Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№

 

Град Добрич, 23.12.2020 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав в публично съдебно заседание на двадесет и трети декември две хиляди и двадесета година в следния състав :

 

                                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА

 

          при секретаря Здравка Йорданова, като разгледа докладвано от районния съдия гр. дело №644 по описа на ДРС за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по повод искова молба на „Кредисимо”АД със седалище и адрес на управление: град София, бул.”Витоша” № 146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България”, ЕИК *********, представлявано от изп.директор С.Р.Я., с вх. рег. №4803/28.02.2020г.  срещу Й.Б.Й., ЕГН ********** ***.

С определение от 20.05.2020 г. , влязло в законна сила на 26.06.2020г., съдът е върнал исковата молба с вх. рег. №4803/28.02.2020г., подадена от „Кредисимо”АД със седалище и адрес на управление: град София, бул.”Витоша” № 146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България”, ЕИК *********, представлявано от изп.директор С.Р.Я., в частта, с която срещу Й.Б.Й., ЕГН ********** ***, е предявен установителен иск по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми,  предмет на издадената по ч.гр.д. №4671/2020г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №2316 от 30.12.2019г., а именно: - сумата от  55,38 лева, представляваща административни разноски, на основание чл. 130 от ГПК; -  сумата от 69,50 лева, представляваща договорна лихва, на основание чл. 232 от ГПК. - за горницата над сумата от 397,34 лв. до първоначално предявения размер от 646,28 лв. – наказателна лихва,  на основание чл. 232 от ГПК, като е прекратил производството по гр. дело № 644 по описа за 2020г. на Добричкия районен съд в съответните части.

В рамките на  гр. дело №644/2020г. по описа на ДРС продължава разглеждането на исковете за сумата от 1 000 лева, представляваща дължима сума по договор за кредит № 398116 от 20.12.2014г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (27.12.2019г.) до окончателното плащане и за сумата от 397,34 лв. представляваща наказатела лихва за периода от 27.12.2016г. до 12.12.2019г.

Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

Претендираните права произтичат от следните обстоятелства:

На 20.12.2014 г. Й.Б.Й. кандидатства онлайн за отпускане па потребителски кредит от ищцовото дружество. Процедурата е започнала с попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние /“Заявлението“/ на интернет страницата на дружеството, а именно www.credissimo.bg /“Сайта“/. В заявлението ответникът е попълнил личните си данни, а именно - три имена, единен граждански номер, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, мобилен телефон, допълнително лице за контакт и др. При подаване на заявлението ответникът е посочил и желания размер на кредита, срока на договора за кредит, наименованието на кредитния продукт, при условията на които желае да ползва кредита и желания начин за усвояване на сумата.

На така подаденото заявление е бил даден индивидуален идентификационен  №398116. На посочения от ответника ел. адрес автоматично  са му изпратени следните документи: Договор за кредит №398116/20.12.2014 г., ведно с Приложение 1 към него, приложимите Общи условия за предоставяне на кредити („ОУ“) и Стандартен европейски формуляр („СЕФ“). След запознаване с всички условия във връзка с кредита, Й.Й. е въвел самостоятелно на указаното за това място в сайта на Дружеството команда „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен email и приемам ОУ и Договора“. С това свое действие ответникът е заявил съгласието си да бъде обвързан от процесния доювор за кредит, СЕФ и ОУ.

В резултат на гореизложеното, на 20.12.2014 г., между „Кредисимо“ ЕАД в качеството на кредитор, от една страна и Й.Б.Й. - в качеството на кредитополучател, от друга, е сключен във формата на електронен документ Договор за кредит  №398116 за сума в размер на 1000 лв. - главница, с краен срок на погасяване на предоставената заемна сума, ведно с уговорената лихва - 20.03.2015 г. Пo смисъла на чл. 2, ал.1 от Договора, неразделна част от него представлява Приложение № 1 „Условия на кредита“, съдържащо погасителен план, СЕФ и ОУ.

