прилежащи части - съответните идеални части от общите части на сградата и съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- няма; под обекта - 66334.300.793.1.4; над обекта - няма, като се претендира и заплащане на направените по делото разноски.

Исковата си претенция ищецът основава на твърдението, че е кредитор на ответника Н. С. М., на основание сключен ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ на 01.03.2004г. в гр. Б., с първия ответник в настоящото производство-Н. М., който е заверен нотариално при нотариус К. Д.- рег.№ 1988 от 01.03.2004год. По силата на договора на същата дата заемателят получил от ищеца заемодател, сумата от 9 000/девет хиляди/ евро в заем, със задължението да го върне за срок от една година, т.е. до 01.03.2005 год..

Твърди се в исковата молба, че заемателят проявил недобросъвестност, не изпълнявал задълженията си по сключения договор, като не върнал сумата на падежа. Това мотивирало ищеца да подаде заявление в Районен съд- Б. за издаване на Изпълнителен лист и Заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл. 417 ГПК. По образуваното частно гражданско дело № 369 по описа на РС Б. бил издаден Изпълнителен лист и Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, на основание на което било образувано Изпълнително дело № 54/2010г. по описа на Съдия изпълнител при БлРС. В законно установения срок, първият ответник по настоящото производство като длъжник предявил ВЪЗРАЖЕНИЕ по чл. 415 ГПК, в което сочи, че е изплатил част от главницата по дълга и част от договорената лихва, като в същото време възразява че не дължи, като се позовава на института на погасителната давност. След като получил съобщение за подаденото срещу издадената заповед за изпълнение възражение, ищецът в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК, предявил иск с правно основание чл.422 ГПК за установяването на вземането си, като въз основа на него е образувано гр.дело №2650/2010г. по описа на РС Б., приключило с влязло в законна сила Решение № 8704/24.11.2010год., с което съдът е признал за установено вземането на ищеца спрямо първия ответник, основано на сключения между тях договор за заем.

В рамките на образуваното изпълнително дело и предприетите от Държавния съдия изпълнителят действия за принудително изпълнение, е бил извършен опис на движимите вещи, находящи се в жилището на длъжника на адрес град Б., Ж."Еленово", бл. 70, вх."А", .З, ап.5. Допусната и назначена била съдебно- оценителна експертиза на описаните вещи и същите са изнесени на публична продан. Тя не се състояла, тъй като ответника Н. Н. М., в качеството и на пълномощник на нейните родители, представила нотариално заверен договор от 01.07.2010г. за покупко - продажба на описаното движимо имущество, сключен между първите двама ответници- нейни родители и нея самата. Така описаните вещи са извадени от патримониума на длъжника и е осуетена възможността за частично удовлетворяване на взискателя за вземането му срещу първия ответник, чрез насочване на принудително изпълнение срещу тези движими вещи. Описаното действие на длъжника ясно сочело на намерение да осуети принудителното изпълнение, за удовлетворяването на кредитора, което принудило ищеца- взискател да извърши необходимата проверка по партидата на длъжника, при която установил, че с Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 93 , том П , per. № 2819 , дело 266 от 2009год. на нотариус Елена Дончева, вписан в регистъра на нотариалната камара под № 512 с район на действие - Районен съд Сандански, длъжникът Н. С. М., заедно със съпругата си И. И. Михайловна, са прехвърлили на децата си Н. Н. М., С. Н. М. и А. Н. М., следния свой недвижим имот, намиращ се на административен адрес С., ул. "В. К.„ № 10, а именно: Трети жилищен етаж със застроена площ от 72.00 /седемдесет и два/кв.м. от триетажната жилищна сграда - южен калкан, построена в югозападната част на УПИ - XII / дванадесет/, квартал 12 / дванадесет/, по действащия план на гр. С., Област Б., целият с площ 350 / триста и петдесет /кв.м., при съседи: улица, УПИ XIII , УПИ XIX и УПИ XI, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата. Сделката е извършена на 20.08.2009год., т.е. след като вземането на ищеца е възникнало и е станало изискуемо след изтичането на срока по нотариално завереният ни договор за заем- 01.03.2005г. и след като, поради наближаването на общият пет годишен погасителен давностен срок, който изтичал на 01.03.2010г., ищецът започнал да подканям длъжника Н. М. да му върне дължимата сума.

Правните твърдения на ищеца в исковата молба са, че с извършеното правно действие- прехвърлянето на правото на собственост върху процесния жилищен имот, първия ответник – длъжник на ищеца кредитор, цели увреждането му като се освобождава от притежанието на недвижима собственост и така осуетява възможността за принудително удовлетворяване на взискателя по изпълнителното дело за дължимата сума. Семейното жилище на първия ответник, намиращо се в Б. на адрес Ж."Еленово" бл. 70 вх."А" .З ап.5., с което той и неговата съпруга възмездно са се разпоредили в полза на децата си, е ипотекирано като обезпечение за получен банков кредит от Н. М. и това обстоятелство се установило след справка по ИД № 54 по описа за 2010 год. на ДСИ при БлРС. Предвид гореизложеното ищецът счита, че има правен интерес да предяви настоящия иск за обявяване за недействителна по отношение на него на посочената в исковата молба покупко-продажба на недвижим имот.Твърди се още в исковата молба, че към момента на прехвърлянето на правото на собственост върху имота, първият ответник като длъжник на ищеца по договор за заем, е знаел че вземането на ищеца е изискуемо и дължимо, тъй като е изтекъл срока, в който заетата сума е следвало да бъде върната на заемодателя, като ясно е съзнавал, че чрез извършената покупко продажба, уврежда интересите на кредитора си, като осуетява и възможността същият да се удовлетвори по принудителен ред за вземането си. Третите лица- третия, четвъртия и петият ответник, приобритателите по сделката, са деца на първия ответник – негови низходящи, поради което ищецът моли съда да приеме, че на основание чл. 135 ал.2 от ЗЗД, знанието им за увреждането на кредитора на техния баща, се предполага до доказване на противното.

След като съдът е приел исковата молба за редовна и е счел че на същата следва да даде ход, е разпоредил на основание чл.131 от ГПК на ответниците да бъде изпратен препис от нея заедно с приложените писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК, е постъпил писмен отговор от ответниците, с който се излагат доводи за подсъдността на спора, които са съобразени от първостепенният съд, който с Определение № 1327/27.05.2011г. по образуваното въз основа на предявения иск гр.д. № 316/2011г., е прекратил производството пред себе си, като е препратил делото по подсъдност за разглеждане от ОС Б.. В писмения отговор на исковата молба по делото ответниците са изказали становище, че искът е недопустим с оглед формулирания петитум и правна квалификация чл. 135, ал.1 и ал.2 от ГПК. Възразява се, че по същество се търси защита по чл.135 от ЗЗД, но става ясно на коя от двете алинеи е базирано искането, като на това основание се иска оставяне на исковата молба без движение. Ответниците оспорват изцяло исковата претенция. Правен интерес от предявяване на такъв иск има лице, което има качеството на кредитор, длъжниците - ответници да са знаели за увреждането при продажбата на имота на третото лице и последното да е знаело за увреждането на кредитора. Акцентира се, че първият ответник е взел личен заем от ищеца, който не е бил за нуждите на семейството. С имущество в режим на съпружеска имуществена общност, каквото е било жилището ни, предмет на прехвърлителната сделка, за която ищеца твърди, че попада в хипотезата на т.нар. Павлов иск, може да се обезпечава само солидарно задължение на двамата съпрузи, но не и дълг на единия от тях, който не е за задоволяване на нужди на семейството, поради което в писмения отговор се излагат съображения, че първите двама ответника- съпрузи не са солидарно задължени по смисъла на чл.32 ал.2 СК. В този аспект ответниците считат, че обезпечението на задължението на първия ответник се покрива само от 1/2 ид.ч. от общото имущество на съпрузите /първите двама ответници/, поради което и относителната недействителност не може да обхваща разпореждането на втория ответник. Поради същите съображения се оспорват и твърденията в исковата молба за увреждане на ищеца в качеството му на кредитор, като се възразява, че то касае само разпореждането с права от страна на първия ответник - длъжник, но не и разпореждането на съпругата му, втория ответник по иска. Изказва се становище за недопустим на предявения иск по отношение на втория ответник, а алтернативно и за неоснователност на същия. Поддържа се в писмения отговор, че предвеният иск с правно основание чл.135 от ЗЗД е конститутивен иск, а не установителен иск, поради което ответниците считат, че с изтичане на петгодишна давност е погасено вземането на ищеца. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В процесният случай вземането на ищеца е станало изискуемо от падежа по представения договор за заем, а именно от 01.03.2005г. Настоящият иск е предявен пред съда на 14.03.2011г, т.е към датата на предяваване на настоящия иск е изтекла петгодишната давност. Във връзка с това ответниците молят съда да се приеме, че е изтекла обща погасителна давност и да отхвърли предявения иск като неоснователен.

С писмения отговор ответниците оспорват твърденията на ищеца в исковата молба -за наличие на намерение у ответниците за увреждането му. Излагат се съображения, че дори в случая да е налице хипотезата на чл.135 ал.2 ЗЗД, то знанието на третото лице - последните трима ответници, не може да се предполага, тъй като върху имота няма наложени тежести към момента на сключване на сделката. Договорът за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 93, том II, per. № 2819, дело № 266, от 2009г. на нотариус Елена Дончева, е реален договор. Първите двама ответници в този момент са били в лоши отношения, почти пред развод и предвид обстоятелството, че процесния имот дотогава бе в режим на СИО, решили да прехвърлят възмездно имота си на последните трима ответници. Петият ответник имал спестени пари от студентска бригада в САЩ и така заплатил цената по сделката. Целта на тази покупко-продажба била прекратяване на режима на СИО по отношение на имота, предвид предстоящия между първите двама ответници развод. Ответниците поддържат, че в атакуваната с предявения конститутивен иск сделка не е имало наличие на умисъл за увреждане интересите на ищеца в качеството му на кредитор на първия ответник, най-напред защото към този момент за последните четирима ответници не е бил известен факта, че първият ответник е взел личен заем от ищеца, на следващо място, върху този имот не е имало наложени каквито и да било тежести, и не на последно място следва да се отчете факта, че този имот не е единственото имущество на първия ответник. В този смисъл, и с оглед практиката на ВС, не може да има умисъл за увреждане интересите на кретиторите, когато длъжникът се разпорежда с част от имуществото си и то преди да има каквото и да било производство срещу него по отношение на този дълг. Не може и не бива да се дава право на кредитора да избира върху какво имущество да насочи принудително изпълнение за да се удовлетвори, при наличие на достатъчно такова движимо и недвижимо в патримониума на длъжника. На самостоятелно основание списмения отговор от ответниците се възразява, че процесния имот е единствено /несеквестируемо/ жилище за последните трима ответници.Не възразяват да бъдат приети като доказателства по делото приложените към исковата молба писмени доказателства.

Процесуалният пълномощник на ищеца- адв. Катърджиев, през време на устните прения и в представената писмена защита, поддържа предявения иск, като моли съда да го уважи като доказан и основателен и на основанията изложени още в исковата молба по делото. Излагат се доводи че са налице всички основания на разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД за това, тъй като по делото се доказва безспорното качество на ищеца на кредитор на първия ответник по силата на представения по делото договор за заем, който е и с настъпил падеж– 01.03.2005г., поради което вземането на ищеца срещу ответника е установено по размер, дължимо и изискуемо. След започване на изпълнително производство срещу първия ответник за удовлетворяване на вземането на ищеца кредитор, той заедно със съпругата си с договор за продажба е продал жилището на трите си деца, с една единствена цел- да направи невъзможно неговия кредитор да се удовлетвори за вземането си срещу него, поради което с извършеното правно действие след настъпването на падежа на вземането, ответниците са целели увреждането на интересите на ищеца като кредитор на първия ответник, поради това че длъжника се е лишил от свое имущество и е останал без друго имущество, срещу което да се насочи принудително изпълнение. Адв. Катърджиев акцентира пред съда, че не е опровергана по делото презумпцията на чл. 135 ал.2 от ЗЗД, за знанието за увреждането от страна на третия, четвъртия и петия ответник, тъй като същата са в близки родствени отношения с продавачите по договора за продажба, които са техни родители. За неоснователно пълномощника на ищеца счита и възражението на ответника, че предявеният иск е недопустим, тъй като апартамента, с който длъжника, заедно със свята съпруга, се е разпоредил в полза на трети лица – неговите деца, съставлява несеквестируема вещ по смисъла на чл. 444 т. 7 от ГПК, тъй като е единственото жилище на купувачите.

Ответниците по делото, чрез процесуалния си пълномощник адвокат Рангелова, оспорват предявения иск, като неоснователен и молят съда да го отхвърли, на основание възраженията наведени по делото с писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК. Акцентира се в представената писмена защита по делото, че чрез свидетелските показания на разпитаните по искане на ответната страна свидетели се установи, че втория, третия, четвъртия и петия ответник, не са знаели за дълга на първия ответник към ищеца, като е оборена презумпцията на чл. 135 ал.2 от ЗЗД, тъй като макар и близки роднини, купувачите по сделката не са знаели че техният баща е длъжник, поради което с действията си, те не са искали да го увредят като кредитор. Причината за продажбата на апартамента са били други семейни проблеми и предстоящия развод между бащата и майката. Поддържа се и възражението, че първият ответник е взел паричен заем от ищеца не за нуждите на семейството, а за нуждите на бизнеса си, като с предявяването на Павловия иск, не може да се ангажира отговорността на другия съпруг, тъй като двамата съпрузи не могат да бъдат солидарно задължение, за дълга само на единия от тях, който не е за задоволяване на нуждите на семейството. Ето защо се поддържа, че предявения иск срещу втората ответница по делото, за частта от договора за продажба, с която тя се е разпоредила възмездно в полза на децата си, предявения иск е недопустим и следва да бъде прекратен в тази му част. Възразява се, че предявения иск е погасен с изтичане на петгодишната давност на вземането на ищеца. Съобразно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а това е датата – 01.03.2005г. Иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД е предявен на 14.03.2011г., поради което същият е погасен по давност. Не на последно място от ответната страна се излагат съображения, че без опора и солидни доказателства остават твърденията на ищеца по делото, че действията на ответниците чрез сключения договор за продажба, са действали със знанието за дълга на първия ответник и са целели увреждането му, чрез намаляване имуществото на длъжника, срещу което да се насочи принудително изпълнение. Поддържа се и възражението за несеквестируемост на прехвърления с продажбата недвижим имот, доколкото същият е единствен на последните трима ответници по делото, като в тази насока са събрани убедителни писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита за установено следното:

Между ищеца Е. З. Д. от град Б. и ответника Н. С. М. от същия град, е сключен ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ от 01.03.2004г., в гр. Б., който е заверен нотариално при нотариус Кирил Димов- рег.№ 1988 от 01.03.2004год. По силата на договора на същата дата заемателят получил от ищеца заемодател, сумата от 9 000/девет хиляди/ евро в заем, със задължението да го върне за срок от една година, т.е. до 01.03.2005 год.

Не се спори между страните по делото, че посочената в договора сума е дадена на заемателя, както и че той не е изпълнил добросъвестно задълженията си по сключения договор, като не върнал сумата на падежа – 01.03.2005г. Това мотивирало ищеца да подаде заявление в Районен съд- Б. за издаване на Изпълнителен лист и Заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл. 417 ГПК. По образуваното частно гражданско дело № 369 по описа на РС Б. бил издаден Изпълнителен лист и Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, на основание на което било образувано Изпълнително дело № 54/2010г. по описа на Съдия изпълнител при БлРС/Постановление от 24.02.2010г. на ДСИ/. В законно установения срок, първият ответник по настоящото производство като длъжник предявил ВЪЗРАЖЕНИЕ по чл. 415 ГПК, в което възразява че не дължи. След като получил съобщение за подаденото срещу издадената заповед за изпълнение възражение, ищецът в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК, предявил иск с правно основание чл.422 ГПК за установяването на вземането си, като въз основа на него е образувано гр.дело №2650/2010г. по описа на РС Б., приключило с влязло в законна сила Решение № 8704/24.11.2010год., с което съдът е признал за установено вземането на ищеца спрямо първия ответник, основано на сключения между тях договор за заем.

В рамките на образуваното изпълнително дело и предприетите от Държавния съдия изпълнителят действия за принудително изпълнение, е бил извършен опис на движимите вещи, находящи се в жилището на длъжника на адрес град Б., Ж."Еленово", бл. 70, вх."А", .З, ап.5/Протокол за опис на движимо имущество от 24.08.2010г./. Допусната и назначена била съдебно- оценителна експертиза на описаните вещи и същите са изнесени на публична продан/Протокол от 01.09.2010г. на ДСИ към БлРС/. Тя не се състояла, тъй като ответницата Н. Н. М., в качеството и на пълномощник на нейните родители, представила нотариално заверен договор от 01.07.2010г. за покупко - продажба на описаното движимо имущество, сключен между първите двама ответници- нейни родители и нея самата. Така описаните вещи са извадени от патримониума на длъжника и е осуетена възможността за частично удовлетворяване на взискателя за вземането му срещу първия ответник, чрез насочване на принудително изпълнение срещу тези движими вещи.

Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 93 , том ІІ, per. № 2819 , дело № 266 от 2009год. на Нотариус Елена Дончева, вписан в регистъра на нотариалната камара под № 512 с район на действие- Районен съд С., длъжникът Н. С. М., заедно със съпругата си И. И. Михайловна, са прехвърлили на децата си Н. Н. М., С. Н. М. и А. Н. М., следния свой недвижим имот, намиращ се на административен адрес С., ул. "В. К.„ № 10, а именно: Трети жилищен етаж със застроена площ от 72.00 /седемдесет и два/кв.м. от триетажната жилищна сграда - южен калкан, построена в югозападната част на УПИ - XII / дванадесет/, квартал 12 / дванадесет/, по действащия план на гр. С., Област Б., целият с площ 350 / триста и петдесет /кв.м., при съседи: улица, УПИ XIII , УПИ XIX и УПИ XI, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата. Сделката е извършена на 20.08.2009год., като по силата на извършената продажба, имота е продаден за сумата – 22 386.70лв.

От приетите като писмени доказателства Удостоверение за родствени връзки № 673/28.09.2011г. и Удостоверение за родствени връзки № 674/28.09.2011г. се установи и доказа, че продавачите по договора за продажба – Н. С. М. и И. Иванова М., са родители на останалите ответници – С. Н. М., Н. Н. М. и А. Н. М., които са техни деца.

Свидетелят Ангел Ангелски в своите показания сочи че познава Е. Д. от преди повече от 30 години, като знае че той е дал в заем на Н. М., сумата от 9 000 евро, като дори твърди че е виждал писмения договор, подписан от страните. Свидетелят твърди, че през 2008г. Д. е следвало да прави сватба на дъщеря си и му поискал паричен заем от 4000лв. Тогава свидетелят разбрал от него, че М. не му е върнал дадения заем, като прехвърля фирмата и имуществото си на своите синове, като е казал на Д., че дори и да го съди няма какво да му вземе.

Свидетелката Д. Н. познава страните по делото, като в показанията си пояснява, че е работила 6-7 години във фирмата на Н. М.. Той споделил с нея, че има тежки семейни проблеми и че е пред развод със съпругата си, като същевременно и казал, че дължи пари на едно лице и е много притеснен за това. Когато споделил това, не казал кое е това лице, а освен това я помолил да не казва нищо на членовете на семейството за паричния му дълг във връзка с взетия заем. Свидетелят К. А. е адвокат и като такъв е извършвал правни консултации и услуги, както на Н. Махайлов, така и на неговата съпруга, които са ходили при него във връзка с развода си. През месец 07.2009г. двамата съпрузи отишли в кантората на свидетеля А. и заявили че ще се развеждат и искат да оправят имуществените си отношения преди развода. Така именно А. изготвил проектоакта за нотариален акт, с който била извършена атакуваната по настоящото дело покупко продажба. Сделката била извършена през месец 08.2009г., като адв. Андреев ги посъветвал да бъде извършена покупко продажба, тъй като сестрата на Н. също би могла да претендира за идеални части върху имота. Свидетелят сочи в показанията си, че едно от децата на Н. се върнало от САЩ и с негови пари бил заплатен закупения апартамент, като това дете поело и разноските по изповядването на сделката пред нотариуса. Свидетелят А. твърди, че пред него Н. М. споделил по това време, че имат “кредит”. Когато свидетелят го попитал дали става въпрос за кредит от банка, той отказал да му каже, като заявил че крие и не желае никой от семейството му да разбере че има кредит и че дължи пари. Свидетелят не е участвал в прехвърлянето на фирмата на Н., като също така не знае дали той и съпругата му към настоящия момент за разведени.

При така установената фактическа обстановка, съдът навежда следните правни доводи:

По допустимостта на предявения иск:

За всяко лице, което твърди че е кредитор на друго лице на определено от закона правно основание, е налице правен интерес от завеждане на иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, ако освен това твърди че длъжника е извършил действия, с които го уврежда, както и че е знаел за увреждането. При това за допустимостта на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД/Павлов иск/, не е необходимо вземането да е изискуемо, ликвидно или да е съдебно признато. Достатъчно е твърдяното вземане да е действително – да е възникнало към момента на предявяването на иска пред съда, да не е прекратено или погасено по давност. В настоящият случай безспорно е налице правен интерес от завеждането на конститутивен иск за отмяна на извършения договор за продажба, като израз на потестативното право на кредитора, с което се цели постигането на правна промяна – обявяване на извършената правна сделка за недействителна спрямо ищеца- кредитор, тъй като с действията си длъжникът е намалил имуществото си, с което може да осуети удовлетворяването на вземането на кредитора. Интересът от завеждането на иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД е обусловен именно от възможността насочването на принудително изпълнение срещу имуществото на длъжника да бъде обезпечено чрез успешно провеждане на исков процес по общия предвиден в ГПК процесуален ред.

Не са налице нередовности във връзка с депозираната искова молба, тъй като изложените от ищеца факти с исковата молба, в достатъчна степен обосновават материално правната му легитимация във връзка с така предявения конститутивен иск, а същият правилно и законосъобразно е бил насочен срещу страните по сделката – покупко продажба на недвижим имот, с която ищеца твърди че е бил увреден, тъй като същите за задължителни другари, доколкото следва да бъдат обвързани от силата на постановеното съдебно решение/Р от 14.02.2008г. на ВКС по т.д. № 676/2007г. на І о. на ТК/.

С писмения отговор и в срока по чл. 131 от ГПК, от ответниците е наведено възражение че взетия от първия ответник заем не е взет за задоволяване нуждите на семейството, поради което двамата съпрузи не са солидарно задължени по смисъл на чл. 32 ал.2 от СК, поради което предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД е недопустим за 1/ 2 идеална част от недвижимия имот, съставляващ дела на съпругата, като не може да бъде уважен иск за относителна недействителност на нейното разпореждане с недвижимия имот. Съдът счита това възражение за неоснователно, тъй като поради бездяловия характер на СИО, при прехвърлянето на правото на собственост върху имот с такъв режим на собственост, не е възможно изначало да се определят размера на правата на съпрузите в идеални части от общото право на собственост. Ето защо ако са налице основанията за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, с обект на увреждащата кредитора сделка – недвижим имот в СИО, за недействителна спрямо кредитора следва да се обяви цялата сделка./Р – 334- 2009г. на ІІІ г.о. на ВКС на РБ/. В някои решения на ВКС на РБ се застъпва и обратното становище/Р – 566 – 18.06.2010г. на ІV г.о. на ВКС на РБ/. В крайна сметка с иска по чл. 135 от ЗЗД се упражнява протестативното право на кредитора за постигане на правна промяна – обявяване на определено действие за недействителност спрямо него, когато с неговото извършване се намалява имуществото на длъжника и това може да осуети удовлетворяването на вземането на кредитора срещу длъжника ответник. Павловият иск обаче няма вещно правно действие и неговото уважаване не води да излизане на прехвърлимото имущество от патримониума на приобритателят и връщането му в патримониуа на прехвърлителя. Това е дало основание на ВКС на РБ в Определение № 1046 от 28.09.2011г. по гр.д. № 406/2011г. на ІІІ г.о. на ВКС на РБ, да изкаже становище че при предявяването на иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, характера на относителната недействителност, няма практическо значение. Относителната недействителност на сделката е само спрямо увредения кредитор и не засяга действието и между сключилите я страни. И в случаите когато за относително недействителна е обявена цялата сделка/за целия недвижим имот/, кредиторът може да се удовлетвори принудително само за половината от него, собственост на длъжника. Частта на съпруга недлъжник не се продава – чл. 504 ал.2 и чл. 500 от ГПК, респективно неговите права върху имота и на придобилите ги от него с процесната сделка лица, не се засягата от недействителността по чл. 135 от ЗЗД.

Съдът в доклада си съобразно разпоредбата на чл. 146 от ГПК и съгласно разпоредбата на чл. 154 ал.1 от ГПК, е разпределил доказателствената тежест между страните по делото, като е посочил че всяка от тях е длъжна да установи фактите на които основава своите твърдения, като следва да ги докаже с помощта на представените по делото писмени доказателства. Указал е на ищеца, че същият при провеждане на пълно и главно доказване по делото, е длъжен да установи фактите на които основава своите фактически твърдения в исковата молба по делото, като върху него е доказателствената тежест за доказване чрез допустимите по ГПК доказателствени средства на качеството му на кредитор на първия по делото ответник, което твърди с исковата молба, да докаже, че вземането му по договора за заем е възникнало преди датата на извършване на сделката за покупко-продажба от ответниците, както и че е налице правно действие, с което ответниците го увреждат и че се касае за валидна и действителна гражданскоправна сделка, която не е нищожна по смисъла на чл. 26 от ЗЗД.

Съдът е разяснил на страните, че с оглед на твърдението и уточнението на предявения иск, а именно, че същият е по реда на чл. 135 ал. 2 от ЗЗД, в настоящия случай се презумира, че страните по сключения договор за продажба са знаели за задължението на първия ответник по делото към ищеца по делото по силата на сключения договор за заем, поради което и ищецът не е длъжен в рамките на настоящото производство да доказва знанието за това увреждане. В процесуална тежест на ответниците е оспорването на оборимата презумпция на чл. 135 ал. 2 от ЗЗД, поради което същите следва да доказват, че не са знаели за това, че първият ответник по делото има дълг към ищеца по делото по силата на посочения в исковата молба договор за заем. С представянето на удостоверенията за родствени връзки в първото по делото съдебно заседание, ищецът е изпълнил задължението за доказването на т. нар. презумпционна предпоставка, а именно доказването, че страните по договора за покупко-продажба се намират в съответните родствени връзки.

Във връзка с възраженията на ответната страна с писмения отговор към исковата молба по делото, по реда на чл. 131 от ГПК, съдът е възложил на ответниците тежестта на доказване в процеса, че апартаментът предмет на сделката за покупко-продажба е бил единственото жилище на последните трима ответници - купувачи по сделката, и че съставлява несеквистеруемо имущество, както и доказването на наличието на погасяване на задължението на първия ответник към ищеца по делото по сключения договор за заем, поради това че е погасено по давност, във връзка с направеното правоизключвано възражение от ответната страна. В тяхна тежест е доказване и на възражението, че правото на иск по чл. 135 от ЗЗД е погасено по давност.

По основателността на предявения иск:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД/Павлов иск/, като израз на упражненото потестативно право на кредитора за постигане на правна промяна – обявяване на един сключен договор за относително недействителен спрямо ищеца – кредитор, поради това че чрез намаляването на имуществото на длъжника, това правно действие цели да осуети удовлетворяването на интересите на кредитора.

Възражението на ответната страна, направено с отговора на исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК, за погасяване на правото на иск по чл. 135 от ЗЗД по давност, съдът счита за неоснователно. Действително правото на предявяване на този конститутивен иск се погасява с изтичането на общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Този срок обаче започва да тече не от деня в който вземането на кредитора –ищец по иска е възникнало, а от деня на извършване на съответното увреждащо интересите на кредитора фактическо или правно действие. В настоящия случай договора за покупко продажба е сключен на 20.08.2009г., като от деня на извършването на сделката с която ищеца твърди че е бил увреден от длъжника, до датата на завеждането на исковата молба въз основа на която е образувано настоящото дело, не е изтекъл предвидения от закона във връзка с погасителната давност 5 годишен срок.

В настоящия случай следва да се приеме за безспорно установено и доказано, качеството на кредитор на ищеца срещу първия ответник по делото, с оглед на сключения между Е. З. Д. и Н. С. М., ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ от 01.03.2004г., в гр. Б., който е заверен нотариално при нотариус Кирил Димов- рег.№ 1988 от 01.03.2004год. По силата на договора на същата дата заемателят получил от ищеца заемодател, сумата от 9 000/девет хиляди/ евро в заем, със задължението да го върне за срок от една година, т.е. до 01.03.2005 год.

Не се спори между страните по делото, че посочената в договора сума е дадена на заемателя, както и че той не е изпълнил добросъвестно задълженията си по сключения договор, като не върнал сумата на падежа – 01.03.2005г. Въз основа на заявление от кредитора пред Районен съд- Б., са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл. 417 от ГПК. По образуваното частно гражданско дело № 369 по описа на РС Б. бил издаден Изпълнителен лист, на основание на който било образувано Изпълнително дело № 54/2010г. по описа на Съдия изпълнител при БлРС/Постановление от 24.02.2010г. на ДСИ/. С влязло в законна сила Решение № 8704/24.11.2010год. по образувано въз основа на предявен иск с правно основание чл.422 ГПК- гр.дело №2650/2010г. по описа на РС Б., ищецът кредитор е доказал вземането си по безспорен начин, като е установил същото по основание и размер, след като съдът е признал за установено по отношение на първия ответник по настоящото дело, че сумата 9 000евро е дължима на основание валиден договор за заем, сключен между страните по делото. Така в настоящия случай се доказа по безспорен начин не само че твърдяното от ищеца вземане е действително и е било възникнало към момента на предявяването на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД пред съда, но се доказа че същото е установено по основание и размер с влязло в законна сила съдебно решение, като към момента на предявяването на Павловия иск, същото е и изискуемо.

Във връзка с предявения отменителен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, установи се и доказа по делото и другата материално правна предпоставка, с наличието на която законът свързва уважаването на констативния иск като основателен. Безспорно се установи извършването на едно правно действие – договор за продажба на недвижим имот, сключен в установената от закона нотариална форма за действителност, с който първите двама ответници, единият от които длъжник на ищеца по силата на сключения договор за заем на парична сума, са продали на третия, четвъртия и петия ответници, недвижим имот, съставляващ по своето предназначение – жилище, апартамент, в който семейството преди сделката е живеело. Налице е едно валидно правно разпореждане, което е произвело своето правно действие, като няма основание същото да бъде прието от съда за недействително на някое от изрично предвидените в закона правни основания. От друга страна договора за покупко продажба е сключен на 20.08.2009г., след като вече е бил настъпил падежа на изпълнение за длъжника по сключения договор за паричен заем/01.03.2005г./и вземането на кредитора от длъжника в размер на 9 000евро, е било вече станало изискуемо и дължимо.

Така безспорно е че вземането на ищеца кредитор от първия ответник длъжник по сключения между тях договор за заем, съществува и е действително, както към момента на предявяването на павловия иск, така и към настоящия момент, тъй като не е погасено по давност или прекратено, преди да бъде извършена сделката с която първия и втория ответник, разпореждайки се със собствения недвижим имот в полза на останалите ответници. Възражението за погасяване на вземането на кредитора ищец във връзка с договора за заем, направено от ответната страна по настоящото дело още с отговора на исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК, съдът счита за неоснователно. Вземането възникнало от договор за заем се погасява след изтичане на срока, предвиден в нормата на чл.110 от ЗЗД, при условията на общата погасителна давност. Съобразно нормата на чл. 114 ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като същото е било изрично уговорено между страните по сключения договор и изрична покана на падежа не е била необходима. Тъй като вземането е станало изискуемо на 01.03.2005г., то срока на общата погасителна давност от 5 години е следвало да изтече на 02.03.2010г. Той обаче е бил прекъснат с депозирането от страна на кредитора заявление пред РС Б. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Цитираното действие съставлява начало на предприемане на действия за принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането по смисъла на чл. 116 б. “в” от ЗЗД, като с прекъсването на давността е започнала да тече нова давност/чл. 117 от ЗЗД/, която към настоящия момент не е изтекла.

При отговора на въпроса – налице ли е увреждане на интересите на кредитора с тази разпоредителна сделка от страна на длъжника и неговата съпруга, съдът се ръководи от установилата се трайна съдебна практика на ВКС на РБ, с която се дават указания, че увреждащо кредитора действие е всеки правен или фактически акт, с който се засягат правата на кредитора спрямо длъжника – когато длъжника се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора. Така за извода за наличието на “увреждащо действие”, като предпоставка за уважаването на предявен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, достатъчно е само по себе си сключването от длъжника на сделка с трето лице, с която длъжника се разпорежда със собствения си имот и така намалява имуществото си, с което кредитора му може да се удовлетвори при принудително изпълнение за вземането си. Не е необходимо в тази връзка да се изследва възможността дали кредитора може да се удовлетвори за вземането си от останалото имущество на длъжника. /Решение от 11.05.2010г. по гр.д. № 100/2010г., Решение от 25.06.2010г. по гр.д. № 1294/2009г. и Решение от 06.10.2010г. по гр.д. № 754/2009г. на ВКС на РБ/. Впрочем съобразно разпределената от съда доказателствена тежест между страните по делото, ответника длъжник следваше да опровергава чрез представяне на доказателства, че с извършването на разпоредителната сделка, която ищецът иска да бъде отменена чрез предявения иск по чл. 135 от ЗЗД, не се увреждат интересите на кредитора, ако се докаже че длъжника разполага с достатъчно друго имущество, с което да удовлетвори интересите на кредитора по неговото вземане. Такива доказателства в настоящото производство от ответната страна не бяха представени, като не беше направено с отговори на исковата молба и такова възражение от ответната страна.

Възражението на ответниците по настоящото дело чрез техния пълномощник, че предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД е недопустим, тъй като недвижимия имот, с който е извършено разпореждане с атакуваната възмездна сделка, е единствения имот на купувачите по договора, поради което срещу него не може да бъде насочено принудително изпълнение, тъй като на основание чл. 444 т. 7 от ГПК същото съставлява несеквестируемо имущество, съдът счита за неоснователно.Аргумент за това възражение е оборването на твърдението на ищеца, че с договора за продажба са увредени интересите му на кредитор на първия ответник по делото и негов длъжник за сумата 9 000евро. Ответниците възразяват, че с това правно действие не са увредени интересите на кредитора, тъй като при едно принудително изпълнение срещу имуществото на длъжника, така или иначе срещу това имущество като несеквестируемо не може да бъде насочено принудително изпълнение и кредитора не би могъл да се удовлетвори от неговата продажба. Логиката на несеквестируемостта се състои в това, да не бъде третирано едно лице антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по искането на негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално. /Р – 357- 2010г. по гр.д. № 100/2010г. на ІV г.о. на ВКС на РБ/.

Тезата за абсолютната защита от закона на несеквестируемо имущество, с което кредитора се е разпоредил в полза на трето лице, при установено намерение да увреди кредитора си, като основание за неотменимост по реда на чл. 135 от ЗЗД и неоснователност на отменителния павлов иск е изоставена от съдебната практика, като понастящем същата е обединена около становището, че със сделка извършена от длъжника с несеквестируемо имущество по смисъла на чл. 444 т. 7 от ГПК, може да се приеме че е увреден кредитора, като предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД следва да бъде уважен като основателен, при наличието и на останалите предвидени в закона обективни предпоставки за това. Правните аргументи за това становище са, че чрез извършената разпоредителна сделка, длъжникът е изразил воля, че това жилище не му е нужно и сам се е лишил от облагите на несеквестируемостта. /Р – 170- 2010г. ІV г.о. на ВКС на РБ; Р – 1562- 1982г. на І г.о. на ВКС на РБ; Р – 525- 2008г. на ІV г.о. на ВКС на РБ; Р – 186 – 2008г. по т.д. № 831/2007г. на ТК към ВКС и Р – 339 – 2004г. на ІІ г.о. на ВКС по гр.д. № 668/2003г./ След като едно лице се е разпоредило с право, по отношение на което процесуалния закон му дава гаранция по смисъла на чл. 444 от ГПК, отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред необходимите за финансовото му оцеляване. Ето защо няма логически основания да се счита, че по отношение на такова право може да бъде уважен предявен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Нещо повече – с връщането на имуществото в патримониума на длъжника се увеличава обезпечението на кредиторите му, което ще могат да насочат принудителното изпълнение към върнатото благо, без длъжника да може успешно да им противопостави възражение за несеквестируемост. В настоящия случай съдът счита, че направеното от ответната страна възражение за несеквестируемост е неоснователно и поради това, че не се доказа от фактическа страна, че длъжника заедно с неговата съпруга се е разпоредил с жилище, което е негово единствено и е семейното му жилище/убедителни доказателства за тези твърдения по делото не са представени/. Нещо повече настоящото възражение е за несеквестируемост по смисъла на чл. 444 т. 7 от ГПК, не на длъжника а на приобритателите по сключения договор за продажба. Възражението на ответниците за несеквестируемост на недвижимия имот поради изложените съображения е неоснователно и не следва да бъде уважено от съда.

За да бъде уважен отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД, необходимо е кумулативното наличие на две основни условия: увреждането на кредитора и знанието на длъжника и на приобритателите по сделката за това увреждане. В настоящия случай знанието на първия ответник като длъжник на ищеца за дълг от 9 000евро е безспорно установено и доказано. Същият е сключил договор за заем, запознат е бил с неговите клаузи и е знаел че дълга му към кредитора става изискуем и дължим от датата на падежа – 01.03.2005г. Установи се от събраните доказателства че останалите страни участвали в сделката са съответно съпруга на длъжника и негови деца. Законовата презумпция по чл. 135 ал. 2 от ЗЗД, че същите знаят за това че родственика им длъжник има неизпълнение задължения към трети лица и следователно че със сключването на сделката намаляват имуществото му и ще осуетят или затруднят удовлетворяването на кредитора в случай на принудително изпълнение, е оборима и правно значима до доказване на противното. Ответниците приобритатели по сделката оспориха чрез своя процесуален пълномощник, твърдението на ищеца с исковата молба че са знаели за дълга на баща си и че извършената сделка е сключена с цел увреждането на кредитора му по договора за заем. Разпитаните по делото свидетели– Димитрина Никова и адвокат Калин Андреев, изложиха данни в своите показания, че М. преди да сключи сделката е споделил с тях че има дълг към трето лице, без да посочи кое точно е това лице, но същевременно е криел от семейството си това свое неизпълнено парично задължение, като дори е помолил свидетелите в никой случай да не споменават за това пред близките му, тъй като той е искал те да не знаят за паричните му затруднения. Изнесоха се от тези свидетели и други факти - в периода на сключването на сделката за покупко продажба на семейния апартамент, първия ответник и втората ответница са били в процес на развод, като са предприели всички мерки за уреждане на имуществените си отношения, едното от които е било да прехвърлят собствеността върху жилището в което живеят на децата си. Съдът счита че чрез свидетелските показания на свидетелите Никола и Андреева беше успешно оборена презупцията на чл. 135 ал.2 от ЗЗД за знанието на приобритателите по сделката за дълга на баща им, както и за намерението му чрез сключването на тази сделка да намали имуществото си и осуети или направи невъзможно принудителното изпълнение от страна на неговия кредитор. Опровергани бяха твърденията на ищеца по делото, че макар и сключена след като задължението на първия ответник е било вече изискуемо и дължимо, сделката е била сключена с цел увреждането на неговите интереси като кредитор и затрудняването на изпълнението срещу имуществото на длъжника прехвърлител. Знанието за увреждането на третото лице когато атакуваната сделка е възмездна е задължително. Недоказването по делото само на това обстоятелство- знанието на третите лица приобритатели по сделката, за увреждането на кредитора чрез сключената сделка, е достатъчно за да бъде предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД отхвърлен като неоснователен.

Следва да бъдат осъдени ответниците, да заплатят на ищеца и сторените по делото разноски – сумата 712.00лв. за държавна такса, сумата 100лв. за вписване на исковата молба и издаване на удостоверение по делото, както и сумата – 700.00лв. за адвокатски хонорар.

Водим от горното и на основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, който Е. З. Д., от гр.Б. Ж."Ален мак" бл.8 вх.Б .2 ап.2, ЕГН * е предявил срещу Н. С. М., ЕГН *,И. И. М., ЕГН *, Н. Н. М., ЕГН *, С. Н. М., ЕГН * и А. Н. М., ЕГН *, всички с постоянен адрес град Б., Ж."Еленово" бл. 70 вх."А" .З ап.5, за обявяване за НЕДЕЙСТВИТЕЛНА спрямо него извършената сделка с Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 93, том ­2, per. № 2819, дело № 266 от 2009год. на нотариус Е. Д., вписан в регистъра на нотариалната камара под № 512 с район на действие - Районен съд Сандански, с която длъжникът Н. С. М., заедно със съпругата си И. И. М. са прехвърлили на децата си Н. Н. М., С. Н. М. и А. Н. М. следния свой недвижим имот, намиращ се на административен адрес Сандански, ул."Васил Кънчев„ № 10 , а именно : Трети жилищен етаж със застроена площ от 72.00 /седемдесет и два/ кв.м. от триетажната жилищна сграда - южен калкан, построена в югозападната част на УПИ- 12/ дванадесет/, квартал 12/дванадесет/ по действащия план на гр.Сандански, Област Б., целият с площ 350/триста и петдесет/ кв.м., при съседи: улица, УПИ ХШ, УПИ XIX и УПИ XI , ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, който имот представлява: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65334.300.793.1.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-80/11.11.2009год. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: гр. Сандански, ПК 2800, ул. „Васил Кънчев" № 10 „А" .4, като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлени имоти с идентификатори 65334.300.793 и 65334.300.3772 и принадлежи към поземлен имот с идентификатор 65334.300.793 и е с предназначение ЖИЛИЩЕ, апартамент, брой нива - 1, с площ по документ – 72.00 кв.м., с прилежащи части - съответните идеални части от общите части на сградата и съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- няма; под обекта - 66334.300.793.1.4; над обекта - няма, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред САС.

СЪДИЯ В ОС: