№ 1275
гр. София, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело №
20211100112565 по описа за 2021 година
Делото е образувано по предявен от Б.О. К. срещу Т.Д. Д. главен иск с
правно основание чл. 59 от ЗЗД за обезщетение за лишаване от ползването на
жилище, ползвано от ответницата – бивша съпруга, съвместно с роденото от
брака на страните дете за периода от 25.09.2020 г. до 18.10.2021 г., с цена на
иска 25 493 лева. С него е съединен при условията на евентуалност иск с
правно основание чл. 228 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати
същата сума на основание „квази наемно правоотношение“ с ищеца за същия
период от време, установено по силата на определение № 34827 от 06.02.2020
г. по гр. дело № 3742/2019 г. за привременна мярка – предоставяне ползване
на семейното жилище.
В исковата молба ищецът Б. ИВ. К. излага, че сключил граждански брак
с ответницата Т.Д. Д. на 26.01.2007 г. Към момента на подаване на исковата
молба страните били в процес на развод по реда на чл.49 от СК, по който
било постановено решение №20161903 от 22.07.2021г., по гр.д. 3742/2019г.
на 37 състав по описа на СРС. Решението било обжалвано и жалбата била във
фаза на администриране. Ищецът твърди, че решението в частта, в която
бракът бил прекратен, било влязло в сила на 08.09.2021 г.
Страните били съсобственици на апартамент № 18 - представляващ
мезонет на две нива, със застроена площ от 178.80 кв.м, с адрес: гр. София, ул.
****, на 6-ти и 7 -ми жилищен етаж от сградата, състоящ се на: 1-во ниво от:
входно антре, кухня, хол-столова, гардеробно помещение, мокро помещение,
тоалетна, две тераси и вътрешна стълба и на 2-ро ниво от: две стаи, кабинет,
две бани-тоалетни, складово помещение, коридор, тераса и гардеробно
помещение. Жилището било закупено от ищеца на 12.10.2005г. преди брака.
На 18.11.2008 г. ищецът дарил на ответницата половината от жилището с НА
за дарение № 98, том 3, per. № 13255, дело 384/2008г. на нотариус Л.Л., като
1
си запазил правото на ползване върху цялото жилище до края на живота си.
След завеждане на исковата молба за развод, по искане на ответницата
Д., с определение № 34827/2020г. по гр.д. 3742/2019г. на 37 състав по описа
на СРС, за постановяване на привременни мерки, на ответницата било
предоставено ползването на семейното жилище до приключване на делото за
развод. Във връзка с постановеното определение по привременни мерки
ответницата се снабдила с изпълнителен лист и инициирала съдебно
изпълнително производство пред ЧСИ М.П., с рег.№ 851. На 25.09.2020г.,с
протокол за въвод ищецът К. бил изведен от семейното жилище от ЧСИ М.П.
по искане и във връзка с образуваното от Т.К. като взискател изп.дело №
20208510401582.
По делото за развод с насрещната искова молба от 28.02.2019г., вх. №
5035539 ищецът отправил искане ответницата да бъде осъдена да заплаща на
ищеца наем за ползването на семейното жилище приспаднат с площта
ползвана от роденото от брака дете Д.Б. К.. С изявление, обективирано в
Протокол от 13.02.2020г по гр.д. 3742/2019г. на 37 състав в присъствието на
Т.К. - чрез процесуалния си представител ищецът отправил искане /покана/
за заплащане на наем върху цялото жилище съобразно притежаваното от
ищеца вещно право на ползване на целият имот. Според изготвената по
делото съдебно-оценителна експертиза, наемната цена на имота била
определена на 2136 лева.
С решението за развод, ответницата Т.Д. била осъдена да заплаща на
ищеца наем, считано от влизане в сила на решението за развод. Ищецът
твърди, че от 25.09.2020 г., когато бил изведен от жилището, ответницата му
дължи обезщетение за лишаване от ползването на процесния апартамент.
Ищецът твърди, че била отправена покана за плащане на това обезщетение,
въпреки че според него не била необходима такава, а обезщетение се дължало
по силата на определението за привременни мерки.
Ищецът твърди, че за периода 25.09.2020 г. до 25.03.2021 г. средната
пазарна наемна цена за жилището приспадната с площтта ползвана от
роденото от брака дете, определена от съда на 1/6, била в размер на 1780лв.,
така както е прието за безспорно между нас двете страни в бразокоразводния
процес. За целия шестмесечен период наемната цена била 10 680 лева. За
периода от 25.03.2021г. до 18.10.2021 ищецът твърди, че имало значително
увеличение на наемите на жилищните имоти в централната част на града,
поради което средната пазарна наемна цена за жилището приспадната с
площта ползвана от роденото от брака дете била в размер на 2200 лв., а за
целия шестмесечен период наемната цена била 14 813 лева. Средната пазарна
наемна цена за процесният апартамент за периода 25.09.2020г до датата на
подаване на исковата молба в съда 18.10.2021г била 25 493 лева.
На основание изложените обстоятелства, ищецът прави следните
искания до съда:
- да осъди ответницата Т.Д. Д. да му заплати сумата от 25 493 лева
обезщетение за лишаване от правото на ползване на апартамент № 18 на две
нива със застроена площ 178,80 кв. метро, с адрес: гр. София ул. ****, на 6-ти
и 7 -ми жилищен етаж от сградата, състоящ се на 1-во ниво от: входно антре,
кухня, хол-столова, гардеробно помещение, мокро помещение, тоалетна, две
тераси и вътрешна стълба и на 2-ро ниво от: две стаи, кабинет, две бани-
тоалетни, складово помещение, коридор, тераса и гардеробно помещение, за
периода 25.09.2020г до 18.10.2021г., която сума е равна на средния месечен
пазарен наем за апартамента приспаднат с площта ползвана от роденото от
2
брака между страните дете, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от подаване на исковата молба в съда;
- при условията на евентуалност да осъди ответницата Т.Д. Д. да му
заплати сумата от 25 493 лева на основание възникнало „квази наемно
правоотношение“, която сума представлявала наемна цена за ползването на
описаното жилище за периода от 25.09.2020 г. до 18.10.2021 г. ведно със
законната лихва върху тази сума считано от подаване на исковата молба в
съда.
Ответницата Т.Д. Д. чрез пълномощника си прави възражение за
недопустимост на исковете, поради наличието на висящ спор между страните
със същия предмет, в рамките на бракоразводния процес. По същество, прави
възражение за неоснователност на иска, поради наличието на валидно правно
основание за ползване на жилището от ответницата – акт на съда,което
изключвало хипотезата на чл. 59 от ЗЗД, и липсата на предходно наемно
правоотношение между страните, което изключвало приложимостта на чл.
236 ал. 2 от ЗЗД за възникването на т.нар. „квази наемно правоотношение“.
По делото няма спор относно фактите. Между страните не се спори и
съдът с доклада по делото е приел за установени следните релевантни факти
по делото:
- че между ищеца и ответницата е налице висящ бракоразводен процес,
приключил на първа инстанция с решение № 20161903 от 22.07.2021 г. по гр.
дело № 3742/2019 .г. на СРС, обжалвано, предмет на който процес е и
ползването на семейното жилище – мезонет с адрес: гр. София ул. ****, ет. 6
ап. 18.
- че семейното жилище е предоставено за ползване на ответницата с
определение № 34827 от 06.02.2020 г. по гр. дело № 3742/2019 г. на СРС за
определяне на привременни мерки по реда на чл. 323 от ГПК;
- че ответницата ползва семейното жилище заедно с роденото от брака
на страните дете от 25.09.2020 г.;
- че пазарният наем за процесното жилище за периода от 25.09.2020 г.
до 18.10.2021 г. е в размер на 25 493 лева, която сума е равна на сбора от
средните месечни наеми на жилището за периода, приспаднат с площта,
ползвана от роденото от брака на страните дете.
Предявеният главен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД е
неоснователен. За да е налице вземане за неоснователно обогатяване, следва
разместването на имуществените блага, довело до обогатяване на ответницата
и обедняване на ищеца, да е било без основание. В конкретния случай е
налице основание за предоставяне ползването на семейното жилище и то е
произнасяне на районния съд по реда на чл. 323 ал. 1 от ГПК с определение №
34827 от 06.02.2020 г. по гр. дело № 3742/2019 г. на СРС. С цитирания
съдебен акт е определена привременна мярка ползване на семейното жилище
от ответницата К.. Поради това, не е налице неоснователно обогатяване и
искът по чл. 59 от ЗЗД следва да се отхвърли.
Предявеният при евентуалност иск с правно основание чл. 228 от ЗЗД е
3
частично основателен. Когато в хода на бракоразводния процес съдът
предостави на единия от съпрузите ползването на семейното жилище, на
което другият съпруг е собственик или има вещно право на ползване, между
съпрузите възниква наемно правоотношение, по което ползващият имота
съпруг дължи на другия съпруг заплащането на наемна цена. В подкрепа на
това е разпоредбата на чл. 57 ал. 1 във вр. с чл. 56 ал. 2 от СК, приложима
съответно при определяне на привременна мярка по чл. 323 ал. 1 от ГПК,
която е със същите последици. Когато семейното жилище, собствено на
единия съпруг, е предоставено на другия съпруг на основание чл. 56 ал. 2 от
СК с решението на съда за прекратяване на брака, ползващият жилището
съпруг дължи на собственика, респ. титуляра на правото на ползване,
заплащане на наемна цена за цялото жилище, след приспадане на площта,
ползвана от ненавършилите пълнолетие деца. Това е така, защото с влизане в
сила на решението за прекратяване на брака, бившият съпруг несобственик
изгубва правото да ползва семейното жилище, произтичащо от брака, и го
ползва само по силата на съдебното решение, с което съдът се е произнесъл
по чл. 56 от СК. Когато ползването на семейното жилище е предоставено на
съпруга несобственик, той не е изгубил право да ползва семейното жилище,
тъй като бракът не е прекратен. Поради това, съпругът несобственик дължи
на съпруга собственик половината от наемната цена за ползването на целия
имот за срока на действие на привременната мярка. В конкретния случай,
ищецът е носител на вещно право на ползване върху целия съсобствен на
двете страни имот, но при висящ брачен процес ответницата има право да
ползва имота съвместно с ищеца. Поради това, за ползването на целия имот
по силата на привременна мярка, ответницата дължи на ищеца заплащането
на половината от наемната цена на имота за процесния период, след
приспадането на площта, ползвана от роденото от брака на страните дете.
Този размер е 25 493 лева, от която сума ответницата дължи на ищеца
12 746,50 лева. Искът с правно основание чл. 228 от ЗЗД е основателен до
този размер. Над тази сума до предявения размер от 25 493 лева искът следва
да се отхвърли.
Ответницата дължи на ищеца разноски по делото разноски в размер на
1789,86 лева. Ищецът дължи на ответницата разноски по делото в размер на
1250 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от Т.Д. Д. ЕГН **********, адрес: гр. София ул. ****
срещу Б. ИВ. К. ЕГН **********, адрес: гр. София ул. „**** главен иск с
правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сума от 25 493 лева
обезщетение за лишаване от право на ползване на апартамент № 18 -
представляващ мезонет на две нива, със застроена площ от 178.80 кв.м, с
адрес: гр. София, ул. ****, на 6-ти и 7 -ми жилищен етаж от сградата за
периода 25.09.2020 г. – 18.10.2021 г., ведно със законната лихва от 18.10.2021
4
г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане.
Осъжда Т.Д. Д. да заплати на Б. ИВ. К. сумата от 12 746,50 лева
(дванадесет хиляди седемстотин четиридесет и шест лева и петдесет
стотинки) наемна цена за ползване на семейното жилище - апартамент № 18 -
представляващ мезонет на две нива, със застроена площ от 178.80 кв.м, с
адрес: гр. София, ул. ****, на 6-ти и 7 -ми жилищен етаж от сградата, на
основание привременна мярка по гр.дело № 3742/2019 г. на СРС за периода
25.09.2020 г. – 18.10.2021 г., ведно със законната лихва от 18.10.2021 г. –
датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане, като
отхвърля предявения иск с правно основание чл. 228 от ЗЗД над тази сума до
предявения размер от 25 493 лева.
Осъжда Т.Д. Д. да заплати на Б. ИВ. К. разноски по делото разноски в
размер на 1789,86 лева.
Осъжда Б. ИВ. К. да заплати на Т.Д. Д. разноски по делото в размер на
1250 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5