Сключването на Договора във формата на електронен документ е обвързано изпяло с изискванията па Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /с наименование по това време Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за потребителския кредит и всички други относими норми на действащото законодателство.

В изпълнение на договорът ищецът е предоставил в заем на ответника сума от 1000 лева. С част от предоставената заемна сума кредитополучателят е погасил част от задълженията си чрез рефинаниране по предходен договор за кредит  № 397226/19.12.2014 г., сключен между същите страни. След извършване на рефинансирането ответникът  е получил сума в размер на 601.00 лева в брои на каса на „Изипей“ АД.

От своя страна ответникът се е задължил да върне предоставената му заемна сума на 3 месечни вноски, описани в уговорения между страните погасителен план. Кредитополучателят не е изпълнил основното си договорно задължение, а именно, да върне предоставения му кредит при договорените условия. За погасяване на процесното задължение няма постъпило нито едно плащане.

Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца е образувано заповедно производство - ч.гр.д. № 4671/2019г. по описа на ДРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, връчена надлежно на длъжника, който в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е депозирал възражение за недължимост на претендираното вземане. Поради за това за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли се за постановяване на положително решение по предявените  искове.

Редовно уведомен, ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба. Настоява за отхвърляне в цялост на предявените искове по следните съображения: оспорва сключването на процесния договор за кредит и предоставянето в заем на сума от 1000 лева, с част от която да са погасени негови други  задължения към ищцовото дружество; оспорва действителността на процесния договор за кредит – същият не е подписан от него, не са спазени и изискванията на чл. 10, чл. 11, ал.1, т.6,7, 9, 9а, 11 и 12, чл. 33 от ЗПК; настоява се договорът да бъде прогласен за недействителен; при сключването не е предоставена и необходимата преддоговорна информация на кредитополучателя;  клаузата, предвиждаща договорна възнаградителна лихва от 41,17 % е нищожна поради прекомерност; клаузата, предвиждаща наказателна лихва, надхвърляща размера на законната лихва, също е нищожна. Претендира разноски.

  Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №4671 по описа за 2019г. на Добричкия районен съд. С разпореждане от 30.12.2019г. е издадена заповед от същата дата, с която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът да заплати следните суми: сумата от 1 000 лева, представляваща дължима сума по договор за кредит № 398116 от 20.12.2014г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (27.12.2019г.) до окончателното плащане;  сумата от 69,50 лева, представляваща договорна лихва; сумата от 646,28 лв. – наказателна лихва и за сумата от 85,42 лева – разноски.

С определение от 20.05.2020 г. , влязло в законна сила на 26.06.2020г., съдът е върнал исковата молба с вх. рег. №4803/28.02.2020г., подадена от „Кредисимо”АД със седалище и адрес на управление: град София, бул.”Витоша” № 146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България”, ЕИК *********, представлявано от изп.директор С.Р.Я., в частта, с която срещу Й.Б.Й., ЕГН ********** ***, е предявен установителен иск по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми,  предмет на издадената по ч.гр.д. №4671/2020г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №2316 от 30.12.2019г., а именно: - сумата от  55,38 лева, представляваща административни разноски, на основание чл. 130 от ГПК; -  сумата от 69,50 лева, представляваща договорна лихва, на основание чл. 232 от ГПК. - за горницата над сумата от 397,34 лв. до първоначално предявения размер от 646,28 лв. – наказателна лихва,  на основание чл. 232 от ГПК, като е прекратил производството по гр. дело № 644 по описа за 2020г. на Добричкия районен съд в съответните части.

В рамките на  гр. дело №644/2020г. по описа на ДРС продължава разглеждането на исковете за сумата от 1 000 лева, представляваща дължима сума по договор за кредит № 398116 от 20.12.2014г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (27.12.2019г.) до окончателното плащане и за сумата от 397,34 лв. представляваща наказатела лихва за периода от 27.12.2016г. до 12.12.2019г.

Заповедта е връчена на длъжника, който в срока по чл. 414, ал.2 е депозирал възражение с твърдения за недължимост на процесното вземане. С разпореждане от 13.01.2020г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 04.02.2020г. Исковата молба е подадена по пощата на дата 27.02.2020г. , поради което като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Исковете черпят правното си  основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД.

Исковете са предявени като установителени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, след надлежно подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.

Отношението между страните е възникнало при действието на Общи условия.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, съществуване на вземането, а именно: наличие на облигационна връзка между страните, с твърдяния предмет, от която да е възникнало задължение за ответника за заплащане на търсените суми, както и изпълнение на задълженията си по договора, т. е. че е предоставил дължимата сума от 1000 лева.

В случая се касае за договор за потребителски кредит, който попада в предметния обхват на Закона за потребителския кредит. Този договор е формален, на основание чл.10 ал.1 от ЗПК. Писмената форма означава, че всички уговорки следва да са материализирани писмено и съгласието с тях да е изявено отново в писмена форма - чрез подпис, евентуално чрез приемане на общи условия. Легалното определение на този вид договори се съдържа в нормата на чл.6 ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, според който текст договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца - доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис/ал.2/, а съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

Като писмени доказателства по делото са приети следните документи: Заявление № 398116/20.12.2014 г.; Разпечатка на изпратено електронно съобщение за подписан договор за кредит № 398116/20.12.2014 г., погасителен план към него, приложимите ОУ, както и СЕФ; Договор за кредит № 398116/20.12.2014 г., ведно с Приложение 1, СЕФ, приложими ОУ; Протокол № 634/07.11.2019 г., за направени разходи за извънсъдебното събиране на процесното вземане по договор № 398116/20.12.2014 г.; Удостоверение за рефинансиране на договор за кредит № 397226/19.12.2014 г. с част от заемната сума по Договор за кредит № 398116/20.12.2014 г.

По делото е постъпило уведомеление от трето неучастващо лице „Изипей” АД с вх. рег. 261364/08.09.2020г., с което се сочи, че е изтекъл законоустановеният срок за съхраняване на информация относно предаване на сума по сключен между страните  договор за заем от м. декември 2014г.

Въз основа на събраните по делото доказателства не се доказва валидно правоотношение по договор за заем между страните, тъй като не е установено реално предаване на търсената сума от ищеца на ответника и задължение на последния за връщането й. Ищецът всъщност не е проведе пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на процесния договор за заем.

Поради непроведено от ищеца пълно и главно доказване на фактите, от които той излича изгодни за себе си правни последици, предявеният от него иск с правно основание по чл.240,ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата 1000 лева е неоснователен и следва да се отхвърли. Поради отхвърляне на главния иск с правно основание по чл.240,ал.1 от ЗЗД следва да се отхвърлят и акцесорният иск за наказателна лихва.

Относно отговорността за  разноски:

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва се присъдятсторените от него разноски в размер на 350 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

 

 

Така мотивиран, Добричкият районен съд:

 

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредисимо”АД със седалище и адрес на управление: град София, бул.”Витоша” № 146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България”, ЕИК *********, представлявано от изп.директор С.Р.Я., срещу Й.Б.Й., ЕГН ********** ***, установителен иск по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца част от сумите,  предмет на издадената по ч.гр.д. №4671/2020г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №2316 от 30.12.2019г., а именно: сумата от 1 000 лева, представляваща дължима сума по договор за кредит № 398116 от 20.12.2014г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (27.12.2019г.) до окончателното плащане и за сумата от 397,34 лв. представляваща наказатела лихва за периода от 27.12.2016г. до 12.12.2019г.

 

ОСЪЖДА „Кредисимо”АД със седалище и адрес на управление: град София, бул.”Витоша” № 146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България”, ЕИК *********, представлявано от изп.директор С.Р.Я., да заплати на Й.Б.Й., ЕГН ********** *** сумата от 350 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

 

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: