МОТИВИ:
Срещу подсъдимия А.С.А. *** е подадена тъжба от З.М.С. ***, в която се тъжи за
извършени от подсъдимия спрямо тъжителката престъпления по чл. 130, ал. 1 от НК; чл. 130, ал. 2 от НК и чл. 146, ал. 1 от НК.
С тъжбата са
предявени и граждански искове против подсъдимия А.А., с които се претендира
обезщетение за причинени от деянието му на З.С. неимуществени вреди в размер на
сумата от 1500 лева за престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, 1000 лева за
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК и 1000 лева за престъплението по чл.
146, ал. 1 от НК.
От
показанията на разпитаните свидетели и
от останалите доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:
На
14.02.2019 година вечерта тъжителката отишла във ЦСМП – Севлиево, тъй като
съпругът ѝ – свид. И.И.и свекърът ѝ – свид. З.С.били в болницата за
оказване на първа помощ в следствие на нанесен им по – рано вечерта побой, на
който същата не била присъствала.
Тъй като от
главите и на двамата свидетели обилно течала кръв в следствие на нараняванията
им, на тъжителката ѝ прилошало и тя излязла навън, за да изпуши една
цигара.
Докато
стояла пред вратата на ЦСМП – Севлиево, до болничното заведение дошли
подсъдимия и други негови роднини, като подсъдимият, след като слязъл от
колата, тръгнал към тъжителката и я
ударил по лицето. Всички започнали да говорят на висок тон, при което
свидетелят М.М. – полицейският служител, който бил изпратен на проверка на
сигнала за нанесен по – рано побой на лица в кв. Балабанца заедно с колегата си
П.А., се намесил. Между двете групи – пострадалите от побоя – свидетелите И.И.и
З.С.и техните роднини, които ги придружавали в болницата, и роднините на
подсъдимия – свидетелите Л.Х., И.И.и А.И.и самия подсъдим, започнали
пререкания, което наложило намесата на двамата полицейски служители, които
съставили предупредителни протоколи на всички лица. Шумът от пререканията бил
чут от свид. З.С., когото превързвали в една от стаите на болничното заведение,
и затова той се обадил два пъти на телефон 112, за да съобщи за случващото се.
В резултат
на нанесения ѝ удар от страна на подсъдимия в лицето, тъжителката
започнала да изпитва силни болки в зъбите, които били парадонтозни. Посетила и
специалист по дентална медицина, който по време на прегледа установил
разширение на парадонталната линия, за което казал, че е по – вероятно да е с
травматична етиология. Констатациите от прегледа били отразени в медицинско
свидетелство.
Делото бе
разгледано в отсъствие на подсъдимия А.А.. Процесуалният му представител оспори
тъжбата и разви доводи за оневиняването на подсъдимия по всички повдигнати му
обвинения.
По делото
бяха разпитани две групи свидетели – на тъжителката и на подсъдимия. По искане
на тъжителката съдът допусна до разпит З.С., И.И., Б.И.и Б.Ф.. Свидетелят З.С.обясни,
че докато му обработвали раните в една от стаите в ЦСМП – Севлиево, чул
разправия в коридора и подсъдимият да вика: „ Аз ще ги довърша. Ще ги убия“.
Когато чул, че ударили снаха му – тъжителката М., свидетелят се обадил на
телефон 112.
Свидетелят И.И.–
съпруг на тъжителката, обясни, че след инцидента в квартал „Балабанца“ в гр.
Севлиево, той и баща му – свид. З.С., отишли в Бърза помощ, за да им зашият
раните, които били получили. Докато им обработвали раните, при тях отишла
тъжителката, която била чула за нанесения им побой. Тъй като течало много кръв
от главата му, З. излязла навън, за да изпуши една цигара. Малко след това И.чул
женски писък и излязъл от стаята. В този момент видял подсъдимия и свидетелите Л.Х.,
А.И., съпругата му и подсъдимият да влизат в коридора. Подсъдимият крещял:
„Сега ще ви довършим“, а тъжителката го попитала: „Защо ме удари?“. Като чул
това И.се обърнал към съпругата си и я попитал какво е станало, при която тя му
обяснила, че А. я ударил с юмрук в лицето и че я обиждал отвън, като я наричал
„***“ и „***“. След това групата на подсъдимия започнали да псуват и да крещят
на турски език, при което полицейските служители съставили предупредителни протоколи
на всички лица, между които възникнали пререканията.
Свидетелят Б.И.обясни,
че е бил в коридора, в който се влиза в ЦСМП – Севлиево веднага след входната
врата, и че е видял как с пристигането си А. ударил по устата с юмруци
тъжителката и я псувал, като ѝ викал „***“ и „***“. Според неговите
показания след нанесените ѝ удари З. влязла вътре и извикала полицейските
служители.
В същия
смисъл са и показанията на свид. Б.Ф., която каза, че видяла А. да удря с юмрук
по устата тъжителката два пъти. Свидетелката обясни, че не е чула А. да казва
обидни думи на З., тъй като те били отвън, а тя в коридора, в който според
нейните показания били тя, свид. Б.И.и единият полицай.
В подкрепа
на защитната си теза подсъдимият А. ангажира показанията на свидетелите Л.Х., А.И.,
съпругата му И. И.и С.А..
Свидетелят Х.
каза, че при пристигането им в ЦСМП – Севлиево тъжителката пушела отвън, при
което като ги видяла, тръгнала към подсъдимия, наричайки го „ ***“ и „***“,
както и че посегнала да го удари, като заметнала с ръка. Свидетелят Х. каза, че
в коридора, от който има видимост навън, нямало никой освен полицаите и че
всички останали хора били пред кабинетите. След като четиримата влезли вътре,
свидетелите З.С.и И.И.излезли от кабинетите и започнали да им крещят, че „ще ги
оправят“.
Свидетелката
И.И.каза, че с пристигането им пред болницата, З. тръгнала към А., посегнала и
го ударила по главата. Нарекла го „***“ и „***“, но той не ѝ отвърнал по
никакъв начин. Полицаите, които били в коридора излезли и ги разтървали. След
това влезли вътре, където станали пререкания със свидетелите З.С.и И.И., като
двете групи си разменяли реплики и на турски и на български език.
Свидетелят А.И.също
обясни, че с пристигането им в болницата З. тръгнала към А., обиждайки го, след
което посегнала да го удари. След това двамата започнали да си разменят
реплики, при което двамата полицаи, които били в коридора, реагирали и дошли
при тях.
Свидетелят С.А.
каза, че като отишли в болницата З. започнала да обижда А. и го ударила с шамар
в главата. След това двамата започнали да се карат, при което полицейските
служители излезли навън и им казали да спрат. Според показанията на свид. А.
само един от полицаите е бил в коридора, който е непосредствено след входната
врата на спешното отделение. Останалите били вътре пред кабинетите. Двете групи
започнали да се карат, което принудило полицейските служители да съставят
протоколи на всички.
По делото
бяха разпитани и двамата полицейски служители М.М. и П.А.. Последният обясни,
че след като отишли на подадения по – рано вечерта сигнал от телефон 112 в
квартал Балабанца, установили, че пострадалите при инцидента били отишли в ЦСМП
– Севлиево, поради което и те отишли там. Видели пострадалите, разговаряли с
тях и след около 20 минути в ЦСМП – Севлиево пристигнали и другата група, участвала
в скандала по – рано вечерта. Свидетелят А. каза, че не е видял какво се е
случило отвън пред болничното заведение, но говорил с тъжителката, която била
разстроена, и тя му казала, че А. я е ударил в лицето и че зъбът ѝ се
клати. Свидетелят А. обясни, че между двете групи се разменяли много реплики,
но всички били на турски и той не могъл да разбере нищо.
Свидетелят М.М.
обясни, че докато са били вътре в болницата чули викове от фоайето, при което
двамата с колегата му излезли навън. Свидетелят А. застанал на вратата, а той
излязъл в коридора. Тогава видял, че спира едни автомобил, от който слязъл
подсъдимия, при което тъжителката, която била отвън, тръгнала към него с
вдигнати ръце и крясъци. След това А. ѝ нанесъл удар с длан по лицето.
Тогава двамата полицаи се намесили и прекратили спора. Веднага след това всички
влезли вътре, където размяната на реплики между свидетелите на подсъдимия и
тези на тъжителката продължили.
Свидетелят М.
категорично заяви, че З. не е удряла А.. Той е бил свидетел само на удара на А.
към нея. Освен това той заяви, че З. му казала, че А. я е ударил и му показала,
че ѝ се клати зъба. Същата била разстроена и с насълзени очи.
Свидетелят М. обясни и че само той е бил в
коридора, от който има видимост отпред, където се е разиграла случката. Когато
чули вика, двамата с колегата му излезли от стаята, при което П.А. застанал с
гръб към входната врата, а той излязъл в коридора, откъдето видял всичко.
По искане на
тъжителката съдът допусна изготвянето на медицинска експертиза. Според
заключението на същата, което не бе оспорено от страните и съдът прие за
правилно и мотивирано, се установява, че при тъжителката е установено
разширение на пространството около 21 зъб /първи горен ляв резец/, сравнено с
останалите парадонтозни зъби. Според експерта травматичното увреждане в
областта на лицето, довело до разклащане на болестно увредения зъб е довело до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 2-3
седмици, като не е възможно да се предвиди категоричен срок, тъй като
болестното увреждане на зъбите /парадонтоза/ продължава и при хранене,
отхапване и температурни дразнения, като
болковият синдром може да се появява отново. Според експерта е възможно
разклащането на болестно увредения 21 зъб, а и на други зъби с парадонтоза, да
бъде причинено при удар с юмрук в областта на лицето, но тъй като прикрепващият
апарат на зъбите е болестно увреден, според експерта даже и лек удар, който
може да не остави външни следи, може да доведе до разклащане и даже до отпадане
на зъби.
По отношение
на твърдените травми по меките тъкани на лицето на тъжителката вещото лице е
посочило в заключението си, че в медицинското свидетелство, издадено на
тъжителката, липсват данни за увреждания на меките тъкани, но това по всяка
вероятност се дължи на обстоятелството, че прегледът е извършен 6 дни след
инцидента, когато вече същите могат да липсват.
В съдебно
заседание вещото лице поддържа заключението си, като поясни, че 21 –ви зъб е
първият зъб от двата централни зъби от ляво, горе. Д- р Р. поясни, че от
направената рентгенова снимка се е установило, че е разширено пространството
около 21 зъб и че е изказано мнение, че е възможно това да е в резултат на
травматично увреждане. Тъй като при парадонтозата е възможно да има разширение
на пространството, без да има травматично въздействие върху зъба, вещото лице
посочи, че трябва да се съобразят свидетелските показания за наличието на удар
върху лицето, още повече че при прегледа не са описани травматични увреждания
на устните и венеца. При всички случаи обаче дори и лек удар може да доведе до
разклащане на парадонтозен зъб, като в случая разширението между парадонталното
пространство на 21 – ви зъб и останалите зъби, може да се дължи на механично
въздействие върху този зъб специално и то по - изразено.
Съобразявайки
фактите, изнесени в свидетелските показания, както и в приетите по делото
писмени доказателства, съдът стига до следните правни изводи: Безспорен е
според съда факта, че на инкриминираната дата З.М. е получила разширение на
пространството около 21 зъб /първи горен ляв резец/, довело до разклащане на
болестно увреден зъб и до временно разстройство на здравето й, неопасно за
живота /разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/.
Безспорен е според съда и факта, че това увреждане е било причинено от
подсъдимия А.А. чрез нанасяне на удар с длан в лицето ѝ. В потвърждение
на това становище на съда са показанията на свидетелите А. и М., които са
безпротиворечиви, обстойни и незаинтересовани, предвид обстоятелството, че
останалите свидетелски показания са на роднини на подсъдимия и пострадалата. В
тази връзка показанията на свид. М., който е очевидец на деянието, са точни и
конкретни, като същите оборват по несъмнен начин показанията на останалите
„очевидци“ на деянието – свидетелите Л.Х., А.И., И.И.а, С.А., Б.И.и Б.Ф.. Съдът
следва да обърне особено внимание на показанията на Б.И.и Б.Ф., като отбележи,
че и двамата свидетели твърдят пред съда, че по време на деянието са се
намирали в остъкления коридор на ЦСМП – Севлиево и са видели как А.А. нанася
удари с юмруци в лицето на тъжителката. От показанията на свидетелите А. и М.
по несъмнен начин се установява, че единствения очевидец на деянието от двамата
полицейски служители е бил свид. М., който пък каза, че в коридора е нямало
други лица. В същия смисъл са и показанията на С.А., който също казва, че в
коридора е бил само единият от полицаите, а Б.Ф. и Б.И.са били в коридора пред
кабинетите, където няма видимост към входа на болничното заведение. Тези
обстоятелства дават на съда основание да кредитира напълно с доверието си
показанията на свидетеля М.М., от които ясно и недвусмислено се установява, че
подсъдимият А. е нанесъл един удар с длан в лявата част на лицето на
тъжителката. Съобразявайки това обстоятелство, както и заключението на вещото
лице, според което при наличие на свидетелски показания за нанесен удар в
областта на лявата част на лицето на пострадалата, където се намира и 21 – ви
зъб, следва да се приеме наличието на травматично увреждане на този зъб, довело
до разширение на пространството около него и до разклащането му. За последното
свидетелстват както М., така и А.. Косвено доказателство за нанесен удар на тъжителката
са и записите от телефон 112, на който свидетелят З.С.е подал сигнал за
случващото се в болничното заведение на 14.02.2019 година.
Показанията
на свидетелите А.И., И.И.а, Л.Х. и С.А. в частта им за нанесен удар от страна
на тъжителката на подсъдимия в главата не кореспондират с показанията на свид. М.,
поради което съдът не ги кредитира с доверието си.
Преценката
на изложените по – горе фактически обстоятелства и направените въз основа на
тях правни изводи дадоха на съда основание да приеме за установено и доказано
по един несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият А.А., след като на 14.02.2019 година вечерта, около 20:00 часа,
в гр. Севлиево, пред сградата на ФСМП - Севлиево, чрез нанасяне на удар с ръка
в областта на лявата част на лицето, причинил на З.М. *** разширение на
пространството около 21 зъб /първи горен ляв резец/, довело до разклащане на
болестно увреден зъб и до временно разстройство на здравето й, неопасно за
живота /разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/,
както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. Деянието е извършено от подсъдимия А.
при форма на вина пряк умисъл.
Тъй като по
делото не се установи подсъдимият А. да е нанасял удари с юмруци в областта на
лицето на тъжителката М., съдът го призна за невинен и го оправда в тази част
на така предявеното му обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК.
При
определяне вида и размера на наложеното наказание съдът взе предвид
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Деянието по чл. 130, ал. 1 от НК не
е тежко престъпление по смисъла на НК, но се характеризира със сравнително
висока степен на обществена опасност предвид динамиката на извършване на такъв
род престъпления. За това деяние в закона се предвижда наказание до две години
лишаване от свобода или пробация. Видно от приложената по делото справка за
съдимост, подсъдимият А.А. не е осъждан. От деянието му няма причинени
имуществени вреди, поради което и предвид императивната разпоредба на чл. 78а
от НК съдът освободи подсъдимия А.А. от
наказателна отговорност и му определи административно наказание глоба в полза
на държавата в размер на 1000,00 лева.
При
определяне размера на глобата съдът взе
предвид вида и тежестта на телесните
увреждания на пострадалата и имотното състояние на подсъдимия.
Съдът намира, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл.36
от НК.
ПО
ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
От тъжителката З.М., е предявен
граждански иск против подсъдимия А.А., с който той претендира обезщетение за
причинените му от деянието неимуществени вреди в размер на сумата от 1000,00
лева.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че в следствие на неправомерното действие
на подсъдимия А., на М. е било нанесено телесно увреждане с характер на лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. От изнесеното в тъжбата и
изготвената по делото експертиза стана ясно, че в следствие на случилото се М.
е търпяла болки и страдания в продължение на няколко седмици. По делото са
налице данни, че след случилото се М. била изплашена /свид. И.И./. В резултат
на нанесения удар травмираният зъб се разклатил силно, при което тъжителката
изпитвала сериозни затруднения при отхапване и при говорене.
Съобразявайки тези обстоятелства съдът намира, че З.М. следва да бъде обезщетена за
претърпените от нея неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от деянието на подсъдимия А. по чл. 130, ал. 1 от НК, със сумата от
850,00лв. /осемстотин и петдесет/ лева, платима ведно със законната лихва върху
сумата, начиная от 14.02.2019 година, до окончателното й изплащане.
В останалата
си част до размер на сумата от 1500 лева гражданският иск е неоснователен и
недоказан, поради което съдът го отхвърли.
В резултат
на деянието тъжителката е понесла и имуществени вреди в размер на сумата от
44,00 лева, които представляват заплатени такси при денталния специалист, видно
от приложените към тъжбата два броя фискални бонове от 20.02.2019 година.
Именно поради това съдът постанови подсъдимият А. да заплати на тъжителката М.
обезщетение за причинените ѝ имуществени вреди в размер на сумата от
44,00 лева, платима ведно със законната лихва върху сумата, начиная от
14.02.2019 година до окончателното ѝ изплащане.
Подсъдимият А.А.
следва да заплати направените от тъжителката разноски по делото в размер на
737,00лв. /седемстотин тридесет и седем/ лева, както и по сметка на Районен съд
гр. Севлиево държавна такса върху уважената част на гражданския иск за
неимуществени вреди в размер на 50,00 лева и за имуществените вреди в размер на
50,00 лева.
По отношение
на предявеното обвинение по чл. 130, ал. 2 от НК съдът счита, че от данните по
делото не се установи подсъдимият да е причинил на тъжителката болезненост в
областта на лицето, най вече на бузите, поради което съдът призна подсъдимият А.
за невинен, оправда го по така предявеното му обвинение по чл. 130, ал. 2 от НК
и отхвърли предявения граждански иск в размер на сумата от 1000,00 лева. Съдът
следва да отбележи по отношение на това обвинение, че не приема за основателни
твърденията на процесуалният представител на подсъдимия за наличието на
институтите „реторсия“ и „неизбежна отбрана“, тъй като от показанията на
единствения незаинтересован свидетел М. безспорно се установи, че тъжителката
не е посягала и не е удряла подсъдимия.
С тъжбата
срещу подсъдимия А. е повдигнато обвинение и по чл. 146, ал. 1 от НК. От
събраните по делото гласни доказателства според съда не се доказа подсъдимият А.
да е отправил към тъжителката обидните думи „***“ и „***“. Според показанията
на свид. Б.И., той е чул, докато бил в коридора, как подсъдимият А. викал на
тъжителката на български език „***“ и „***“. Свидетелката Б.Ф., която също
твърди, че е била в коридора, от където има видимост навън, каза, че не е
чувала А. да нарича по какъвто и да е начин тъжителката. Както бе изтъкнато по
– горе тези двама свидетели не са били в коридора и очевидци на деянието,
поради което съдът не кредитира с доверието си техните показания. Единственият
очевидец на деянието е свидетелят М., който каза, че не е чул какви думи са си
разменяли двамата, докато са били навън.
Свидетелят И.И.каза,
че е чул подсъдимият да нарича съпругата му „***“ и „***“, при това на български
език, но имайки предвид, че неговите показания са заинтересовани, а и казаното
от двамата полицейски служители, че двете страни се карали на турски език,
който те не разбирали, и че не са чули подсъдимият да отправя такива обидни
думи към тъжителката, съдът призна подсъдимият за невинен, оправда го по така
предявеното му обвинение по чл. 146, ал. 1 от НК и отхвърли гражданския иск в
размер на 1000,00 лева.
В този
смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: