Решение по дело №2013/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказание (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Ш.С.И., с ЕГН **********, подадена чрез адв. Й.А., против Решение № 792 от 13.06.2022 г., постановено по АНД № 1271/2022 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 21-0819-004882/22.11.2021 г. на Началник група към ОД на МВР Варна, с което за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от същия закон е наложено на касатора административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

С жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че наказаното лице не е уведомено за служебното прекратяване на регистрацията на управляваното от него МПС, обосноваващо липсата на субективна страна на извършителя към вмененото нарушение, с което органът е допуснал нарушение на чл. 53, ал. 1 ЗАНН. Излагат се съображения, че в НП не е посочено кое от изискванията по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е нарушено от касатора, с което органът е препятствал правото на защита. В допълнение се релевират доводи, че проведеното по ЗАНН производство противоречи на чл. 4, §1 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за защита правата на човека /ЕКЗПЧ/, предвид прекратеното с окончателен акт наказателно производство, като касаторът се позовава и на Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС. В заключение, касаторът сочи неправилност на извода на решаващия състав относно липса на предпоставките по чл. 28 ЗАНН, като се твърди и че органът не е извършил преценка за наличието на „маловажен случай“, обуславящо съществено процесуално нарушение. Искането е за отмяна на обжалваното решение и на НП. Претендира се присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. С писмена молба (л. 19 от преписката) от адм. А. - процесуален представител на касатора, се поддържат изложените в жалбата доводи и искания.

Ответникът – Началникът на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с писмени бележки чрез гл. юриск. К.Л.-А. поддържа становище за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на решението на РС - Варна. Искането е да се остави в сила обжалваният съдебен акт, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на жалбата, като се позовава на задължителните предписания на Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г., на ВКС и ВАС, постановено по тълк. д. № 2/2022 г. Пледира се за отмяна на оспорения акт и на НП.

Касационната жалба е редовна и допустима – подадена е от страна, участвала във въззивното производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, установява следното от фактическа и правна страни:

Производството пред РС – Варна е образувано по жалба от Ш.С.И. срещу НП № 21-0819-004882/22.11.2021 г. на Началник група към ОД на МВР Варна, с което за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от същия закон на И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Според НП, на 16.10.2021 г., в гр. Варна, по бул. „Трети март“, в посока бул. „Република“, Ш.И. управлява собствения си лек автомобил с рег. № ***, като същият автомобил е със служебно прекратена регистрация, считано от 27.07.2021 г. на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП поради неплащане на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.

За да потвърди процесното НП, районният съд приема следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения като вмененото нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен.

Направен е извод от РС - Варна, че правилно е ангажирана отговорността на касатора за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, доколкото безспорно се установява извършването на нарушението – управление от И. на МПС, с прекратена регистрация, и правилно е санкционирането на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.

Прието е, че собственикът на автомобила не е бил уведомен за дерегистрацията, но уведомяването му не е част от фактическия състав по служебното дерегистриране, с оглед на което нарушението е осъществено от обективна страна. Въззивният съд посочва, че съмненията относно осъществяване на нарушението от субективна страна, предвид липсата на уведомяване за прекратената регистрация, следва да се разглежда съобразно конкретните доказателства за всеки отделен случай. Прието е, че нарушението е извършено при несъзнавана непредпазливост (небрежност) – деецът не е предвидил последиците, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Изложени са съображения за ненарушаване на правилото „не два пъти за същото нещо“ и за липсата на специфични обстоятелства, които да обусловят маловажност на случая.

С обжалваното решение районният съд е осъдил Ш.И. да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Настоящата касационна инстанция намира решението на районния съд за неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН за отмяната му.

Неоснователно е възражението на касатора за наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, основано на твърдението за неяснота на вмененото нарушение. Според посочената за нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1, изр. 1 ЗДвП кумулативните предпоставките, на които трябва да отговаря едно МПС, за да бъде допуснато за движение по пътищата, отворени за обществено ползване са МПС да е регистрирано и с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В процесния случай при описание на нарушението в НП ясно е посочено, че „МПС не е регистрирано по надлежния ред“.

Правилно районният съд приема, че безспорно от обективна страна се установява извършването на вмененото нарушение, но неправилно е прието, че и от субективна страна е осъществено. Основателен е доводът на касатора, че няма доказателства наказаното лице да е знаело, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. В случая не се установява Ш.И. да е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, каквото уведомяване изисква правната норма. Не са налице данни и наказаното лице да е узнало по какъвто и да е начин за служебното прекратяване регистрацията на автомобила му. След като не е достигнал до знанието на собственика на автомобила фактът на служебно прекратената регистрация, не е доказано, че деянието е извършено виновно от И..

В подкрепа на изложеното са и задължителните постановки на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 2/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, според което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 ЗДвП наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС.

Доколкото в случая не се установява извършването на нарушението от субективна страна, обжалваното решение, с което е потвърдено НП следва да се отмени и вместо него съдът да постанови отмяната на НП.

Предвид направения извод обсъждането на останалите доводи на касатора (за приложимостта на чл. 28 ЗАНН и за нарушаването на принципа „ne bis in idem“), не е необходимо.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от други пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността му.

При този изход на спора и предвид своевременно заявеното искане от наказаното лице за присъждане на разноски следва на основание чл. 63д, ал. 2 ЗАНН да бъде уважено в размер - 800 лв. за двете съдебни инстанции. Възражението на ответника и пред двете инстанции, за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, е основателно, предвид фактическата и правна сложност на спора. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е по 400 лева за всяка от двете инстанции.

На основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 792 от 13.06.2022 г. по АНД № 1271/2022 г. на Районен съд – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0819-004882 от 22.11.2021 г. на Началник група към ОД на МВР Варна, с което на Ш.С.И., ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Ш.С.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 800 /осемстотин/ лева за платено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: